Демре, Църквата Св.Николай в Мира, Турция

Църквата на Свети Николай в Демре (древна Мира) е един от най-важните паметници на раннохристиянската и византийската архитектура. Тя е издигната в чест на Свети Николай Чудотворец, който през IV в. е бил архиепископ на града и чийто реален живот вдъхновява съвременната легенда за Дядо Коледа.
Първата малка църква е построена веднага след смъртта на светеца през IV век над неговото погребално място. Настоящата масивна базилика е издигната около 520 г. върху основите на по-стария храм с подкрепата на император Юстиниан I. През вековете река Мирос често е заливала района, покривайки църквата с метри пясък и тиня, което парадоксално я е консервирало и спасило от пълно унищожение. През 1862 г. руският цар Николай I откупува земята и финансира мащабна реставрация, като добавя камбанария и прави промени по покрива.
В една от нишите се намира повреден римски мраморен саркофаг, декориран с релефи, за който се смята, че е първоначалното погребално място на светеца.
Продължаващите разкопки разкриват оригиналния под на най-ранната църква от IV век, затиснат под сегашните основи – това е точното място, където е стъпвал самият Свети Николай.
Стените на църквата са покрити с отлично запазени византийски стенописи (XI–XII в.), изобразяващи вселенски събори и сцени от живота на светеца. Подът е покрит с красиви цветни геометрични мозайки тип Opus Sectile.
През 1087 г., възползвайки се от суматохата по време на селджукските нашествия, италиански моряци и търговци от град Бари разбиват саркофага и открадват по-голямата част от мощите на светеца. Те ги пренасят в Италия, където са и до днес в базиликата „Сан Никола“. Малка част от останалите фрагменти от костите днес се пазят в Археологическия музей в Анталия.
Днес храмът функционира основно като музей и място за поклонение, като в него се отслужва литургия само веднъж в годината – на Никулден (6 декември)

Benji Traveler: Пулия, Бари, Базиликата Св.Никола, Италия

Стенописите в малката погребална капела (разположена в южната част на храма), точно в свода (аркосолия) над малкия счупен саркофаг, са уникални. Те представляват единствения запазен в Турция средновековен стенописен цикъл, изобразяващ житието и чудесата на самия Свети Николай. Датирани от XI–XII век, тези фрески разказват за делата на светеца и за важни църковни събития чрез следните основни сцени:

Чудото с трите девици (Потайните дарения)
Това е фреската, която вдъхновява раждането на мита за Дядо Коледа.  Изобразен е Свети Николай, който дискретно хвърля три торби със злато през прозореца на къщата на един обеднял баща. С парите бащата успява да осигури зестра за трите си дъщери и да ги спаси от съдбата да бъдат продадени в робство.
Успение на Свети Николай (Погребението)
Тази сцена е разположена много символично – директно над самия саркофаг. Вижда се тялото на починалия Свети Николай, положено на одър. Около него са се събрали скърбящи висши духовници (епископи в празнични одежди), монаси и плачещи жени от Мира. В горната част на сцената ангели се подготвят да отнесат душата му в Рая
Спасяването на тримата невинни от екзекуция

Стенописът показва драматичен момент, в който палачът вече е вдигнал меча си над главите на трима несправедливо осъдени граждани на Мира. Свети Николай се появява в последния момент, хваща острието на меча с голи ръце и спира екзекуцията, изобличавайки корумпирания управител на града.
Укротяването на морската буря
Тъй като Свети Николай е закрилник на моряците, тази сцена заема централно място. Изобразена е лодка в развълнуваното море, в която се намират уплашени рибари. Свети Николай е изобразен на преден план, правещ жест за благословия, с който заповядва на ветровете и вълните да утихнат.
Изцелението на болните

Сцена, в която към светеца се приближават куци, слепи и болни хора от Ликия, а той полага ръце над тях и ги изцерява.

