Киото, Бамбуковата гора, Япония

Бамбуковата гора в Киото, известна като бамбуковата горичка Арашияма (или Сагано), е една от най-емблематичните и зашеметяващи природни забележителности в Япония. Разположена е в западните покрайнини на град Киото, в историческия район Арашияма. 

Специфичният звук от скърцането на стъблата и шумоленето на листата е обявен от японското Министерство на околната среда за един от „100-те звукови пейзажа на Япония“. Целта е да се насърчи опазването на естествената звукова среда. Посетителите се разхождат по поддържани пътеки, заобиколени от хиляди извисяващи се на десетки метри бамбукови стъбла, които филтрират слънчевата светлина. Гората се намира в непосредствена близост до известния Дзен будистки храм Tenryu-ji. В миналото храмовете често са строени до бамбукови гори, тъй като се е вярвало, че бамбукът отблъсква злите сили.

Историята и легендите на бамбуковата гора в Киото са дълбоко преплетени с духовността на Япония, имперските традиции и древното вярване в мистичните сили на природата. Самият регион Арашияма се посещава и почита от над 1000 години. По време на периода Хеан (794–1185 г.), когато Киото става столица на Япония, районът около бамбуковата гора се превръща в любимото бягство на императорския двор и благородниците. Поети, писатели и дворцови дами са идвали тук, за да избягат от градската суета, да пишат поезия и да се любуват на природата. Районът и неговите светилища са описани в едно от най-великите произведения на японската литература – „Повест за Генджи“ (The Tale of Genji), написано през XI век

Легенди и духовни вярвания
Бамбукът като щит срещу злите духове
В японската култура бамбукът е символ на сила, чистота и гъвкавост. Според шинтоистките и будистките вярвания, стъблата му растат толкова бързо и право нагоре, че действат като „антени“, свързващи земния и духовния свят. Вярва се, че гъстата бамбукова гора създава естествена бариера, която не позволява на злите демони (йокай) да преминат. Поради тази причина гората е засадена умишлено около важни религиозни обекти като храма Tenryu-ji. 
Пеещите духове на вятъра
Преди векове местните хора са вярвали, че специфичният звук, който бамбукът издава при силен вятър, не е просто природен феномен. Според преданията това са гласовете на горските духове (ками), които пеят или нашепват мистични заклинания, за да пречистят умовете на хората, преминаващи през гората. 
Светилището Нономия и пречистването на имперските девици
В самата гора се намира малкото шинтоистко светилище Nonomiya Shrine. Според легендите и историческите хроники, преди векове младите принцеси от императорското семейство е трябвало да прекарат месеци наред в изолация тук. Те са преминавали през строги ритуали за пречистване в бамбуковата гора, преди да бъдат изпратени като девствени жрици в най-свещения храм на Япония – Исе Джингу. Днес светилището е известно с легендата, че носи късмет в любовта и бърз брак. 
Най-старата приказка: „Повест за катерача на бамбук“
Макар да не е обвързана единствено с Киото, гората Сагано често се свързва с Такетори Моногатари – най-старата оцеляла японска народна приказка (X век). Тя разказва за старец, който отрязва светещо бамбуково стъбло и вътре открива миниатюрно бебе. Момиченцето, наречено Кагуя-химе (Принцеса Кагуя), се оказва същество от Луната, изпратено на Земята. Тя израства с невероятна красота и пленява сърцата на много благородници, включително на самия император, преди да се завърне на Луната. 
Съвременни митове: Призраци и портали за времето
В по-ново време, особено сред любителите на мистиката, около гората и близката гара Арашияма се раждат градски легенди:

Призрачните самураи: Някои местни вярват, че нощем между бамбуковите стъбла могат да се чуят леки звуци от дрънкане на доспехи – призраци на самураи, загинали в битки в района преди векове, които все още пазят гората.
Порталът в полунощ: Съществува мит, че в нощта на пълнолуние, точно в полунощ, в най-гъстата част на гората се отваря портал, който може да пренесе човек назад в Хеанската епоха. 

