Името се състои от йероглифите „гей“ (изкуство) и „ша“ (личности). Обучават се в традиционни танци, калиграфия, икебана, чаена церемония и свирене на шамисен. Ученичките се наричат майко (в Киото) и преминават през строг няколкогодишен режим, преди да станат пълноправни гейши (гейко). Любопитен факт е, че първите гейши през XVIII век са били мъже, забавляващи гостите с хумор и музика. Характерният плътен бял грим се нарича оширои. Майко носят естествената си коса, оформена в сложни прически, докато гейшите използват перуки. Носят тежки, копринени и изключително скъпи кимона с дълги пояси.
Днес в Япония са останали едва около 1000 практикуващи гейши. Те живеят и работят в специални затворени общности и исторически квартали. Киото (Квартал Гион) - Историческото сърце на тази култура. В Киото те са наричани с местния термин гейко. Токио (Квартал Асакуса) - Друг голям център, където традицията се пази в по-съвременен контекст.
Професията остава изключително ексклузивна и скъпа, като достъпът до официалните вечери обикновено изисква лични препоръки и сериозни финансови възможности
Историята на гейшите в Япония започва официално през периода Едо (1603–1868 г.), като корените на професията крият изненадващи обрати. Професията извървява дълъг път от мъжки хумористични изпълнения до превръщането си в пазител на висшата японска култура. Около 1730 г. хората, наричани „гейша“, са били изключително мъже. Известни като тайкомочи или хокан, те са действали като дворцови шутове и музиканти. Тяхната задача е била да забавляват с шеги и барабани чакащите гости в развлекателните квартали. Около 1750 г. се появяват първите жени изпълнителки, наричани одорико (танцуващи момичета). До 1780 г. жените изцяло доминират и изместват мъжете от професията. Куртизанките от висок клас се страхували, че новите артистки ще им откраднат клиентите. Поради това правителството налага строги закони - на гейшите е било забранено да предлагат сексуални услуги и дори да седят твърде близо до гостите. Техният фокус остава строго върху чистото изкуство. До 1830 г. гейшите се превръщат в абсолютния еквивалент на днешните супермодели и инфлуенсъри. Те налагат тенденции в облеклото, грима и прическите, които обикновените японки масово копират. По време на Реставрацията Мейджи (1868 г.), чайните на гейшите се превръщат в тайни места за срещи на революционери и държавници, оформящи новата история на Япония. През 20-те години на XX век в Япония има над 80 000 практикуващи гейши. По време на Втората световна война повечето чайни затварят, а жените са изпратени да работят във военни фабрики. След войната много обикновени проститутки започват да се представят пред американските войници като „гейши“, което създава трайното погрешно схващане на Запад за същността на професията
Светът на гейшите е обвит в множество градски легенди, исторически митове и разкази за реални, но легендарни жени. Поради дългогодишната дискретност на затворените квартали (ханамачи), границата между реалност и фолклор често се размива. Някои жени постигат толкова грандиозен успех, че се превръщат в живи легенди.
Затворените развлекателни квартали (ханамачи) в Япония, където живеят и работят гейшите, винаги са били силно зависими от капризите на съдбата, благосклонността на богатите патрони и потока от пари. Поради това в този свят се раждат уникални суеверия, ритуали и талисмани, които се спазват стриктно и до днес.
Ето най-любопитните практики, с които гейшите и собственичките на чайни (ока-сан) привличат щедри клиенти и прогонват лошия късмет:
Трите талисмана за пари и клиенти - Манеки Неко (Късметлийската котка) с лява лапа. Масовото вярване е, че дясната лапа привлича пари, но традицията на нощните заведения в Япония и къщите на гейшите изисква фигурка с повдигната лява лапа. Според поверието, лявата лапа има силата да привлича хора, клиенти и влиятелни гости. Бялата котка с червени акценти традиционно се поставя на входа, за да приканва минувачите да влязат.
Сеншафуда (Стикери с имената) - Това са малки хартиени или дървени правоъгълни стикери с калиграфски изписаното име на гейшата. Момичетата ги лепят по стените на чайните, входовете на местните светилища и любимите заведения на своите покровители. Суеверието гласи, че колкото по-високо е залепен стикерът и колкото по-дълго остане непокътнат, толкова по-дълготраен ще бъде потокът от богати клиенти към конкретната гейша.
Камидана (Домашен олтар) - Във всяка чайна (очая) има малък шинтоистки олтар, посветен на Инари (божеството на ориза, бизнеса и просперитета). Преди всяка важна вечер, собственичката на къщата прави символични дарове от ориз, саке и сол, за да гарантира, че гостите ще харчат щедро.
Задължителните ритуали преди среща с клиенти
Всяко движение, позиция и начин на държане на ветрилото има строго определено значение в контекста на флирта и забавлението:
Дървените обувки на гейшите и техните ученички са истинско произведение на изкуството, но и огромно предизвикателство за баланса. Те не са просто прищявка на модата, а имат изключително практична и символична роля в затворените квартали на Япония. Точно както при поясите и грима, обувките ясно разграничават начинаещото момиче от зрялата жена.
