Настоящите сгради в комплекса са възстановени през 1633 г. от шогуна Токугава Иемицу след поредица от опустошителни пожари. Главната зала (Hondo) е обявена за Национално съкровище на Япония и в нея се съхранява статуята на единадесетликата и хилядоръка Канон – богинята на милосърдието.
Дървената тераса е най-разпознаваемата емблема на храма. Издига се на 13 метра височина над склона на планината Отоуа. Цялата конструкция, включваща 139 масивни колони, е сглобена чрез сложна японска дърводелска техника (Kakezukuri) без използването на нито един метален пирон. От терасата се открива панорамна гледка към Киото сред море от вишневи дървета (през пролетта) и кленове (през есента).
Основни забележителности в комплекса са
Водопадът Отоуа (Otowa-no-taki): Разположен в основата на главната зала, водопадът се разделя на три отделни чучура. Посетителите използват дълги метални черпаци, за да се пречистят с водата. Според поверието всеки поток носи различен благослов – здраве и дълголетие, успех в учението или сполука в любовта (традицията повелява да се пие само от един, за да не се смята за лакомия).
Портата Ниомон (Niomon) и Триетажната пагода: Яркочервената главна порта пази входа на храма. Непосредствено зад нея се издига 31-метровата пагода, която е сред най-високите триетажни пагоди в страната.
Светилището Джишу (Jishu-jinja): Намира се веднага зад главната зала и е посветено на бога на любовта и сключването на бракове. Известно е с двата си „любовни камъка“, разположени на 18 метра един от друг. Вярва се, че ако успеете да извървите разстоянието между тях със затворени очи, ще откриете истинската любов
През периода Едо е съществувал популярен израз „да скочиш от терасата на Кийомидзу“ (еквивалент на вземането на смело и радикално решение). Историческите архиви сочат, че 234 души действително са скочили от 13-метровата платформа с вярването, че ако оцелеят, желанието им ще се сбъдне (около 85% са оцелели). Практиката е строго забранена през 1872 г..
Всеки декември в храма се провежда национална церемония, при която главният монах изписва с калиграфия един огромен йероглиф (Канджи), избран от японското общество да обобщи изминалата година.
Портата Ниомон (Niomon) и Триетажната пагода: Яркочервената главна порта пази входа на храма. Непосредствено зад нея се издига 31-метровата пагода, която е сред най-високите триетажни пагоди в страната.
Светилището Джишу (Jishu-jinja): Намира се веднага зад главната зала и е посветено на бога на любовта и сключването на бракове. Известно е с двата си „любовни камъка“, разположени на 18 метра един от друг. Вярва се, че ако успеете да извървите разстоянието между тях със затворени очи, ще откриете истинската любов
През периода Едо е съществувал популярен израз „да скочиш от терасата на Кийомидзу“ (еквивалент на вземането на смело и радикално решение). Историческите архиви сочат, че 234 души действително са скочили от 13-метровата платформа с вярването, че ако оцелеят, желанието им ще се сбъдне (около 85% са оцелели). Практиката е строго забранена през 1872 г..
Всеки декември в храма се провежда национална церемония, при която главният монах изписва с калиграфия един огромен йероглиф (Канджи), избран от японското общество да обобщи изминалата година.
Историята на храма Kiyomizudera обхваща над 1250 години, като началото ѝ е поставено през късния период Нара (778 г.), още преди Киото да бъде избран за имперска столица на Япония. През вековете храмът се превръща от уединена планинска обител в един от най-влиятелните центрове на японския будизъм. Според древните хроники, историята започва с монаха Енчин от старата столица Нара. През 778 г. Енчин сънува съдбоносен сън, в който божество го насочва да открие извор с кристално чиста вода на север. Изкачвайки се по склоновете на планината Отоуа, той открива бурен водопад и среща там будисткия отшелник Гьоей Коджи. Отшелникът му предава парче свещено дърво с молбата Енчин да извая от него статуя на богинята на милосърдието Канон. Енчин изпълнява заръката и построява малка колиба, поставяйки началото на светилището. Истинското разрастване на храма е свързано с легендарния военачалник Саканоуе но Тамурамаро. През 780 г. генералът ловува елени в гората около водопада, за да намери лек за бременната си съпруга. Там среща Енчин, който го упреква, че отнема живот на толкова свято място. Трогнат от думите на монаха, генералът става негов предан покровител. През 798 г. Тамурамаро финансира изграждането на първата мащабна Главна зала (Hondo), за да улесни достъпа на вярващите. След победоносните си походи на север той дарява още средства на храма. През 810 г. Император Сага официално признава Kiyomizudera за имперски храм, превръщайки го в духовен стълб на новата столица Хеян-кьо (днес Киото). През средновековната история на Япония Kiyomizudera е асоцииран с влиятелната будистка секта Хосо (произлизаща от Нара). Това го превръща в мишена по време на религиозните войни. Монасите-воини (сохеи) от конкурентния манастир Enryaku-ji (разположен на планината Хией) многократно нападат и опожаряват Kiyomizudera в битка за политическо и религиозно надмощие. Историческите документи сочат, че комплексът е бил изгарян до основи над десет пъти. Въпреки това, благодарение на постоянните дарения и силната вяра както на императорите, така и на обикновените граждани, той винаги е бил възстановяван бързо. Сградите, които виждаме днес, са продукт на мащабно възстановяване, започнало в началото на периода Едо. Третият шогун от династията Токугава – Токугава Иемицу, заповядва пълното преобразяване на храма след поредния голям пожар. Тогава е изградена и прочутата 13-метрова дървена тераса без пирони.
