"Богородична стъпка" и Старозагорски минерални бани, България

В околностите на Старозагорските минерални бани (на 1,5 км от центъра на селото в северна посока в сърцето на Сърнена Средна гора) се намира красивият природен феномен наречен "Богородична стъпка". Легендата говори, че това място е светилище, свързано с различни езически религиозни обреди отпреди хиляди години. След приемане на християнството по тези земи, местността става свято място. Митът за "Богородична стъпка" се ражда, заради изключително силното биоенергийно поле и причудливата вдлъбнатина горе на скалите, наподобяваща следа от човешки крак, в която водата никога не пресъхва. Преди няколко години е изграден малък параклис, наречен "Рождество Богородично". Като място за поклонение, лечение и пречистване на духа божествената скала е известна още от незапомнени времена. Мястото е познато още от древността. Почитано е от траките и на него са се извършвали сакрални ритуали. Според преданието, по времето на древния Рим, когато регионът е бил видна провинция, римски войни измъчвали ревностен християнин. Света Богородица се трогнала от вярата на мъченика и му се притекла на помощ. Спуснала се като мълния с младенеца на ръце върху римския легион и го отървала. Там, където стъпила върху скалата, се образувала вдлъбнатина, колкото човешка стъпка. В нея отдолу започнала да извира вода, чиста като сълзите на Божията майка. Някои от ранените воини промили с изворната вода раните си, които тутакси зараснали. Според легендата по-късно, убедили се в силата на християнството, и от благодарност римляните приели новата вяра. Оттогава местността се превърнала в свято място за поклонение, а хората я нарекли Богородична стъпка. Дори и в най- големи горещини, тази вдлъбнатина, която Богородица оставила върху скалата, винаги е пълна с вода. Според много свидетелства тази свята вода има изцелително и вълшебно действие. Изцелението и благодатта на Божията майка, според миряните са най-силни в деня на нейния празник - Голяма Богородица, 15 август.

В началото на демократичните промени един свят старец - старозагорецът бай Нейчо, с вяра и богоугодна упоритост, превръща Богородична стъпка в свято място за поклонение пред Божията майка. Върху самата скала от незапомнени времена са изсечени образите на Исус Христос и Света Богородица. "По времето на социализма бяха намацали с червено-кафява боя изображенията, за да не се виждат, и първото нещо, което започнахме да правим с баща ми, е да премахнем тази боя", припомня си началото на облагородяването на святото място синът на покойния бай Нейчо Петко. С много усилия успели да изчистят образа на Христос, но ликът на Светата Майка и сега все още не се вижда много добре. Бай Нейчо съвсем сериозно смятал, че е посочен от Света Богородица, да построи манастир. Синът му го убедил, че това е невъзможно, но параклис спокойно могат да вдигнат. Тръгнал по инстанциите бай Нейчо, но след като разбрал, че няма до получи разрешително за строеж, започнал да строи Божия храм на своя глава. Архитектурният проект дарил старозагорският арх. Веселин Беров. Той е сред най-щедрите ктитори и по-късно при осигуряване на средства за иконопистта в малкия божи дом. "Всичко на ръка и на гръб се носеше чак от долу до скалата – вода, цимент, пясък, железа, тухли", припомня трудния градеж Петко. Нищо обаче не можело да прекърши баща му, който наближавал 75 години. Когато ударили бетонната плоча на кота нула, нещата потръгнали. Много хора, и местни, и старозагорци, се включили и започнали да помагат – с материали, с труд, с пари. На 23 септември 2003 г. параклисът „Рождество Богородично“ бил осветен. Бай Нейчо бил на седмото небе от радост. Всеки ден бил около новия Божи храм и продължил да облагородява святото място - правел пътеки, оформял градинки. Успял да убеди тогавашният областен управител на Стара Загора да трасират черен път до Богородична стъпка за улеснение на поклонниците. Оттогава потокът от вярващи и страдащи е целогодишно. "В събота и неделя са винаги има поне няколкостотин човека, а в празничните дни – още повече", свидетелства Петко Нейчев. В първите години поклонниците оставяли парчета от дрехи, носни кърпи, всякакви вещи по храсти и дръвчета наоколо, вярвайки че така ще оставят и болестите и страданията, които ги мъчат. В последните години обаче този, според църквата, езически обичай е поизоставен. Поклонниците искрено се подлагат и на едно друго изпитане. Встрани от стъпката на Божията майка има една тясна цепнатина в скалата, около половин метър. Според местните хора най-много били младите семейства, които Св. Богородица е благословила да се сдобият с първа рожба след години напразни надежди. В последно време се зародила традиция всяко от тези щастливи семейства да стави в параклиса "Рождество Богородично" вещ от своето бебе - ританки, чорапки, шапчица, играчка. Семействата, който тепърва очакват рожба, ги вземали за кадем.

