Виена, Катедралата „Свети Стефан“, Австрия

Катедралата „Свети Стефан“ (Щефансдом) е бижуто на австрийската столица, намира се в сърцето на Виена. Оттам започва всяка обиколка на града. Известна е като най-високата и най-голямата във Виена и се забелязва отдалеч. Седалище е на Архиепископа на Виена.
Най-високата й точка е южната кула – 136 метра, дължината на храма е 108 метра, а ширината 40 метра. Изградена е върху останките на други две църкви.
Първата копка за построяването на тази забележителна катедрала е направена в далечната 1137 година. Издигната е върху останките на две по-рано съществуващи църкви. По време на Обсадата на Виена от османците през 1529 г. южната кула служи като главен наблюдателен център и щаб, ръководещ отбраната на града.
През вековете катедралата е претърпяла множество промени и разширения. Оцеляла повече 800 години, в последните дни на Втората световна война, между 11 и 13 април 1945 година, сградата е обхваната от пламъци, след като мародери обират и палят съседните магазини. Огънят поглъща безценно културно наследство. Реставрирането започва веднага след края на войната и на 23 април 1952 тя отново е отворена за вярващи и посетители.
Първоначално цветът на сградата е бил бял, но годините, войните и пожара потъмняват варовика, от който е построена.
Катедралата „Св. Стефан” е дълга близо 200 метра, а ширината е малко над 60 метра. Притежава четири кули. Най-високата е южната кула с 136,44 метра.
При Хабсбургите никоя друга църква в Австроунгарската империя е нямала право да бъде по-висока.
В катедралата има много реликви – икони, камбани, гробници. Общо 23 камбани огласят района. За ежедневния камбанен звън се използват 11-те камбани от Южната кула, с тегло от 35 до 5700 кг. От тях 4 се използват преди началото на ежедневната меса, като броят им се увеличава до 10 през празнични дни и до 11 – ако служи лично архиепископът. Има специална камбана за заупокойна служба. Часовете се отбелязват от 2 стари камбани (отлети 1449 и 1772 година), преживели пожара в Южната кула.
Най-известната камбанария – Pummerin, се намира в 68,3-метровата северна кула. Там е втората по големина църковна камбана в Европа (след тази в Кьолнската катедрала). Тя звъни 11 пъти в годината, по време на велики празници: 2 пъти през католическия празник на тялото и кръвта Христови; в деня на освещаването на катедралата (23 април); Новогодишната нощ. Най-продължителният, 10-минутен звън, отбелязва смъртта и интронизацията на папата или Виенския архиепископ.

Главната южна кула достига височина 136 метра, докато недовършената северна кула е висока само 68 метра.
В допълнение към готическата кула, стръмният покрив с красив мотив на зелено-жълто-бели ивици е забележителен елемент. Целият покрив е покрит с 230 000 керемиди в 10 цветови нюанса, които са изработени в работилниците на село Пошторна в Южна Моравия. На северната му страна са изобразени гербовете на Виена и на Австрия.
В наоса на катедрала са погребани Рудолф IV Австрийски (херцог на Австрия – строител на катедралата, поч. през 1365 г.), Фридрих III (поч. 1493 г.), Евгений Савойски (поч. 1736 г.). В херцогската крипта са погребани 72-ма от членовете на династията Хабсбурги.
Недовършената кула
През 1359 г. херцог Рудолф IV поръчва изграждането на нова кула за град Виена. Хабсбург полага основите на нова катедрала. Следващият важен етап е през 1433 г., когато главната южна кула е завършена във вида, в който я познаваме днес.
Строежът на северната кула напредва бавно и е прекъснат през първата половина на XVI в., когато кулата е увенчана с безвкусен ренесансов купол на около половината височина.

Интериорът на катедралата е до голяма степен бароков, тъй като през XVII в. вътрешността ѝ претърпява големи ремонти. Интериорът на катедралата е класически трикорабен, малко тъмен и строг на пръв поглед, но с красив бароков олтар и исторически ценен готически амвон от XV век.
Интериорът на катедралата е чудо на готическата архитектура, включващ зашеметяващи витражи, сложно издълбани олтари и авмон, проектиран от Антон Пилграм. Високият олтар, шедьовър на скулптора и художник Файт Щос, е централна точка на катедралата, изобразяваща сцени от живота на Хростос.

