Осака се гордее със своята достъпна и невероятно вкусна храна. Едно от задължителните ястия за тестване е Окономияки (Okonomiyaki) - Солена японска палачинка или омлет с таро, зеле и различни добавки (свинско месо, калмари, скариди).
Осака е един от най-старите градове в Япония с над 1500-годишна история. Като историческа „стопанска столица“ на страната, градът се развива предимно като център на търговията, икономиката и корабоплаването.
(IV – VIII век) Първоначалното име на Осака е Нанива. Намира се на стратегическо място, където река Йодо се влива в морето. Мястото служи като основно пристанище за дипломатически и културен обмен с Китай и Корея. През 645 г. император Котоку премества столицата на Япония в Осака. Построен е дворецът Нанива Нагара-тойосаки, превръщайки града в политически център преди преместването на столицата в Нара и след това в Киото.
(XV – XVI век) Епохата на самураите. През 1496 г. будистката секта Джьодо Шиншу изгражда укрепен храм на мястото на днешния замък. Храмът става толкова мощен, че успешно устоява на 10-годишна обсада от военачалника Ода Нобунага. През 1583 г. Тойотоми Хидейоши избира Осака за своя резиденция и построява оригиналния Замък Осака. Той планира градът да бъде център на нова, обединена Япония. След смъртта на Хидейоши, кланът Токугава напада града. С падането на замъка през 1615 г. властта преминава окончателно в Токугава, които местят политическата столица в Едо (днес Токио).
(XV – XVI век) Епохата на самураите. През 1496 г. будистката секта Джьодо Шиншу изгражда укрепен храм на мястото на днешния замък. Храмът става толкова мощен, че успешно устоява на 10-годишна обсада от военачалника Ода Нобунага. През 1583 г. Тойотоми Хидейоши избира Осака за своя резиденция и построява оригиналния Замък Осака. Той планира градът да бъде център на нова, обединена Япония. След смъртта на Хидейоши, кланът Токугава напада града. С падането на замъка през 1615 г. властта преминава окончателно в Токугава, които местят политическата столица в Едо (днес Токио).
Benji
Traveler: Осака, Замъкът Осака, Япония
(XVII – XIX век) Епохата Едо. Макар политическата власт да е в Токио, Осака се превръща в главния търговски и финансов хъб на Япония. Всички провинции в Япония изпращат своите стоки (най-вече ориз) в складовете на Осака за преразпределение. В града се създава първата в света организирана борса за фючърсни сделки с ориз (Борсата Доджима). Извън контрола на самураите, градът развива силна градска култура на търговската класа – тук процъфтяват кукленият театър Бунраку и театърът Кабуки.
(XIX – XX век) „Манчестър на Изтока“. След Реставрацията Мейджи (1868 г.) градът се индустриализира светкавично. Масовото строителство на фабрики, особено за текстил, му носи това прозвище. Градът е официално обособен като община Осака през 1889 г.
Втората световна война. Поради тежката си индустрия градът става основна цел за американските бомбардировачи. През 1945 г. американските въздушни нападения изравняват със земята над една трета от града и разрушават голяма част от историческото наследство.
(След 1945 г.) Икономическо чудо. Градът е възстановен бързо и се утвърждава като водещ технологичен, автомобилен и електронен център. Осака е домакин на първото световно изложение в Азия – Expo '70. Градът е избран и за домакин на мащабното световно изложение Expo 2025, което подчертава глобалното му значение в иновациите.
Втората световна война. Поради тежката си индустрия градът става основна цел за американските бомбардировачи. През 1945 г. американските въздушни нападения изравняват със земята над една трета от града и разрушават голяма част от историческото наследство.
(След 1945 г.) Икономическо чудо. Градът е възстановен бързо и се утвърждава като водещ технологичен, автомобилен и електронен център. Осака е домакин на първото световно изложение в Азия – Expo '70. Градът е избран и за домакин на мащабното световно изложение Expo 2025, което подчертава глобалното му значение в иновациите.