През 1965 г. храмът официално се отделя от сектата Хосо и формира собствено независимо течение – Кита-Хосо. През 1994 г. дългата и бурна история на това място е призната в световен мащаб с включването му в Световното наследство на ЮНЕСКО.
Светилището Джишу (Jishu-jinja) се намира в пределите на самия храмов комплекс Kiyomizudera, непосредствено зад и малко на север от неговата Главна зала (Hondo). След като преминете през Главната зала и излезете от прочутата дървена тераса, веднага отляво ще забележите яркочервена порта тори и каменно стълбище, което води нагоре към хълма, където е разположено светилището. То е регистрирано като част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО заедно с целия комплекс и е изключително популярно сред млади хора и двойки, търсещи късмет в любовта. Легендата за любовните камъни (Koiuranai-no-ishi) е сърцето на светилището Джишу. Тя гласи, че богът на любовта и добрите човешки връзки Окунинуши-но-Микото е вложил божествена енергия в два камъка, за да изпитва искреността и съдбата на влюбените чрез „ритуал на слепотата“. Разположени на точно 10 метра разстояние един от друг, тези камъни крият символика, която японците следват от векове: Всеки посетител, който търси сполука в любовта, трябва да застане пред първия камък, да затвори очи и да се опита да извърви разстоянието до втория камък в пълна слепота. Според легендата начинът, по който се справяте, предсказва любовния ви живот. Ако стигнете сами и без грешка: Това е знак, че ще откриете истинската любов напълно сами, бързо и без чужда намеса. Ако се отклоните от пътя: Вашето пътуване към щастливата връзка ще отнеме повече време и ще се сблъскате с препятствия. Ако някой ви навигира с глас: Това означава, че ще намерите сродната си душа, но само с помощта на посредник (сватовник, приятел или роднина). Ако ви отнеме няколко опита: Любовната ви история в реалния живот също ще изисква няколко опита и търпение, преди да успеете. Макар романтичният ритуал да става масово популярен през периода Едо (1603–1667 г.), съвременните археологически изследвания разкриват нещо изумително. Учените доказват, че камъните датират от праисторическата епоха Джомон (японската каменна ера). Преди хиляди години, много преди създаването на организираната японска държава, древните хора са използвали тези два камъка като свещени олтари за призоваване на боговете по време на езически ритуали. През вековете култът към тях плавно е еволюирал в търсене на благословия за семейно щастие.
Много легенди витаят в този комплекс.
През 1965 г. храмът официално се отделя от сектата Хосо и формира собствено независимо течение – Кита-Хосо. През 1994 г. дългата и бурна история на това място е призната в световен мащаб с включването му в Световното наследство на ЮНЕСКО.