Реката, която тече точно пред бамбуковата гора и разделя района на Арашияма, се казва река Ои. Любопитното е, че тя сменя името си три пъти по протежение на течението си, като в централната туристическа част на Арашияма е най-известна като река Кацура.
Ето най-интересните факти, забележителности и активности, свързани с тази красива река:

Мостът Тогецукио (Togetsukyo Bridge)
Това е емблематичният дървен мост, който пресича реката и служи като „вход“ към Арашияма и бамбуковата гора. Името му буквално означава „Мостът, пресичащ Луната“. Наречен е така от император Камейома (XIII в.), който по време на среднощно парти с лодки забелязал как пълната луна се движи в небето точно по линията на моста, сякаш го пресича.
Древният риболов с корморани (Укаи)
Ако посетите района през лятото (от юли до септември), вечер можете да наблюдавате Укаи (Ukai) – традиционен японски метод за риболов, датиращ от над 1300 години. Рибарите използват обучени птици корморани, за да ловят сладководна риба (аю). Всичко това се случва на тъмно, като предната част на лодките е осветена от големи висящи железни кошници с горящ огън.

Точно след като преминете моста над реката (в посока, обратна на бамбуковата гора), започва пътеката нагоре към планината Иватаяма, където се намира известният парк с над 100 диви, но свикнали с хората японски макаци.

Светилището Нономия (Nonomiya-jinja) е малък, но изключително атмосферен шинтоистки храм, сгушен в сърцето на бамбуковата гора. Макар и малко по размер, то има огромно историческо и културно значение за Япония, като привлича хиляди посетители със своята мистична уединеност и древни традиции. Светилището Нономия е обвито в мистични легенди, които датират от времето, когато Киото е бил столица на императорите. Всяко кътче от този малък храм крие история за любов, дълг и свръхестествени сили.
Легендата за имперските девици (Сайгу)
Най-значимата история на Нономия е свързана с традицията Сайгу. Според поверието, при възкачването на нов император, една несемейна принцеса от царската кръв е трябвало да стане върховна жрица в Свещения храм в Исе. Преди да замине, младото момиче е изпращано в Нономия за една година, за да пречисти тялото и ума си сред бамбуковата гора. Вярвало се е, че принцесите са притежавали толкова чиста духовна енергия, че докато са били в гората, дивите животни са ставали питомни, а бамбукът е светел с мека светлина около техните покои, за да ги пази от демони. Заминаването им от Нономия е било момент на дълбока тъга, тъй като те са се разделяли завинаги със своите семейства и светския живот.
Трагичната любов на принц Генджи и лейди Рокуджо
В световноизвестния роман „Повест за Генджи“ светилището Нономия е декор на една от най-драматичните любовни истории. Лейди Рокуджо, една от любовниците на принц Генджи, е съсипана от неговото охлаждане и изневери. Когато дъщеря ѝ е избрана за жрица Сайгу, Рокуджо решава да избяга с нея в Нономия, за да се отдели от света. Принцът я посещава в бамбуковата гора в опит да я върне, но тя отказва. Легендата разказва, че нейната ревност и мъка са били толкова силни, че духът ѝ се е отделил от тялото ѝ още приживе. Този „жив призрак“ (икирио) е преследвал и убивал новите съпернички за сърцето на Генджи.
Камъкът-костенурка и духът на верността
Черният камък във формата на костенурка (Каме Иши), който днес туристите галят за сбъдване на желания, има своя собствена древна легенда. Местно предание разказва за млада девойка, чийто годеник заминал на война. Тя идвала в светилището всеки ден, за да се моли за неговото завръщане. Една вечер, докато плачела в двора, пред нея се появила голяма костенурка – символ на дълголетието и верността в Япония. Животното изслушало молбите ѝ и се вкаменило на място, за да запечата верността на влюбените. Момчето се завърнало невредимо, а оттогава камъкът се смята за пазител на искрените обети.
Черната порта – Тории на Слънчевата богиня
Легендата разказва, че оригиналната Черна тории (направена от дъб с кора) е поставена лично по заръка на Аматерасу – Богинята на слънцето. Богинята поискала мястото за пречистване на нейните жрици да остане възможно най-близо до дивата природа. Тя забранила дървото за портата да бъде белено, лакирано или боядисвано. Поради тази причина, според поверието, божествената благословия над храма изчезва, ако портата бъде заменена с модерна каменна или метална структура. Затова свещениците и до днес спазват традицията и я подменят само с естествени дъбови стволове.

