Париж, Градините Тюйлери

Там, където днес парижани и туристи си поемат глътка въздух и се разхождат под зорките погледи на стройните редици дървета, някога е имало кралски дворец и тук са пристъпвали само благородници и кралски особи. След като дворецът Тюйлери, който съществувал тук, е изгорен по време на Парижката комуна (1871 г.), мястото става достъпно за всички парижани. Градините разделят Лувъра от площад Конкорд. Като деца тук са си играли принцовете Луи Тринадесети, Луи Четиринадесети и Луи Петнадесети, a днес районът е любим на почитателите на изкуството и на семействата с деца.
Ако трябва да се върнем 500 години назад във времето, ще видим кралица Катерина Медичи, която през 1564 г. поръчва да й построят дворец с градини. Дворецът е наречен Тюйлери по името на съществувалата преди това тук фабрика за плочки. Точно сто години по-късно Андре ле Нотър, прочутият градинар на крал Луи Четиринадесети, се заема с преправяне на градините в познатия им днес френски стил.
По време на Парижката комуна дворецът Тюйлери изгаря, като пожарът продължава два дни. Като по чудо намиращият се съвсем близо до огъня Лувър не е засегнат. След това е взето решение да не се възстановява дворецът, а паркът да стане достъпен за всички.
В югозападния край на градините се намира музеят Оранжери, в който са изложени картини на импресионисти и постимпресионисти, начело с Моне. Докато се разхождате в градините, 5-звездна компания ви правят скулптури на Роден, Майол и Джакомети.

Тази зелена площ от 23 хектара се простира покрай улица Риволи и Сена, свързвайки Лувъра и площад Конкорд. Класифицирана е като исторически паметник през 1914 г., а от 1991 г. е и част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. В него се намират някои великолепни исторически статуи и произведения на изкуството.

Триумфална арка на площад „Карусел“ се намира на площад „Карусел“ на мястото на бившия дворец Тюйлери.
Построена е между 1806 и 1808 г. по заповед на Наполеон I за увековечаване на военните му победи. По-известната Триумфална арка „Етоал“, намираща се в близост, е проектирана през същата година, но изграждането ѝ е отнело около 30 г. поради два пъти по-масивната ѝ конструкция.
Арката е проектирана от Шарл Персие и Пиер Фонтен, и е по модел на Арката на Константин в Рим (312 г.). Benji Traveler: Рим, Арката на Константин, Италия

Тя увековечава военните и дипломатически победи на Наполеон. Първоначално е била украсена с известните коне от катедралата Сан Марко във Венеция, завоювани от Наполеон през 1798. През 1815 след Битката при Ватерло и възстановяването на престола на Бурбоните те са върнати на Австрийската империя, която е придобила Венеция по силата на договора, подписан на Виенския конгрес. Австрийците незабавно възстановяват статуите на оригиналното им място.
През 1828 г. е поставена настоящата квадрига, създадена от барон Франсоа Жозеф Бозио.
Монументът е с височина 19 метра, ширина 23 и дебелина 7,3 метра. Централната арка е с височина 6,4 м, а от двете страни са разположени две по-малки, всяка с височина 4,3 метра. Осемте колони са в Коринтски стил и са изградени от розов мрамор, а в горната им част са поставени 8 войници, облечени в униформи на Великата армия на Наполеон.