Белите травертини: Естествени басейни, оформени от варовикови отлагания на минералните извори. Водата е богата на калций и поддържа постоянна температура от около 35°C
Древният град Хиераполис: Разположен непосредствено над терасите. Основан като лечебен център, днес той пази останки от огромен римски театър, некропол, храмове и древни бани.
Белите травертини в Памуккале са истинско геоложко чудо, разполагащо се на дължина от около 2 километра по склона на планината. Те представляват каскади от естествени басейни, оформени от снежнобял варовик, който от далеч изглежда като замръзнал водопади или купчини памук. Дълбоко под земята се намират 17 геотермални извора. Водата извира с температура между 35°C и 100°C . Водата е изключително наситена с калциев хидрогенкарбонат. Когато тя достигне повърхността и влезе в контакт с кислорода във въздуха, въглеродният диоксид се отделя и се изпарява. Поради високото налягане и температура, подземната вода разтваря огромни количества калциев карбонат (варовик) от скалите, през които преминава. В резултат на това тя става изключително наситена на калциев хидрогенкарбонат. Когато тази гореща, минерална вода достигне повърхността на земята и започне да се стича надолу по склона на планината, се случват две важни неща: Налягането рязко спада в сравнение с това под земята и
наситената вода влиза в контакт с кислорода във въздуха. Това кара разтворения в нея въглероден диоксид (CO₂) бързо да се отдели и да се изпари в атмосферата. Когато въглеродният диоксид изчезне, химичното равновесие се нарушава. Калциевият карбонат вече не може да остане разтворен във водата и започва да се утаява. Първоначално той пада на дъното под формата на мек, бял гел. С течение на времето, под въздействието на слънцето и въздуха, този гел кристализира, калцира се и се втвърдява, превръщайки се в твърда варовикова скала, наречена травертин, изграждайки днешните тераси стъпка по стъпка в продължение на хилядолетия . Тъй като водата се стича на тънки слоеве по неравния терен, утаяването става по-бързо по ръбовете на малките препятствия (тревички, камъни, неравности). Така с вековете тези ръбове растат на височина и широчина, оформяйки естествени стени и прегради. Резултатът е каскада от красиви, терасовидни басейни, които виждаме днес. Процесът е толкова интензивен, че ако оставите някакъв предмет в течащата вода, само след няколко дни той ще бъде изцяло покрит с тънък слой бял калциев биокарбонат.
Водата в терасите има млечносин до красив тюркоазен цвят. Тя е известна със своите лечебни свойства от античността насам, като помага при кожни заболявания, проблеми с кръвообращението и ревматизъм. В достъпните за туристи басейни водата е много приятна – около 36°C
Тъй като травертините са изключително деликатни и лесно могат да пожълтеят или да се разрушат, местните власти налагат строги правила за сигурност. Още в началото на пътеката към терасите трябва да събуете обувките си. Ходенето с обувки, джапанки или дори водни обувки по самите бели травертини е абсолютно забранено. Не всички басейни са отворени за хора. Голяма част от тях се държат затворени, за да може водата да се пренасочва периодично и да се запази белият им цвят. За туристите е изградена специална зона с изкуствено направени тераси по склона, където свободно може да се стъпва и да се плажува.
Образуването на белите тераси (травертини) в Памуккале е изцяло естествен природен процес, който продължава хиляди години. То е перфектен пример за химия в действие и съчетава три основни фактора: геотермална активност, специфичен състав на водата и контакт с въздуха.
Потокът на термалната вода в Памуккале днес се регулира чрез строго контролиран график по изкуствена компютърна и канална система. Преди десетилетия, поради масовия туризъм и безконтролното отклоняване на водата към басейните на близките хотели, терасите започнали да пресъхват, да пожълтяват и да губят блясъка си. След като ЮНЕСКО поема обекта под закрила, Турция разрушава хотелите по склона и въвежда три основни стъпки за управление на ресурса. Термалният поток вече не тече навсякъде едновременно. Учените и управителите на парка регулират водата така, че тя да се изпраща към различни секции на терасите за фиксирани периоди от време. Мокра фаза: Когато определена тераса се „напоява“, върху нея се отлага нов слой калциев карбонат и се поддържа животът на специфичните микроорганизми. Суха фаза: След няколко дни потокът се отклонява към друга зона. Изсъхването на слънце е ключово, защото ултравиолетовите лъчи буквално избелват варовика. Така се предотвратява образуването на сиво-зелени водорасли, които биха зацапали белотата на скалите.
Водата се разпределя чрез мрежа от специално изградени покрити бетонни канали. Те заместват старите отворени канали, в които водата губи температурата си преждевременно и се замърсява. Благодарение на новата инфраструктура, газът CO₂ се запазва в максимална степен до момента, в който водата достигне точно определените каскади и започне правилното утаяване.
Ако посетите Памуккале и забележите, че някои от красивите естествени тераси са напълно сухи, това не е екологична катастрофа, а умишлена мярка за консервация. През това време те просто се „избелват“ на слънцето. Тъй като през последните години дебитът на подземните извори е намалял значително заради климатичните промени, това прецизно разпределение е по-наложително от всякога.
Уникалният силует на Памуккале и древният град Хиераполис над него са вдъхновявали човешкото въображение в продължение на хилядолетия. Районът е обвит в красиви анадолски и гръко-римски митове, които се опитват да обяснят произхода на белия „памучен“ пейзаж и лечебната сила на водите.
Легендата за грозното момиче и трансформацията
Най-известната местна приказка разказва за бедно девойче, което живеело в района на Денизли. Момичето било толкова грозно, че никой мъж не искал да я вземе за жена. Отчаяна и самотна, тя решила да сложи край на живота си, като се хвърли от високите скали на Памуккале. Вместо да загине обаче, тя паднала право в един от естествените басейни, пълни с лечебна минерална вода и утайка. Водата преобразила лицето и тялото ѝ, превръщайки я в неописуема красавица. В същия момент покрай изворите минал синът на местния владетел, който се връщал от лов. Той видял изгубилото съзнание, но прелестно момиче, веднага се влюбил в нея, отвел я в двореца и двамата вдигнали пищна сватба. Оттогава хората вярват, че водите на Памуккале имат вълшебни разкрасяващи и подмладяващи свойства.
Митът за титаните и памука
Друго предание се свързва със самото име на мястото – „Памучен замък“. Според древна анадолска легенда, в този край някога са живели могъщи титани. Те се занимавали с отглеждане на памук. Един ден събрали огромната си реколта и я оставили да съхне на слънцето по склоновете на планината. Титаните обаче забравили за нея, памукът се втвърдил, вкаменил се и така се образували днешните ослепително бели тераси
.jpg)
.jpg)
Градината и басейните на хотела
Няма коментари:
Публикуване на коментар