Още през XI в. в Двореца на Сите е имало консиерж. Консиержерията е високото място на властта на консиержа, този, който осигурява реда и полицията.
Консиержери е известна основно с образа на централен следствен затвор по време на Великата Френска революция - тук е била държана преди съдебния порцес и изпълнението на присъдата и последната кралица на Франция Мария Антоанета. Сградата на остров Сите, все пак не е била винаги затвор. Съхранени по време на средновековието залата Консиержери и параклиса Сейнт Шапел се явяват като перлата на готиката и последните напомняния за кралския дворец Сите, възникнал през Хв върху основите на гало-римски крепости. Тук на острова, в центъра на Париж, са разположили своята резиденция френските крале от династията на Капетингите. В продължение на четири столетия дворецът се е разраствал като център на политическата, административната и съдебната власт, а така също и като видимо въплащение на могъществото на монархиите. Дворцовия комплекс многократно е преустрояван след пожари и наводнения, а така също се е променял в зависимост от нуждите на всяка нова епоха. Освен готическата зала и параклиса са запазени четири средновековни кули на северната фасада, издигнати през XII - XIVв.
От началото на XIVв. до края на стария режим тук е заседавал Парижкия парламент - главен съдебен орган на страната, наследник на когото се явява днешния Дворец на правосъдието.
Резиденцията на правителството на Лютеция - римски град създаден на територията на Париж - представлявало четириъгълна сграда, три от страните на която граничели с река Сена. През 508г. в двореца на остров Сите се заселил Хлодвиг, крал на франките, който прави Париж столица на своите владения. Тук са живели и неговите приемници - кралете от династията на Меровингите. В края на VIIIв. представители на Каролингите преместват столицата, като напуснали и двореца на Сите, където се настанил граф Парижки, префект на адмистративния район. Поради зачестилите нападения, укрепленията били подсилени и дворецът се превърнал в сигурно убежище за парижани. Минали повече от 100 години и градът отново станал столица и в двореца отново влязъл крал.
През 987г. след разпадането на Каролингската империя, събранието на перовете избрало за крал на франките Хуго Капета. Той бил странстващ крал - не е имал постоянно място за живеене, а живял в различни резиденции. Неговият син Роберт II Благочестивия сключва трети брак с дъщерята на графа на Прованса и решава да създаде комфортни условия за жена си, превръщайки двореца в кралска резиденция. На мястото на древната аула в североизточната част на сградата се появил разкошна кралска зала, където краля публично съдел и ръководел големия кралски съвет. На запад от Кралската зала били разположени няколко стаи, служещи като лични покои на суверена. На юг бил издигнат параклис посветен на Св.Николай. Следващите Капетинги укрепили и увеличи своята власт, а с това се разраснал и двореца и през 1194г. станал административен център на държавата. За управлението й краля създал длъжност консиерж - иконом, портиер, управител на някоя голяма сграда като дворец или затвор. Подобно на своите предшественици Филип II Август внесъл в архитектурата на парижкия дворец редица подобрения и разширения.
В края на XIII в. Филип IV Красиви продължил делото на своите славни предшественици, да управлява най-богатата и с много население държава на християнския запад. Стария дворец в Сите вече не отговарял на статуса и потребностите на могъщия монарх и Филип започва ново преустройство и разширение и така да представи величието на Капетингите. На мястото на главното парадно помещение - Кралската зала - издига още по-разкошна и величествена Голямата зала - най-просторната и величествена в цяла Европа по това време. Залата се отоплявала с три монументални камини. През 1618г. пожар унищожава залата и тя е изградена отново, като през 1871г. отново бива засегната от пожар. В днешни дни на мястото на главното церемонялно помещение на двореца Сите се намира създадената в края на XIXв. Голямата зала за заседания на Двореца на правосъдието.
През XIV век, когато крал Шарл V премества кралското семейство в Лувъра, ролята на Консиержери като кралски замък отпада и в него започват да се извършват правосъдни дейности, затова и днес той е част от Съдебната палата. Най-старата част от Консиержери е средновековната Рицарска зала, която датира от XIII век и е впечатляващо архитектурно творение.
