Идеята за изграждането на Домът на инвалидите възниква през 1670 г., когато Луи XIV решава да създаде място, където да се грижат за ранените и пенсионирани войници. Строителството започва през 1671 г. под ръководството на архитекта Либерал Брюан и е завършено през 1676 г.
До октомври 1674 г. първите „инвалиди“ (войници с увреждания) са настанени в сградата преди официалното им настаняване през 1675 г. На разположение на тях са били четири трапезарии, лазарет с 300 легла, 343 стаи с различни размери в зависимост от ранга на обитателите (две легла на стая за офицери, шест за обикновени войници) и временен параклис в северното крило, който включвал и административни помещения. На запад се е намирало крилото на свещениците, свързано чрез вътрешен проход с църквата, където са провеждали служби; на изток се е издигало крилото на Сестрите на милосърдието, които са се грижили за болните.
Комплексът включва не само жилищни помещения, но и болница, църква и работилници, което го прави самодостатъчно общество за ветераните.Църквата към комплекса, наречена „Църквата на Свети Людовик“, по-късно е разделена на две части: една за войниците и друга – църквата „Домът на инвалидите“, която служи като мавзолей на Наполеон Бонапарт.
Домът на инвалидите е проектиран в класически стил, съчетаващ изящество и функционалност. Комплексът е организиран около централен двор, известен като „Кралския двор“, който се използва за военни паради.
Куполът на Инвалидите е една от най-забележителните части на комплекса. Създаден от Жул Ардуен-Мансар, той е позлатен и доминира над силуета на Париж. Куполът е с височина 107 метра и символизира величието на френската монархия. През 1840 г. той става място за погребение на Наполеон Бонапарт, чийто саркофаг е разположен в центъра под купола.
Домът на инвалидите е проектиран в класически стил, съчетаващ изящество и функционалност. Комплексът е организиран около централен двор, известен като „Кралския двор“, който се използва за военни паради.
Куполът на Инвалидите е една от най-забележителните части на комплекса. Създаден от Жул Ардуен-Мансар, той е позлатен и доминира над силуета на Париж. Куполът е с височина 107 метра и символизира величието на френската монархия. През 1840 г. той става място за погребение на Наполеон Бонапарт, чийто саркофаг е разположен в центъра под купола.
Куполът на Инвалидите е покрит със 14 килограма злато, което го прави един от най-бляскавите архитектурни елементи в Париж.
Домът на инвалидите все още изпълнява част от първоначалната си функция, като осигурява жилище за ветерани.
Музей на армията (Военно исторически музей)
Домът на инвалидите все още изпълнява част от първоначалната си функция, като осигурява жилище за ветерани.
Музей на армията (Военно исторически музей)
Един от най-големите военни музеи в света, който съхранява оръжия, униформи и други артефакти от различни епохи, включително Наполеоновата епоха. През 1871 г. домът придобива статут на културно наследство в резултат на създаването на артилерийски музей в неговите помещения, последван от музей на военната история през 1896 г. Двата музея са обединени през 1905 г., за да образуват Музея на армията (Musee de l’Armée), който привлича над милион посетители всяка година и чиято колекция наброява около 500 000 предмета и произведения на изкуството, свързани с френската, европейската и световната военна история от праисторически времена до съвременния период.
Benji
Traveler: Париж, Гробницата на Наполеон