Интересните детайли, ритуали и архитектурни елементи, които правят Нономия толкова специално място:

Уникалната Черна тории (Kuroki Torii)
Първото нещо, което ще забележите на входа на светилището, е неговата традиционна порта – тории. За разлика от повечето яркочервени или каменни порти в Япония, тази тук е направена от необработени дебели стволове на дъб, по които все още стои кората. Това е най-старият и примитивен стил тории в японската архитектура. Тъй като дървото е естествено и необработено, портата трябва да се подменя на всеки няколко години. Тя символизира абсолютната чистота и връзката с дивата природа. 
Костенурковият камък (Kame Ishi)
Вляво от главната зала, до олтара на божеството Дайкокутен (богът на щастието и брака), се намира голям черен камък с много специфична форма, напомняща костенурка. Поверието гласи, че ако погалите нежно камъка, докато си намисляте силно едно желание, то ще се сбъдне в рамките на една година. Поради милионите докосвания от вярващи през годините, повърхността на камъка е станала изключително гладка и лъскава. 

Нономия е световно известно като „място на силата“ за жените. Тук се почитат няколко божества, към които хората се обръщат за специфични благословии: Enmusubi (Свързване на съдби). Самотни хора или влюбени двойки идват тук, за да се молят за намиране на сродна душа, щастлив брак и дълга любов.
Безопасно раждане и зачеване. Под-светилището Shirafuku Inari е посветено на жените, които искат да заченат или се молят за леко раждане и здрави деца.
Сърцевидни Ema: Дървените табелки за желания (ема), които се закачат в храма, са изрязани във формата на листа от растението слез (hollyhock), които поразително приличат на сърца, символизиращи романтичните желания на вярващите. 
Градината от мъх
Вътрешният двор на Нономия е известен със своята перфектно поддържана килимена градина от зелен мъх. Тя е проектирана така, че да пресъздава в миниатюра околните планини и течащите реки на Арашияма. 
Фестивалът Saigu Gyoretsu (Есенната процесия)
Всяка година през третата неделя на октомври историята на храма оживява. Провежда се пищна възстановка на древната имперска процесия. Жени, облечени в тежки, автентични копринени кимона от Хеанската епоха (носители на културното наследство), дефилират от светилището Нономия през бамбуковата гора до река Ои, където се извършва ритуално пречистване с вода.

Извън историята и рикшите, бамбуковата гора Арашияма крие удивителни природни, екологични и скрити оптични детайли, които много туристи пропускат:
1. Това всъщност не е гора от дървета, а огромна поляна с трева
Бамбукът ботанически принадлежи към семейството на тревите (Poaceae). Конкретният вид в Арашияма се нарича Moso бамбук (Phyllostachys edulis) и е най-големият вид трева на планетата. В пиковия си сезон тази „трева“ може да порасне с близо 1 метър само за 24 часа! Стъблата достигат пълната си височина от около 25-30 метра само за няколко месеца, след което прекарват следващите години в заздравяване на дървесината си. 
2. Най-безопасното място при земетресение
В Япония съществува стара народна мъдрост: „Ако удари земетресение, бягай в бамбуковата гора“. Това не е мит, а доказан научен факт. Под земята бамбуковите стъбла са свързани в изключително гъста, сложна и здрава мрежа от коренища (ризоми). Тази естествена подземна мрежа действа като арматура, която буквално държи почвата цяла и предотвратява свлачища, правейки земята в гората изключително стабилна. 
3. Екологичен супергерой
Гората Арашияма функционира като мощен зелен щит за околната среда. Бамбуковата гора абсорбира до 4 пъти повече въглероден диоксид (CO₂) от стандартна иглолистна гора и отделя 35% повече кислород в атмосферата от същия обем обикновени дървета.
4. Продуктите с марка „Арашияма“
Гората не е просто декор – тя се управлява устойчиво и се подрязва редовно, за да остане здрава. Отсеченият бамбук се предава на местни занаятчии в Киото, които изработват традиционни кошници, чаши за чай, ветрила, рогозки и сувенири.
5. Илюзията за мащаб
Снимките в социалните мрежи често карат гората да изглежда безкрайна, но истината е, че тя е сравнително малка. Основната пешеходна пътека е дълга малко над 200-300 метра. „Магията“ и усещането за безкрайност идват от това, че стъблата растат изключително нагъсто и напълно блокират гледката към околните сгради, създавайки перфектна оптична изолация.
6. Нощното сияние (Фестивалът Ханаторо)
Ако посетите Киото през декември, можете да станете свидетели на фестивала Arashiyama Hanatoro. Тогава цялата бамбукова гора и пътеките се осветяват от хиляди традиционни земни фенери. Прожектори насочват светлина нагоре към върховете на бамбука, което придава на гората магическо, неоново-зелено излъчване на фона на нощното небе