Виена, Паметниците на Шилер и Гьоте, Австрия

Литературното състезание по зяпане във Виена продължава десетилетия.
От едната страна е немският драматург и поет Фридрих Шилер. На около 180 метра разстояние, гледайки в обратна посока, седи неговият колега: далеч по-мързеливият Йохан Волфганг фон Гьоте. 

Паметникът на Гьоте

Разположен на Гьотегасе, паметникът е открит през 1900 г.
Представлява бронзова фигура на седнал Гьоте
Виена почита паметта на най-великата фигура в немската литература, например с улица, кръстена на него. Едият край на Гьотегасе се намира точно под художествения музей Албертина в стария град. А другият край е изобразен седнал бронзов Гьоте (1749-1832), както е изглеждал на 50-те си години. Според вестникарски репортажи от онова време, император Франц Йосиф открива този паметник на Гьоте на 15 декември 1900 г.
Откриването последва дълга (над 20-годишна) кампания за набиране на средства, водена от Виенската асоциация „Гьоте“. Самият Франц Йосиф допринася за фонда, както и други членове на императорското семейство. Придворният театър дори дарява пари, спечелени от представления на произведенията на Гьоте.
Скулпторът на паметника, Едмунд Хелмер, е по-известен с мемориала на Щраус във Виенския Щатпарк. Той умишлено се е въздържал от прекомерна орнаментация в проекта си за Гьоте, за да се съсредоточи единствено върху фигурата. Императорът всъщност е похвалил простотата на подхода, когато се е обърнал към Хелмер при откриването. Твърди се, че Хелмер е базирал изображението си на главата на Гьоте на маски, направени в началото на 19 век от Карл Готлоб Вайсер и Йохан Готфрид Шадов. Версията на последния обаче може просто да е била копие на усилията на първия.
В задната част на паметника има релеф, предназначен да изрази, че „семейството, народът и човечеството почитат гения на Гьоте“. Надписът просто гласи: Издигнат от Виенската асоциация „Гьоте“ през 1900 г. Коментаторите от онова време хвалят художествените достойнства на паметника, но изглеждат по-малко доволни от донякъде изолираното, голо място. През годините, изминали от времето, Гьоте поне има зелен фон благодарение на дърветата, засадени зад статуята.
Също така, същите тези коментатори признавали, че гледката към паметника на Шилер в далечината е подходяща, предвид приятелските отношения между двамата литературни величия. Гьоте също така охранява входа на Бурггартен, хубав зелен кът, който се намира зад крилото Нойе Бург на дворцовия комплекс Хофбург.

Паметникът на Шилер
Не всяка статуя във Виена почита известен местен жител. Паметникът на Шилер, например, отбелязва наследството на един от великите немски драматурзи и поети.
Бронзовия Шилер стои върху алегорични релефи и статуи. Открит през 1876 г.
Паметникът във Виена, посветен на този литературен гений, доминира в малък централен парк, появил се в края на 70-те години на 19-ти век като част от мащабните реконструкции, последвали премахването на старите градски укрепления. Разположен на площад Шилер и в парка Шилер пред Академията за изящни изкуства в 1-ви район на Виена. Този исторически шедьовър е създаден в чест на поета Фридрих Шилер (1759-1805). Една от причините за изключителното му значение е фактът, че до този момент подобни паметници са били изработвани само за владетели и генерали. Шилер е първият поет, на когото е поставен представителен паметник на обществен площад във Виена. Писателят Фридрих Шилер може и да не е живял или работил във Виена, но е оставил незаличим отпечатък върху немската и европейската литература. Шилер е вдъхновил и различни композитори със силна връзка с Виена да превърнат думите му в музика. Шуберт е направил това например. Както и Брамс. И Бетовен... в своята Девета симфония, която е известна с това, че е вдъхновена от „Одата на радостта“ на Шилер.
Усилията за издигане на паметник на гения на Шилер започват през 1868 г. по частна инициатива. Откриването се състояло на 10 ноември 1876 г., на годишнината от рождения ден на Шилер.
Паметникът, проектиран от Йоханес Шилинг, има гранитни стъпала под различни бронзови фигури и релефи. Шилер стои на върха. Четирите ъглови статуи представляват етапи от живота: майка с бебе, младеж, мъж и старец. Четирите релефни фигури представляват поезия, гений, мъдрост и милосърдие/доброта. Последните две алегории, понякога са описвани също като наука и любов към страната.
Четирите кръгли релефа показват пеликан с пиленцата му, главата на Минерва, Пегас и мъж, носещ гръцка трагедийна маска, което предполагам, че съответства на алегоричните релефи. .