Обувките на ученичките (Майко) – Окобо (или Покури) - Тези обувки са сред най-атрактивните и трудни за носене елементи от облеклото в цяла Япония. Окобо (Okobo) са изработени от едно цяло парче сурово дърво от павловния. Те са изключително високи – между 10 и 15 сантиметра, и имат специфична заоблена форма в предната част и скосена задна част. Обувките са кухи отвътре. В кухината е монтирано малко звънче. Когато майко стъпва по калдъръмените улици, обувките издават много специфичен, нежен и мелодичен звук – "покури-покури". Този звук е толкова емблематичен, че е избран за един от "100-те звукови пейзажа на Япония", които държавата официално защитава като културно наследство. Цветовете на копринените каишки (хао) показват опита на момичето. Новодошлите ученички носят червени каишки. С напредване на обучението преминават през жълти и сини, а в края на чиракуването си носят виолетови каишки. Тъй като кимоната на майко имат изключително дълги подгъви и са невероятно скъпи (често струват десетки хиляди долари), височината на окобо предпазва скъпоценната коприна от калта, прахта и водата на улицата.
Обувките на гейшите (Гейко) – Гета и Дзори. Когато момичето стане пълноправна гейша, тя слиза на земята и преминава към много по-удобни и ниски обувки. Гета (Geta) - Това са класически дървени чехли с правоъгълна форма, които имат две дървени „зъбчета“ (подпори) отдолу. Гейшите ги носят предимно при дъждовно или снежно време на открито. Тъй като са по-ниски от окобо, те изискват по-малко усилие за баланс, но въпреки това издават характерния тракащ звук по асфалта. Дзори (Zōri) - За официални банкети и сухо време гейшите използват дзори. Те са плоски, нямат дървени зъбчета и често са покрити с фина кожа, коприна или лакиран материал. Те са напълно безшумни и излъчват зряла елегантност.
Вървенето с окобо или гета изисква специална техника, на която момичетата се учат с месеци. Те не вдигат краката си както при модерните обувки, а се плъзгат по земята с много малки, ситни стъпки, като стъпалата са леко обърнати навътре. Този стил на ходене придава на гейшите онази прочута, плавна походка, при която изглежда, че те не вървят, а буквално „плуват“ над земята.
.jpg)
.jpg)
Минеко Ивасаки - Най-известната гейко в Киото през XX век. Тя е забавлявала личности като кралица Елизабет II и принц Чарлз.
Ивасаки става основа на прочутия роман „Мемоарите на една гейша“, но по-късно съди автора Артър Голдън, тъй като той изопачава фактите и представя изкуството ѝ като завоалирана проституция.
Сада Яко (1871–1946) - Тя започва като гейша в Токио и става толкова известна с танцовите си умения, че се превръща в първата международна японска актриса. Тя омагьосва европейската публика в Париж, а Пикасо и Роден са били нейни страстни почитатели.
Разбитият западен мит за „Мизуаге“ (Mizuage). Благодарение на западната литература и кино съществува легендата, че девствеността на всяка млада ученичка (майко) се е продавала на търг на клиента, предложил най-висока сума. Исторически ритуалът мизуаге наистина е съществувал, но в света на гейшите той е бил символичен ритуал за преход на момичето към зрялост, включващ промяна на прическата и облеклото. Финансовото спонсорство от богат покровител (данна) е отивало за покриване на огромните дългове на момичето за кимона и обучение, без да включва сексуално насилие или търгове, които са били присъщи за куртизанките (оиран). Ритуалът е напълно забранен през 1958 г.
Легендата за „Призрачната гейша“ (Кучисаке-Онна)
В японския градски фолклор има зловеща легенда, свързана с миналото. Кучисаке-Онна (Жената с разрязаната уста) е дух от епохата Едо. Според легендата, тя е била изключително красива жена (в някои версии гейша или съпруга на самурай), която изневерила. Ревнивият ѝ мъж разрязал устата ѝ от ухо до ухо с меч. Днес духът ѝ броди по улиците, носейки хирургическа маска, спира минувачите и ги пита: „Аз красива ли съм?“
Легендата за „Въжето от коса“
Сада Яко (1871–1946) - Тя започва като гейша в Токио и става толкова известна с танцовите си умения, че се превръща в първата международна японска актриса. Тя омагьосва европейската публика в Париж, а Пикасо и Роден са били нейни страстни почитатели.
Разбитият западен мит за „Мизуаге“ (Mizuage). Благодарение на западната литература и кино съществува легендата, че девствеността на всяка млада ученичка (майко) се е продавала на търг на клиента, предложил най-висока сума. Исторически ритуалът мизуаге наистина е съществувал, но в света на гейшите той е бил символичен ритуал за преход на момичето към зрялост, включващ промяна на прическата и облеклото. Финансовото спонсорство от богат покровител (данна) е отивало за покриване на огромните дългове на момичето за кимона и обучение, без да включва сексуално насилие или търгове, които са били присъщи за куртизанките (оиран). Ритуалът е напълно забранен през 1958 г.