Киото, Шинтостки храм Фушими Инари (Fushimi Inari Shrine), Япония

Fushimi Inari Shrine (Фушими Инари-тайша) в Киото е най-важният шинтоистки храм в Япония, посветен на божеството Инари (богът на ориза, земеделието и бизнеса). Мястото е световноизвестно със своите хиляди яркочервени порти (тории), които оформят живописни тунели по склоновете на планината Инари
Тук се намира най-гъстата и емблематична секция от червени порти в самото начало на пътеката. Лисиците се смятат за пратеници на бог Инари. Затова те се виждат навсякъде, често държейки ключ за хамбар с ориз в устата си.

Fushimi Inari Shrine (Фушими Инари-тайша) има над 1300-годишна история, която започва още преди Киото да стане столица на Япония. Храмът е основан официално през 711 г. по време на периода Нара. Според древните хроники Yamashirokoku Fudoki, благородникът Ирогу но Хатанокими от влиятелния клан Хата изстрелял стрела по оризов сладкиш (мочи). По чудо сладкишът се превърнал в бял лебед, който литнал и кацнал на върха на планината. На мястото, където кацнал, изведнъж поникнал обилен ориз — това се сметнало за божествено знамение. Името „Инари“ произлиза именно от думите за растящ ориз (ine naru). По заповед на императрица Генмей на това място бил издигнат храм. През 711 г. Кланът Хата, известен с напредналите си земеделски умения, официално превръща култа към божеството Инари в институция. Първоначално светилището се е намирало на друг хълм в района, а през 816 г. е преместено на сегашното си място по искане на монаха Кукай. През 942 г. храмът получава най-високия възможен ранг за шинтоистко светилище, превръщайки се в обект на чести дарения от императорския двор. По време на опустошителната гражданска война Онин (Onin War) 1486г, целият храмов комплекс е изгорен до основи. През 1499 г. основната сграда (Honden) е построена наново в пищен архитектурен стил Kasuga-zukuri. Днес тя е обявена за Важна културна ценност на Япония.
През 1589 г. огромната двуетажна главна порта на входа (Портата Ромон) е дарена от великия самурайски военачалник Тойотоми Хидейоши в знак на благодарност за изцелението на неговата болна майка. 

Първоначално Инари е бил почитан строго като бог на ориза, земеделието и копринените буби. С урбанизацията на Япония през периода Едо (1603–1867) ролята на земеделието намалява. Търговците, занаятчиите и производителите на саке започват да се молят на Инари за бизнес успех, богатство и просперитет. Именно тогава се ражда традицията за даряване на порти (тории). Всеки бизнес или успешен търговец, чието желание се е сбъднало, купувал и поставял червена порта с изписано свое име върху нея като благовещение. Този обичай продължава и до днес, като броят на портите по цялата планина вече надхвърля 10 000. Днес Фушими Инари е главен храм на над 30 000 по-малки Инари светилища в цяла Япония

