На скалистия бряг на Магреба, където високите вълни на Атлантическия океан се разбиват на бяла съскаща пяна, някога е свършвал светът на средновековния човек. В Казабланка, където днес свършват суматохата, глъчката и лепкавата градска мръсотия на индустриалния мегаполис, а погледът потъва между повърхността на водата и дъното на небето на хоризонта, има едно място, което продължава да внушава необяснимо чувство за безкрайност. Точно там, на ръба между земята и океана, преди почти 30-40 години тогавашният крал на Мароко Хасан II, баща на днешния монарх Мохамед VI, решава да построи една от най-големите джамии в света. Той сам нарича храма на свое име. Когато през 1986 г. започва строителството, планира джамията да бъде открита на 60-годишния му юбилей през 1989 г. Амбициозният план обаче не се сбъдва и джамията започва да функционира чак през 1993 г. Мароко е страна с дългогодишна традиция на еднолична власт – управляващата династия е начело на държавата от XVII век, и монархът продължава да има важна културно-историческа роля в обществото. Въпреки въвеждането на парламентарна институция с Конституцията от 1962 г., почти цялата власт остава в ръцете на краля, а 70-те години на миналия век са известни като „оловните години” заради политическите репресии, които Хасан II предприема срещу противниците на абсолютната власт. Затова не е учудващо, че той взема еднолично решение за реализацията на толкова мащабен инфраструктурен проект и го обвързва пряко със собствената си личност.
Проектът за храма е наистина грандиозен. Джамията в Казабланка е най-голямата в Мароко и на африканския континент и седмата по големина в света. В залата си за молитви тя може да събере наведнъж 25 000 поклонници и още 80 000 в широките пространства наоколо. Огромната площ от 90 000 кв. м, която храмът и прилежащият му площад заемат, са отчуждени земи на местни граждани, за които се говори, че не са получили никаква компенсация. Общата стойност на проекта е близо 600 млн. евро – колосална сума за бедно Мароко. Освен това парите били събрани чрез дарения – според някои източници в кампанията за набиране на средства се включили 12 милиона души, всеки от които получил сертификат за дарение. Най-малкият принос бил от 5 дирхама (около 1 лв. в днешно време).Джамията стъпва отчасти върху платформа над водата на Атлантическия океан и подът на молитвената зала е направен от стъкло. Това архитектурно хрумване на краля било вдъхновено от стих в Корана, според който божият трон е над вода. Той използва тази идея при проектирането на сградата. Всъщност сградата на джамията е била замислена по такъв начин, че при прилив поклонниците да имат впечатлението, че джамията се носи по вълните като кораб. Този ефект се засилва с увеличаване на височината на вълната. Според впечатляващите рекламни описания на джамията „вярващите могат да коленичат на стъкления под и да се молят над самото морско дъно”, но тази привилегия всъщност е запазена за кралското семейство.
Всички вярващи обаче могат да гледат звездите през специално конструирания отварящ се покрив на храма, с тегло 1100 тона, който се сгъва в безоблачните празнични нощи. Вътре в молитвената зала са издигнати 78 колони от розов гранит, подовете са покрити с плочи от златен мрамор и зелен оникс. Покривът е покрит с ярки изумрудени керемиди. По време на изграждането на тази грандиозна конструкция били приложени технологични иновации, за да се адаптира към различните метеорологични условия. Например подовете се отопляват, покривът може да се отваря, а самата сграда е устойчива на земетресения
Минарето е високо 210 метра – колкото 60-етажна сграда, което прави джамията „Хасан II” най-високото религиозно здание в света. Френският архитект на храма Мишел Пенсо конструира кулата така, че да устои на природните стихии, като използва специален бетон, който я прави издръжлива на комбинация от сеизмична активност и силни ветрове. На върха й е поставена лазерна светлина, която през нощта свети по посока на свещения мюсюлмански град Мека в Саудитска Арабия.
Джамията е истинско произведение на архитектурното, но и на приложното изкуство. 6000 майстори на традиционни марокански занаяти работят в продължение на пет години върху изящните мозайки и резби, които покриват както вътрешността на храма, така и фасадата му. В орнаментиката са съчетани красиво цветовете охра, зелено и тюркоаз.
Само десет години след завършването на храма обаче се налага реставрацията му. Солената океанска вода прониква през бетона до арматурата, причинява ръжда и разширяване на желязото, което води и до напукване на подпорите. През 2005 г. основите на джамията са подсилени с неръждаема стомана, с което животът на конструкцията е удължен с около 100 години.
Няма коментари:
Публикуване на коментар