Букчон традиционно е бил жилищен район на благородниците по време на периода Чосон и не е претърпял съществени промени до 20-те години на миналия век. През 30-те години на миналия век обаче административните райони на Сеул са разширени и градската му структура е трансформирана в съвременния си вид. Компании за управление на жилища закупуват големи парцели земя, гори и ниви и построяват група от средно големи ханоки (традиционни корейски къщи) върху тях.
В ранния колониален период населението на Сеул бързо се увеличава и се появява недостиг на жилища. Освен това, около 20-те години на миналия век, все по-голям брой японски заселници започват да придобиват земя от и да изместват корейците в района на Букчон.
Корейският предприемач в областта на недвижимите имоти Чонг Сегвон [ко] е отговорен за голяма част от сегашното село Букчон Ханок. Около 1920 г. той основава първата модерна корейска компания за недвижими имоти: Kŏnyangsa . Според потомците на Чонг, той умишлено се е фокусирал върху преустройството на района на Букчон, за да предотврати завземането му от японци. Според дъщерята на Чонг, той умишлено е построил ханок вместо сгради в японски стил, въпреки натиска от колониалното правителство. Ханоките са модернизирани, с удобства като стъклени прозорци и електричество. Тези къщи често са били по-малки от къщите, собственост на елита преди това. Това е позволило на корейци с различен икономически произход да се преместят в района. За разлика от много корейски бизнесмени от онова време (които са склонни да бъдат про-японски настроени), той след това е използвал приходите, за да финансира различни корейски националистически начинания, като например Корейското езиково общество. В крайна сметка е наказан след инцидент с Корейското езиково общество през 1942 г.; той е бил измъчван и голяма част от имуществото му е конфискувано от колониалното правителство.
Селището е дом на стотици традиционни къщи, наречени ханоки. Тези жилища са построени в специфичен корейски архитектурен стил, предназначени да поддържат баланс с обкръжаващата топография и обикновено са изградени с дълги извити покриви и типичния стил за подово отопление ондол, който спомага да се запази топлината в домовете през зимата. Всъщност дори посоката за построяване на къща е трябвало да бъде в хармония с околната среда. С други думи ханок олицетворява съюза между природата, дома и хората. Според много експерти, въпреки че тези къщи изглеждат много стари, всички те са 100% устойчиви на земетресения.
Днес много от тези ханоки са превърнати в културни центрове, музеи, къщи за гости, ресторанти и заведения, което дава възможност на посетителите да се потопят в традиционната култура на Корея. Заради непосредствената си близост до дворците, първоначално района е обитаван от аристократи и високопоставени правителствени служители и техните семейства.
Къщите са Г-образнии с предно и задно дворче, с внимателно аранжирани дзен градинки и големи гледжосани делви за кимчи, подпрени в някой ъгъл. Към дома водят масивни, широки каменни стълби, по-скоро постаменти с две нива. Каменната платформа стълбище служи да повдигне къщата така че под нея да минава свободно топлия възудх от печките, които се захранват с дърва от вън или специално помещение до входа. Пак на вън се и готви, защото в къщата няма кухня и печка. Гениално и просто! Няма пушеци в белия интериор, въздухът е чист, стените и таваните също, цялото жилище е отоплено, а за да се стоплят допълнително обитателите е било необходимо само да седнат или да полегнат на пода. Затова и няма мебели. Малки възглавнички изпълняват ролята на дневна мебел, а през нощта се разстилат тънки дюшеци и копринени завивки, които служат за легла не само на простолюдието, но дори и на краля. Благодарение на тази гениална практичност корейското подово отопление не само е оцеляло през хилядолетията и се е превъплатило в по-модерни технологични решения в съвременните многоетажни сгради на Южна Корея, но и вече завладява света.
Няма коментари:
Публикуване на коментар