В японската шинтоистка митология лисиците (кицуне) не са богове, а свещени пратеници (кендзоку) на божеството Инари. Тъй като самият бог Инари е невидим за хората, той използва белите лисици, за да пренася молитвите на вярващите и да спуска божествената воля на земята. Статуите на лисици в светилището Фушими Инари често държат различни символични предмети в устите си или под лапите си. Най-често срещаният предмет е ключ. Исторически това е ключът за зърнохранилището (хамбара). Тъй като Инари е бог на ориза и земеделието, притежанието на пълни хамбари е означавало абсолютно богатство и оцеляване. Ключът символизира достъпа до изобилието и отключването на благословията за богатство. В по-дълбок, езотеричен план, ключът символизира желанието на вярващия да отключи скритите съкровища на ума и духа, както и божествената мъдрост.
Ако се загледате в статуите по пътеката, ще забележите още три основни предмета: Свитък (Макимоно) - Символизира мъдростта, знанието и свещените будистки/шинтоистки учения. Означава, че лисицата носи словото и волята на бога. Свещен скъпоценен камък (Ходжу / Хоши но тама) - Този камък има формата на капка или сфера с пламък. Той символизира душата на човека, духовната енергия или способността на Инари да изпълнява всякакви желания. Оризов клас - Означава богата реколта, плодородие и храна за всички.
Изборът на лисицата за пратеник на бога на ориза не е случаен и е дълбоко свързан с бита на древните японски фермери. Лисиците живеят в планините, но през пролетта (когато започва засаждането на ориза) слизат в низините. Те се хранят с гризачи (мишки и плъхове), които унищожават оризовите насаждения. Фермерите видели в това знак, че лисиците са изпратени от боговете да пазят реколтата им. Лисиците във Фушими Инари се наричат Бякуко (бели лисици). За разлика от дивите лисици в гората, които понякога се смятат за хитри измамници в японския фолклор, белите лисици са чисти, добронамерени и невидими за обикновеното око същества. Много от статуите носят червени лигавници (йодарекаке). Те се поставят от вярващите в знак на уважение и благодарност. Червеният цвят в Шинтоизма пропъжда злите сили и болестите.
Това, което изглежда като пламък над опашката на лисицата (кицуне), всъщност е изключително важен духовен символ в японската култура. Нарича се „Хоши но тама“ (Hoshi no tama), което в превод означава „Звездна топка“ или „Светеща сфера“. Това е магическа, светеща сфера, която често се изобразява с леко заострен връх или обвита в езици от огън/пламъци. В будистката и шинтоистката иконография този обект е известен още като Ходжу (Houju) — Скъпоценният камък, изпълняващ желания. Според японския фолклор, когато кицуне се трансформира или сменя формата си, тя отделя част от своята магическа сила и жизнена енергия в тази сфера. Вярва се, че „звездната топка“ съдържа самата душа на лисицата. Ако човек успее да вземе тази сфера, лисицата ще му се подчинява и ще изпълни всяко негово желание, за да си я върне обратно.
Тъй като лисиците са пратеници, този пламък символизира чистата духовна енергия и светлина, която божеството Инари изпраща на земята. Той олицетворява просветлението, богатството и способността на бога да чува и изпълнява молитвите на хората.
В японските легенди лисиците притежават способността да създават огън от устите или опашките си — този феномен се нарича Кицунеби („лисичи огън“, подобно на блуждаещите огньове). Формата на пламък около сферата напомня за тази им свръхестествена сила.
Някои лисици, вместо върху опашката, държат сферата стъпила върху нея, подобно на пазители на кралско съкровище.

Яркочервеният цвят по портите тории във Фушими Инари, на японски се нарича „шуиро“ (shuiro) или вермилион. Този специфичен нюанс (оранжево-червено) не е избран просто за красота — той има дълбоко духовно и практическо значение в шинтоизма.
Прогонване на злите сили: В шинтоистката традиция червеният цвят олицетворява жизнената сила, слънцето и огъня. Вярва се, че той има мощна пречистваща сила, която действа като щит и пропъжда злите духове, нещастията и болестите от свещената земя.
Символ на божеството Инари: Вермилионовият цвят се свързва пряко с бог Инари, тъй като символизира изобилието, плодородието и топлината, необходима за узряването на оризовата реколта.
Практическа защита против гниене: Традиционната боя за портите се прави на основата на живачен сулфид (киновар). Тази съставка съдържа живак, който действа като естествен консервант. Той предпазва дървените порти от влагата, насекомите и гниенето в гъстата гора на планината.

Портите във Фушими Инари не са просто декорация, а архитектурни елементи с дълбок смисъл. Всяка тория маркира границата между светския свят на хората и свещения свят на боговете (ками). Преминавайки под нея, вие се пречиствате. Повечето порти във Фушими Инари са изработени в класическия стил Myojin torii. Те се отличават с леко извити нагоре краища на горната напречна греда (kasagi), което им придава елегантен и динамичен вид. Използва се главно дървесина от японски кедър (sugi). Черният цвят в горната и долната част на портите създава контраст, но най-важни са надписите на гърба им. На лявата колона се изписва името на дарителя (фирма или частно лице), а на дясната — датата на поставяне. Когато вървите нагоре по планината, виждате чисти портите, но когато се обърнете да слизате обратно, пред вас се разкрива море от черна калиграфия. В началото на пътеката портите са поставени толкова нагъсто, че гредите им почти се застъпват. Това създава оптическа илюзия за затворен тунел, в който светлината се филтрира по мистичен начин — ефект, който кара туристите да се чувстват като в друго измерение.