Токио, Япония

Шинкансен (Shinkansen), известен по света като влакът-стрела, пътувахме от Киото до Токио. Линия Токаидо (Tokaido Shinkansen) е най-популярната линия, която свързва Токио, Нагоя, Киото и Осака. Пътуването от Токио до Киото отнема малко над 2 часа. 

Benji Traveler: Киото, Япония

Пристигайки в Токио първото което видяхме беше жп гарата. . Тя служи като начална и крайна точка за повечето високоскоростни влакове стрела (Shinkansen), свързващи Токио с цялата страна. Гарата е разделена на две основни страни, които предлагат коренно различен облик и атмосфера. Страна Маруноучи - Известна е със своето великолепие от червени тухли, построена през 1914 г. по проект на архитекта Кинго Тацуно. Фасадата е напълно реставрирана през 2012 г. до оригиналния си предвоенен блясък. Насочена е на запад към Императорския дворец. В нея се помещават луксозният Tokyo Station Hotel и художествената галерия Tokyo Station Gallery. Страна Яесу - Насочена на изток, тази страна се отличава с ултрамодерна архитектура, огромния покрив Gran Roof и извисяващи се небостъргачи. Тук се намират платформите за влаковете Shinkansen, както и огромният терминал за междуградски магистрални автобуси.
Под гарата се простира един от най-големите подземни комплекси в Япония. Tokyo Character Street - Рай за феновете на поп културата с официални магазини на Pokémon, Studio Ghibli, LEGO, Hello Kitty и редица анимета. Tokyo Ramen Street - Специализирана зона, събираща на едно място някои от най-известните ресторанти за рамен в страната

Токио е столицата на Япония и най-населеният мегаполис в света. Разположен на източния бряг на остров Хоншу край Токийския залив, градът е глобален център за финанси, технологии, мода и кулинария. Токио съчетава по уникален начин футуристични небостъргачи, неонови надписи и високотехнологичен транспорт със спокойни будистки храмове, шинтоистки светилища и вековни традиции. Токио държи рекорда за града с най-много ресторанти със звезди Мишлен в света. Градът е истински кулинарен рай – от улична храна на пазара Цукиджи до автентични малки заведения за рамен, суши, якитори и традиционна японска кухня.
Токио се ражда като малко рибарско селище, наречено Едо. Преди да стане ултрамодерен мегаполис, градът преминава през векове на трансформации, войни и пълно съграждане наново.
Ера Едо (1603 – 1867): Сърцето на самураитеПрез 1603 г. Шогунът Токугава Иеясу установява тук военното си правителство (бакуфу). Едо се превръща в де факто столица на страната, докато императорът остава в Киото. През този период Япония е затворена за чужденци. Към 18-и век Едо става най-населеният град в света с над 1 милион жители.
Период Мейджи (1868 – 1912): Новата столицаПрез 1868 г. Шогунатът пада, а император Мейджи мести резиденцията си от Киото в Едо. Градът получава новото си име – Токио (в превод: „Източна столица“). Започва бързото навлизане на западни технологии, железници, каменни сгради и европейска мода.
Време на катастрофи и възстановяване (1912 – 1945): Голямото земетресение в Канто през 1923г. срива над половината град и отнема живота на над 140 000 души. Втората световна война носи разрушителни бомбардировки от САЩ, които изпепеляват големи части от дървения град.
Икономическото чудо (След 1945 г. – днес): 1964 г. Токио е домакин на Летните олимпийски игри, демонстрирайки пред света новия влак-стрела Шинкансен и икономическото си възраждане. През 80-те години градът преживява невиждан икономически бум, израстват днешните небостъргачи и се оформя като глобалното технологично и финансово ядро, което познаваме днес.

Benji Traveler: Токио, Светилището Мейджи (Meiji Jingu), Япония

Benji Traveler: Токио, Кметството, Япония

Benji Traveler: Токио, Храмът Сенсоджи (Sensoji), Япония

Benji Traveler: Токио, Остров Одайба, Япония

Това е световноизвестното кръстовище Шибуя. То се намира в едноименния младежки и моден квартал на Токио. Кръстовището е емблематично с това, че има пет диагонални и успоредни пешеходни пътеки. Когато светофарите за автомобили светнат червено във всички посоки, трафикът спира напълно. Пешеходците тръгват едновременно от всички страни – направо и по диагонал. Въпреки огромната тълпа, хората рядко се блъскат, движейки се в перфектен синхрон