Самият Петко Нейчев пък смята, че отдолу под скалата, на която е стъпката на Божията майка, има затрупан скален манастир. Пръв лансирал тази версия гръцкият богослов Нихоритис, който дошъл на място да се убеди в божествената сила на Богородична стъпка. "Копайте, сигурно е, че ще откриете обителта", рекъл убеден гъркът. Предположението му било потвърдено неведнъж и от десетки наши ясновидци. Според учени пък тук имало много силно енергийно поле. Петко припомня, че на 20 м от скалата е бил открит каменен саркофаг. От него се виждало само едно парченце, всичко било затрупано. Няма как така нареченият саркофаг да попадне случайно до скалата и да стои с векове, до ден днешен. Според мен, това не е саркофаг, както казват археолозите, а е жертвеник още от времето на траките, смята синът на бай Нейчо. Преди години с баща си били толкова ентусиазирани да открият тайнствения скален манастир, че започнали да копаят. За 2-3 дни стигнали метър, метър и нещо, но се отказали обезсърчени, защото с кирка и лопата нищо не можело да се направи. "Богородична стъпка е жив пример как са възниквали и възникват храмовете и манастирите", казва и старозагорският свещеник, отец Йордан Георгиев. Отецът е убеден, дори да не се открие хипотетичния скален манастир, след време тук ще израстне цял манастирски комплекс, посветен на Св. Богородица. Хората са поставили голям метален кръст в близост до каменния саркофаг, датиращ от римско време. Под прохладните сенки са оформени места за отдих.

Старозагорски минерални бани е село на 15 км от Стара Загора. Известно е с едноименния национален курортен комплекс Старозагорски минерални бани, разполагащ с над 20 хотела. През 1967 г. е обявено за национален балнеолечебен курорт и е изграден курортен комплекс. Селото се намира в западната част на Сърнена гора на 370 м надморска височина. Минералните извори са разположени в района на Старозагорските минерални бани. Водата излиза на повърхността от 1600 м дълбочина с температура около 40 °C и дебит 12 л/сек. Минералната вода е леко минерализирана, хипертермална, с неутрална реакция. Съдържа хидрокарбонати, сулфати, калций, магнезий, силиций, флуор и други микроелементи. Има лечебни свойства при заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, гинекологични, бъбречно-урологични, стомашно-чревни и чернодробно-жлъчни болести.

Кападокия, Долината Пашабаг, Турция

Пашабаг в Кападокия е разположен по пътя към Зелве, идващ от Гьореме или Аванос. Тук се намират изключително забележими земни стълбове, сред лозя, откъдето идва и името на мястото, което означава: лозето на Паша. Паша означава "генерал", военният ранг, на турски език и това е много често срещан прякор. Името е произлязло от някои конуси, издълбани в камъни туф, които се разпадат. Името „Пашабаг“ долината получава, след като византийското гръцко население напуска района.
Долината Пашабаг, известна още като Долината на монасите, е известна със своите необичайни скални образувания, които са били оформени от вулканични изригвания и ерозия в продължение на хиляди години.
Долината Пашабаг е геоложко чудо, характеризиращо се с извисяващи се приказни комини, някои от които достигат до 40 метра височина. Тези високи конусовидни скали са образувани от мек вулканичен туф и са ерозирани от вятъра и водата в различни странни форми и образувания. Долината е свидетелство за забележителната сила на природата и не е чудно, че се е превърнала в един от задължителни дестинации в Кападокия.
Историята на Долината Пашабаг датира от хиляди години. Регионът е бил населен от праисторически времена и много различни цивилизации са оставили своя отпечатък върху пейзажа. В древни времена, Кападокия е бил известен като Хати и е бил дом на хетите, древна цивилизация, която процъфтява в региона от 18-ти до 13-ти век пр.н.е.
Хетите са последвани от фригийците, които създават царство в региона през 8 век пр.н.е. Фригийците са известни със своите впечатляващи скални гробници и храмове, много от които все още могат да се видят в района днес. През римския период, Кападокия става важен център на ранното християнство, и много ранни християни са живели в региона, включително Свети Павел.
Долината Пашабаг някога е бил дом на скит от християнски монаси, които потърсили убежище в приказните комини на долината през ранните години на християнството. Те са живели в пещерите и параклисите, издълбани в скалите, и някои от тези структури могат да се видят и днес. Името "Долината на монасите" отразява тази история.
През 13 век Кападокия попада под контрола на селджукските турци и много от пещерните църкви в района са превърнати в джамии през този период. По-късно, през 16 век, Кападокия попада под османско владичество и скалните църкви и манастири в района западат.
Приказни комини в долината Пашабаг са едни от най-високите в района на Кападокия, като достигат до 40 метра височина. Те са образувани от слоеве вулканична пепел и базалт, които са били отложени по време на поредица от силни изригвания преди милиони години. Пепелта и базалтът по-късно били покрити от слой туф, мека и лесно ерозирала скала, която формира горната част на приказните комини.
Непосредствено до пътя са лозята и редица конуси от туф. В един от тях се помещава и полицейският участък. Някои от конусите се разделят на по-малки конуси в горната част и в тях в миналото са се крили аскети и отшелници. Те издълбават „комините“ в основата и така оформят „стаи“ с височина 2–3 метра. В долината Пашабаг се намират някои от най-впечатляващите приказни комини в Кападокия с двойни и дори тройни шапки. Този вид колони са уникални дори за Кападокия и тези земни колони са наречени „приказни колони с формата на гъби“.
Ермитажът на Симеонските монаси също е тук. Параклис, посветен на Свети Симеон (Симон), и приют на отшелник е построен в един от комините с три глави. Входът на килията е украсен с антитични кръстове. Свети Симеон живее в уединение близо до Хале през 5 век, когато слухове, че той прави чудеса започват да се разпространяват. Разтревожен от цялото това внимание, той започва да живее на върха на колона с височина 2 метра, а по-късно се премества на височина от 15 метра. Оттам той слиза само от време на време, за да получи храна и напитки, донесени от учениците му. Отшелниците на Кападокия са се дистанцирали от света, като копаят в комините, вместо да живеят над тях. Те дълбаят комините отдолу нагоре, създавайки стаи на височина 10-15 метра.
Долината Пашабаг съдържа някои от най-удивителните приказни комини в Кападокия с двойни и дори тройни каменни шапки. Този стил е уникален дори и за Кападокия, а тези приказни комини се наричат ​​приказни кошници с формата на гъби.

