Белоградчик, Историческия музей, България

Историческият музей на Белоградчик се помещава в паметника на културата „Пановата къща” – ярък представител на предбалканската възрожденска архитектура. Строена е през 1810г. Тя е двуетажна, с обрамчени с дъски стени, с два чардака, с изграден от камък първи и еркерно издаден втори етаж.
Това архитектурно бижу на Белоградчик е скътало в себе си битът и народната култура, стремежът към красота и жажда на българина за свобода през епохата на българското Възраждане. Експозицията ни запознава със социално–икономическото развитие на Белоградчик и района през 18-19век. Изложените експонати /дървеното рало, шиниците, диканите, валяците за вършитба/, както и двете графики на австро-унгарския пътешественик Феликс Каниц ни дават представа за начина, по който е била обработвана земята и прибирано зърното. Отделено е внимание на животновъдсттвото като основен поминък за района, както и на отглеждането на лозя, памук и други култури. Акцентира се и на подема в развитието на занаятите: железарство, абаджийство, кондурджийство, грънчарство, терзийство, мутафчийство. Старите ковачи изработвали не само най-обикновени оръдия на труда / косери, сърпове, брадви/, но и такива с ефектна декорации – кончета, свещници, кантари. От грънчарските изделия със своята интересна форма и художествена украса впечатляват различните стомни, ръкатки, плоски, павурчета, паници, гърнета и други. Майсторите медникари ни предлагат разнообразни по форма и функции съдове – менчета, котли, ибрици, тепсии, сахани и др. Някои от тях се отличават с прецизната си изработка и специфична украса.
Най-сакралното място в Пановата къща – огнището – с неговите железни и глинени атрибути /саджак, верига, подница, ожег, попче/ ни въздейства с притегателната сила на огъня и свещеността на българската трапеза. В Белоградчик през 18-19 век са работели изкусни майстори златари. Те изработвали, както сребърни и позлатени култови предмети /кръстове, украси на икони, обкови на евангелия/, така и различни битови предмети и
накити. Тъсенето на полихромия, умението им да комбинират разнородни материали, използването на различни техники /коване, леене, филигран.../ говори за техните вкусове и естетически виждания. Красотата и сиянието на експонираните в зала „Златарство” женски накити от втората половина на 18 век /елементи за невестински венец, обеци, гривни-кубелии, пафти, прочелници/ ни даряват с много блясък, очарование и звън.
Прикачените на стената фрагменти от дърворезбования таван на джамията „Хаджи Хюсеин” ни пренасят в годината 1751 и ни припомнят за трагичната любов на нейния строител майстор Стойне. Вниманието привлича и иконната сбирка на музея. Иконите „Богородица Одигитрия”, „Св. Георги”, Триптих „Богородица с Младенеца” са плод на творческия гений на майстори от Трявна и Дебърско. В Пановата къща все още отекват и ударите на бърдото, което реди онази приказка от шарки, багри и дъхавост наречена българска черга и български национален костюм. Експозицията предлага и богат веществен и документален материал, отразяващ борбите на нашия народ срещу османското господство през първата половина на 19 век. Шест белоградчишки села се вдигат през 1806-та година. Мирише на барут и през 1821, 1833г., по време на Манчовата буна 1836г. и Пуйовата размирица 1849г. Тревога всяват и четите на хайдут Велко, на Стоян Войвода, на Вълчан Войвода и хайдутина Балчо. Пановата къща пази и спомена за епопеята, наречена „1850-то лето”. Безценни реликви /тояга на въстанник, сабята на Петко Ковача/ от това славно и героично, напоено с дъх на свобода време, масив от документи и графики изясняват характера, значението и отзвука в тогавашния европейски свят на Въстанието от 1850г. в Северозападна България с център Белоградчик. Редуват се и важни моменти от събитията в Белоградчик по време на Руско-турската освободителна война – обсадата на Белоградчик от началото на януари 1878г., артилерийският обстрел на Белоградчишката крепост на 13 и 14 януари, преговорите между воюващите страни и тържественото посрещане на руските и румънските войски на 25 февруари 1878г. Експозиционният разказ завършва с фотоси и документи, отразяващи боевете при Белоградчик по време на Сръбско-Българската война 1885г. Лапидариумът в двора на Пановата къща ни връща в епохата на Древния Рим и неговия духовен свят.

Белоградчик, България

Град Белоградчик (област Видин) е разположен в Северо-западна България , на 55 км от Видин и 70 км от Монтана. Градът е център на община Белоградчик.Той е изключтелно живописно място в западната част на Стара планина. Писмени документи и източници за възникването на Белоградчик, датират от III-IV век на новата ера. Градът е бил древно селище, възникнало върху руините на римска крепост и е съществувало и в средните векове.Селището е създадено по времето на римляните, които построяват крепост на същото място, където се намират и днешните останки от Белоградчишката крепост. В първите турски документи от началото на владичеството го наричат Белград, тъй като по-голяма част от къщите през този период са били изградени от плет, кал и вар, което е придавало особена белота на града на фона на червените скали. По-късно, за да го отличат от сръбския град Белград, го наричат Белградин (малък Белград).
През XIV век Белоградчик е бил част от Видинското царство. Белоградчишката крепост била сред най-трудно превземаемите в царството. Има сведения за неговото съществуване в турски регистър от 1454 година. През османското владичество жителите са се занимавали главно със занаятчийство и земеделие. През 1850 г. избухва въстание, което е потушено с кръв. След Освобождението крепостта е възстановена до днешния си вид и след Освобождението. Във войната от 1885 година, малко след Съединението на Източна Румелия с Княжество България, сърбите правят първия си опит да превземат града, но са разгромени. При избухването на Балканската война петима души от Белоградчик са доброволци в Македоно-одринското опълчение. През лятото на 1913 г., по време на Междусъюзническата война, край града се водят боеве. От запад настъпват сръбските войски. Отбраната на града е набързо организирана. Създаден е Белоградчишкият отряд, който включва части на 9-а пехотна Плевенска дивизия и 3 опълченски дружини, пристигнали от Видин. На 8 юли 1913 г. сърбите настъпват срещу града. Опълченските дружини се разбягват. Само плевенските полкове влизат в боя, но не успяват да спрат натиска на противника. На 9 юли 1913 г. сърбите завземат Белоградчик. Тук те се свързват с румънските войски, настъпили към града от север.