Светилището Джишу (Jishu-jinja) се намира в пределите на самия храмов комплекс Kiyomizudera, непосредствено зад и малко на север от неговата Главна зала (Hondo). След като преминете през Главната зала и излезете от прочутата дървена тераса, веднага отляво ще забележите яркочервена порта тори и каменно стълбище, което води нагоре към хълма, където е разположено светилището. То е регистрирано като част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО заедно с целия комплекс и е изключително популярно сред млади хора и двойки, търсещи късмет в любовта. Легендата за любовните камъни (Koiuranai-no-ishi) е сърцето на светилището Джишу. Тя гласи, че богът на любовта и добрите човешки връзки Окунинуши-но-Микото е вложил божествена енергия в два камъка, за да изпитва искреността и съдбата на влюбените чрез „ритуал на слепотата“. Разположени на точно 10 метра разстояние един от друг, тези камъни крият символика, която японците следват от векове: Всеки посетител, който търси сполука в любовта, трябва да застане пред първия камък, да затвори очи и да се опита да извърви разстоянието до втория камък в пълна слепота. Според легендата начинът, по който се справяте, предсказва любовния ви живот. Ако стигнете сами и без грешка: Това е знак, че ще откриете истинската любов напълно сами, бързо и без чужда намеса. Ако се отклоните от пътя: Вашето пътуване към щастливата връзка ще отнеме повече време и ще се сблъскате с препятствия. Ако някой ви навигира с глас: Това означава, че ще намерите сродната си душа, но само с помощта на посредник (сватовник, приятел или роднина). Ако ви отнеме няколко опита: Любовната ви история в реалния живот също ще изисква няколко опита и търпение, преди да успеете. Макар романтичният ритуал да става масово популярен през периода Едо (1603–1667 г.), съвременните археологически изследвания разкриват нещо изумително. Учените доказват, че камъните датират от праисторическата епоха Джомон (японската каменна ера). Преди хиляди години, много преди създаването на организираната японска държава, древните хора са използвали тези два камъка като свещени олтари за призоваване на боговете по време на езически ритуали. През вековете култът към тях плавно е еволюирал в търсене на благословия за семейно щастие.
Много легенди витаят в този комплекс.
Легендата за Синия дракон (Seiryu)
Според древно вярване, богинята Канон се превъплъщава в Син дракон (Сейрю) – митичният пазител на източните граници на Киото. Легендата разказва, че всяка вечер драконът слиза от планината и лети до комплекса, за да пие от лековитите води на водопада Отоуа. В негова чест три пъти в годината (през март, април и септември) в храма се провежда пищният фестивал Seiryu-e. По време на ритуала огромен, 18-метров макет на дракон дефилира из комплекса под звуците на гонгове и молитви за защита от зли сили. Пред Западната порта стои и голяма статуя на дракон пазител.
Легендата за железните обувки на Бенкей
В коридорите на храма са изложени необичайни артефакти: два огромни железни черпака и чифт масивни железни обувки (сандали).Преданието: Народните приказки свързват тези предмети с легендарния монах-воин Бенкей (известен със своята митична свръхчовешка сила и лоялност). Според мита, тежките железа са били част от неговото ежедневно облекло и снаряжение.
Предизвикателството за туристи: Обувките тежат над 12 килограма, а по-големият черпак – над 90 килограма. Днес съществува поверие, че ако успеете да повдигнете по-тежкия черпак само с една ръка или да помръднете железните обувки, това ще ви донесе невероятна физическа сила, късмет и здрави крака за цял живот.
Легендата за Свещената помощ в битката при Езо
Тази легенда е записана в редките илюстровани свитъци на храма от 1520 г. (Kiyomizu-dera Engi Emaki). Когато генерал Саканоуе но Тамурамаро (покровителят на храма) бил изпратен на опасен военен поход на север срещу племената Езо, той бил изправен пред огромна вражеска армия. Тогава пред него неочаквано се явили двама мистериозни спътници на богинята Канон – под формата на възрастен мъж и стар свещеник. Те обещали подкрепата на божеството. По време на решителната битка небето се разцепило от гръмотевици и светкавици, пратени от Бога на гръмотевиците, които разпръснали и уплашили вражеските войски. Генералът се завърнал триумфално и веднага започнал мащабното разширяване на храма в знак на дълбока признателност.
Яркооранжевите постройки и пагоди пред основния храм са първите мащабни структури, които ви посрещат веднага щом изкачите хълма на търговската улица Kiyomizu-zaka. Този преден комплекс се намира в безплатната зона на храма и включва няколко емблематични сгради:
Главната порта Ниомон (Niomon) - Това е огромната, двуетажна яркооранжева (яркочервена) порта, която служи за официален вход към храма. Нарича се още „Портата на двата краля“, защото в нишите от двете ѝ страни стоят две масивни статуи на воини Нио (божества пазители), които прогонват злите духове от свещената земя.
Западната порта Саймон (Saimon) - Разположена малко по-назад и вдясно от Ниомон, тази порта също е решена в същия блестящ оранжев цвят. Исторически тя е била известна като „Вратата към Рая“, тъй като е идеално ориентирана на запад. Будистките монаси са се събирали пред нея по залез слънце за специална медитация (Нисокан), визуализирайки Чистата земя (будисткия рай) през лъчите на залязващото слънце.