В непосредствена близост до кръстовището Шибуя и намиращата се там жп гара се намира статуята на кучето Хачико. Това е най-известното място за срещи в Токио и символ на безграничната вярност. Историята за кучето е следната. През 20-те години на миналия век кучето от породата Акита ину придружава своя стопанин – професор Хидесабуро Уено – до гарата всяка сутрин и го чака там в края на работния ден. През 1925 г. професорът умира внезапно от инсулт по време на лекция и никога не се завръща на гарата. В продължение на следващите близо 10 години, всеки божи ден, Хачико се връща на гарата точно по времето, когато влакът на стопанина му е трябвало да пристигне, надявайки се да го види. Историята трогва цяла Япония. Оригиналната бронзова статуя е поставена още докато Хачико е жив (през 1934 г.), като самото куче присъства на откриването ѝ. Оригиналната статуя е претопена по време на Втората световна война за военни нужди. Днешният паметник е дело на сина на първоначалния скулптор и е поставен през 1948г. Тъй като гарата е огромна и натоварена, фразата „Да се срещнем пред Хачико“ е най-универсалната уговорка за местните и туристите. Препарираното тяло на Хачико се пази в Националния музей на природата и науката в Токио, а част от останките му са погребани до неговия стопанин в гробището Аояма. Историята на Хачико е екранизирана няколко пъти, като най-известната адаптация е холивудският филм от 2009 г. „Хачико: Историята на едно куче“ Професорът се играе от Ричард Гиър, а ролята на Хачико се изпълнява от три кучета от породата Акита ину

Разходката ни продължава по улицата с Капибара кафенетата. А те в Токио са изключително популярни и изискват предварителна онлайн резервация седмици напред. Тъй като тези заведения не функционират като стандартни кафенета, а по-скоро като зони за терапевтично общуване с животни, престоят в тях е строго разпределен в сесии по минути, а цената обикновено включва една напитка или лакомства за животните. Всяко кафене е приютило различна животинка - прасенца, котенца, кученца, капибари и др.

Капибарата (Hydrochoerus hydrochaeris) е най-големият гризач в света. Тези животни произхождат от Южна Америка, но са истински хит в интернет и поп културата благодарение на изключително спокойния си характер и способността им да съжителстват в мир с всякакви други видове. Възрастните капибари могат да достигнат тегло между 35 и 66 килограма. Те са полуводни бозайници – имат ципи на лапите, които им помагат да плуват, и могат да задържат дъха си под вода до 5 минути. Те са строги тревопасни животни и се хранят главно с трева, водни растения и кори на дървета. В Япония капибарите са издигнати в култ. Всичко започва през 1982 г. в зоопарка Izu Shaboten Zoo, когато гледач забелязва, че животните обичат да се събират около топлата вода за почистване. Днес традицията „Капибара Онсен“ (Capybara Onsen) е световноизвестна – през зимата японските зоопаркове подготвят горещи извори за капибарите, в които пускат цитрусови плодове (юзу), а животните релаксират в тях с часове. В Токио тази мания прерасна в споменатите по-горе кафенета, където хората ги посещават за антистрес терапия.

Годзила (Gojira) е едно от най-разпознаваемите културни чудовища в света и официален гражданин и посланик на Токио. В япоската столица култът към легендарното кайджу (гигантско чудовище) е огромен, като в града има няколко ключови локации, посветени изцяло на него. Огромната глава на Годзила в Шинджуку (Kabukicho) е най-популярната забележителност, свързана с чудовището. На покрива на кинокомплекса Toho Cinemas в оживения нощен квартал Кабукичо е монтирана гигантска глава на Годзила в реални размери (12 метра), която изглежда сякаш наднича зад сградата. На всеки кръгъл час от 12:00 до 20:00 ч. главата „оживява“ – очите ѝ светват в червено, чува се емблематичният ѝ рев и от устата ѝ излиза дим.

еспресо тирамису

„Златната бирена сграда“ в Токио всъщност е централата на известната япоска пивоварна Asahi. Разположен на брега на река Сумида в квартал Асакуса, този архитектурен комплекс е една от най-разпознаваемите и коментирани забележителности в града. Основният небостъргач е висок 100 метра и има специфично златисто стъклено покритие. Покривът му е бял и назъбен. Дизайнът е направен умишлено така, че цялата сграда да наподобява огромна халба, пълна със златна бира и пухкава бяла пяна най-отгоре. Точно до халбата се намира по-ниска, обърната трапецовидна сграда от черен гранит. Тя е проектирана от прочутия френски дизайнер Филип Старк и е завършена през 1989 г., служи за културен, кулинарен и корпоративен център. Върху черната сграда е монтирана гигантска, 360-тонна празна отвътре златна скулптура. Според официалния замисъл на Филип Старк, това е „Златният пламък“, който символизира „пламенното сърце на бирата Asahi“ и нейния устрем към новото хилядолетие. Въпреки поетичното намерение на архитекта, жителите на Токио веднага оприличават хоризонталния пламък на нещо съвсем различно. Градският фолклор бързо преименува обекта на „Златното ако“ (Kin no Unko) или „Сградата на изпражнението“. В япоската култура обаче това няма изцяло обиден или негативен смисъл. Думата за изпражнение (unko) звучи подобно на думата за късмет (un), поради което в Япония съществува вярване, че „златното ако“ всъщност носи голям финансов късмет. Днес мястото е популярна туристическа атракция именно с това си забавно име.

