Токио, Градините в Имперския дворец, Япония

Източните градини на Императорския дворец в Токио са една от най-популярните исторически забележителности в японската столица, изградени върху руините на някогашния замък Едо – резиденцията на шогуните Токугава. Докато самият Императорски дворец е затворен за обществеността (освен при специални турове), Източните градини са напълно свободни за посещение и предлагат красива паркова среда в самия център на мегаполиса
Градините се простират на площ от около 210 000 кв.м и са разделени на три основни исторически зони, които са служили като защитни линии на замъка Едо
Освен растителността, в градините можете да се видят оригинални фортификационни елементи от периода Едо - Портата Отемон  Главният и най-впечатляващ вход към градините, през който в миналото са преминавали феодалните владетели (даймьо).
Огромните каменни стени и ровове. Сглобени без хоросан от гигантски каменни блокове, те са устояли на множество земетресения през вековете.
Стражевите къщи (Bansho) - Дървени постройки, където са дежурили самураите, пазещи достъпа до замъка (най-известна е "Къщата на 100-те самураи"). 
Източните градини, които виждаме днес, съчетават функциите на политически трибунал, отбранителна крепост и лично убежище за елита на Япония. Тяхната история отразява прехода от суров военен прагматизъм към изящна ландшафтна естетика.

1. Хонмару (Главният двор) – През периода Едо (1603–1867) тази най-висока част на градините е била най-строго пазеното място в Япония. Тук се е издигал колосален дървен комплекс, разделен на три секции: Омоте (за официални държавни дела), Накаоку (личните офиси на шогуна) и Ооку (частните покои, където са живеели съпругите и наложниците му).
В един от дългите коридори на Хонмару (коридора Мацу но Орока) през 1701 г. лорд Асано изважда меч срещу корумпирания чиновник Кира. Това нарушение на закона води до ритуалното самоубийство на Асано и ражда легендарната история за 47-те ронини, които отмъщават за своя господар. След като дворецът изгаря окончателно през 1863 г., постройките не са възстановени. По-късно тук са засадени хиляди дървета, а огромната поляна днес показва само контурите на някогашните зали.
 2. Ниномару (Вторият двор) – За разлика от военния облик на Хонмару, Ниномару винаги е бил замислен като място за естетическа наслада. През 1630 г. легендарният майстор на градини и чаена церемония Кобори Еншу проектира тук първата мащабна традиционна градина за шогуна Токугава Иемицу. През вековете градината е пренебрегвана и опожарявана няколко пъти, като губи блясъка си. На нейно място са издигани казарми и складове. При вземането на решение градините да се отворят за хората през 1960г., ландшафтните архитекти използват оригинални чертежи от 1702 г. (от времето на петия шогун Цунайоши). Благодарение на това днешната градина Ниномару е точно копие на самурайския парк отпреди 300 години. Построен е наново водоемът с прецизно разположени камъни и фериботни мостчета.
3. Когато комплексът преминава в ръцете на император Мейджи през 1868 г., някои части се използват за нуждите на новия двор, включително за изграждане на конюшни и административни сгради. Най-новата историческа промяна се случва по идея на предишния император Акихито. Той забелязва, че старите местни сортове овощни дървета в Япония изчезват заради индустриалното земеделие. По негово настояване в Ниномару е създадена специална овощна градина, където днес се съхраняват и отглеждат 28 изчезващи традиционни сорта ябълки, круши и цитруси, отглеждани от японците преди епохата на модернизацията.
В традиционните японски градини, включително в Ниномару, разположението на всеки камък, поток или дърво не е случайно. То следва строги правила, вдъхновени от шинтоизма (преклонението пред природата) и дзен будизма. Градината се разглежда като умален модел на Вселената.
Камъните са най-важният елемент в японската градина. Те символизират неизменността, вечността и мъжката сила (Ян). Според древното ръководство за дизайн Сакутеики (XI век), създаването на градина се нарича „поставяне на камъни“. Вертикалните камъни символизират планини, небето или дървета. Често представляват божества, слизащи на земята. Хоризонтални (плоски) камъни символизират земята, спокойствието и органичната материя.
Каменните триади - Това е група от три камъка – един висок в средата и два по-малки отстрани. Те символизират Буда и неговите двама спътници, или баланса между Небето, Земята и Човечеството.
Камъните, разположени в средата на езерата, често изобразяват митичните острови Хорай или Острова на костенурката и Острова на жерава (символи на дълголетието и щастието).

Водата е противовесът на камъка. Тя символизира промяната, течението на времето, пречистването и женската сила (Ин). Вместо да се стреми към симетрия (като във френските градини), в Япония водата винаги следва естествени, асиметрични извивки. Традиционно потоците в японските градини текат от изток на запад. Вярва се, че това отмива злите сили и носи изчистване. Водопадите често символизират жизнения път на човека – бурен и преодоляващ препятствия в началото (младостта), улягащ се в спокойно езеро накрая (зрелостта).
В дзен градините (където няма истинска вода) белият пясък или чакъл се загребват с гребло на вълни. Тук пясъкът символизира океана или облаците, а камъните – острови или планини, изплуващи от тях.

Балансът между камъка и водата се допълва от два ключови архитектурни елемента. Мостът в японската градина никога не е просто средство за преминаване. Той символизира прехода от един свят в друг – преминаването от земното, ежедневното пространство към духовното и възвишеното. Назъбените мостове (яцухаши) принуждават посетителя да се движи бавно и да гледа в краката си, което е метафора за осъзнатост в настоящия момент.
Каменните фенери първоначално използвани в будистките храмове, те се поставят край водата, за да символизират светлината на просветлението, която прогонва невежеството.
Когато се разхождате из Ниномару, ще забележите как езерото е проектирано така, че да отразява околните камъни и дървета. Това „удвояване“ на реалността символизира илюзорната природа на материалния свят според будизма.