Точно в центъра на полукръглия свод над всички тези житийни сцени доминира голямо изображение на Исус Христос и Дева Мария, които благославят Свети Николай и му връчват Евангелието и омофора (символа на епископската власт).
Всички тези фрески са изключително ценни за византийското изкуство, защото лицата са изрисувани с голям психологизъм и индивидуални черти, което е било рядкост за онази епоха.

„Аркосолиен“ саркофаг, разположен в една от страничните семейни капели (параклиси) на базиликата.
За разлика от централния саркофаг, този се намира в по-тясно, сводесто пространство (ниша в стената, наречена аркосолий). Капакът му е масивен, с триъгълен фронтон (покрив), но е тежко разчупен и повреден в единия си край от иманяри или средновековни завоеватели. Стенописите над него: Директно в свода над този саркофаг се намират някои от най-добре запазените и цветни византийски фрески в целия храм. Те изобразяват сцени от живота, литургиите и чудесата на Свети Николай, както и образи на други светци и вселенски събори
Историците и археолозите са доказали, че това не е ковчегът на Свети Николай. Този по-малък саркофаг е принадлежал на заможно византийско семейство или висш църковен духовник (епископ), живял в Мира през XI–XII век. По онова време е било изключително престижно богатите граждани да бъдат погребвани в малки параклиси, прикачени към голямата църква, за да бъдат възможно най-близо до благодатта и защитата на Свети Николай.

Саркофагът на Свети Николай в Демре има сложна съдба. В църквата-музей всъщност съществуват два отделни обекта, които учените свързват с погребението на светеца – единият е достъпен за туристите от десетилетия, а другият е заровен дълбоко под земята.
Популярният саркофаг в южния кораб (Достъпният за туристи)
Това е мраморният саркофаг, който всеки посетител на църквата вижда днес, разположен в ниша зад предпазно стъкло. Изработен е от висококачествен бял мрамор и е от римски тип. Украсен е с релефи на преплетени растителни мотиви, фризове и акантови листа, характерни за римската погребална мода.
На една от страните на капака има огромна, грубо разбита дупка. Това е директно свидетелство от нощта на 1087 г., когато италианските моряци от Бари нахлуват в храма, разбиват тежкия камък и изваждат костите на светеца.
Много съвременни археолози смятат, че този саркофаг всъщност е бил „вторичен“. Тъй като оригиналната църква е била разрушавана и наводнявана, византийците вероятно са препогребали останките на Николай в този по-късен римски саркофаг, взет от някой езически некропол.

Освен популярните факти, църквата и стенописите в Демре (Мира) крият невероятни тайни, открити от археолозите, които разкриват колко необикновено е било това място:
1. Парадоксът на речните наноси (Как калта спасява изкуството)
Църквата е разположена на няколко метра под съвременното земно равнище. През средните векове прииждащата река Мирос редовно е наводнявала храма, засипвайки го с тонове кал, пясък и тиня. Парадоксът: Макар че това е увредило долната част на стените, наносите всъщност са консервирали и капсулирали горните сводове и куполи. Благодарение на тази естествена защита, безценните стенописи от XI–XII век са оцелели до днес, защитени от климатичните промени, влагата и унищожението по време на османския период.
2. Тайната на купола: Всевиждащото око и Апостолите
Ако погледнете нагоре към основния купол на църквата, ще откриете един от най-впечатляващите стенописи: Изобразена е сцената „Причастието на апостолите“. Исус Христос е нарисуван два пъти – веднъж дава хляб на част от учениците си и втори път – дава вино на останалите.
Илюзията: Стенописите в купола са направени така, че откъдето и да застане посетителят в наоса (централната част), лицата на светците изглеждат сякаш гледат директно в него.
3. „Тайната вечеря“ на пода (Мозайките Opus Sectile)
Докато повечето хора гледат стените, подът на църквата е истински шедьовър. Вместо обикновени малки квадратни камъчета (класическа мозайка), подът е направен по техниката Opus Sectile – големи, прецизно изрязани плочи от скъп цветен мрамор (яшма, порфир), докарани от различни краища на Римската империя. Те оформят сложни геометрични фигури с 3D ефект, които са били предназначени да насочват църковните процесии. 
4. Графитите на средновековните пилигрими
По стените и по колоните около саркофазите могат да се видят десетки фино издълбани знаци, букви и монограми. Това са древни графити, оставени от моряци и поклонници от Византия, Киевска Рус и Западна Европа, преминали оттук между Х и XIV век. За тях издълбаването на кръст или име в камъка на църквата е било начин да оставят молитвата си за вечни времена близо до Свети Николай.
5. Тъмната история с езическия храм
Археологическите проучвания доказват, че голяма част от каменните блокове, колони и фризове, използвани за строежа на църквата през VI век, са взети от разрушения храм на богинята Артемида. Християнските строители умишлено са пренасяли дяланите камъни от езическото светилище, за да демонстрират победата на новата вяра. По някои орнаменти все още личат изчукани езически символи, върху които по-късно са издълбани кръстове

