Fushimi Inari Shrine (Фушими Инари-тайша) в Киото е най-важният шинтоистки храм в Япония, посветен на божеството Инари (богът на ориза, земеделието и бизнеса). Мястото е световноизвестно със своите хиляди яркочервени порти (тории), които оформят живописни тунели по склоновете на планината Инари
Тук се намира най-гъстата и емблематична секция от червени порти в самото начало на пътеката. Лисиците се смятат за пратеници на бог Инари. Затова те се виждат навсякъде, често държейки ключ за хамбар с ориз в устата си.
Fushimi Inari Shrine (Фушими Инари-тайша) има над 1300-годишна история, която започва още преди Киото да стане столица на Япония. Храмът е основан официално през 711 г. по време на периода Нара. Според древните хроники Yamashirokoku Fudoki, благородникът Ирогу но Хатанокими от влиятелния клан Хата изстрелял стрела по оризов сладкиш (мочи). По чудо сладкишът се превърнал в бял лебед, който литнал и кацнал на върха на планината. На мястото, където кацнал, изведнъж поникнал обилен ориз — това се сметнало за божествено знамение. Името „Инари“ произлиза именно от думите за растящ ориз (ine naru). По заповед на императрица Генмей на това място бил издигнат храм. През 711 г. Кланът Хата, известен с напредналите си земеделски умения, официално превръща култа към божеството Инари в институция. Първоначално светилището се е намирало на друг хълм в района, а през 816 г. е преместено на сегашното си място по искане на монаха Кукай. През 942 г. храмът получава най-високия възможен ранг за шинтоистко светилище, превръщайки се в обект на чести дарения от императорския двор. По време на опустошителната гражданска война Онин (Onin War) 1486г, целият храмов комплекс е изгорен до основи. През 1499 г. основната сграда (Honden) е построена наново в пищен архитектурен стил Kasuga-zukuri. Днес тя е обявена за Важна културна ценност на Япония.
През 1589 г. огромната двуетажна главна порта на входа (Портата Ромон) е дарена от великия самурайски военачалник Тойотоми Хидейоши в знак на благодарност за изцелението на неговата болна майка.
Първоначално Инари е бил почитан строго като бог на ориза, земеделието и копринените буби. С урбанизацията на Япония през периода Едо (1603–1867) ролята на земеделието намалява. Търговците, занаятчиите и производителите на саке започват да се молят на Инари за бизнес успех, богатство и просперитет. Именно тогава се ражда традицията за даряване на порти (тории). Всеки бизнес или успешен търговец, чието желание се е сбъднало, купувал и поставял червена порта с изписано свое име върху нея като благовещение. Този обичай продължава и до днес, като броят на портите по цялата планина вече надхвърля 10 000. Днес Фушими Инари е главен храм на над 30 000 по-малки Инари светилища в цяла Япония
В японската шинтоистка митология лисиците (кицуне) не са богове, а свещени пратеници (кендзоку) на божеството Инари. Тъй като самият бог Инари е невидим за хората, той използва белите лисици, за да пренася молитвите на вярващите и да спуска божествената воля на земята. Статуите на лисици в светилището Фушими Инари често държат различни символични предмети в устите си или под лапите си. Най-често срещаният предмет е ключ. Исторически това е ключът за зърнохранилището (хамбара). Тъй като Инари е бог на ориза и земеделието, притежанието на пълни хамбари е означавало абсолютно богатство и оцеляване. Ключът символизира достъпа до изобилието и отключването на благословията за богатство. В по-дълбок, езотеричен план, ключът символизира желанието на вярващия да отключи скритите съкровища на ума и духа, както и божествената мъдрост.
Ако се загледате в статуите по пътеката, ще забележите още три основни предмета: Свитък (Макимоно) - Символизира мъдростта, знанието и свещените будистки/шинтоистки учения. Означава, че лисицата носи словото и волята на бога. Свещен скъпоценен камък (Ходжу / Хоши но тама) - Този камък има формата на капка или сфера с пламък. Той символизира душата на човека, духовната енергия или способността на Инари да изпълнява всякакви желания. Оризов клас - Означава богата реколта, плодородие и храна за всички.
