Камий Жакоб Писаро е френски живописец, един от основателите на импресионизма.Камий Писаро е роден на 10 юли 1830 г. на остров Сейнт Томас (Вирджински острови), в буржоазното семейство на търговеца сефарадски евреин Абрам Писаро и доминиканката Рашел Мансано-Помие, които имат железарски магазин. Родителите му поддържат връзка с Бордо, където през 1824 г. е емигрирало семейството на баща му. До 12-годишна възраст Камий живее на Карибите, а след това семейството го праща в Париж. Учи в лицея „Савари“ в Паси. Още тогава показва голям интерес към рисуването. Неговият пръв учител, Огюст Савари, уважаван салонен художник, го подкрепя. Камий пълни тетрадки с рисунки на палми и плантации от родния остров. През 1847 г. баща му го прибира у дома, за да го въведе в семейната търговия, но Писаро предпочита да прекарва свободното си време на пристанището и да рисува. Там той среща датския художник Фриц Мелби, който макар и по-голям от него само с няколко години, вече е излагал неколкократно свои картини в Копенхаген. Мелби забелязва таланта на Писаро и го окуражава. Камий напуска тайно острова и семейството си и през 1852 г. заедно с Фриц Мелби заминават за Венецуела. В Каракас двамата наемат къща и Писаро рисува градския пейзаж, пазара, таверните, но също и селския живот и растенията. През 1854 г. се завръща на остров Сен Тома. Най-сетне на Камий се удава да убеди баща си да го подкрепи в решението му да се отдаде на рисуването. През 1855 г. окончателно се установява във Франция. Тук има възможност да разгледа близо пет хиляди платна от Световното изложение, сред тях творби на Йожен Дьолакроа, Камий Коро, Жан Огюст Доминик Енгър. Писаро става ученик на Антон Мелби, брат на Фриц Мелби и на Камий Коро, когото много уважава. Под натиска на баща си взема уроци в Академията по изящни изкуства, но догматизмът там не му допада, а също и в частната „Академия“ на Сюис. Тук се запознава с Клод Моне и Пиер-Огюст Реноар.
По това време се слага началото на приятелството му с много млади художници и честите им сбирки в парижките кафенета, където разискват реализма и рисуването на открито. Самият Писаро започва да рисува в горите северно от Париж. Една от тези картини, „Пейзаж край Монморанси“, е приета за Салона на художниците през 1858 г., но не прави впечатление. Основните сюжети на неговите произведения в този период са селските пейзажи и гледки от Париж.
През 1857 г. родителите му се установяват в Париж и Камий заживява в техния дом. През 1859 г. като прислужница в къщата постъпва Жули Вали, в която Камий се влюбва. Когато момичето забременява, Камий взема мъжественото решение да остане с нея, дори и без брак и против волята на родителите си. Това още повече усложнява отношенията му с майка му, която не може да приеме, че е избрал живописта за своя професия.
В 1859 и 1860 г. излага в официалния Салон.
Камий Писаро е един от художниците, оформили основните принципи и похвати на импресионизма: разлагане на цветовете, изграждане на изображението от ситни живописни мазки, създаващи трептяща атмосфера. Той оказва влияние на останалите импресионисти и на Гоген. В творчеството му съществува период на увлечение към поантилизма. Запазени са ред платна на художника в този стил. От 1890 г. се отказва от него и се връща към импресионизма. Писаро е известен най-вече със своите градски и селски пейзажи, но създава също портрети, натюрморти и рисунки. За разлика от Моне Писаро често поставя сред пейзажа, на улицата или в градината фигури на хора, които работят, разхождат се или разговарят. В своите картини той изобразява с реалистични, донякъде напомнящи за Домие изразни средства, живота на бедните, отрудени хора.