Една от най-известните стари японски приказки разказва за две жаби – едната живяла в Осака, а другата в Киото. И двете решили да посетят другия град и се срещнали по средата на пътя, на върха на планината. За да видят градовете в далечината, те се изправили на задните си крака, подкрепяйки се взаимно. Жабите обаче забравили, че очите им са на тила, когато стоят така. Жабата от Осака видяла собствения си град (мислейки го за Киото), а тази от Киото видяла своя. Двете заключили, че градовете са напълно еднакви и няма смисъл да продължават пътя си, връщайки се обратно по домовете си.
Първата ни среща с Осака, беше улица Дотонбори
Улица Дотонбори (Dōtonbori) е туптящото сърце на Осака, световноизвестна със своите ярки неонови светлини, гигантски движещи се реклами и невероятна улична храна. Тя се простира успоредно на едноименния канал в южния развлекателен район Намба. Историята на улица Дотонбори започва преди повече от 400 години и е неразривно свързана с изграждането на едноименния воден канал. Районът се развива от обикновен търговски воден път до театралното и развлекателно сърце на Осака.
През 1612 г. местният предприемач и администратор Ясуи Дотон инвестира личното си състояние за разширяване на река Умезу. Целта му е да свърже два клона на местната речна мрежа чрез изкуствен канал, за да стимулира търговията в южните покрайнини на града. През 1615 г., по време на бурната Обсада на Осака, Ясуи Дотон загива в битка, биейки се на губещата страна на клана Тойотоми. След войната братовчедът на Дотон – Ясуи Добоку, поема проекта и завършва канала през септември 1615 г.. Новият управител на Замъка Осака, Мацудаира Тадааки, кръщава канала и прилежащата му улица Дотонбори (в превод: „Каналът на Дотон“), за да почете неговите усилия.
През 1621 г. правителството на Токугава провежда градско планиране и официално определя Дотонбори за главен развлекателен квартал на Осака. Всички лицензирани театри са преместени на южния бряг на канала. До 1662 г. улицата вече разполага с шест театъра Кабуки, пет театъра Бунраку (традиционен куклен театър), както и уникалния театър с механични кукли Такеда Каракури. Заради огромния нощен поток от актьори, зрители и бохеми, северният бряг на канала светкавично се застроява с чайни, кафенета и ресторанти. Това поставя основите на прочутата кулинарна култура на района. С навлизането на модерната епоха традиционните театри започват да затварят врати, отстъпвайки място на киносалони и мащабни ресторанти. За да привлекат клиенти в тъмното, собствениците започват да монтират огромни табели. През 1935 г. компанията за сладкарски изделия Glico инсталира първата си неонова реклама с бягащия спортист на моста Ебису. С десетилетията тя се превръща в световен феномен (днес свети нейната 7-ма дигитална генерация). Макар по време на Втората световна война районът да претърпява щети, той е бързо възстановен. В началото на XXI век е изградена пешеходната алея Tombori Riverwalk покрай самата вода, превръщайки улицата в най-популярната туристическа зона в Осака за вечерни разходки и улична храна
Най-известният завод за преработка на отпадъци в Осака е Заводът за изгаряне на отпадъци в Майшима (Maishima Incineration Plant). Разположен на изкуствения остров Майшима в залива на Осака, той е световноизвестна туристическа дестинация благодарение на своя приказен и ексцентричен външен вид. Фасадата на завода е проектирана от легендарния австрийски еколог, художник и архитект Фриденсрайх Хундертвасер. Това е един от последните мащабни проекти в живота му. Вдъхновен от философията, че „правите линии водят до падението на човечеството“, сградата е изградена изцяло от криви линии, вълнообразни форми и асиметрични прозорци. Стените са покрити с червени, сини и жълти ивици, символизиращи пламъците на преработката на боклука. Коминът на завода завършва с огромен златен купол, наподобяващ тюрбан, който блести на слънцето. Покривите и прозорците на сградата са умишлено залесени с жива растителност и дървета, за да се компенсира унищожената при строителството природа. Заводът е построен в периода 1997 – 2001 г. на стойност около 60 милиарда йени. Изкуственият остров Майшима е бил подготвян за основна локация на Олимпийските игри през 2008 г., за които Осака кандидатства. Въпреки че градът губи домакинството, супермодерният екологичен завод остава като паметник на зелената архитектура.