Легендата за „Призрачната гейша“ (Кучисаке-Онна)
В японския градски фолклор има зловеща легенда, свързана с миналото. Кучисаке-Онна (Жената с разрязаната уста) е дух от епохата Едо. Според легендата, тя е била изключително красива жена (в някои версии гейша или съпруга на самурай), която изневерила. Ревнивият ѝ мъж разрязал устата ѝ от ухо до ухо с меч. Днес духът ѝ броди по улиците, носейки хирургическа маска, спира минувачите и ги пита: „Аз красива ли съм?“
Легендата за „Въжето от коса“
Промяната на прическите при майко бележи всеки етап от израстването им. Съществува стара легенда, че косите на чиракуващите момичета са били толкова силно и постоянно стягани в традиционните прически, че в центъра на скалпа им се е образувало плешиво петно. Гейшите гордо са наричали това петно „медал за чест“ или „възелът на кариерата“, тъй като то е доказвало годините на тежък труд и лишения в името на изкуството.
Затворените развлекателни квартали (ханамачи) в Япония, където живеят и работят гейшите, винаги са били силно зависими от капризите на съдбата, благосклонността на богатите патрони и потока от пари. Поради това в този свят се раждат уникални суеверия, ритуали и талисмани, които се спазват стриктно и до днес.
Ето най-любопитните практики, с които гейшите и собственичките на чайни (ока-сан) привличат щедри клиенти и прогонват лошия късмет:
Трите талисмана за пари и клиенти - Манеки Неко (Късметлийската котка) с лява лапа. Масовото вярване е, че дясната лапа привлича пари, но традицията на нощните заведения в Япония и къщите на гейшите изисква фигурка с повдигната лява лапа. Според поверието, лявата лапа има силата да привлича хора, клиенти и влиятелни гости. Бялата котка с червени акценти традиционно се поставя на входа, за да приканва минувачите да влязат.
Сеншафуда (Стикери с имената) - Това са малки хартиени или дървени правоъгълни стикери с калиграфски изписаното име на гейшата. Момичетата ги лепят по стените на чайните, входовете на местните светилища и любимите заведения на своите покровители. Суеверието гласи, че колкото по-високо е залепен стикерът и колкото по-дълго остане непокътнат, толкова по-дълготраен ще бъде потокът от богати клиенти към конкретната гейша.
Камидана (Домашен олтар) - Във всяка чайна (очая) има малък шинтоистки олтар, посветен на Инари (божеството на ориза, бизнеса и просперитета). Преди всяка важна вечер, собственичката на къщата прави символични дарове от ориз, саке и сол, за да гарантира, че гостите ще харчат щедро.
Задължителните ритуали преди среща с клиенти
Хиучииши (Искра за късмет) - Преди гейшата или ученичката (майко) да излезе за вечерна среща, майката на къщата застава зад гърба ѝ и използва кремък и стомана, за да възпроизведе няколко искри над гърба на момичето. Този древен ритуал пречиства аурата, предпазва от зли очи и гарантира, че вечерта ще премине успешно и доходоносно.
Моришио (Купчинките сол) - На прага на всяка традиционна чайна ще забележите две малки, перфектно оформени конусовидни купчинки сол. Солта в Япония има силно пречистващо действие. Според древно суеверие, конете на богатите благородници навремето са спирали, за да ближат солта от земята, което принуждавало ездачите да отседнат в съответната къща. Днес ритуалът се прави с магическата цел буквално да „спре“ богатите минувачи пред вратата.
Суеверия за прогонване на „нежелани“ гости
Светът на гейшите изисква не само привличане на пари, но и бързо освобождаване от клиенти, които не харчат добре или досаждат
Светът на гейшите изисква не само привличане на пари, но и бързо освобождаване от клиенти, които не харчат добре или досаждат
Ритуалът с обърнатата метла: Ако в чайната има клиент, който отказва да си тръгне и заема мястото на по-богати гости, персоналът тайно отива в задното помещение, обръща обикновена метла наопаки (с дръжката към пода) и я покрива с кърпа. Вярва се, че това суеверие създава подсъзнателно неудобство у клиента и го кара да си тръгне до минути.
Посипване със сол зад гърба: Когато нежелан, стиснат или груб клиент най-накрая напусне къщата, собственичката веднага хвърля шепа сол към вратата след него. Това гарантира, че лошата му енергия няма да увлече парите на останалите гости и че той няма да се върне скоро.
Посипване със сол зад гърба: Когато нежелан, стиснат или груб клиент най-накрая напусне къщата, собственичката веднага хвърля шепа сол към вратата след него. Това гарантира, че лошата му енергия няма да увлече парите на останалите гости и че той няма да се върне скоро.
Всяко движение, позиция и начин на държане на ветрилото има строго определено значение в контекста на флирта и забавлението:
„Искам да поговорим насаме“: Гейшата затваря бавно ветрилото си и нежно докосва с върха му дясната си буза.
„Следете ме / Последвайте ме“: Ветрилото се държи напълно отворено пред лицето, но леко се накланя в посоката, накъдето гейшата възнамерява да се премести.