Триетажната пагода (Sanju-no-to) - Това е най-високата и впечатляваща оранжева кула в предната част. Със своите 31 метра височина, тя е една от най-големите триетажни пагоди в цяла Япония. Първоначално издигната през 847 г., настоящата сграда е възстановена през 1632 г., а в края на XX век цветът ѝ е напълно реставриран по автентична технология. Вътре се съхранява статуя на Вайрочана (Буда на Космическата светлина)
Според древно вярване, богинята Канон се превъплъщава в Син дракон (Сейрю) – митичният пазител на източните граници на Киото. Легендата разказва, че всяка вечер драконът слиза от планината и лети до комплекса, за да пие от лековитите води на водопада Отоуа. В негова чест три пъти в годината (през март, април и септември) в храма се провежда пищният фестивал Seiryu-e. По време на ритуала огромен, 18-метров макет на дракон дефилира из комплекса под звуците на гонгове и молитви за защита от зли сили. Пред Западната порта стои и голяма статуя на дракон пазител.
Легендата за железните обувки на Бенкей
В коридорите на храма са изложени необичайни артефакти: два огромни железни черпака и чифт масивни железни обувки (сандали).Преданието: Народните приказки свързват тези предмети с легендарния монах-воин Бенкей (известен със своята митична свръхчовешка сила и лоялност). Според мита, тежките железа са били част от неговото ежедневно облекло и снаряжение.
Предизвикателството за туристи: Обувките тежат над 12 килограма, а по-големият черпак – над 90 килограма. Днес съществува поверие, че ако успеете да повдигнете по-тежкия черпак само с една ръка или да помръднете железните обувки, това ще ви донесе невероятна физическа сила, късмет и здрави крака за цял живот.
Легендата за Свещената помощ в битката при Езо
Тази легенда е записана в редките илюстровани свитъци на храма от 1520 г. (Kiyomizu-dera Engi Emaki). Когато генерал Саканоуе но Тамурамаро (покровителят на храма) бил изпратен на опасен военен поход на север срещу племената Езо, той бил изправен пред огромна вражеска армия. Тогава пред него неочаквано се явили двама мистериозни спътници на богинята Канон – под формата на възрастен мъж и стар свещеник. Те обещали подкрепата на божеството. По време на решителната битка небето се разцепило от гръмотевици и светкавици, пратени от Бога на гръмотевиците, които разпръснали и уплашили вражеските войски. Генералът се завърнал триумфално и веднага започнал мащабното разширяване на храма в знак на дълбока признателност.
Яркооранжевите постройки и пагоди пред основния храм са първите мащабни структури, които ви посрещат веднага щом изкачите хълма на търговската улица Kiyomizu-zaka. Този преден комплекс се намира в безплатната зона на храма и включва няколко емблематични сгради:
Главната порта Ниомон (Niomon) - Това е огромната, двуетажна яркооранжева (яркочервена) порта, която служи за официален вход към храма. Нарича се още „Портата на двата краля“, защото в нишите от двете ѝ страни стоят две масивни статуи на воини Нио (божества пазители), които прогонват злите духове от свещената земя.
Западната порта Саймон (Saimon) - Разположена малко по-назад и вдясно от Ниомон, тази порта също е решена в същия блестящ оранжев цвят. Исторически тя е била известна като „Вратата към Рая“, тъй като е идеално ориентирана на запад. Будистките монаси са се събирали пред нея по залез слънце за специална медитация (Нисокан), визуализирайки Чистата земя (будисткия рай) през лъчите на залязващото слънце.
Триетажната пагода (Sanju-no-to) - Това е най-високата и впечатляваща оранжева кула в предната част. Със своите 31 метра височина, тя е една от най-големите триетажни пагоди в цяла Япония. Първоначално издигната през 847 г., настоящата сграда е възстановена през 1632 г., а в края на XX век цветът ѝ е напълно реставриран по автентична технология. Вътре се съхранява статуя на Вайрочана (Буда на Космическата светлина)
Залата Кайзан-до и Хранилището за сутри (Kyo-do) - Непосредствено до голямата пагода се намират още две богато орнаментирани оранжеви зали, покрити с традиционни покриви. Kyo-do - Сградата, в която в миналото са се пазили свещените будистки свитъци и текстове (сутри). Zuigu-do - Разположена на същия площад, тя е известна с атракцията Tainai Meguri („Разходка в майчината утроба“). Можете да слезете в нейния подземен, напълно тъмен тунел, символизиращ утробата на Бодхисатва, за да се „преродите“ на излизане обратно на светлината.
Тези постройки нарочно са боядисани в този ярък цинобърен (оранжево-червен) цвят, за да създадат силен визуален контраст с тъмната, натурална дървесина на Главната зала (Hondo), която ви очаква веднага след тях.
