Кейруан, Джамията Сиди Сахаб (Zaouia Sidi Sahib), Тунис

Този разкошен покрит с плочки комплекс от 17-ти век северозападно от Медината се състои от джамия, медресе (училище за изучаване на Корана) и мавзолей. Последното е мястото на погребението на Абу Зама Ел Белауи (с прякор Сиди Сахаб или Сиди Сахби), един от сподвижниците на Пророка. Легендата разказва, че той винаги е носел със себе си три косъма от брадата на Пророка, откъдето идва и неофициалното име на зауия, Бръснарската джамия. Посетителите могат да влизат в дворовете, но само мюсюлмани могат да влизат в джамията, а гробницата е затворена за обществеността.
Известна още като Джамията на бръснаря, тази сграда съдържа гробницата на един от сподвижниците на пророка Мохамед, починал през 654 г., и медресе, построено между 1629 и 1692 г. Зауия е забележителна с великолепната си украса, която датира предимно от 19 век. Гробницата е с красива керемидна украса и купол с мазилка.
Първоначалният мавзолей е бил прост купол, заобиколен от стена. На това място беят Хамуд паша (1040–75 / 1631–65) построява зауия (училище за изучаване на Корана) и издига медресе (1072 / 1662). Между 1092 и 1096 г. (1681–1685) беят Мохамед ибн Мурад реновира купола на мавзолея.

Архитектура: Бръснарската джамия е огромен комплекс, който включва няколко двора, самия мавзолей, медресе, склад, както и няколко стаи, предназначени за настаняване на посетители.

Дворът на медресето: От зауията, стълбище води към двора с портик на медресето. Това е пример за тунизийското медресе с неговия павиран двор, заобиколен от портици с подковообразни арки; от източната и западната страна са разположени килиите на учениците (стаи, предназначени за тяхното настаняване), от южната страна – продълговата молитвена стая. Последната, разделена на три кораба и шест ниши, е покрита с терасовиден покрив и луковичен купол на извивки пред михраба. Той пък е украсен с мраморни панели, обрамчени с керамични плочки. Дворът на медресето води на югоизток към други помещения за настаняване, разположени на две нива около вътрешен двор. Този комплекс съдържа също склад за съхранение на продукти и дарения, както и апартамент, състоящ се от двор, заобиколен от стаи за настаняване, известни като al-alwi на пашата. Приютява бея, отговарящ за събирането на данъците, а по-късно и видните гости на мавзолея.

Двор и мавзолей: Достъпът до сградата е през вход, който води до голям вътрешен двор с тухлена настилка. В северозападния ъгъл на последния стои испано-мавританско минаре. Върхът му е повдигнат със стъпаловидни зъбци, за разлика от минаретата в Кайруан със заоблени зъбци. От този двор се стига до друг вход, чиято врата е обрамчена от бели и червени мраморни прегради в италиански стил. Достъпът до мавзолея е през ъглов вестибюл, водещ до удължен двор, ограден от два портика с подковообразни арки, почиващи върху неокоринтски капители, украсени с османски полумесец. Този проход води до красиво пространство, покрито с купол. Това е част от традицията на кейруанската архитектура на гробници. Стаята е забележителна с богатството на своята украса, съставена от гипсови пана с растителни и геометрични мотиви в испано-мавритански стил (шестоъгълници, звезди, розети и др.) и тюркоаз (букети от цветя и кипариси). Това куполно помещение се отваря към друг двор, заобиколен от портици със счупени подковообразни арки, чиито стени, покрити с полихромни емайлирани плочки, са увенчани със скулптурни панели от гипсова мазилка. Този вътрешен двор предшества погребалната камера, покрита с купол върху кухини, увенчан от външната страна с фенер.

Забележителният архитектурен ансамбъл, който е джамията на бръснаря, илюстрира различните приноси на декоративно ниво, които характеризират Тунис през османския период. Тези влияния, както испано-мавърските, така и най-ярките, османските и италианските, се смесват с местните традиции на архитектурната школа в Кейруан, като по този начин допринасят за развитието на оригиналността