„Да“ и „Не“: Напълно отворено ветрило, допряно до гърдите, означава твърдо съгласие. Ако ветрилото е полузатворено и с него се извършват бързи, едва забележими ветрилообразни движения пред лицето, това е дискретен отказ.
„Опасност / Внимавайте какво говорите“: Ако гейшата затвори рязко ветрилото си с ясен, силен звук (пляскане), това е скрит сигнал за нейния покровител (данна), че наблизо има шпионин, конкурент или че темата на разговора на масата е опасна.
„Следете ме / Последвайте ме“: Ветрилото се държи напълно отворено пред лицето, но леко се накланя в посоката, накъдето гейшата възнамерява да се премести.
„Да“ и „Не“: Напълно отворено ветрило, допряно до гърдите, означава твърдо съгласие. Ако ветрилото е полузатворено и с него се извършват бързи, едва забележими ветрилообразни движения пред лицето, това е дискретен отказ.
„Опасност / Внимавайте какво говорите“: Ако гейшата затвори рязко ветрилото си с ясен, силен звук (пляскане), това е скрит сигнал за нейния покровител (данна), че наблизо има шпионин, конкурент или че темата на разговора на масата е опасна.
Прикриване на емоции: Смехът с отворена уста се е смятал за крайно невъзпитан за висшата класа в Япония. Гейшите винаги разтварят ветрилото пред лицето си, когато се смеят или когато искат да споделят тайна на ухото на клиента, за да не могат останалите да разчетат устните им.
Освен ветрилото, цялото тяло на гейшата говори чрез фини, репетирани с години движения:
Освен ветрилото, цялото тяло на гейшата говори чрез фини, репетирани с години движения:
Повдигане на кимоното (Ляво срещу Дясно): Когато вървят по улицата, ученичките (майко) и гейшите придържат тежкия подгъв на кимоното си с лявата ръка. Това е исторически знак, че жената е свободна артистка. Тъй като кимоното се застъпва отляво надясно, придържането с лявата ръка предпазва дрехата от разтваряне. Куртизанките от миналото (оиран) са го придържали с дясната ръка.
Погледът през рамо (Микаери-биджин): Това е класическа поза в японското изкуство. Гейшата никога не се обръща рязко с цяло тяло, ако някой я повика. Тя извърта бавно торса си и поглежда над рамото си. Този жест се счита за върховна форма на съблазън, тъй като разкрива врата ѝ – зона, която в Япония се смята за изключително еротична.
Позицията на коленете: Начинът, по който гейшата сяда в традиционната поза сеиза (на колене върху татами), показва нейното отношение. Ако коленете ѝ са насочени директно към клиента, тя демонстрира пълно внимание и почит. Ако са леко извърнати встрани, тя спазва дистанция и професионална хладнокръвност.
Погледът през рамо (Микаери-биджин): Това е класическа поза в японското изкуство. Гейшата никога не се обръща рязко с цяло тяло, ако някой я повика. Тя извърта бавно торса си и поглежда над рамото си. Този жест се счита за върховна форма на съблазън, тъй като разкрива врата ѝ – зона, която в Япония се смята за изключително еротична.
Позицията на коленете: Начинът, по който гейшата сяда в традиционната поза сеиза (на колене върху татами), показва нейното отношение. Ако коленете ѝ са насочени директно към клиента, тя демонстрира пълно внимание и почит. Ако са леко извърнати встрани, тя спазва дистанция и професионална хладнокръвност.
Символиката на цветовете на ветрилата
Самият дизайн на ветрилото също говори преди жената да е направила жест:
Златни и сребърни ветрила: Използват се за официални танци и сигнализират за важни, тържествени поводи.
Червени детайли: Използват се предимно от младите ученички (майко) и подсказват младост, игривост и желание за учене.
Есенни мотиви (кленови листа): Използват се в края на сезона и често символизират носталгия или дискретно сбогуване с клиент, който заминава на далечен път.
В света на гейшите кимоното не е просто дреха, а визуална история, която се чете с един поглед. Всеки десен, цвят и извезан мотив се избират изключително прецизно според сезона, възрастта на жената и съобщението, което тя иска да изпрати на своите гости.
Ето скритото значение на най-популярните символи, извезани по кимоната на гейшите и майко:
Символи за финансов късмет, богатство и просперитет
Тези мотиви често се носят по време на банкети с важни бизнес магнати, за да привлекат успех за къщата и за самите клиенти:
Такарабуне (Корабът на съкровищата): Извезан кораб, натоварен със златни монети, чували с ориз и магически предмети. Това е най-мощният символ за внезапно забогатяване, търговски успех и просперитет.
Учиде но козучи (Вълшебният дървен чук): Това е чукът на Дайкокутен (бога на богатството в японската митология). Според легендата, когато чукът се размаха, от него се изсипват златни монети. Символизира сбъдване на материални желания.
Шочикубай (Трите приятели на зимата): Композиция от бор, бамбук и слива. Борът символизира дълголетие, бамбукът – гъвкавост и устойчивост пред кризи, а сливата – ново начало. Заедно те носят изключително силен късмет в бизнеса и стабилност на доходите.