Малките каменни статуи Джизо (Jizo)
Ако статуята, прилича повече на човече/монах и е облечена с червено платно на врата и червена шапчица, това е Джизо Бодхисатва. Те се намират в големи групи по пътеките към пагодата Коясу. Тъй като Джизо е главният закрилник на децата и бебетата, родителите често обличат тези статуи с истински бебешки лигавници (червени платна) като молитва за здраве на децата им или в памет на починали рожби.
Тези постройки нарочно са боядисани в този ярък цинобърен (оранжево-червен) цвят, за да създадат силен визуален контраст с тъмната, натурална дървесина на Главната зала (Hondo), която ви очаква веднага след тях.
„Чешмата с дракона“ в храма Kiyomizudera е традиционен павилион за ритуално пречистване, наречен Темизуя (Temizuya) или Омизуя (Omizuya). Тя се намира близо до главния вход на комплекса, точно преди да преминете към вътрешните свещени зали. В центъра на голямото стои изящна бронзова статуя на дракон, от чиято уста тече чиста планинска вода. В японската култура драконите се почитат като могъщи водни божества. Поставянето на дракон върху чешмите в храмовете има две основни цели: Смята се, че водният бог пази дървените сгради на храма от унищожителни пожари (които в историята на Kiyomizudera са се случвали над десет пъти). Пречистване на енергията: Драконът дарява водата със святост, подготвяйки вярващите за среща с божествата.
Ако статуята, прилича повече на човече/монах и е облечена с червено платно на врата и червена шапчица, това е Джизо Бодхисатва. Те се намират в големи групи по пътеките към пагодата Коясу. Тъй като Джизо е главният закрилник на децата и бебетата, родителите често обличат тези статуи с истински бебешки лигавници (червени платна) като молитва за здраве на децата им или в памет на починали рожби.
На японски името „Коясу“ буквално означава „лесно и безопасно раждане“
Тази триетажна яркочервена пагода е издигната на хълма точно срещу Главната зала и прочутата дървена тераса. От нея се открива една от най-красивите панорамни гледки към целия комплекс. Пагодата е посветена на Коясу Канон – специално превъплъщение на богинята на милосърдието, което закриля майките, бременните жени и децата. Според вековното поверие, ако бременна жена извърви пеша пътя от Главната зала, премине през хълма и успешно изкачи стълбите до пагодата Коясу, тя ще има леко раждане, а бебето ще се роди напълно здраво. Поверието е силно свързано с историята на самия генерал Саканоуе но Тамурамаро, който през 780 г. се моли в този район за здравето на своята бременна съпруга.
Тази триетажна яркочервена пагода е издигната на хълма точно срещу Главната зала и прочутата дървена тераса. От нея се открива една от най-красивите панорамни гледки към целия комплекс. Пагодата е посветена на Коясу Канон – специално превъплъщение на богинята на милосърдието, което закриля майките, бременните жени и децата. Според вековното поверие, ако бременна жена извърви пеша пътя от Главната зала, премине през хълма и успешно изкачи стълбите до пагодата Коясу, тя ще има леко раждане, а бебето ще се роди напълно здраво. Поверието е силно свързано с историята на самия генерал Саканоуе но Тамурамаро, който през 780 г. се моли в този район за здравето на своята бременна съпруга.
Числото три има дълбока символика в будизма. Когато бременна жена, нейният партньор или майка обикалят пагодата Коясу точно три пъти по посока на часовниковата стрелка, всяка обиколка носи отделно посвещение и молитва:
Първа обиколка – За зачеване и приемане: Молитва към богинята Коясу Канон за благословията на новия живот и закрила на плода през първите месеци.
Втора обиколка – За безопасно носене: Молба бременността да премине без усложнения, болести и спонтанни аборти.
Трета обиколка – За леко раждане (Анзан): Символизира успешното финализиране. Жената моли за бързо, леко и безаварийно раждане и за това бебето да изплаче напълно здраво.
Ако решите да изпълните ритуала или да го наблюдавате, традицията изисква следните стъпки: Обикалянето винаги започва от предната част на пагодата и се върви надясно (по часовниковата стрелка). В будизма това се нарича Праджакшина и символизира хармонията с космическия ред. По време на трите обиколки не се говори с околните. Ръцете са събрани пред гърдите в молитвена позиция, а мислите са фокусирани изцяло върху здравето на майката и детето. След третата обиколка се застава пред лицето на пагодата, прави се дълбок поклон и се оставя дребно дарение (монета) в кутията.