Виена, Чумната колона, Австрия

Колоната на чумата на ул. „Грабен”, в центъра на Виена, е барокова склуптурна композиция, посветена на Светата Троица. Издигната е през 1693 г. като благодарност за избавлението от чумната епидемия през 1679 г. – един от най-тежките моменти от историята на австрийската столица. Черната смърт, както мнозина я наричат, взима над 75 000 жертви само във Виена. Върху дизайна на статуята работили много известни представители на австрийския барок, като завършването му им отнело цели 10 години. Вътрешността на колоната е направена от тухли, а скулпторите и релефните форми са от позлатен мрамор. Фигурите в основата на кулата символизират победата на вярата над болестта, а средната част изобразява фигурата на молещия се император Леополд, както и герба на града. Статуята завършва със златни херувими на върха.

Чумата в австрийската столица се свързва с първите модерни опити за контрол върху нейното разпространяване. Докато всички треперели от заразата и се опитвали да я лекуват със странни ритуали и пиявици, градският лекар Пол Сорбейт взима санитарни мерки срещу разпространението. Братството на Светата Троица построява специални болници, в които се грижат за болните. Жертвите на чумата била изгаряни в огромни ями извън града. Преди това оставяли труповете някъде из града и не ги докосвали, за да не се зарязат.
Намира се в близост до катедралата „Свети Стефан“ и представлява огромна позлатена скулптура, която привлича вниманието върху себе си отдалеч.

Мариански колони (още чумни колони) са религиозни скулптурни паметници, издигани в чест на Дева Мария, често за благодарност за края на чумни епидемии или други благоприятни събития, които се е смятало, че се случват благодарение на светицата. Практиката да се издигат религиозни паметници във вид на колони, увенчани на върха със статуя или християнски символи, като израз на вярата в обществото, процъфтява в европейските католически страни през XVII и XVIII век и се превръщат в едно от най-видните изражения на бароковата архитектура. Практиката повлиява бароковата архитектура и в някои от източноправославните страни.

Виена, Къщата на Хундертвасер - приказно цветната къща, където правите линии и ъгли нямат място, Австрия

Хундертвасер – отдавна е познат не само в Австрия, не само Бавария и в Германия, а и по цял свят!