Джамия „Хаджи Хюсейн“ в Белоградчик е паметник на културата. Тя е построена през 1751 г. (1170 г. по арабско летоброене) и е забележителна с това, че е единствената джамия в страната с таван от българска дърворезба. Приживе майстор Стойне е направил дърворезба под формата на слънце, понеже желаел да изгрее слънце и над българският народ. Част от тази резба може да се види и днес в музея на Белоградчик. Друга изящна дърворезба в музея във формата на роза запечатва любовта между Стойне и Айше. Тя била започната от българския майстор, но довършена след смъртта му от любимата му. Според разказа след смъртта на майстора за няколко вечери девойката довършва резбата в джамията, след което се самоубива. Не след дълго издъхва Хаджи Хюсеин, а после и жена му. Трите гроба на семейството се намират в двора на джамията. Както всичко в Белоградчик, така и джамията „Хаджи Хюсейн“ е белязана с уникалност. Това наистина е единствената джамия в ислямския свят, която има на тавана си българска дърворезба. Очевидно времето на Осман Пазвантоглу, известен с верската си търпимост, е сложило отпечатъка си в този строеж – както във Видин, така и тук, на върха на минарето ще видите сърце, а не полумесец.
Доброто изложение на гр. Белоградчик го прави един от най-атрактивните национални туристически обекти на България. Уникалната природа и богато наследство история са определени като едни от най-интересните туристически атракции.

Белоградчик е малко бижу, разположено сред величествените панорами на Белоградчишките скали. Градът и неговите околности са едно от малкото места в света, където на сравнително малка площ се намират следи от пъстрото минало на човечеството – от на най-старите човешки същества на Европа в пещерата Козарника (за съжаление тя не е отворена за посещения), през всички исторически епохи, до днешни дни. Тук ще се запознаете с културата на праисторическите художници в пещерата Магура, които са изпратили послание през хилядолетията за своите вярвания и живот. Сред скалите, долините и планинските възвишения са разпръснати останки от светилища, храмове, крепости, сгради от тракийската и римската епоха, както и напълно запазената е възстановена средновековна Белоградчишките крепост. Но над всички прекрасни паметници на човешката цивилизация, блести създаденото от природата – Белоградчишките скали със своите фантастични скални образувания, пещерите с тяхната тайнствена красота, живописните планински ридове и речни долини, потънали във великолепна зеленина.

Benji Traveler: Белоградчик, Белоградчишката крепост Калето и Латинската крепост, България

Benji Traveler: Белоградчик, Художествена галерия, България

Benji Traveler: Белоградчик, Историческия музей, България

Benji Traveler: Пещера Венеца, България

Benji Traveler: Пещера Магурата, България

Benji Traveler: Тайните на Белоградчишките скали, Белоградчик

Старата джамия

Художничка разказва малки истории в рисунки върху електрическите табла в Белоградчик. Местният творец Лилия Захаринова вече година дава живот на инициативата, чрез рисунки върху грозните и неприветливи електрически табла на улицата, да направи своя любим град Белоградчик по-красив и приветлив.
Със своите цветни рисунки художничката разказва своите малки истории върху всяко едно табло. На определени улици, дори се опитва историята да има продължение със всяко поредно табло, така, че всеки, който се спре пред рисунката да се замисли върху нарисуваното на него.
Хората се привличат от рисунките, които са цветни, някои са наивистични, на други има изобразени герои от любими приказки, на някои -реклама на местни фирми, трети са просто едни "много усмихнати електрически табла“.
Художничката, споделя, че черпи вдъхновение за своите рисунки от уникалната, красива природа и скалите в района на Белоградчик.
Лилия Захаринова е убедена, че рисувайки върху таблата създава красота и предава различни послание на много хора, които разхождайки се по улиците на Белоградчик ги виждат и им се радват. И може би стават по-добри.
Идеята, да бъдат изрисувани, грозните до вчера, електрически табла в градчето, е на председателят на Общинския съвет в Белоградчик Боян Минков и в реализирането й са се включили много спонсори, разказва художничката.
Стартът й е през 2021 година, първо по проект на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към община Белоградчик. Тогава са изрисувани първите няколко електрически табла, намиращи се на улици, водещи към Белоградчишката крепост "Калето", един от 100 национални туристически обекти, който всяка година се посещава от над 130 000 туристи. Следващите табла са изрисувани през август м.г. от друга млада художничка Теодора Обретенова. Тя рисува различни художествени изображения и на стени, табла и др. места в Белоградчик, които имат неприветлив външен вид. След нея идеята и реализирането й е продължено от Лилия Захаринова.