Втора обиколка – За безопасно носене: Молба бременността да премине без усложнения, болести и спонтанни аборти.
Трета обиколка – За леко раждане (Анзан): Символизира успешното финализиране. Жената моли за бързо, леко и безаварийно раждане и за това бебето да изплаче напълно здраво.
Ако решите да изпълните ритуала или да го наблюдавате, традицията изисква следните стъпки: Обикалянето винаги започва от предната част на пагодата и се върви надясно (по часовниковата стрелка). В будизма това се нарича Праджакшина и символизира хармонията с космическия ред. По време на трите обиколки не се говори с околните. Ръцете са събрани пред гърдите в молитвена позиция, а мислите са фокусирани изцяло върху здравето на майката и детето. След третата обиколка се застава пред лицето на пагодата, прави се дълбок поклон и се оставя дребно дарение (монета) в кутията.
Други места за закрила на децата в комплекса. В непосредствена близост до пагодата Коясу и по пътеките около нея има още две важни места, свързани с децата. Залата Мизуко Канон-до (Mizuko Kannon-do): Това е по-малко светилище в рамките на комплекса, посветено на душите на починали в ранна възраст деца, бебета или неродени дечица. Тук родителите отправят молитви за тяхното спокойствие в отвъдния свят. Каменните статуи Джизо (Jizo): По склона под пагодата ще забележите близо 200 малки каменни статуи, облечени с червени плетени шапчици и престилки. Бодхисатва Джизо в японския будизъм е най-обичаният пазител на децата и пътешествениците. Майките често даряват тези червени дрешки като молба за здраве на своите живи деца или в памет на загубени такива.
Вратата тори, която се намира в подножието на комплекса и в непосредствена близост до „многото камъни“, бележи точно мястото, известно като Hyaku-tai Jizo-do (Храмът на стоте статуи Джизо). Това е един от най-впечатляващите и емоционални кътчета на комплекса, разположен ниско по склона, близо до пътеката, която води към водопада Отоуа и пагодата Коясу. За разлика от голямата червена тори на върха, тази порта обикновено е каменна или по-малка дървена и служи за вход към специфично шинтоистко-будистко свещено пространство. Въпреки че името означава „100 статуи“, реално там са събрани около 200 малки каменни фигури на божеството Джизо. Почти всяка една от тези каменни статуи е обвита с червено платно на врата. Около статуите посетителите и скърбящите родители често редят малки камъни един върху друг, правейки миниатюрни кули. Според будисткото вярване, децата, които умират твърде млади, отиват на брега на митичната река Санзу в отвъдното. Тъй като не са имали време да натрупат добри дела, те са обречени да редят камъни на малки кули, за да помогнат на родителите си да достигнат просветление, но демони постоянно събарят кулите им. Божеството Джизо е техният спасител – той крие децата в ръкавите на робата си и ги защитава. Вярващите японци и туристите умишлено редят малки камъчета около статуите зад тори портата, за да помогнат символично на душите на децата в техния труд. Старо поверие гласи, че родителите, изгубили рожба, идват точно пред тези камъни и се вглеждат в лицата на статуите, докато открият онази, която най-много прилича на тяхното дете, за да му отдадат почит.
Статуите Комаину – Кучетата-лъвове пазители
В японската култура (както в Шинтоизма, така и в Будизма) пред входовете на храмовете винаги стоят по двойки митични същества пазители, които приличат на кръстоска между куче и лъв. Пред главната порта Ниомон (Niomon) и в светилището Джишу има такива каменни статуи, около чиито вратове често се завързва яркочервен плат (лигавниче/наметнато платно). Едното куче винаги е с отворена уста (произнася звука „А“), а другото – със затворена (произнася звука „Ум“). Заедно те символизират началото и края на всичко (Алфа и Омега) и прогонват злите сили. В Япония традиционно се вярва, че червеният цвят има силна божествена енергия, която пъди демоните, предпазва от болести и пречиства мястото. Посетителите ги даряват в знак на почит
Големият барабан в Главната сграда (Hondo) на Kiyomizudera е изключително важен ритуален инструмент, наречен Тайко (Taiko). Поради строгите правила за сигурност, фотографирането във вътрешността на Главната зала е изцяло забранено, което прави детайлите около него още по-интересни за посетителите.
