За сърцето на града се счита огромният площад Grand Place или Grote Markt. Неговата дължина е 110 м, а ширината – 68 м. В неговите граници са разположени сгради от 17-ти век. Ценността им е в това, че всяка къща има свое име и някога е принадлежала на определена гилдия. Пример за това: трите къщи, разположени една до друга – „Вълчицата“, „Лисицата“ и „Рогът“. Например „Вълчицата“ е принадлежала на гилдията на стрелците с лъкове.
Също на площада се намира сградата на кметството – връх на готическата архитектура. Срещу кметството се намира „Къщата на Краля“, където, обаче, не е живял нито един крал, въпреки името на сградата.Големият площад е част от историческото наследство на ЮНЕСКО.
На всеки 2 години на площада през август се нарежда голям килим от цветя за период от няколко дни. Милион цветни бегонии оформят сложни шарки и орнаменти. Килимът покрива площ от 1800 кв. м. Първият Цветен килим е направен през 1971 г. като традицията се е запазила и до днес и привлича множество туристи.
В начарото историята на големия площад е доста скромна. Очертан в пространството между два малки потока, които са се вливали в река Сена, площадът е имал предимно търговска функция. С течение на времето значението на Брюксел като търговски център нараства, като през града преминава цялата търговия между Белгия, западна Германия и Франция. С това нараства и значението на самият площад, който се превръща в централно място за града. През 14-ти век малките дървени къщички, които до този момент се намирали на площада, започнали да отстъпват място на големи къщи, собственост на богати жители на града. В самото начало на 15-ти век започва изграждането на сградата на общината, като то продължава почти 50 години. Към този момент площадът се е превърнал вече не само в търговски, но и в политически център.
Сградата на общината
Това е най-забележителната сграда, разположена на големия площад. Изграждането на сградата е започнало в началото на 15-ти век и е било доказателство за постоянно нарастващата финансова мощ на града. Сградата, която се извисява в момента не е първонабно изградената сграда на общината. През 1405 година е изградена само лявата част на настоящата сграда, заедно с малка кула. В последствие е изградено и разширението с ново крило на сградата. Завършването на сградата в настоящия й вид се счита за факт през 1455година, когато върху централната кула е поставена статуята на Св.Михаил, който се бие с дяволите. Статуята, която се намира в момента на кулата не е оригиналната. Оригинала бива заменен през 1996г., след като е стояла там цели 541години. Сградата на Общината е една от малкото сгради в града, които оцеляват през вековете непокътнати. Градът бива опустошаван на няколко пъти от вражески войски и пожари.
Високата 96 метра кула в брабантински готически стил е дело на Ян ван Рюйсбрук, придворен архитект на Филип Добрия.Над покрива на кметството квадратното тяло на кулата се стеснява до осмоъгълен ажур с пищни върхове. На върха му стои висока 2,7 метра позлатена статуя на Св. Михаил, покровителят на Брюксел, убиващ дракон или демон.Тази статуя е дело на Michel de Martin Van Rode и е поставена на кулата през 1454 или 1455 г. През 90-те години на ХХв е заменен с копие. Оригиналът се намира и в Градския музей на Брюксел.
Къщата на краля
е една от впечатляващите сгради, които могат да се видят също на централния площад. Разположена е точно срещу сградата на Общината и в момента там се помещава Историческия музей на града. Историята на това място започва още през 13-14 век, когато тук е стояла по-малка дървена сграда, която е била използвана предимно за тръговски цели. Тук се е продавало хляб, от където идва името Хлебната къща или Хлебната зала. В последствие е била съборена и на нейно място е построена каменна сграда, която е използвана повече за административните нужди на херцога на Брабант, поради което е наречена Къщата на херцога, а когато същият херцог става крал на Испания тя е преименувана на Кралската къща. По време на управлението на Шарл V сградата е прустроена в готически стил. Известно е, че в една от стаите на тази сграда са прекали своята последна нощ графовете на Егмонт и Хооре преди да бъдат екзекутирани по заповед на крал Филип II Испански. Екзекуцията е била извършена на централния прощад. По подобие на много други сгради в града, къщата на краля е пострадала сериозно на няколко пъти. В следата на 19-ти век кметът на Брюксел успява да убеди градските власти да закупят къщата, която към момента е била в окаяно състояние. Цялта сграда е реставрирана в нео-готически стил.
Къщите на гилдиите
Освен красивите сгради на Общината и Къщата на краля, централният площад е обграден и от великолепно декорираните къщи на гилдиите. Това наименование се използва за всички разположени там къщи, независимо, че част от тези къщи винаги са били собственост на частни лица и никога не са принадлежали към някоя от средновековните гилдии. През средновековието, а и в последствие, всеки град в тази част на Европа е имал гилдии, които са заемали важно място в управлението на града. Те са обсъждали и приемали правила в рамките на съответния вид произвоство или търговия. Къщите на гилдиите в Брюксел не са номерирани с номер, а носят свои имена. Тези имена до голяма степен са свързани с орнаментите по самата къща или някоя малка статуя. Къщата на лебеда, Къщата на моряците, Къщата на търговците и др.