Фасадите на неговите сгради са като дъга – толкова са пъстри, че вероятно и природното явление би завидяло…, в различни форми, асиметрични очертания, разчупени до степен, в която се надхвърля на моменти нормалната човешка представа и фантазия за форми и структура. На пръв поглед всичко изглежда сякаш направено изпод нечии детски ръце – току-що сглобени кубчета в пълен асинхрон – различни по височини етажи, керамични плочки, грапавини по стените, които по принцип не се вписват в идеята за естетика, вълнообразни подове, покрити с малки разноцветни камъчета, и шарени мозайки – все елементи, които те карат инстинктивно да възкликнеш.
Къщата на донякъде неконвенционалния австрийския архитект Фриденсрайх Хундертвасер принадлежи към съкровищата на виенската модерна архитектура. Приказно цветната къща, в която правите линии и правите ъгли наистина нямат място, е наречена на името на своя архитект - Хундертвасерхаус. Външният вид на къщата отразява подхода на архитекта към живота, като в нея изобщо няма правилни или преки линии, но за сметка на това има изобилие от цветове и, не на последно място, тя е покрита със зеленина отвътре и отвън. Къщата е завършена през 1985 г. с първоначалната идея да приюти хора в неравностойно социално положение. В крайна сметка тя се превръща в една от основните туристически атракции на Виена, а апартаментите са сред най-скъпите, като част от тях са заети от строителни предприемачи.
Най-известната му творба вероятно е жилищната сграда "Хундертвасерхаус" във Виена. Домът "Хундертвасер" е жилищна кооперация, собственост на общината на град Виена и е строена между 1983-та и 1985 година, без предварителни планове и чертежи, от архитектите проф. Йозеф Кравина и Петер Пеликан. Общата площ на комплекса е 3556 кв. м. Разполага с 50 отделни апартамента, 5 магазина, лекарски кабинет и 37 гаража. Има и 19 тераси, зимна градина и две детски площадки.
Сега вече има много сгради със зеленина по покривите и стените, но през 80-те години на XX век това си е било голямо новаторство. Но зеленината, която избуява отвсякъде (включително и в някои от стаите) е всъщност най-малкото. Подовете в къщата са вълнообразни. Хундертвасер казва, че е създал не под, а „божествена мелодия за краката“. Апартаментите в нея са на един или на два етажа. По стените, стълбището, коридорите са подредени мозайки. Това е и първата сграда, в която на наемателя се предоставя право над прозореца, т.е. всеки може да украси прозорците на дома си така, както намери за добре. Хундертвасер е смятал, че външните стени на сградите са анонимни, невдъхващи никаква емоция. С правото над прозореца той дава възможност на обитателя на апартамента да заяви себе си, да покаже, че в сградата живее личност. А за да помогне на хората да различават своя дом от пръв поглед, той иска фасадата на всеки апартамент да е боядисана в различен цвят – червен, син, жълт, бял. Впечатляващ е и фактът, че Хундертвасер създава своята сграда без да прави компромис с принципите си за хармония с природата, но и без да излиза от определения бюджет и да има нужда от специални разрешителни. Жилищата са построени в посочения срок и то с материали и техника характерни за строителството по това време.

Сградата може да се разглежда само отвън – тя не е музей, в нея все още живеят и работят хора. Но точно срещу нея се намира Хундертвасер вилидж. Кафене, няколко магазина, галерия – построени и декорирани в стила на дома на Хундертвасер. Можете да поседнете на кафе, да съзерцавате шантавата сграда срещу вас, да купите интересни сувенири и подаръци за близките си.

Кой е Хундертвасер?

Интересно звучи името на австрийския творец в превод – Фридрих Стоводи или артистично както той се нарича Фриденсрайх Хундертвасер – Царство на мира Сто води. Роден е 1928 г. във Виена, единствено дете в семейството, той оставя своя характерен стил и отпечатък не само в архитектурата. Наричан е „Австрийският Гауди“. неговите работи са силно въздействащи, оставят траен спомен и не могат да бъдат объркани с други. А специалистите казват, че работата му не може да се вмести в нито едно течение в изкуството. И така идва сравнението с Гауди – Барселона има него, а Виена - Хундертвасер.
Работите му са провокативни, а самият той наистина често дори е скандализирал обществено неодобрение с поведението си.
По убеждения той е заклет еколог, страстен природозащитник, не просто заклет хуманист, а фанатичен на тема околна среда. По тази причина зеленината – храсти, дървета, цветя, са силно застъпени в неговите сгради. Характерно за творчеството на австрийския архитект е, че той работи без планове, но всъщност основната идея на сградите е те да бъдат в хармония с природата.
Домашният му любимец е…, охлюв. В края на 60-те г., във Венеция купува рибарски кораб, който сам преустройства в яхта за пътешествия. Заедно с едно куче и коте на борда, достига до Нова Зеландия. Не се спира на едно място. Обикаля непрекъснато, дори минава и през България. Умира на 71 години, но както може и да се предположи не в родната му Виена, а на борда на кораба Куин Елизабет на път от Нова Зеландия за Европа. По негова воля е погребан в новозеландското си имение, в което е засадил 300 000 дървета. Желанието му е било да почива под дърво, което е с формата на лале. Нова Зеландия е била за него очевидно нещо много значимо, тъй като приживе часовникът му винаги е бил настроен именно на часовата зона там.