В японските будистки храмове барабанът Тайко не се използва просто за музика, а е гласът на самия ритуал. Силните, дълбоки удари по барабана се бият в началото на свещените церемонии. Вярва се, че неговият тътен пречиства пространството от негативна енергия и буквално „събужда“ вниманието на божествата към молитвите на хората. Монасите използват ритмични удари по Тайко (често заедно с голям бронзов звънец/купа), за да поддържат темпото и транса по време на монотонното четене на свещените будистки текстове (сутри), посветени на богинята Канон. В близост до вътрешния олтар, освен барабана, се намират и масивни звънци. В будистката философия барабанът Тайко символизира елемента Земя и мъжката, активна енергия, докато металните звънци символизират небесната сфера и чистотата. Техният съвместен звук създава перфектен енергиен баланс в залата. Тъй като Kiyomizudera спазва вековни традиции, повърхността на този вековен барабан е направена от обработена телешка кожа, обтегната върху масивно дървено тяло. Тъй като кожата се влияе от влажността на планинския въздух в Киото, монасите полагат специални ежедневни грижи за нея, за да не се промени автентичният, дълбок резонанс на инструмента.
В японската култура (както в Шинтоизма, така и в Будизма) пред входовете на храмовете винаги стоят по двойки митични същества пазители, които приличат на кръстоска между куче и лъв. Пред главната порта Ниомон (Niomon) и в светилището Джишу има такива каменни статуи, около чиито вратове често се завързва яркочервен плат (лигавниче/наметнато платно). Едното куче винаги е с отворена уста (произнася звука „А“), а другото – със затворена (произнася звука „Ум“). Заедно те символизират началото и края на всичко (Алфа и Омега) и прогонват злите сили. В Япония традиционно се вярва, че червеният цвят има силна божествена енергия, която пъди демоните, предпазва от болести и пречиства мястото. Посетителите ги даряват в знак на почит
В японските будистки храмове барабанът Тайко не се използва просто за музика, а е гласът на самия ритуал. Силните, дълбоки удари по барабана се бият в началото на свещените церемонии. Вярва се, че неговият тътен пречиства пространството от негативна енергия и буквално „събужда“ вниманието на божествата към молитвите на хората. Монасите използват ритмични удари по Тайко (често заедно с голям бронзов звънец/купа), за да поддържат темпото и транса по време на монотонното четене на свещените будистки текстове (сутри), посветени на богинята Канон. В близост до вътрешния олтар, освен барабана, се намират и масивни звънци. В будистката философия барабанът Тайко символизира елемента Земя и мъжката, активна енергия, докато металните звънци символизират небесната сфера и чистотата. Техният съвместен звук създава перфектен енергиен баланс в залата. Тъй като Kiyomizudera спазва вековни традиции, повърхността на този вековен барабан е направена от обработена телешка кожа, обтегната върху масивно дървено тяло. Тъй като кожата се влияе от влажността на планинския въздух в Киото, монасите полагат специални ежедневни грижи за нея, за да не се промени автентичният, дълбок резонанс на инструмента.
Това, което се вижда да удрят вярващите, всъщност не е барабан, а огромен изправен звънец под формата на метална купа, наречен Рин (Rin) или Кин (Kin). Тъй като е разположен в предната, публична част на Главната зала (Hondo), посетителите често го бъркат с барабан заради формата и начина, по който се използва. Вярващите удрят по външния ръб на купата със специална дебела дървена палка (чукче), която обикновено е обвита в плътен плат или кожа в горната си част. Това се прави, за да може ударът да произведе дълбок, плътен и продължителен резонанс, вместо остър и стържещ метален звук. Удрянето на тази голяма пееща купа е личен ритуал за молитва, който всеки гост на храма може да изпълни: Вярващият пристъпва пред купата, покланя се леко и коленичи или застава мирно; Взема се дървената палка и се удря точно веднъж (или два пъти, в зависимост от местната школа) по ръба на купата. Докато звукът вибрира и затихва бавно в пространството, човекът събира дланите си пред гърдите (жест, наречен Гашо) и отправя наум своето най-съкровено желание към богинята на милосърдието Канон.
Водопадът Отоуа (Otowa-no-taki): Разположен в основата на главната зала, водопадът се разделя на три отделни чучура. Посетителите използват дълги метални черпаци, за да се пречистят с водата. Според поверието всеки поток носи различен благослов – здраве и дълголетие, успех в учението или сполука в любовта (традицията повелява да се пие само от един, за да не се смята за лакомия).
Самият ритуал се прави като налеете в канчето вода от единия поток, след това държейки канчето с дясната ръка, излейте малко върху лявата си длан. Сменете ръцете и измийте дясната си длан. Върнете черпака в дясната ръка. Излейте малко вода в лявата си длан и с нея изплакнете устата си (никога не пийте директно от черпака). Изправете черпака вертикално нагоре, така че останалата вода да се оттече по дръжката му, за да я измие за следващия човек. Поставете го обратно на мястото му с дъното нагоре.