Статут и съдба Тран (Жерав): Един от най-уважаваните символи. Според японския фолклор жеравът живее 1000 години. Извезан върху кимоно, той означава висок социален статус, дълголетие, вярност и сериозни намерения.
Хоо (Феникс): Използва се рядко и предимно при изключително официални поводи. Японският феникс символизира справедливост, висша благодат, триумф над трудностите и появата на нов, изключително щедър покровител (данна).
Пеперуди (Чохо): Често се виждат по кимоната на младите ученички (майко). Те символизират трансформацията на момичето от чирак в истинска гейша, както и женска суета, радост и прелитане от цвят на цвят (в контекста на забавлението на гостите).
Гейшите са длъжни да изпреварват природата: те носят кимона с пролетни цветя седмица или две преди те реално да цъфнат в градините.
Самият дизайн на ветрилото също говори преди жената да е направила жест:
Златни и сребърни ветрила: Използват се за официални танци и сигнализират за важни, тържествени поводи.
Червени детайли: Използват се предимно от младите ученички (майко) и подсказват младост, игривост и желание за учене.
Есенни мотиви (кленови листа): Използват се в края на сезона и често символизират носталгия или дискретно сбогуване с клиент, който заминава на далечен път.
В света на гейшите кимоното не е просто дреха, а визуална история, която се чете с един поглед. Всеки десен, цвят и извезан мотив се избират изключително прецизно според сезона, възрастта на жената и съобщението, което тя иска да изпрати на своите гости.
Ето скритото значение на най-популярните символи, извезани по кимоната на гейшите и майко:
Символи за финансов късмет, богатство и просперитет
Тези мотиви често се носят по време на банкети с важни бизнес магнати, за да привлекат успех за къщата и за самите клиенти:
Такарабуне (Корабът на съкровищата): Извезан кораб, натоварен със златни монети, чували с ориз и магически предмети. Това е най-мощният символ за внезапно забогатяване, търговски успех и просперитет.
Учиде но козучи (Вълшебният дървен чук): Това е чукът на Дайкокутен (бога на богатството в японската митология). Според легендата, когато чукът се размаха, от него се изсипват златни монети. Символизира сбъдване на материални желания.
Шочикубай (Трите приятели на зимата): Композиция от бор, бамбук и слива. Борът символизира дълголетие, бамбукът – гъвкавост и устойчивост пред кризи, а сливата – ново начало. Заедно те носят изключително силен късмет в бизнеса и стабилност на доходите.
Статут и съдба Тран (Жерав): Един от най-уважаваните символи. Според японския фолклор жеравът живее 1000 години. Извезан върху кимоно, той означава висок социален статус, дълголетие, вярност и сериозни намерения.
Хоо (Феникс): Използва се рядко и предимно при изключително официални поводи. Японският феникс символизира справедливост, висша благодат, триумф над трудностите и появата на нов, изключително щедър покровител (данна).
Пеперуди (Чохо): Често се виждат по кимоната на младите ученички (майко). Те символизират трансформацията на момичето от чирак в истинска гейша, както и женска суета, радост и прелитане от цвят на цвят (в контекста на забавлението на гостите).
Гейшите са длъжни да изпреварват природата: те носят кимона с пролетни цветя седмица или две преди те реално да цъфнат в градините.
Сакура (Вишнев цвят): Символ на пролетта, но и на преходността на живота и младостта. Напомня на клиентите да се наслаждават на момента тук и сега, харчейки времето и парите си с радост.
Хризантема (Кику): Това е символът на японското императорско семейство. Извезана върху кимоно, тя говори за кралско достойнство, изискан вкус, добро здраве и прогонване на злите сили.
Хризантема (Кику): Това е символът на японското императорско семейство. Извезана върху кимоно, тя говори за кралско достойнство, изискан вкус, добро здраве и прогонване на злите сили.
Божур (Ботан): Наричан „Кралят на цветята“ в Азия. Той е символ на висшата женска красота, разкош, висок статус и страст. Кимоно с големи божури се носи, когато гейшата иска да направи силно, незабравимо впечатление.
Геометрични десени с магическа защита
Сейгайха (Сини вълни): Стилизирани вълни под формата на ветрила. Символизира безкраен поток от мир, късмет и щастие, които заливат къщата.
Асаноха (Конопено листо): Звездообразен геометричен мотив. Тъй като конопът расте бързо и е много здрав, този десен исторически се е използвал за защита срещу лош късмет, магии и за привличане на бърз растеж (в кариерата или финансите).
Геометрични десени с магическа защита
Сейгайха (Сини вълни): Стилизирани вълни под формата на ветрила. Символизира безкраен поток от мир, късмет и щастие, които заливат къщата.
Асаноха (Конопено листо): Звездообразен геометричен мотив. Тъй като конопът расте бързо и е много здрав, този десен исторически се е използвал за защита срещу лош късмет, магии и за привличане на бърз растеж (в кариерата или финансите).
Цветът на кимоното е най-ясният визуален индикатор за възрастта, опита и социалния статус на жената в японската култура. В света на гейшите съществува строго правило - колкото по-млада е жената, толкова по-ярки са цветовете ѝ, и обратно – с напредването на възрастта цветовете утихват, ставайки по-тъмни и изтънчени.