Изборът на лисицата за пратеник на бога на ориза не е случаен и е дълбоко свързан с бита на древните японски фермери. Лисиците живеят в планините, но през пролетта (когато започва засаждането на ориза) слизат в низините. Те се хранят с гризачи (мишки и плъхове), които унищожават оризовите насаждения. Фермерите видели в това знак, че лисиците са изпратени от боговете да пазят реколтата им. Лисиците във Фушими Инари се наричат Бякуко (бели лисици). За разлика от дивите лисици в гората, които понякога се смятат за хитри измамници в японския фолклор, белите лисици са чисти, добронамерени и невидими за обикновеното око същества. Много от статуите носят червени лигавници (йодарекаке). Те се поставят от вярващите в знак на уважение и благодарност. Червеният цвят в Шинтоизма пропъжда злите сили и болестите.
Това, което изглежда като пламък над опашката на лисицата (кицуне), всъщност е изключително важен духовен символ в японската култура. Нарича се „Хоши но тама“ (Hoshi no tama), което в превод означава „Звездна топка“ или „Светеща сфера“. Това е магическа, светеща сфера, която често се изобразява с леко заострен връх или обвита в езици от огън/пламъци. В будистката и шинтоистката иконография този обект е известен още като Ходжу (Houju) — Скъпоценният камък, изпълняващ желания. Според японския фолклор, когато кицуне се трансформира или сменя формата си, тя отделя част от своята магическа сила и жизнена енергия в тази сфера. Вярва се, че „звездната топка“ съдържа самата душа на лисицата. Ако човек успее да вземе тази сфера, лисицата ще му се подчинява и ще изпълни всяко негово желание, за да си я върне обратно.
Тъй като лисиците са пратеници, този пламък символизира чистата духовна енергия и светлина, която божеството Инари изпраща на земята. Той олицетворява просветлението, богатството и способността на бога да чува и изпълнява молитвите на хората.
В японските легенди лисиците притежават способността да създават огън от устите или опашките си — този феномен се нарича Кицунеби („лисичи огън“, подобно на блуждаещите огньове). Формата на пламък около сферата напомня за тази им свръхестествена сила.
Някои лисици, вместо върху опашката, държат сферата стъпила върху нея, подобно на пазители на кралско съкровище.
Яркочервеният цвят по портите тории във Фушими Инари, на японски се нарича „шуиро“ (shuiro) или вермилион. Този специфичен нюанс (оранжево-червено) не е избран просто за красота — той има дълбоко духовно и практическо значение в шинтоизма.
Прогонване на злите сили: В шинтоистката традиция червеният цвят олицетворява жизнената сила, слънцето и огъня. Вярва се, че той има мощна пречистваща сила, която действа като щит и пропъжда злите духове, нещастията и болестите от свещената земя.
Символ на божеството Инари: Вермилионовият цвят се свързва пряко с бог Инари, тъй като символизира изобилието, плодородието и топлината, необходима за узряването на оризовата реколта.
Практическа защита против гниене: Традиционната боя за портите се прави на основата на живачен сулфид (киновар). Тази съставка съдържа живак, който действа като естествен консервант. Той предпазва дървените порти от влагата, насекомите и гниенето в гъстата гора на планината.
Портите във Фушими Инари не са просто декорация, а архитектурни елементи с дълбок смисъл. Всяка тория маркира границата между светския свят на хората и свещения свят на боговете (ками). Преминавайки под нея, вие се пречиствате. Повечето порти във Фушими Инари са изработени в класическия стил Myojin torii. Те се отличават с леко извити нагоре краища на горната напречна греда (kasagi), което им придава елегантен и динамичен вид. Използва се главно дървесина от японски кедър (sugi). Черният цвят в горната и долната част на портите създава контраст, но най-важни са надписите на гърба им. На лявата колона се изписва името на дарителя (фирма или частно лице), а на дясната — датата на поставяне. Когато вървите нагоре по планината, виждате чисти портите, но когато се обърнете да слизате обратно, пред вас се разкрива море от черна калиграфия. В началото на пътеката портите са поставени толкова нагъсто, че гредите им почти се застъпват. Това създава оптическа илюзия за затворен тунел, в който светлината се филтрира по мистичен начин — ефект, който кара туристите да се чувстват като в друго измерение.
.jpg)
.jpg)
Ако се загледате в статуите по пътеката, ще забележите още три основни предмета: Свитък (Макимоно) - Символизира мъдростта, знанието и свещените будистки/шинтоистки учения. Означава, че лисицата носи словото и волята на бога. Свещен скъпоценен камък (Ходжу / Хоши но тама) - Този камък има формата на капка или сфера с пламък. Той символизира душата на човека, духовната енергия или способността на Инари да изпълнява всякакви желания. Оризов клас - Означава богата реколта, плодородие и храна за всички.
