Пещера Магурата, България

Пещера “Магура” се намира в Северозападна България и отстои на 25 км. от град Белоградчик. Тя е образувана във варовиковата Рабишка могила (461 м н.в.), представляваща малка моноклинала, остатък от мезозойската мантия на Белоградчишката гънка. Основата на моноклиналата е изградена от триаски червен пъстър пясъчник, над който лежат юрски и кредни карбонатни скали.
“Магура” е една от най-големите пещери в България с обща дължина на откритите досега галерии – около 2500 м. Съставена е от главна галерия, ориентирана в посока югоизток – северозапад и три странични разклонения.
Отделните зали имат впечатляващи размери – дължина над 200 м, ширина повече от 50 м и височина над 20 м. Самата пещера е образувана в долнокредни бели ургонски варовици, дебели средно 100 м. Сталактити, сталагмити и сталактони разкриват чудна подземна приказка.
Средната годишна температура на пещерата е около 12оС. Влажността на въздуха се движи в диапазона от 55 % до 80%. Бързото капене на водни капки е безспорно свързано с малки водни басейни, намиращи се в галерийки по свода. Наличието на въздушни течения в пещерата се обяснява с редовната смяна на затопления пещерен въздух с по-студения навън и обратно.
От типичните пещерни животни – троглобионтите (организми, които са слепи или полуслепи, със закърнели крила и с обезцветено тяло), в пещера “Магура” са установени два вида – мокрица и снежнобяла диплура. Постоянен и интересен обитател на пещерата е коленболата – насекомо, подскачащо като бълха с големина до 2 мм. Срещат се още различни видове стоножки, земни червеи, малки бръмбарчета, паяци. В България се срещат 29 от общо 30 вида прилепи установени за Европа. В пещера “Магура” се срещат четири вида прилепи – голям подковонос, малък подковонос, голям нощник и пещерен дългокрил.
Местоположението и благоприятните условия за живот са факторите, довели до населяването и от човека. Първите следи от неговото присъствие се отнасят към късния палеолит /8 000 год. пр. Хр./. През този период пещерата е използвана предимно за временен заслон. От тогава са пещерните рисунки в галерията “Срутището”. В последвалите епохи - неолит и енеолит Магурата се превръща в постоянно местообиталище на праисторическия човек, който изразява духовното си състояние в създаване на сцени с танцуващи хора, ловци и животни.
Разкритото в “Подмола” селище доказва поселищен живот и през Бронзовата епоха /3200-2100 год. Пр. хр./. В него са локализирани жилище, пещи и огнища. Открити са оръдия на труда от камък и кост, оръжия и накити. Керамичният материал е представен от паници, гърнета, тънкостенни чашки с високи дръжки, кани, прешлени за вретено, изработени на ръка. Съдовете са добре загладени с тъмна, черна или тъмнокафява повърхност. Украсени са с геометрични орнаменти, с дълбоки врязани и S-овидни линии, ямички, нанесени с нокът или тънко острие. Намерен е и глинен аскос – един изключително рядко срещан за този период съд.
Пещерата се състои от една главна галерия и три различни разклонения. В едно от разклоненията се произвежда и 3 години отлежава шампанско вино, поради идеалните условия.
В една от залите има древни праисторически пещерни рисунки, които изобразяват ловни сцени. В пещерата могат да се видят и естествени пещерни образувания.
На изхода от пещерата се открива гледка към Рабишкото езеро, което е най-голямото вътрешно езеро в България.

Древни праисторически рисунки в пещера Магура

Галерията с рисунките отстои на 375 м от естествения вход на пещерата. Оригиналните пещерни рисунки са най-ценните шедьоври на първобитното изкуство на Балканите. Те са повече от 700 на брой. Рисунките датират от различни епохи – епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха.
Най-ранните рисунки в пещера Магура са от времето на късния палеолит, като има и от времето на неолита; най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и 1200 г. пр.н.е. Рисунките изобразяват предимно ловни сцени, слънчево-лунен календар, сцена на плодородието и отделни рисунки. Някои са релефни, което обаче се дължи на естествената ерозия на скалата под тях.
Праисторическите рисунки са издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано (тор). Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, звезди, оръдия на труда. Друга част от тях представят образите на животни, растения и шахматни пана.
Слънчевият годишен календар от късния неолит, открит в Магурата, е най-ранният слънчев календар, открит досега в Европа. Той е изрисуван по стените на залата-светилище и на него са отбелязани поне 5 празника, както и 366 дни. Според учените той е направен с голяма точност и прецизност на записите.
В най-голямата Триумфална зала пък може да се видят кости на пещерни животни и предмети от бита на племената, населявали тази част на Балканите.

През 2015 година рисунките в пещера Магурата са огледани от международни експерти, с цел включването им в списъка с културно наследство на ЮНЕСКО.