Интересът на Мане към изкуството започва в детството му и той често придружава майка си в музея Лувър. Той получава официално обучение по изкуство на 18-годишна възраст и през 1856 г. влиза в студиото на Томас Кутюр, известен художник на исторически и жанрови сцени. Мане обаче не се чувства комфортно в консервативното студио на Couture и напуска само след шест месеца. През 1863 г. Мане се жени за Сузане Леенхоф, холандка, която е била негов учител по пиано. Двамата имат един син, Леон, който е роден през 1852 г., преди брака им. Семейството на Мане оказва значително влияние върху живота и работата му и той често рисува портрети на съпругата и сина си. Ранните творби на Мане са повлияни от старите майстори, особено Диего Веласкес, Франс Халс и Франсиско Гоя. Но най-значителното му влияние е художникът реалист Гюстав Курбе, когото Мане среща в началото на 1860-те. Влиянието на Курбе може да се види в отношението на Мане към светлината и предпочитанията му към съвременни теми. Студиото на Мане се намира в сърцето на Париж и той често рисува сцени от ежедневието, като кафенета, барове и паркове. Той се е интересувал от улавянето на същността на съвременния живот и картините му често изобразяват градския начин на живот на парижаните. Техниката на Мане се характеризира с използването на широки мазки, опростени форми и ярки цветове. Той често използва ограничена палитра, което придава на картините му усещане за единство и хармония. Техниката му е значително отклонение от академичната традиция, която набляга на прецизни линии, гладки повърхности и реалистични детайли.
Отпечатъкът на Мане в света на изкуството е значителен. Въпреки похвалите на Дьолакроа първата картина на Мане за „Салона”, „Пияч на абсент” (1859), бива отхвърлена, вероятно заради темата. След две години Мане излага „Испански певец”, с която привлича вниманието на критиците, както и на Шарл Бодлер. Открил индивидуалния си стил, художникът се запознава с професионалния модел Викторин Мьоран. В творби като „Музика в Тюйлери” и „Уличната певица”, и двете от 1862 г., той заема позата на денди и демонстрира тясната си близост с Бодлер. Протестите на отхвърлените през 1863 г. от „Салона ” художници водят до организирането на паралелна изложба известна като „Салона на отхвърлените”. Представената там „Закуска на тревата” е обект на ожесточени атаки от страна на критиката. Същото се случва през 1865 г. с „Олимпия” (1863). През 1865 г. Мане пътува до Испания и там се запознава творчеството на Гоя. По-късно художникът става водач на група млади творци – бъдещите импресионисти, които се събират в кафене „Гербоа”. Отхвърлен от участие в Световното изложение през 1867 г. , Мане устройва частна изложба на произведенията си, за която Емил Зола пише критичната си статия „Нов начин на рисуване – Едуард Мане”. Изложбата е пренебрегната и от публиката, и от критиката. Вдъхновен от „Разстрел на въстаници на 3 май 1808 г.” на Франсиско Гоя, през 1868 г. Мане рисува „Разстрелът на император Максимилиан”. Излагането на картината е забранено. През 1869 г. участва в „Салона” с „Балконът”, отново по Гоя, и „Закуска в ателието” . Под влияние на живописта на художниците от кафене „Гербоа” около 1870 г. палитрата на Мане става по-светла, мазките – по-леки, както личи например в „Железницата” от 1973 г. Мане отказва да участва в първата изложба на импресионистите. През 1874 г. картината „Мостът край Аржантьой” е приета от „Салона”, но „Нана” е отхвърлена. Мане се разболява и вече не рисува големи платна, само малки натюрморти, главно цветя. През 1881 г. получава ордена на Почетния легион. Малко преди смъртта си постига голям успех с „Бар във Фоли Бержер”. Това е последната картина с маслени бои на художника и една от най-известните му творби, върху която Мане работи, докато преодолява заболяването си. Барът действително съществува и през годините художникът редовно го посещава. Главната героиня е барманката Сузон, а в отражението се вижда приятелят на Мане. Картината напомня стила на “Менините” на Веласкес. Художникът умира през 1883 г. в Париж. В продължение на много години творчеството на Мане не е признато, въпреки че той има поръчки и много поддръжници. Признанието идва в последните години от живота му, когато дори и неговите противници оценяват таланта му.
Той е противоречива фигура през живота си и картините му често предизвикваха възмущение. Въпреки това работата му оказва влияние върху развитието на модерното изкуство и той проправя пътя за по-късни художници като импресионистите.