Улица Дотонбори (Dōtonbori) е туптящото сърце на Осака, световноизвестна със своите ярки неонови светлини, гигантски движещи се реклами и невероятна улична храна. Тя се простира успоредно на едноименния канал в южния развлекателен район Намба. Историята на улица Дотонбори започва преди повече от 400 години и е неразривно свързана с изграждането на едноименния воден канал. Районът се развива от обикновен търговски воден път до театралното и развлекателно сърце на Осака.
През 1612 г. местният предприемач и администратор Ясуи Дотон инвестира личното си състояние за разширяване на река Умезу. Целта му е да свърже два клона на местната речна мрежа чрез изкуствен канал, за да стимулира търговията в южните покрайнини на града. През 1615 г., по време на бурната Обсада на Осака, Ясуи Дотон загива в битка, биейки се на губещата страна на клана Тойотоми. След войната братовчедът на Дотон – Ясуи Добоку, поема проекта и завършва канала през септември 1615 г.. Новият управител на Замъка Осака, Мацудаира Тадааки, кръщава канала и прилежащата му улица Дотонбори (в превод: „Каналът на Дотон“), за да почете неговите усилия.
През 1621 г. правителството на Токугава провежда градско планиране и официално определя Дотонбори за главен развлекателен квартал на Осака. Всички лицензирани театри са преместени на южния бряг на канала. До 1662 г. улицата вече разполага с шест театъра Кабуки, пет театъра Бунраку (традиционен куклен театър), както и уникалния театър с механични кукли Такеда Каракури. Заради огромния нощен поток от актьори, зрители и бохеми, северният бряг на канала светкавично се застроява с чайни, кафенета и ресторанти. Това поставя основите на прочутата кулинарна култура на района. С навлизането на модерната епоха традиционните театри започват да затварят врати, отстъпвайки място на киносалони и мащабни ресторанти. За да привлекат клиенти в тъмното, собствениците започват да монтират огромни табели. През 1935 г. компанията за сладкарски изделия Glico инсталира първата си неонова реклама с бягащия спортист на моста Ебису. С десетилетията тя се превръща в световен феномен (днес свети нейната 7-ма дигитална генерация). Макар по време на Втората световна война районът да претърпява щети, той е бързо възстановен. В началото на XXI век е изградена пешеходната алея Tombori Riverwalk покрай самата вода, превръщайки улицата в най-популярната туристическа зона в Осака за вечерни разходки и улична храна
Окономияки (Okonomiyaki):
Солена японска палачинка или омлет с таро,
зеле и различни добавки
(свинско месо, калмари, скариди).
Легенди и градски митове
„Замъкът на магьосника“: Поради невероятния си дизайн, сред местните деца и туристите съществува митът, че сградата не е истинска фабрика, а тайно скривалище на магьосници или ексцентрична арт инсталация.
„Златният боклук на Осака“: Когато градът губи олимпийската кандидатура, местните медии и данъкоплатци остро критикуват проекта като „най-скъпата кофа за боклук в света“. Днес обаче той носи огромни приходи от туризъм на града
И малко снимки от Интернет, защото завода го видяхме само от пътя в движение, но пък е абсолютно разпознаваем.
„Златният боклук на Осака“: Когато градът губи олимпийската кандидатура, местните медии и данъкоплатци остро критикуват проекта като „най-скъпата кофа за боклук в света“. Днес обаче той носи огромни приходи от туризъм на града