Има няколко невероятни тайни и по-малко известни факти за Kiyomizudera, които повечето туристи пропускат, тъй като те не се виждат на пръв поглед. Ето три от най-интригуващите неща:
1. Отпечатъкът от стъпката на Буда (Bussokuseki)
Малко преди да влезете в Главната зала, на земята лежи голяма, плоска каменна плоча с изсечен върху нея огромен отпечатък от човешко стъпало, декориран със сложни будистки символи. Това е Бусокусеки – символичен отпечатък от стъпалото на Буда Шакямуни. Преди в Азия да започнат да се правят човешки статуи на Буда, вярващите са почитали именно неговите стъпки. Японците вярват, че ако стъпите (или поставите ръцете си) върху този камък и отправите молитва, това ще излекува всякакви болки в краката ви, ще ви даде сили за дълъг път и ще ви пречисти от лош късмет.
2. Тайният подземен олтар Tainai Meguri (Утробата)
В оранжевия площад пред храма се намира залата Zuigu-do. Малцина знаят, че под нея има изградено подземно пространство. Слизате по стълби в абсолютен, непрогледен мрак, където не виждате дори собствената си ръка. Трябва да вървите напред, като се държите единствено за дебело въже от дървени мъниста, закрепено на стената. Това символизира завръщане в утробата на Бодхисатва Дайдзуигу (майката на Буда). В края на напълно тъмния тунел светлината внезапно се фокусира върху един-единствен осветен въртящ се камък, върху който е изписан свещен санскритски символ. Когато поставите ръката си на него и си пожелаете нещо, се вярва, че желанието ви ще се сбъдне, а излизайки обратно на слънце, вие се „прераждате“ с пречистена душа.
3. Модерното спасяване на храма (Реставрацията от XXI век)
Покривът на Главната зала е направен изцяло от кора на японски кипарис (хиноки). Този покрив трябва да се подменя изцяло на всеки 40–50 години, като процесът отнема години ръчен труд. По време на ремонта (завършил напълно в края на 2020 г.) майсторите не са използвали нито един съвременен инструмент или пирон, спазвайки същата древна японска технология от 1633 г. Храмът днес изглежда точно така, както е изглеждал в очите на шогуните преди векове.
Има няколко невероятни тайни и по-малко известни факти за Kiyomizudera, които повечето туристи пропускат, тъй като те не се виждат на пръв поглед. Ето три от най-интригуващите неща:
1. Отпечатъкът от стъпката на Буда (Bussokuseki)
Малко преди да влезете в Главната зала, на земята лежи голяма, плоска каменна плоча с изсечен върху нея огромен отпечатък от човешко стъпало, декориран със сложни будистки символи. Това е Бусокусеки – символичен отпечатък от стъпалото на Буда Шакямуни. Преди в Азия да започнат да се правят човешки статуи на Буда, вярващите са почитали именно неговите стъпки. Японците вярват, че ако стъпите (или поставите ръцете си) върху този камък и отправите молитва, това ще излекува всякакви болки в краката ви, ще ви даде сили за дълъг път и ще ви пречисти от лош късмет.
2. Тайният подземен олтар Tainai Meguri (Утробата)
В оранжевия площад пред храма се намира залата Zuigu-do. Малцина знаят, че под нея има изградено подземно пространство. Слизате по стълби в абсолютен, непрогледен мрак, където не виждате дори собствената си ръка. Трябва да вървите напред, като се държите единствено за дебело въже от дървени мъниста, закрепено на стената. Това символизира завръщане в утробата на Бодхисатва Дайдзуигу (майката на Буда). В края на напълно тъмния тунел светлината внезапно се фокусира върху един-единствен осветен въртящ се камък, върху който е изписан свещен санскритски символ. Когато поставите ръката си на него и си пожелаете нещо, се вярва, че желанието ви ще се сбъдне, а излизайки обратно на слънце, вие се „прераждате“ с пречистена душа.
3. Модерното спасяване на храма (Реставрацията от XXI век)
Покривът на Главната зала е направен изцяло от кора на японски кипарис (хиноки). Този покрив трябва да се подменя изцяло на всеки 40–50 години, като процесът отнема години ръчен труд. По време на ремонта (завършил напълно в края на 2020 г.) майсторите не са използвали нито един съвременен инструмент или пирон, спазвайки същата древна японска технология от 1633 г. Храмът днес изглежда точно така, както е изглеждал в очите на шогуните преди векове.
