Замъкът Пелеш, Румъния

Замъкът Пелеш (Peles Castle) е смятан от мнозина за един от най-хубавите дворцови комплекси не само в Румъния, но и на територията на цяла Европа. Този шедьовър на германската неоренесансова архитектура се намира в планинския град Синая. Дворецът Пелеш е издигнат в румънската област Прахов, в Карпатските планини, насред средновековния път, свързващ Трансилвания и Валахия ( Wallachia). Строежът на замъка е започнава през 1873 г. по поръчка на крал Карол I, а е завършен 10 години по-късно - през 1883 г. Замъкът имат разгъната застроена площ от 3200 кв. метра и 168 стаи. През 1872 г. тогавашният румънски крал Карол Първи закупува земята, на която се намира замъкът днес. Той иска да направи нещо красиво, величествено и в същото време не много разточително. Първоначалните три проекта, които са му предложени, никак не му се харесват, защото са почти пълни копия на други европейски замъци, и освен това са доста скъпи за построяване и поддръжка. Тогава немският архитект Йохан Шулц предлага своя версия за проект на замъка, която е хем величествена, хем не толкова скъпа. Той съчетава алпийски стил, италиански традиции и немски неоренесанс и резултатът от тази смесица се оказала наистина много интересен и определено се е получил един прекрасен замък. Именно в Пелеш се случва коронацията на Карол Първи и пак тук се ражда наследникът му Карол Втори. Замъкът Пелеш е бил и една от най-модерните постройки на своето време, тъй като е първият замък в Европа, който е имал централно отопление и електричество. Имал е много модерни съоръжения за времето, когато е построен, дори има собствена електроцентрала. Разполагал е с топла и студена вода, както и централно отопление още от 1883 г. Стъкленият покрив на фоайето се отваря механично, има малък асансьор за кралското семейство. Едно от най-впечатляващите неща за времето си е бил подвижният стъклен таван, задвижван от електродвигател, който се отварял за посетителите на краля, които можели да се любуват на ясното небе през летните нощи. Бил истинска изненада и атракция за гостите му. През годините е приютявал много исторически личности, включително императора на Австро-Унгарската империя Франц Йосиф през 1886 г. Следва малко по–мрачен период за замъка Пелеш. През 1947 г. след принудителната абдикация на тогавашния румънския крал Михай Първи, правителството на комунистите конфискува всичко, което е било собственост и владение на румънското кралско семейство, включително и замъците Пелеш и Пелишор. Доста време след това замъкът е бил отворен за туристи, а през 1953 г. дори е обявен за музей. През 1975– 1990 г, по–известни като последните години на комунистическото управление, замъкът и всички територии, които са били към него, са затворени за посещения. Поради грешка в изследване на въздуха и еко системата, учени докладват на Чаушеско, че в замъка и ройона има бактерия, която е много опасна за здравети и живота на хората. Това води до запечатването на замъка и съхранението му от разграбване. Докато Николае Чаушеску е на власт замъкът е посещаван от американските президенти Ричард Никсън и Джералд Форд, либийският лидер Муамар Кадафи и палестинския му колега Ясер Арафат. След 1989 г. при т.нар. „Румънска революция“ замъкът Пелеш отново отваря своите врати за туристите. През 2006 г. собствеността върху замъка е била върната на бившия крал Михай Първи. Малко след това кралят и румънското правителство взимат решение замъкът отново да стане национална собственост като исторически паметник и музей, а като компенсация за това румънското правителство плаща на кралския дом сумата от 30 милиона евро.

Замъкът притежава колекция от произведения на изкуството, която е сред най-добрите в Източна и Централна Европа, включваща скулптури, живопис, мебели, оръжия и доспехи, златни и сребърни изделия, изделия от слонова кост, мрамор, книги, гобелени и др. Колекцията от оръжия и доспехи наброява повече от 4000 предмета. Вътрешният двор също е изключително красив със своите скулптури и стенописи. Във вътрешността на Пелеш има няколко интересни зали, като например гостната, чиито интериор е разнообразен с картини и дървени скулптури на 16 двореца в Хоенцолернс. Освен тази зала доста интересни са още турската зала, френската стая, мавританската зала, както и концертната зала. Пред главния вход е поставена статуя на крал Карол I, дело на италианския скулптор Рафаело Романели. Той е автор и на останалите мраморни статуи, разположени на 7 тераси, окръжаващи замъка, и изпълнени също в стил „неоренесанс“. Градините и терасите са украсени с фонтани, стълби, лъвове и други декоративни елементи - различни статуи и фонтани.
Някои от по–интересните зали в замъка Пелеш това са: Залата на честта – това е първата зала, която се вижда, когато се посети замъка. В нея е пълно с изящни дървени елементи а покривът е от стъкло; Оръжейната зала – тя е веднага след залата на честта и е построена в периода 1903 – 1906 г. в нея има много интересни експонати, сред които цяла конска броня и острие на палач; Музикалната стая – в нея може да се видят няколко музикални инструмента - арфа, цигулка и пиано. Самата стая е украсена много богато с мебели от Индия и изображения на различни музи. Именно там кралица Елизабета прекарва по-голяма част от времето си, след като малката им дъщеря почива едва на 4 годинки от тиф. След нейната кончина кралската двойка осиновява племенника си Фердинанд, за да си осигури наследник.; Зала Флорентина – както подсказва самото име на залата, тя е в италиански стил и е сред най – красивите в замъка. Има прекрасен таван, множество бронзови статуетки и други интересни предмети; Всички полилей в замъка са от Мурано, Венеция; Турски салон – украсен е в ориенталски стил и често тук мъжете са идвали да пушат пури и цигари, и да обсъждат различни световни проблеми и текущи задачи. Килимите са изтъкани от най-добрите майстори на Бухара, Мосул, Ъспарта и Измир. Особено впечатляващи са рисуваните витражи, изработени в Швейцария. Коридорът с китайски и японски вази също е доста впечатляващ. Кабинетът на краля е снабден с тайна врата в библиотеката и изящна беседка за аудиенции, продължаващи над 10 минути.

Друг забележителен факт е, че за разлика от други кралски фамилии в Европа, Карол и Елизабета наистина са споделяли обща спалня.

подвижният таван