Ранна младост: Ученичките (Майко) – Експлозия от ярки цветове
Младите момичета (на възраст между 15 и 20 години) трябва да изглеждат невинни, жизнерадостни и забележими. Доминиращи цветове: Наситено червено, ярко розово, тюркоазено, слънчево жълто и тревисто зелено.
Скритият червен цвят: Най-важният детайл е яката на долното кимоно (ери), която се вижда на врата. При новобранките тя е чисто червена. С напредване на обучението по нея се бродират бели конци, докато накрая стане изцяло бяла.
Червената подплата: Кимоната на майко винаги имат яркочервена копринена подплата, която се вижда дискретно при движение. Червеният цвят в Япония символизира младост, здраве и предпазва от зли сили.
Зрялост: Пълноправните гейши (Гейко) – Сдържана елегантност
Когато една майко премине ритуала ери-кае (смяна на яката) и стане официална гейша (обикновено около 20-21 годишна възраст), гардеробът ѝ се променя радикално. Тя вече не разчита на момичешката яркост, а на зрялата съблазън и интелекта. Доминиращи цветове: Преминава се към пастелни, земни и дълбоки тонове – тъмносиньо, изумрудено зелено, лилаво, пепел от рози, бежово и сиво.
Черното кимоно (Куротомесоде): Това е най-официалното кимоно. Истинските гейши го носят при изключително важни събития, банкети и официални чаени церемонии. Черният цвят тук символизира върховен професионализъм, достойнство и висок ранг.
Бялата яка: Яката на гейко е чисто бяла, без никакви бродерии, което показва, че тя е завършила своето обучение и е майстор на изкуствата.
Напреднала възраст: По-възрастните гейши и Майката на къщата (Ока-сан)
По-възрастните гейши, които често са управителки на чайните или свирят на традиционни инструменти (шамисен) по време на банкетите, носят дрехи, които излъчват абсолютен мир и авторитет. Доминиращи цветове: Използват се изключително тъмни и приглушени нюанси – въгленово сиво, тъмнокафяво, наситено бордо, маслинено зелено и приглушено синьо.
Минималистични десени: Докато кимоната на младите момичета са покрити с масивни шарки от раменете до подгъва, кимоната на по-възрастните жени имат съвсем дискретни мотиви, разположени единствено под линията на талията.
Ранна младост: Ученичките (Майко) – Експлозия от ярки цветове
Младите момичета (на възраст между 15 и 20 години) трябва да изглеждат невинни, жизнерадостни и забележими. Доминиращи цветове: Наситено червено, ярко розово, тюркоазено, слънчево жълто и тревисто зелено.
Скритият червен цвят: Най-важният детайл е яката на долното кимоно (ери), която се вижда на врата. При новобранките тя е чисто червена. С напредване на обучението по нея се бродират бели конци, докато накрая стане изцяло бяла.
Червената подплата: Кимоната на майко винаги имат яркочервена копринена подплата, която се вижда дискретно при движение. Червеният цвят в Япония символизира младост, здраве и предпазва от зли сили.
Зрялост: Пълноправните гейши (Гейко) – Сдържана елегантност
Когато една майко премине ритуала ери-кае (смяна на яката) и стане официална гейша (обикновено около 20-21 годишна възраст), гардеробът ѝ се променя радикално. Тя вече не разчита на момичешката яркост, а на зрялата съблазън и интелекта. Доминиращи цветове: Преминава се към пастелни, земни и дълбоки тонове – тъмносиньо, изумрудено зелено, лилаво, пепел от рози, бежово и сиво.
Черното кимоно (Куротомесоде): Това е най-официалното кимоно. Истинските гейши го носят при изключително важни събития, банкети и официални чаени церемонии. Черният цвят тук символизира върховен професионализъм, достойнство и висок ранг.
Бялата яка: Яката на гейко е чисто бяла, без никакви бродерии, което показва, че тя е завършила своето обучение и е майстор на изкуствата.
Напреднала възраст: По-възрастните гейши и Майката на къщата (Ока-сан)
По-възрастните гейши, които често са управителки на чайните или свирят на традиционни инструменти (шамисен) по време на банкетите, носят дрехи, които излъчват абсолютен мир и авторитет. Доминиращи цветове: Използват се изключително тъмни и приглушени нюанси – въгленово сиво, тъмнокафяво, наситено бордо, маслинено зелено и приглушено синьо.
Минималистични десени: Докато кимоната на младите момичета са покрити с масивни шарки от раменете до подгъва, кимоната на по-възрастните жени имат съвсем дискретни мотиви, разположени единствено под линията на талията.
Разликата в поясите оби е най-сигурният начин да различите ученичката (майко) от зрялата гейша (гейко) от далечно разстояние. Поясът е не просто декорация, а тежък елемент от копринен брокат, който носи огромно символично значение за статута, възрастта и физическата зрялост на жената.
Ето защо съществува тази драстична разлика в дължината и начина на завързване.
