Боянската църква, България

Боянската църква е един от малкото изцяло запазени до наши дни паметници от Средновековието. Разположена е в полите на Витоша, в софийския квартал Бояна (село Бояна е обявено за квартал на София през 1961 г.). Боянската църква е семеен храм, построен при двореца на софийския аристократ Калоян - управител на Средечката хора (област). От ктиторския надпис научаваме, че той е бил внук на сръбския крал Стефан Първовенчани и братовчед на българския цар Константин Тих и имал много висок ранг - севастократор, титла, давана само на членове на царската фамилия. Според същия надпис строежът и стенописването на църквата са завършени през 1259 г. Именно заради стенописите, изпълнени от неизвестен художник от търновската дворцова школа, Боянската църква днес е вписана в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. За първи път в Европа, десетилетия преди появата на първите предренесансови фрески, българският художник рисува с реализъм, непознат дотогава в средновековното изкуство. Боянският майстор е изобразил реалистино религиозните сцени. В Боянската църква са изрисувани и първите светски портрети в българската живопис. Изключителното майсторство, с което са нарисувани, нарежда боянските стенописи в съкровищницата и на европейското изкуство. Боянската църква е открита за науката от руския учен Виктор Григорович. През 1844 - 1845 г. Той посещава Бояна и описва руините от каменни зидове около църквата и останките от древен замък по склоновете на Витоша. В църквата открил два ценни ръкописа - Боянското евангелие от XII-XIII в., написано на кирилица върху по-стар, изтрит глаголически текст от края на XI в. и Боянския поменник. За изключителната ценност на стенописите пишат редица учени. Първото цялостно изследване на Боянската църква е дело на видния изкуствовед Андрей Грабар, който определя Боянската църква като "най-ценния български принос в средновековното изкуство" във византийския свят