След разширяването на Виена в средата на 19 век и включването на околните селца в границите на града, броя на жителите се увеличава. Сградата на старото кметство, която се намира на Виплингер щрасе (Wipplingerstraße) отеснява на многобройните служители. През 1868 се взима решение за построяването на ново здание за кметство. Проектът е спечелен от архитектът Фридрих фон Шмид (Friedrich von Schmidt).Първата копка е направена през 1872 година и строежа продължава цели 11 години, до 1883 година. Разходите по изпълнението на плана възлизат на 14 милиона гулдена. Новото кметство заема площ от 19 592 m² и има 113.000 m² разгъната площ. Зданието е дълго 152 м. и широко 127 м., предлага 1 575 помещения и има общо 2 035 прозореца. Празничната зала на кновото метство е с дължина 70 м. и ширина 20 м. Фасадата с 5 кули (най-високата е 105 метра) е отличен пример за късна готика, а вътрешността на зданието и 7-те двора напомнят за архитектурата на бароковите дворци. На въхът на централната кула е поставена 3,5 м. висока фигура на “ратхаусман” (Rathausmann).
Ежегодно във Виенското кметство се провеждат над 800 различни мероприятия, между които и прословутия “Лайф бал”
По време на Втората световна война залата претърпява значителни щети от бомбардировките. Сградата е възстановена до средата на 50-те години на миналия век, а вътрешните ремонти са завършени в началото на 70-те години на миналия век. Кулата е реставрирана между 1958 и 1959 г., по време на което е инсталиран карильон, чиято музика се чува за първи път на 31 май 1958 г., въпреки че по-късно е изведен от експлоатация. Между 1979 и 1984 г. са реставрирани четирите по-малки кули, последвано от почистване на фасадата на главната кула от 1984 до 1988 г. Церемониалната зала е напълно реновирана до 14 декември 1999 г. От 2012 до 2023 г. фасадата е реставрирана, включително обновяване на 40 000 квадратни метра естествен камък, както и подмяна на врати, порти, решетки на прозорците и витражи. Като част от реставрацията, четири статуи на Фелдерщрасе, разрушени по време на Втората световна война, са реконструирани, за да изобразят буржоазните професии на печатар, търговец, лекар и юрист. Осветлителната система на сградата също е била обновена до енергийно ефективни лампи.
Над входовете на централната кула са изложени три конни скулптури: император Франц Йозеф I (от Каспар фон Цумбуш) в центъра, Рудолф Хабсбургски (от Карл Кундман) вдясно и херцог Рудолф IV (от Йозеф Гасер) вляво. От двете страни на входа са разположени статуи, представляващи Сила и Справедливост, а ключовият камък над входа е с портрет на архитекта Фридрих фон Шмит, заедно с колегите му Франц фон Нойман и Виктор Лунц. 98-метровата кула е увенчана от кметството, символична фигура на Виена. Гербоносци: Статуя на „Виндобона“ краси предната балюстрада, фланкирана от знаменосци, държащи гербовете на Виена и монархията. Осемнадесет статуи на граждани-войници от различни исторически периоди (1529–1859) са поставени от двете страни, с допълнителни фигури, държащи щитове с гербове от различни предградия и коронни земи. На задната фасада централната статуя на „Виндобона“ е фланкирана от алегорични фигури, представляващи Справедливост, Сила, Изкуство и Наука отдясно, и Мъдрост, Лоялност, Образование и Благотворителност отляво. Страничните фасади са украсени със статуи на различни професии: по Лихтенфелсгасе те изобразяват дърводелец, механик, златар, музикант, скулптор, архитект, художник, оръжеен майстор, ковач и обущар; по Фелдерщрасе те представят шивач, платнар, търговец, печатар, юрист, лекар, ханджия, пивовар, хлебар и месар.
На приземния етаж на кметството се помещава Фолксхале (Volkshalle) със сводести тавани, ажурни прозорци и портретни релефи на членовете на комисията на кметството. Страничните входове водят до вестибюли и големи стълбища, които водят до церемониалните зали на първия етаж. В задната част, Шмитхале (Schmidthalle), първоначално общински вестибюл с вход за карети, сега функционира като информационен център. Над Фолксхале се намира Фестсаал (Festsaal) - най-голямата историческа зала в Австрия, проектирана с ренесансов свод, за да се избегне църковен вид. Тя включва лоджия, три галерии, оркестрови ниши и релефни портрети на Моцарт, Хайдн, Глук и Шуберт. Залата е украсена и с десет статуи на исторически личности, включително Николас фон Салм, Йохан Петер Франк и Алберт Казимир фон Заксен-Тешен. Пред залата са разположени мраморни бюстове на Кайетан фон Фелдер и Фридрих Шмит, както и почетни табла, изброяващи почетните граждани на Виена.
Бившите бюфетни зали, ограждащи Фестзала, включват Южния бюфет, реставриран през 1971 г. и служещ за кметство от 1973 г., докато Северният бюфет се използва за по-малки събития. На първия етаж на Кметството се намират Сенатската зала, Залите с гербовете и Залата на Съвета в задната част. Сенатската зала се отличава с богато позлатен дървен кесониран таван и камина от майолика, като част от Галерията на кмета е изложена по стените. Залите с гербовете, реставрирани в началото на 60-те години на миналия век, след като Виенският музей премества колекцията си от Музея на оръжията, са украсени със знамена, представляващи федералните провинции на Австрия в по-голямата зала и столиците на провинциите в по-малката. Залата на Съвета, реновирана през 1964 г., се гордее с позлатен кесониран таван с розетки, голям полилей (проектиран от Фридрих Шмит и изложен на Световното изложение в Париж през 1878 г.) и стенописи, изобразяващи важни моменти от историята на Виена. Паметни плочи отвън отбелязват събития от 1805 и 1945 г., както и местните политици, загинали в нацистките концентрационни лагери. Кметството разполага със седем двора, като централният аркаден двор е най-известният. В него са се провеждали събития по време на Първата република и нацистката епоха, включително представление на „Смъртта на Дантон“ от Макс Райнхард през 1929 г. От Втората република насам дворът е място за провеждане на Виенския фестивал. През 1989 г. дворът е затворен за паркиране, озеленен и украсен със скулптури. Кафене, Arkaden-Cafe, отваря врати през 1992 г. От 90-те години на миналия век Кметството е основно място за балове, включително Баловете на бежанците, като най-забележителният е Балът на живота (1993–2019), най-голямото благотворително събитие в Европа за помощ при СПИН.
Що се отнася до балове или събитията, провеждани в Rathaus, едно забележително и ежегодно събитие е сезонът на Виенските балове, който включва различни бляскави балове и събития, провеждани в най-престижните места в града, включително Rathaus. Най-известният от тях е балът на Виенската опера, който традиционно се провежда във Виенската държавна опера, но често преминава и в Rathaus с предавания на живо и събития.
Няма коментари:
Публикуване на коментар