Поясът на ученичките (Майко) – Дарари оби (Висящият пояс). Поясът на майко е изключително дълъг – обикновено достига между 5 и 6,5 метра. Той е изработен от много твърд, скъп и тежък копринен брокат, като общото му тегло може да надхвърли 5-6 килограма. Завързва се в специфичен стил, наречен дарари (darari). Краищата на пояса не се прибират, а се оставят да висят свободно зад гърба на момичето, стигайки почти до глезените му. Дългият, висящ пояс има две основни цели. Първо, той подчертава нейната младост и я кара да изглежда по-детска, крехка и невинна. Второ, тъй като е толкова тежък и сложен, момичето не може да го завърже само. За това е нужен мъж професионалист, наречен отокоши. Това визуално показва на клиентите, че тя е девойка от добро потекло под постоянната опека на своята къща (окая). На самия долен край на висящия пояс винаги е извезан фамилният герб (емблемата) на къщата на гейшите, към която принадлежи момичето. Това служи като визитна картичка, когато тя върви по улиците.
Поясът на гейшите (Гейко) – Отаико мусуби (Барабанен възел). Когато момичето стане пълноправна гейша, тя преминава към стандартен пояс, който е по-къс (около 4 метра) и много по-лек. Завързва се на гърба в елегантен, стегнат квадрат, наречен отаико (otaiko) или „барабанен възел“. Този стил е заимстван от облеклото на омъжените и зрелите японски жени. Квадратният, прибран пояс символизира независимост, зрялост и професионализъм. Той показва, че жената вече е преминала етапа на девическата кокетност и е самостоятелен артист. Компактната форма е и много по-практична – позволява ѝ да се движи по-свободно, да седи по-удобно по време на дългите банкети и да се концентрира върху забавлението на гостите, свиренето и разговорите.
Ето защо съществува тази драстична разлика в дължината и начина на завързване.
Поясът на ученичките (Майко) – Дарари оби (Висящият пояс). Поясът на майко е изключително дълъг – обикновено достига между 5 и 6,5 метра. Той е изработен от много твърд, скъп и тежък копринен брокат, като общото му тегло може да надхвърли 5-6 килограма. Завързва се в специфичен стил, наречен дарари (darari). Краищата на пояса не се прибират, а се оставят да висят свободно зад гърба на момичето, стигайки почти до глезените му. Дългият, висящ пояс има две основни цели. Първо, той подчертава нейната младост и я кара да изглежда по-детска, крехка и невинна. Второ, тъй като е толкова тежък и сложен, момичето не може да го завърже само. За това е нужен мъж професионалист, наречен отокоши. Това визуално показва на клиентите, че тя е девойка от добро потекло под постоянната опека на своята къща (окая). На самия долен край на висящия пояс винаги е извезан фамилният герб (емблемата) на къщата на гейшите, към която принадлежи момичето. Това служи като визитна картичка, когато тя върви по улиците.
Поясът на гейшите (Гейко) – Отаико мусуби (Барабанен възел). Когато момичето стане пълноправна гейша, тя преминава към стандартен пояс, който е по-къс (около 4 метра) и много по-лек. Завързва се на гърба в елегантен, стегнат квадрат, наречен отаико (otaiko) или „барабанен възел“. Този стил е заимстван от облеклото на омъжените и зрелите японски жени. Квадратният, прибран пояс символизира независимост, зрялост и професионализъм. Той показва, че жената вече е преминала етапа на девическата кокетност и е самостоятелен артист. Компактната форма е и много по-практична – позволява ѝ да се движи по-свободно, да седи по-удобно по време на дългите банкети и да се концентрира върху забавлението на гостите, свиренето и разговорите.
Гримът на лицето и врата е сред най-разпознаваемите символи на гейшата, но той не е просто маска – това е жив език на съблазънта и израстването. Противно на схващането, че е еднакъв за всички, детайлите в грима ясно показват дали жената е начинаеща ученичка или опитна гейша.
Исторически този гъст бял грим, наречен оширои (oshiroi), е служел за отразяване на слабата светлина от свещите в тъмните дървени стаи през епохата Едо, правейки израженията на лицето видими за гостите.
В японската култура шията и тилът се смятат за най-чувствената и еротична част от женското тяло. Поради това гейшите оставят части от кожата си негримирани.
Исторически този гъст бял грим, наречен оширои (oshiroi), е служел за отразяване на слабата светлина от свещите в тъмните дървени стаи през епохата Едо, правейки израженията на лицето видими за гостите.
В японската култура шията и тилът се смятат за най-чувствената и еротична част от женското тяло. Поради това гейшите оставят части от кожата си негримирани.
Традиционната W-образна форма (Ери-аши): При обикновени вечери на тила се изрисуват две чисти, негримирани ивици кожа, оформящи буквата „W“ или „V“. Те визуално удължават врата и привличат погледа към задната част на кимоното, която е леко смъкната назад.
Трикрилата форма (Санбон-аши): Когато майко или гейша носят най-официалното си черно кимоно, на врата се рисуват три ивици. Това е силно формален стил, запазен за най-важните банкети и празници.