„Комините на феите“
Това име впрочем също идва от местните. Защо комини, е видно, обаче защо феи, така и не ни стана ясно. Произходът е вулканичен, в което не виждам никаква връзка. Три големи вулкана, които днес се виждат по краищата на района като грамадански конуси с височина към 3-4 хиляди метра, в незапомнени времена се редували да засипват земята със съответния вулканичен материал, в резултат на което се формирал тлъст пласт от туфа с тук-таме базалт и обсидиан вътре. Туфата се оказала лесна за дълбаене, в резултат на което я дълбала първо природата, после и Хомо сапиенс-ът. Именно това е придало специфичният днешен облик на Кападокия.
„Комините на феите“ е и името на един специфичен туристически обект между селата Гьореме и Зелве. Както се казва, да намериш скала, ненадълбана от поколения самородни скулптори, е истинска рядкост. Големи и малки ниши и отвори с различна форма се появяват непрекъснато отгоре, отдолу, отстрани и въобще накъдето се обърнеш. Повечето от тях не са в оригиналното си оформление поради сблъсъка между меката скала и климата. Изненадващо липсват стени, стълби, парчета от корнизи и прочее. Смея да твърдя, че нищо от това не намалява очарованието на местата и гледките, особено когато се вгледаш по-внимателно и откриеш неочаквани детайли, правени с любов и мерак от някой отдавнашен обитател,
Вътре във все още запазените помещения температурата рязко се сменя. Ако навън тече процес на бавно препичане сред бяло-жълтите скали, то под комините на феите е прохладно и приятно. Изветрянето не е простило и на вътрешните помещения, макар че формите там са по-защитени.
За предназначението им започнахме да гадаем още от първия ден, с променлив успех. Ето например следното помещение, сравнително правоъгълно, с нещо като поредица от умивалници покрай едната стена. Викам си, аха, професионална кухня за цялото село. Уви, оказа се местният обор, а в „умивалниците“ са слагали вода и зоб за животните.
Друга част от интериора, на която дълго се блещихме, се оказа вътрешно стълбище към втория етаж в алпинистки стил. Първо го заподозряхме за комин, не на феи, а истински, обаче откъде-накъде ще си отвеждат дима в горната спалня?! После реших, че може да е вид асансьорна шахта за спускане и качване на неща, но това пък не обясняваше вътрешния дизайн със срещуположните вдлъбнатини. С две думи, старите кападокийци са били очевидно пъргави хора, нестрадащи нито от клаустрофобия, нито от височинни болести.

Кападокия, Долината на въображението, Турция

Добре дошли в долината Devrent, известна още като "Долината на въображението," завладяващ регион, сгушен в сърцето на Кападокия. Известна със своя сюрреалистичен и неземен пейзаж, тази очарователна долина предлага уникално изживяване като никоя друга. Докато се впускате в това хипнотизиращо царство, бъдете готови да станете свидетели на естествен шедьовър, изваян от векове на вятъра и водна ерозия От причудливите образувания, наподобяващи животни, до поразителните розови скали, Долината Деврент разпалва въображението и ви пренася в царството на чудесата.
Долината Деврент, известен също като "Долината на въображението", е очарователен регион, сгушен сред завладяващия пейзаж на Кападокия. За разлика от други долини в района, долината Деврент никога не е била обитавана от хора, което я прави уникално геоложко чудо. В продължение на хиляди години вятърът и водата са изваяли мекия вулканичен туф, създавайки зашеметяващи розови скални образувания и интригуващи форми, подобни на стълбове. Тази неземна външност е спечелила прякора на Долината Деврент „Лунен пейзаж“. Докато се скитате из долината, ще бъдете посрещнати от безброй скални образувания които приличат на животни и приказни комини. Най-известното скално образувание е това с формата на камила, което се издига гордо на входа на долината. Можете да прекарате часове в изследване на пътеките на долината, като позволите на въображението си да се развихри, докато откривате скали, които приличат на делфини, змии, тюлени, алигатори и дори молеща се Мария.