Районът около Императорския дворец в Токио е един от най-впечатляващите примери за градско планиране в света. Тук се срещат две напълно противоположни реалности – абсолютната тишина и зеленина на средновековните императорски градини и извисяващите се право срещу тях стени от ултрамодерни небостъргачи. Този масивен финансов и бизнес пояс около двореца е разделен основно на два ключови съседни квартала: Маруноучи (Marunouchi) и Отемачи (Otemachi)
Квартал Маруноучи (Marunouchi) – Бизнес сърцето на Япония. Разположен е точно между източната граница на Императорския дворец и историческата червена гара Tokyo Station. Маруноучи е щаб-квартира на най-големите японски мегакорпорации и банки. Marunouchi Building (Марубиру) и Shin-Marunouchi Building. Две масивни кули близнаци (съответно 180 м и 198 м), които стоят като портал към двореца. Те имат ресторанти на горните етажи с гледка директно към крепостните ровове. JP Tower - 200-метров небостъргач, построен върху старата централна поща. На 6-ия етаж се намира известната покривна градина KITTE Garden, от която се открива перфектна панорама към гарата и околните високи сгради.
Квартал Отемачи (Otemachi) – Технологичният и луксозен хъб. Намира се точно на север от Маруноучи и граничи директно със северните ровове на двореца. Това е район с още по-гъсто застрояване и по-високи кули. Otemachi Tower (199 метра) - Известен с това, че в основата му е създадена изкуствената гора „Otemachi Forest“ (вдъхновена от екосистемата на двореца), а на най-горните 6 етажа се намира суперлуксозният хотел Aman Tokyo. Otemachi One Tower (200 метра) - Модерен комплекс, в който се помещава хотелът Four Seasons Otemachi, предлагащ спиращи дъха гледки към императорските градини от своите ресторанти на 39-ия етаж. Tokyo Torch (В строеж) - В този район в момента се изгражда най-значимият проект в Япония – Torch Tower. Когато бъде завършен, той ще бъде най-високият небостъргач в Япония (390 метра), извисяващ се в непосредствена близост до двореца.

Квартал Отемачи (Otemachi)

Токио е град на ултрамодерни технологии, но под неоновите светлини се крият вековни суеверия, призрачни истории и градски легенди. Някои от тях датират от ерата на самураите, а други са родени в модерната епоха на социалните мрежи.
Проклятието на Тайра но Масакадо (Гробницата в Отемачи)
Това е най-известната и реално уважавана легенда в Токио. Тайра но Масакадо е бил могъщ самурай от 10-и век, който се вдигнал на бунт срещу императора и бил обезглавен. Неговата гробница (Kubizuka) днес се намира в самия център на финансовия квартал Отемачи, заобиколена от огромни небостъргачи. Смята се, че духът му пази града, но ако гробницата бъде разбутана, над Токио ще се изсипе ужасно нещастие. През 20-те години на миналия век Министерството на финансите се опитва да построи сграда върху нея, но министърът и няколко служители умират внезапно. През Втората световна война американската армия се опитва да я разчисти с булдозери, но машината се преобръща и шофьорът загива. Днес корпорациите наоколо строят офисите си така, че бюрата на служителите да не са обърнати с гръб към гробницата, за да не го обидят.
Проклятието на богинята Бензайтен (Паркът Инокашира)
Паркът Инокашира в западно Токио е прекрасно място за разходка, известно с голямото си езеро, където влюбените двойки могат да наемат лодки под формата на лебеди. Според вярването, ако една двойка се качи заедно в лодка в езерото, те скоро ще се разделят. Край езерото има светилище на Бензайтен – богинята на водата, музиката и... ревността. Легендата казва, че тя завижда на щастливите двойки и прави така, че любовта им да приключи бързо.
Прокълнатото дърво в Ропонги (Roppongi Giant Ginkgo)
В сърцето на луксозния и модерен комплекс Roppongi Hills се издига огромно, вековно дърво Гинко билоба, известно като Camphor tree of Tokyo City View. По време на мащабното строителство на комплекса архитектите планирали да отсекат дървото. Всеки път обаче, когато дърводелците се приближавали с триони, уредите им спирали да работят, а няколко работници се разболели мистериозно или пострадали при инциденти. Строителната компания променя плановете си и изгражда луксозния комплекс около дървото, за да умилостиви духа на земята.
Метростанция „Кокума“ и тайните тунели
Подобно на много мегаполиси, под Токио се крие цял подземен свят, който ражда десетки градски легенди. Говори се за съществуването на секретна правителствена мрежа от тунели и станции, скрити под линиите на токийското метро. Най-популярната история е за фантомната станция „Кокума“ (Kokuma Station). Според интернет митовете, ако се качите на последното метро по линията Оедо късно през нощта, влакът може да спре на неосветена, празна станция, която не съществува на никоя карта, а пътниците, които слязат там, изчезват завинаги.
Проклятието на Куклината река (Река Сумида)
Река Сумида пресича Токио и днес е място за красиви круизи и фестивали с фойерверки. В миналото обаче, по време на Голямото земетресение (1923 г.) и бомбардировките през Втората световна война, реката е била място, където хиляди хора са намерили смъртта си. Градската легенда твърди, че в мъгливи нощи над водата могат да се видят хитодама (призрачни огнени кълба от японския фолклор), които представляват душите на онези, които все още търсят покой.