Преданията за църквата на Свети Николай носят духа на ранното християнство и средновековния мистицизъм. Около този храм се преплитат разкази за небесна защита, чудотворни извори и невидими пазители.
Легендата за невидимата пелена и арабското нашествие
Преди църквата да бъде засипана от речните наноси, тя е била честа мишена за пирати и завоеватели. През VII и VIII век арабски флотилии редовно нападали ликийското крайбрежие. Според преданието, когато вражеските кораби наближавали пристанището на Мира с цел да ограбят и разрушат храма, над църквата се спускала гъста, непрогледна мъгла (небесна пелена).
Тя правела сградата напълно невидима откъм морето. Пиратите чували камбаните, но не можели да открият откъде идва звукът и в уплаха си подминавали брега.
Тайната на Мирото (Течащото масло)
Един от най-трайните митове, който привлича поклонници в продължение на векове, е свързан със самия саркофаг на светеца. Разказва се, че след погребението на Николай, от неговите кости започнало да извира благоуханно, лечебно масло, наречено миро. Храмът става известен като място на постоянно чудо – маслото се стичало по стените на саркофага, а вярващите го събирали в малки съдове, за да лекуват слепота и тежки болести. Когато италианските моряци разбиват саркофага през 1087 г., хрониките от онова време твърдят, че те буквално са „газели в ароматно масло“, с което бил залян ковчегът отвътре.
Отмъщението на светеца срещу крадците от Бари
Самата история за кражбата на мощите е обвита в легенди за божествено възмездие. Преданието разказва, че Свети Николай се явил в съня на един от италианските моряци преди нападението и го предупредил да не докосва тялото му. Моряците обаче пренебрегнали знамението. Когато отплавали от Мира с откраднатите кости, в морето се извила страшна буря. Корабите им замръзнали на едно място в открито море и отказали да се движат, докато моряците не се заклели, че няма да продадат мощите за пари, а ще издигнат величествен храм в негова чест в Бари.
Проклятието на „Артемида от Мира“
Както вече споменахме, църквата е построена върху останките от осквернения храм на богинята Артемида. Местният фолклор разказва, че древната богиня не напуснала напълно мястото си. Според поверието, умишленото вграждане на езически колони и релефи в християнската църква „заключило“ древните езически сили в основите на сградата. Нощем, когато в църквата нямало хора, се чували странни въздишки и шумове. Смятало се е, че това са стенещите духове на старите богове, които са обречени да крепят стените на новата вяра като наказание.
Стълбът на плача и изцелението
Сред колоните в двора на църквата има една специфична мраморна колона, която според поверието има чудодейна сила. Вярва се, че ако човек обърне гръб към колоната, обгърне я с ръце назад и успее да докосне пръстите си, докато мисли за своето най-голямо страдание или болест, Свети Николай ще чуе молитвата му и ще го освободи от болката. Тази легенда е жива и днес сред много от туристите, които посещават археологическия комплекс.