Изборът на лисицата за пратеник на бога на ориза не е случаен и е дълбоко свързан с бита на древните японски фермери. Лисиците живеят в планините, но през пролетта (когато започва засаждането на ориза) слизат в низините. Те се хранят с гризачи (мишки и плъхове), които унищожават оризовите насаждения. Фермерите видели в това знак, че лисиците са изпратени от боговете да пазят реколтата им. Лисиците във Фушими Инари се наричат Бякуко (бели лисици). За разлика от дивите лисици в гората, които понякога се смятат за хитри измамници в японския фолклор, белите лисици са чисти, добронамерени и невидими за обикновеното око същества. Много от статуите носят червени лигавници (йодарекаке). Те се поставят от вярващите в знак на уважение и благодарност. Червеният цвят в Шинтоизма пропъжда злите сили и болестите.
Това, което изглежда като пламък над опашката на лисицата (кицуне), всъщност е изключително важен духовен символ в японската култура. Нарича се „Хоши но тама“ (Hoshi no tama), което в превод означава „Звездна топка“ или „Светеща сфера“. Това е магическа, светеща сфера, която често се изобразява с леко заострен връх или обвита в езици от огън/пламъци. В будистката и шинтоистката иконография този обект е известен още като Ходжу (Houju) — Скъпоценният камък, изпълняващ желания. Според японския фолклор, когато кицуне се трансформира или сменя формата си, тя отделя част от своята магическа сила и жизнена енергия в тази сфера. Вярва се, че „звездната топка“ съдържа самата душа на лисицата. Ако човек успее да вземе тази сфера, лисицата ще му се подчинява и ще изпълни всяко негово желание, за да си я върне обратно.
Тъй като лисиците са пратеници, този пламък символизира чистата духовна енергия и светлина, която божеството Инари изпраща на земята. Той олицетворява просветлението, богатството и способността на бога да чува и изпълнява молитвите на хората.
В японските легенди лисиците притежават способността да създават огън от устите или опашките си — този феномен се нарича Кицунеби („лисичи огън“, подобно на блуждаещите огньове). Формата на пламък около сферата напомня за тази им свръхестествена сила.
Някои лисици, вместо върху опашката, държат сферата стъпила върху нея, подобно на пазители на кралско съкровище.
Яркочервеният цвят по портите тории във Фушими Инари, на японски се нарича „шуиро“ (shuiro) или вермилион. Този специфичен нюанс (оранжево-червено) не е избран просто за красота — той има дълбоко духовно и практическо значение в шинтоизма.
Прогонване на злите сили: В шинтоистката традиция червеният цвят олицетворява жизнената сила, слънцето и огъня. Вярва се, че той има мощна пречистваща сила, която действа като щит и пропъжда злите духове, нещастията и болестите от свещената земя.
Символ на божеството Инари: Вермилионовият цвят се свързва пряко с бог Инари, тъй като символизира изобилието, плодородието и топлината, необходима за узряването на оризовата реколта.
Практическа защита против гниене: Традиционната боя за портите се прави на основата на живачен сулфид (киновар). Тази съставка съдържа живак, който действа като естествен консервант. Той предпазва дървените порти от влагата, насекомите и гниенето в гъстата гора на планината.
Портите във Фушими Инари не са просто декорация, а архитектурни елементи с дълбок смисъл. Всяка тория маркира границата между светския свят на хората и свещения свят на боговете (ками). Преминавайки под нея, вие се пречиствате. Повечето порти във Фушими Инари са изработени в класическия стил Myojin torii. Те се отличават с леко извити нагоре краища на горната напречна греда (kasagi), което им придава елегантен и динамичен вид. Използва се главно дървесина от японски кедър (sugi). Черният цвят в горната и долната част на портите създава контраст, но най-важни са надписите на гърба им. На лявата колона се изписва името на дарителя (фирма или частно лице), а на дясната — датата на поставяне. Когато вървите нагоре по планината, виждате чисти портите, но когато се обърнете да слизате обратно, пред вас се разкрива море от черна калиграфия. В началото на пътеката портите са поставени толкова нагъсто, че гредите им почти се застъпват. Това създава оптическа илюзия за затворен тунел, в който светлината се филтрира по мистичен начин — ефект, който кара туристите да се чувстват като в друго измерение.
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар