Барселона, Двореца на Каталунската музика (Palau de la Musica Catalana), Испания

Колкото и странно да звучи, Дворецът на каталунската музика /Palau de la música catalana/, наречен „сградата – въплъщение на каталунското Ар нуово“, не е проектирана от Гауди – бащата на това течение в изкуството, а от неговия съвременник Луис Доминик и Монтанер . Построен в периода 1905-1908 г.. Разположен е на тясната улица Карер дел Палау де ла Музика, в историческия квартал на Барселона Сан Пере. Издигнат за по-малко от 3 години, по желание на хоровото общество Орфео Катала. Проектът е възложен на архитекта и държавник Доменек и Монтанер. Той работи по него съвместно с едни от най-изявените имена на времето си. Пау Гаргайо и Аузеби Арнау създават скулптурите, а мозайката е направена от Луис Бру. Стъклописът е творение на Антони Ригал.

Външната фасада на сградата е пищна, екстравагантна, с множество цветни декорации и детайли, които й придават изключителен блясък и импозантност. Тя съчетава елементи на различни стилове, например на традиционната испанска и арабска архитектура.

Това, което отличава Двореца на музиката са модерните за времето си заоблени форми, а не традиционни прави линии. Сградата има асиметричен дизайн и богато украсени - екстериор и интериор - стъклени и керамични парапети, колони с цветна мозайка, както и скулптури на известни майстори от началото на XX век, сред които композиции на летящи коне (пегаси), бюст на Бетовен и валкириите от прочутата опера на Рихард Вагнер.

Основната фасада на сградата включва класически елементи от испанската и арабската архитектура. Извитите линии преобладават над правите, което е традиционно за стила на каталунския модернизъм. На фасадата са разположени бюстове на Пиерлуиджи да Палестрини, Бах, Бетовен и Вагнер. Активно използвана мозайка. До 1989 г. тук се е намирал главният вход.

Скулптурната група на Микел Блей

Перлата на Двореца на каталунската музика е неговата концертна зала. Таванът в залата е обърнат купол от цветна стъклена мозайка. Цветовете на мозайката са подбрани така, че публиката да има ефект на открито. В центъра на купола златна мозайка представлява слънцето, а нюансите на синьото, използвани около нея, представляват небето. Надвисналите над сцената стъклени мозайки образуват огромна оранжева "капка", от която се изтеглят златни вълнообразни лъчи. Това е слънцето, пръскащо божествена светлина над тези, които с изкуството си възвисяват душите на публиката, дошла да се потопи в музикалната магия. Стените на залата също се състоят от витражи. Залата е украсена със скулптурни композиции, изобразяващи валкириите на Вагнер, гръцки музи и пегас, бюстове на композиторите Бехтовен и Клаве, основателят на хоровото движение в Испания. В центъра на сцената е поставено знамето на Каталуния, а около него 18 женски скулптури, изобразяващи гръцките музи, а над тях са разположени тръбите на органа, символизиращи мъжките хорови гласове.

Мраморни стълбища, мраморни парапети с жълти стъклени елементи и красив таван с керамични корнизи впечатляват още от фоайето.
Малко факти за Двореца на Каталунската музика

- За този проект архитектът Луис Доменек е бил награден от Общинския съвет на Барселона, а самата сграда била призната за най-добрата сграда на годината.
- Дворецът на музиката е замислен като концертна зала за хор Орфео Катала, но скоро след откриването си става главната концертна зала на Барселона.
- Дворецът на каталунската музика е уникална архитектурна структура: това е единствената концертна зала в Европа с естествена светлина.
- Побира 2200 зрители.
- През 1971 г. дворецът е обявен за национален паметник на Испания.
- През 1997 г. ЮНЕСКО включи Двореца на каталунската музика в Барселона като обект на световното наследство.
- През 2009 г. името на Двореца на каталунската музика в Барселона звучеше в цяла Европа, но не във връзка с някакво културно събитие. За кражбата на около 34 милиона евро отговаряха управителите на фондация „Палас на музиката“, която се занимаваше с финансовите й дела. Този случай се превърна в най-големия корупционен скандал в европейския културен свят.
- Едно време тук са блестяли знаменитости от цял ​​свят, включително Святослав Рихтер, Ростислав Ростропович и Монсерат Кабале.

Първоначално тук трябвало да се провеждат само концерти на класическа музика и хорови изпълнения. В двореца обаче се провеждат и други концерти, на които можете да чуете изпълнения на звезди на испанската поп музика и джаз. Дворецът се е превърнал в център на много културни изложби и политически конференции.

Между 1982 и 1989г. се осъществява разширение на двореца под ръководството на архитекта Оскар Тускетс. Първоначално една от стените на сградата граничи със съседна църква, поради което част от нея остава скрита. В резултат на проекта за разширение, църквата е съборена и за първи път скритата фасада става видима. По този начин се осъществява мечтата на Доменек и Монтанер. Проектът довежда и до създаването на нова концертна зала, наречена „Малкия дворец“. Тя официално е открита през 2004г и разполага с 538 места.

Дизайнът на Палау е типичен за каталунския модернизъм, тъй като кривите преобладават над прави линии, динамичните форми се предпочитат пред статичните форми, а богата декорация, която подчертава флорални и други органични мотиви, се използва широко. За разлика от много други сгради, построени в стил модерн, обаче, трябва също да се каже, че дизайнът на Палау е изключително рационален. Той обръща стриктно внимание на функцията и използва изцяло най-модерните материали и технологии, налични в началото на 20-ти век (напр. Стоманена рамка). Както Бентън (1986) отбелязва: „За очите, които не са свикнали с архитектурата на Барселона, впечатлението за бунт от орнаменти, в които липсва някаква логика или контрол, изглежда поразително. И все пак сградата следва точно вижданията на [архитектурните] рационалисти Структурата от тухли и желязо е ясно изразена. " Всъщност неговите стени са първият пример за окачена фасада структури.

Барселона, Hard Rock Cafe, Barcelona

Веригата "Hard Rock Cafe" притежава най-голямата частна колекция от предмети на рок тематика. С над 80 000 артикула и всички са принадлежали на рок легенди, стотиците обекти на веригата по света са обзаведени от горе до долу с някои наистина уникални предмети, сред които китари, дарени от Eric Clapton и Pete Townshend. И въпреки че в имиджа на веригата е силно застъпен рокът, марката води началото си от двама американци, търсещи бургер в английската столица.
Годината е 1971-ва. Мястото - Лондон. Айзък Тигрет и Питър Мортън обикалят лондонските улици в търсене на познатия домашен вкус на класическия американски бургер. Явно не остават задоволени от избора, тъй като двамата решават, че щом не могат да намерят каквото търсят, ще си го направят сами. Отварят първото "Hard Rock Cafe" близо до Хайд Парк Корнер в бившата сграда на Ролс Ройс. И както във всяка добра история за успех и тази започва с недоверчиви "инвеститори". Хазяинът на помещението, в което отваря врати първото "Hard Rock Cafe", решава, че ще подпише договор с Тигрет и Мортън само за шест месеца. Но заведението не само че успява, но и много бързо започва да се радва на небивал успех. Дотолкова, че през 1973-а в лондонското "Hard Rock Cafe" на живо свири Paul McCartney с новата му група The Wings. В днешно време в обектите на веригата се изнасят над 15 000 концерта. Всъщност добрата рок музика и качествената храна приготвяна на място са поставени на пиедестал в "Hard Rock".
Hard Rock Cafe става много известна верига през 80-те, когато някои превръщат това в хоби да посещават колкото се може повече Hard Rock Cafe из целия свят и да колекционират тениски с логото на Hard Rock Cafe и мястото на което е то. Е аз си колекционирам чаши. Всяко едно заведение е уникално като интериор.
Всичко започнало с киратарата на Ерик Клептън. Той обичал да обядва в едно американско ресторантче. То било в стара фънки сграда и управлявано от двама предприемчиви и влюбени в музиката американци. Мястото било много приятно и предлагало прекарване и храна с отлично качество придружени с постоянна рокендрол музика. И така Клептън се сприятелил със собствениците и един ден им предложил да му запазят постоянна маса и да сложат някакъв "символ" по което да се познавало, че това е неговата маса. Единият от собствениците на шега му казал "защо не закачим китарата ти там" и се засмял, но Клептън му подал китарана и казал "добре". Те я окачили на стенат а инесе сещали много за нея докато седмица по-късно пристигнала друга китара от Pete Townshend с надпис "И моята е добра колкото неговата, с обич Pete". Окачили и неговата на стената и от тогава китарите не спирали да пристигат.
Връщаме се към 1982-ра, тъй като това е годината, през която се появява първото "Hard Rock Cafe" в САЩ, и по-точно в Лос Анджелис. Освен че веригата се разраства по цялото земно кълбо, с нея расте и рок колекцията й. "Hard Rock" се сдобива с червеното яке на Майкъл Джексън от "Beat It", очилата на John Lennon, китарата "Gibson Flying V" на Jimi Hendrix и позлатеното пиано на Elvis Presley. Главоломното развитие на бранда не спира, като марката навлиза в нови сфери - хотели и казина. През 95-а във Вегас отваря врати "Hard Rock Hotel". Единадесет години по-късно идва още един исторически момент за "Hard Rock" - целият бизнес е продаден на местното за Флорида индианско племе семиноли. Индианските племена в САЩ се ползват със специален статут и в резултат на това бизнесът с казина е доста популярен сред тях. Под управлението на семинолите "Hard Rock" продължава да завладява световни пазари. Строят се нови заведения, хотели и казина. До юли 2017г хотел от веригата "Hard Rock" бе част от мега-комплекса в Макао "City of Dreams", където се помещава и "PokerStars Macau Live" - една от най- популярните зали в азиатската столица на казината. Въпреки бизнеса с казина и хотели, марката "Hard Rock" е запазила рокаджийската си визия и продължава да отваря обекти, които радват фенове по цял свят. "Hard Rock Cafe" е един от най-популярните символи на класическия рок.
Hard Rock Cafe Barcelona отваря врати на 10 ноември 1997г и съчетава местната атмосфера на Каталуния с креативна кухня и известни музикални сувенири. Разположен на известната алея Лас Рамблас и до историческия площад Каталуния

Марката, започнала като място, което сервира американски бургери, се превръща в музей на рок историята и сцена за концерти на живо, на които свирят световни имена. И макар фокусът на бранда да е върху класическия рок, то и феновете на по-твърдия му вариант със сигурност ще се чувстват комфортно във всеки от над 200-те "Hard Rock" обекта по света. Рокендролът беше синоним на Hard Rock Cafe, както хамбургерите и пържените картофки, но сега заведението разширява своя музикален вкус, за да привлече младите клиенти.