През Френската революция сградата придобива печалната си слава като място, където са били държани хиляди осъдени преди екзекуцията им. Сред най-известните затворници е кралица Мария Антоанета, която прекарва последните си дни в Консиержери преди да бъде екзекутирана на гилотина. В периода на Френската революция тук са били разглеждани хиляди съдебни дела за предателство. Сградата често е наричана „вход към гилотината“, тъй като оттук са минавали осъдените по пътя към екзекуцията.
При обновяването на сградата Центърът за национални паметници иска да покаже следите на времето върху сградата, поради което в нея има стаи в средновековен готически стил и стаи на революционерите. Средновековните стаи се намират на нивото на градината, на няколко метра под приземния етаж.
Революционните помещения включват 3 реконструирани килии, канцеларията на секретаря, отговарящ за регистрацията на затворниците, кабинета на портиера, тоалетната и параклиса на Мария-Антоанета, построен през 1815 г. на мястото на нейната килия. Наред с тези исторически следи има и много обяснения за ролята на консиержерията по време на Революцията и Терора.
В Консиержери се предлагат реконструкции с добавена реалност. С помощта на таблет - Histopad, подземията разкриват следите на 4000 революционни затворници, очакващи съд, изповедалнята сякаш все още шепне разкритите тайни, а параклисът за изкупление на Мария-Антоанета разкрива условията на нейното задържане.
Общо осем стаи, осем истории разказва паметникът: Кухнята предлага спектакъл на кралски банкет, който действително се е състоял през 1378 г., стаята на гвардейците е под формата на подземие от 80-те години на XIX век, Големият кабинет възвръща блясъка на седалището на парижкия парламент и почти можем да проследим пътя на Мария-Антоанета до екзекуцията й на 16 октомври 1793 г., от килията й до Площада на Революцията, с голяма историческа точност, като картините с добавена реалност са потвърдени от историци, използващи иконографски източници.
Обявен за исторически паметник през 1862 г., затворът е окончателно закрит едва през 1934 г. Понастоящем затворът може да бъде посетен чрез интерактивна обиколка с таблет
.jpg)
Рицарската зала
впечатляващи размери 68,8м х 27,4м, височина 8,5м. Разположена в по-ниските етаж, като в началото е мила предназначена за дворцовите слуги и персонала. Залата се е използвала като столова за многочислените слуги и войници на краля. При необходимост в нея са се съхранявали хранителни запаси, напитки и дърва за отопляване на двореца. Над рицарската зала се е намирала Голямата зала, през средните векове са били свързани със стълба
Караулната зала
Тук се е намирала въоръжената охрана на краля.
Тя е служила като приемна за големите кралски
апартаменти, разположени отгоре,
които вече не са запазени, а са били използвани
и за заседания на Парламента по време на Стария режим.
Ложата на правосъдието е провеждала своите
заседания тук. През 1793 г. тук се е помещавал
Революционният трибунал.
Залата с имената
На втория етаж се намира Залата с имената,
на стените на която са прикрепени повече от
4000 надписи с имена, фамилии и професии на
мъжете и жените преминали през Революционния трибунал.
По тях може да се съди за социалния състав на
заключените в Консиержери по време на терора.
Параклиса
служил е като църква за заключените в Консиержери.
В него има всички атрибути на християнския
храм: олтар, изповедалня голямо разпятие.
В горните зарешетени части можело
да присъстват и жени
Мемориален параклис на Мария Антоанета
След 1815г. по време на Реставрацията
зад олтара на параклиса се появила
още една малка капела. Тя е предназначена
да се увековечи паметта на Мария Антоанета.
Мястото не е било избрано случайно: тук се е
намирала килията в която кралицата изкарала
последните месеци от живота си.
Женския двор
Едно от малкото места в ансамбъла Консиержери,
което не е преустройвано и изменяно след революцията.
Единствено са добавени / надстроени допълните
затворнически камери. Тук са се осъществявали
дневните разходки на заключените жени.
С решетка в единия ъгъл е отделена част,
която принадлежи на мъжкия двор.
Кухнята
Появява се около 1350г., но е отделена
от дворцовия комплекс и се намира на
брега на Сена за по-лесно пазаруване и
зареждане с продукти. Отделена е, така
че ако възникне пожар да не обхване
целия дворец. Била е двуетажна, но до днешни
дни е останал само един етаж и четирите
камини по една във всеки ъгъл
