Хага, Галерия "Mauritshuis", Холандия

Сгушен в историческото сърце на Хага, град, пропит с дипломация и художествено наследство, се намира Mauritshuis – музей, който надхвърля простата представа за хранилище за картини. Това е завладяващо преживяване, внимателно подбрано пътешествие в самата душа на холандския Златен век. Повече от просто приютяване на шедьоври, Mauritshuis нашепва истории за власт, изтънченост и разцъфтяващия артистичен дух, който определя Холандия от 17-ти век – период, в който светлината, цветът и човешките емоции са били щателно пресъздадени върху платно, улавяйки не просто подобие, а същност на самия живот. Историята на сградата е толкова завладяваща, колкото и произведенията на изкуството, които съхранява; първоначално замислена като разкошна градска резиденция за граф Йохан Мауриц ван Насау-Зиген в средата на 1630-те, нейната симетрична фасада и елегантен интериор веднага създават усещане за величествено спокойствие, отразявайки богатството и статуса на първоначалния ѝ собственик, като същевременно осигуряват спокойно, почти медитативно пространство за съзерцание. Проектиран от известните архитекти Якоб ван Кампен и Питер Пост, той е отличен пример за холандски класицизъм – съзнателен избор, отразяващ просперитета на епохата и предлагащ интимна обстановка за артистично възприятие.
Фасадата е шедьовър на класическия дизайн, с внушителни колони, елегантни прозорци и централен фронтон, който отразява величието на римската архитектура. Вътре стаите са също толкова впечатляващи, демонстрирайки високи тавани, богато оцветени стени, украсени със сложна мазилка, и щателно изработени мебели. Разположението на сградата отразява умишлен опит за създаване на хармоничен баланс между обществени и частни пространства – големи зали за забавление на гости, редом с по-интимни помещения за семеен живот. Използването на светлина е особено забележително, с големи прозорци, стратегически разположени, за да заливат стаите с естествена светлина, подчертавайки красотата на изложените произведения на изкуството. Маурицхаус не е просто сграда; това е внимателно оркестрирана сценична декорация, предназначена да впечатли и да вдъхне страхопочитание.
Ядрото на колекцията се състои от картини, които някога са били собственост на принц Bилям V Орански-Насау (1748-1806). Ключови произведения като „Младата майка“ на Ду или „Портретът на Робърт Чесман“ на Холбайн могат да бъдат проследени до него. Вилям V е изложил произведенията в специално построена галерия в Буйтенхоф, сега наричана галерия на принц Вилям V. По време на Френската революция френските войски ограбват колекцията на Вилям V . Когато колекцията се завръща, крал Вилям I, синът на принц Вилям V, я прехвърля като собственост на холандската държава. През 1822 г. този „Кралски кабинет на картините“ се премества в близкия Маурицхойс и става публичен музей. През последните два века колекцията нараства от 200 до над 800 произведения на изкуството.
Колекцията на Mauritshuis е забележително фокусирана, концентрирана кутия за бижута, съдържаща някои от най-известните произведения в историята на западното изкуство.
Въпреки че обхваща произведения на разнообразен кръг от художници – включително драматичната интензивност на Рембранд ван Рейн и спокойната красота на Ян Стийн – той е може би най-известен като убежище за Йоханес Вермеер и Ханс Холбайн Младши.
От тридесетте известни произведения на Вермер, „Маурицхойс“ има три в колекцията си: световноизвестната и широко възпроизвеждана „Момиче с перлена обица“, „Гледката от Делфт“ и „Диана с нимфите“. Сред 11-те картини на Рембранд има забележителни произведения като „Урок по анатомия на д-р Тулп“, „Давид и Саул“, „Двамата африканци“ и три майсторски автопортрета. Има и тринадесет картини на Ян Стийн, които изобразяват холандското ежедневие през 17-ти век, както и известната картина „Младият бик“ от Паулус Потър.

„Момичето с перлена обица“ на Вермеер, несъмнено най-емблематичната творба на музея, е загадка, която продължава да пленява зрителите векове по-късно. Силата на картината се крие не само в изящните ѝ детайли – светещата перла, деликатните гънки на плата, фината игра на светлина и сянка – но и в неуловимия поглед на обекта, мълчалива покана да се свържем с нейната история. Картината се е превърнала в глобален символ на красота и мистерия, възпроизвеждана безкрайно, но никога не губеща първоначалната си привлекателност. сега учените смятат, че знаят защо, след като са измерили как реагира мозъкът, когато се гледа творбата.
Музеят "Маурицхаус" в Хага, в който се съхранява шедьовърът от XVII в., възлага на невробиолози да измерят работата на мозъка по време на разглеждането на този портрет и други известни произведения. Те откриват, че зрителят е в плен на особен неврологичен феномен, наречен от тях "Устойчива примка на вниманието", който според тях е уникален за "Момичето с перлената обица". Погледът на зрителя автоматично се привлича първо към окото на момичето, след това надолу към устата ѝ, после към перлата, после обратно към окото - и така непрекъснато. Вермеер често привлича вниманието върху едно място в творбите си, като околните детайли са по-размити. В "Момичето с перлената обица" обаче има три такива фокусни точки - окото, устата и перлата - и според Госелинк това отличава творбата от другите картини на Вермеер.
Присъствието на Рембранд е също толкова дълбоко. Неговият *Урок по анатомия на д-р Николаес Тулп*, динамичен групов портрет, изобразяващ публична дисекция, демонстрира несравнимата му способност да улавя не само физическото сходство, но и интелектуалното любопитство и човешкото взаимодействие в рамките на една сцена. Картината вибрира от енергия, разкривайки майсторското използване на светлината от Рембранд за осветяване на ключови фигури и създаване на усещане за драма. Оживените жанрови сцени на Ян Стийн предлагат контрастна, но също толкова завладяваща перспектива, предоставяйки живи моменти от ежедневието в Холандия от 17-ти век – сцени, изпълнени с хумор, домашно обзавеждане и фини социални коментари. Тези произведения ни канят в живота на обикновените хора, разкривайки техните радости, борби и странности.
Между 2012 и 2014 г. музеят е реставриран и разширен, за да отговори на изискванията и очакванията на посетителите на 21-ви век. Площта на музея се е удвоила, създавайки повече пространство за изкуство, изложби, образование и събития. Развитието включва цялостно обновяване на историческия дворец от седемнадесети век, който представлява основната сграда на Маурицхойс, връщайки го към оригиналния дизайн на архитекта Якоб ван Кампен.
Целта на посещението ми беше основно "Момичето с перлената обица", но мисля че освен нея фаворит ми стана и картината на Рубенс "Стара жена и момче със свещ".