Гримът на ученичките (Майко) – Младите момичета разчитат на ярки цветове, за да подчертаят своята детска невинност. През първата си година на обучение, майко има право да нарисува с червено само долната си устна, докато горната остава изцяло бяла. Това визуално я кара да изглежда понамусена и невинна. Едва по-късно получава правото да рисува и двете си устни, но те никога не се запълват изцяло, а се оформят като малка пъпка на цвете. Около очите и в края на веждите на майко се нанася обилно количество яркочервен или розов пигмент (бени). Това символизира младост и според суеверията прогонва злите сили.
Гримът на гейшите (Гейко) – Когато момичето стане истинска гейша, гримът става много по-фин и естествен. Запълват се изцяло и двете устни, но формата е по-строга и елегантна. Червеният цвят около очите почти напълно изчезва. Използва се предимно черна очна линия, за да се придаде зрял, дълбок и хипнотизиращ поглед. По-възрастните и утвърдени гейши носят белия грим само по време на много специални изпълнения на традиционни танци. При ежедневните банкети те носят съвсем стандартен, съвременен грим, тъй като техният статус се определя от интелекта и уменията им, а не от визуалната маска.
Трикрилата форма (Санбон-аши): Когато майко или гейша носят най-официалното си черно кимоно, на врата се рисуват три ивици. Това е силно формален стил, запазен за най-важните банкети и празници.
Гримът на ученичките (Майко) – Младите момичета разчитат на ярки цветове, за да подчертаят своята детска невинност. През първата си година на обучение, майко има право да нарисува с червено само долната си устна, докато горната остава изцяло бяла. Това визуално я кара да изглежда понамусена и невинна. Едва по-късно получава правото да рисува и двете си устни, но те никога не се запълват изцяло, а се оформят като малка пъпка на цвете. Около очите и в края на веждите на майко се нанася обилно количество яркочервен или розов пигмент (бени). Това символизира младост и според суеверията прогонва злите сили.
Гримът на гейшите (Гейко) – Когато момичето стане истинска гейша, гримът става много по-фин и естествен. Запълват се изцяло и двете устни, но формата е по-строга и елегантна. Червеният цвят около очите почти напълно изчезва. Използва се предимно черна очна линия, за да се придаде зрял, дълбок и хипнотизиращ поглед. По-възрастните и утвърдени гейши носят белия грим само по време на много специални изпълнения на традиционни танци. При ежедневните банкети те носят съвсем стандартен, съвременен грим, тъй като техният статус се определя от интелекта и уменията им, а не от визуалната маска.
Дървените обувки на гейшите и техните ученички са истинско произведение на изкуството, но и огромно предизвикателство за баланса. Те не са просто прищявка на модата, а имат изключително практична и символична роля в затворените квартали на Япония. Точно както при поясите и грима, обувките ясно разграничават начинаещото момиче от зрялата жена.
Обувките на ученичките (Майко) – Окобо (или Покури) - Тези обувки са сред най-атрактивните и трудни за носене елементи от облеклото в цяла Япония. Окобо (Okobo) са изработени от едно цяло парче сурово дърво от павловния. Те са изключително високи – между 10 и 15 сантиметра, и имат специфична заоблена форма в предната част и скосена задна част. Обувките са кухи отвътре. В кухината е монтирано малко звънче. Когато майко стъпва по калдъръмените улици, обувките издават много специфичен, нежен и мелодичен звук – "покури-покури". Този звук е толкова емблематичен, че е избран за един от "100-те звукови пейзажа на Япония", които държавата официално защитава като културно наследство. Цветовете на копринените каишки (хао) показват опита на момичето. Новодошлите ученички носят червени каишки. С напредване на обучението преминават през жълти и сини, а в края на чиракуването си носят виолетови каишки. Тъй като кимоната на майко имат изключително дълги подгъви и са невероятно скъпи (често струват десетки хиляди долари), височината на окобо предпазва скъпоценната коприна от калта, прахта и водата на улицата.
Обувките на гейшите (Гейко) – Гета и Дзори. Когато момичето стане пълноправна гейша, тя слиза на земята и преминава към много по-удобни и ниски обувки. Гета (Geta) - Това са класически дървени чехли с правоъгълна форма, които имат две дървени „зъбчета“ (подпори) отдолу. Гейшите ги носят предимно при дъждовно или снежно време на открито. Тъй като са по-ниски от окобо, те изискват по-малко усилие за баланс, но въпреки това издават характерния тракащ звук по асфалта. Дзори (Zōri) - За официални банкети и сухо време гейшите използват дзори. Те са плоски, нямат дървени зъбчета и често са покрити с фина кожа, коприна или лакиран материал. Те са напълно безшумни и излъчват зряла елегантност.
Вървенето с окобо или гета изисква специална техника, на която момичетата се учат с месеци. Те не вдигат краката си както при модерните обувки, а се плъзгат по земята с много малки, ситни стъпки, като стъпалата са леко обърнати навътре. Този стил на ходене придава на гейшите онази прочута, плавна походка, при която изглежда, че те не вървят, а буквално „плуват“ над земята.
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар