Чипровският манастир се намира в подножието на Язова планина, която е част от Западна Стара планина, и в долината на Чипровската река. Отстои само на 6 км от Чипровци, а достъпът до него е изключително лесен, като с кола се стига точно до самия манастир. Чипровският манастир е построен през 10-ти век от българските католици и за целия период на своето съществуване е разрушаван и възстановяван многократно. В летописите на манастира са отбелязани общо шест пожара и разрушения.
Първото разрушаване се случва през 1404г. след въстанието на Константин и Фружин. Едни от най-тежките последици манастирът претърпява след второто нападение, което било след потушаването на Чипровско въстание от 1688г. Тогава е унищожена и богатата манастирска библиотека, съдържаща ценни славянски книги и икони, а българското католическо население било принудено да се изсели. Вследствие на това манастирът запустява.
В началото на 18-ти век в Чипровският манастир се заселват православни монаси и го преустройват по изискванията на своя обред. Създадени са връзки с някои руски манастири и са изпращани представители в Русия. През 1800г. Руския император Павел I подарява на манастира престолно евангелие със сребърен обков, което днес се съхранява в Националния исторически музей.
През 1806г. Чипровският манастир отново претърпява поражение, когато е плячкосан и опожарен от берковския бей Юсуф паша. Съграден е отново през 1818г., но десет години по-късно пак бива опожарен. Поредното възкръсване на Светата обител става през 1829г., като тогава е построена и сегашната църква “Св. Иван Рилски”. През 1837г. огънят отново поглъща всичко. Следва отново градеж, за да дойде последното изгаряне след Освобождението.
По време на въстанията в Северозападна България, Чипровският манастир приютява няколко хиляди четници. Самите монаси се включват като въстаници в Ломското съзаклятие от 1867-1868 година, а през юли 1876г. в близост до манастира сражения водят четите на Панайот Хитов и Филип Тотю.
В наши дни манастирът е едно спокойно кътче за отдих и уединение, обгърнато от красива природа. Той е постоянно действащ и представлява комплекс от църква, два параклиса, триетажна кула-камбанария, жилищни и стопански сгради. Манастирският двор е в правоъгълна форма, като западните и южните страни са заети от постройки, а източните и северните са оградени с каменни стени.
В средата на двора се издига манастирската църква “Св. Иван Рилски”, където всеки посетител може да запали свещичка. При преустройството на православните монаси в края на 17-ти век оригиналните стенописи са покрити с вар, но под белия слой личат геометрични и растителни орнаменти. Иконостасът е резбован и украсен с живопис и позлата, а иконите по него са дело на копривщенския зограф Христо Енчев.
В приземния етаж на кулата се съхраняват костите на монасите и другите загинали четници в Чипровското въстание. Паметна плоча до входа на костницата прославя техните имена.
На втория етаж на кулата, до който се стига по оформени външни каменни стъпала, има малък параклис – “Свети Атанасий”, чиято вътрешност е изцяло украсена със стенописи. От последният етаж, където се намира камбаната, се разкрива красива гледка към двора на манастира и околните хълмове.
Чипровци е един от най-значимите градове в българската история. В продължение на векове районът е бил център на златодобив и обработка на златни и сребърни предмети, откъдето е произлязла и прочутата Чипровска златарска школа. До въстанието от 1688 г. школата е сред основните производители на фини златни и сребърни предмети за цялата Османска империя, а продукцията на занаятчиите се е изнасяла далеч отвъд нейните граници.
Градът е населяван от саксонски рудари, които помагат много за икономическия му възход. Дори и след падането на българските земи под османска власт, Чипровци остава център на култура, занаяти и търговия. Има предположения, че тук са се изселили част от средновековните български боляри, изгонени от Търново и Видин. В музея на гр. Чипровци днес може да видите доказателствата и паметта за старата българска аристокрация – гербовете на родовете, повечето от тях познати като участници във въстанието и главни негови организатори.
Особеният статут на Чипровци в първите векове на Османската империя се дължи и на религията на жителите му – мнозинството са католици, които поддържат тесни връзки с Рим и големите търговски градове на запад като Дубровник и Венеция. Тук е открито и първото българско светско училище през 1624 г. от епископ Илия Маринов. Още тогава училището въвежда съвременна система на обучение с предмети като логика, математика, граматика, философия, а присъствието в него е задължително за всички деца от Чипровци. Учениците с изявени способности са изпращани в университети в Западна Европа да продължат образованието си. Един от тях е Петър Парчевич, доктор по богословие, дипломат, вдъхновител и един от главните организатори на Чипровското въстание.
Бунтът на българските католици, старателно организиран, е преломният момент в историята на Чипровци. Епископите Петър Парчевич, Петър Богдан, наследникът на чипровската аристокрация Франческо Соймирович, управителят Франческо Марканич и други граждани подготвят в продължение на десетилетия бунта. След като османските войски са разбити при Виена и прогонени от Централна Европа, чипровчани продължават с международните си контакти и договорки за подкрепа и решават, че е подходящо време да се надигнат на бунт.
Под ръководството на Георги Пеячевич в пролетта на 1688 г. първите групи бунтовници се присъединяват към австрийската армия и завземат крепости в района на Банат, днешна Румъния. Заедно с чипровчани се вдигат и много православни българи от цяла Северозападна България, но Видин остава извън бунта заради силните позиции на турски и унгарски гарнизон в града. Отделни жители на града се присъединили към бунтовниците на Пеячевич, но в голяма битка в местността Жеравица са разбити. Ироничното е, че предводител на армията, разбила католически и православни въстаници е унгарският граф Имре Тьокьоли. Тьокьоли е протестант, съюзник на Османската империя, който се бори против австрийските Хабсбурги, които от своя страна са основната подкрепа за българските въстаници.
Битките продължили, за да завършат с поражение на чипровчани и убийството на голяма част от войските и много мирно население. Чипровци, селата Железна, Клисура, Копиловци са сринати напълно, унищожен е и Чипровския манастир, с което завинаги са изгубени много ценни книги, исторически документи, икони и църковни предмети. Оцелелите българи от Чипровци и околностите са принудени да бягат по различни краища на Европа. Една част се заселват в областта Банат, създавайки общността на банатските българи, други остават в Пловдивско, около Кюстендил, Трън, Лом, селата около Берковица, Пирот, както и в днешна Будапеща.
Мнозина неправилно считат Чипровското въстание за обречен бунт на малка българска област. Напротив, въстанието е подготвяно много внимателно в продължение на над 50 години, създадени са дипломатически, военни и политически връзки с християнски монархии, които дават подкрепата си за ограничаване на османците извън Балканите. Бунтовниците, високообразовани, богати хора, нямат никаква икономическа изгода с действията си – те залагат привилегии, сигурност, живота и огромните си богатства за идеала да видят възстановяването на Българското царство. С подкрепата на силни монархии като австрийските Хабсбурги, Полша, градовете-държави Венеция и Дубровник и с Римската католическа църква въстанието е можело да бъде успешно. Лошо стечение на обстоятелствата, няколко грешки и промени в първоначалните планове на групиране, както и съюзът на османците с унгарските протестанти унищожават шанса за българската свобода.
След въстанието Чипровци никога не се въстановява в предишната си слава и мощ. Има много данни, които показват, че точно тогава в града започват да се заселват българи от околни села и те пренасят килимарското си изкуство, което днес е под закрилата на ЮНЕСКО. Католическото вероизповедание изчезва, заедно с големите благороднически родове, чиито наследници са убити, пленени, продадени в робство из Османската империя. Оцеляват училището – днес ОУ „Петър Парчевич“, както и малка част от традициите на златарството.
