Пристанище Кобе е модерна зона за развлечения, разходки и пазаруване.
Кулата на пристанището е емблематична архитектурна структура с панорамна гледка.
Историята на Кобе е завладяващ разказ за трансформация – от древно свещено селище и сцена на епични самурайски битки до модерен, космополитен мегаполис. Зад фасадата на съвременния град се крият вековни легенди. Името „Кобе“ произлиза от думата „Kanbe“. Това е древно наименование на семействата, натоварени със задачата да пазят и поддържат храма Икута (Ikuta Shrine). Храмът Икута е основан през 201 г. от императрица Джингу. Според митологията, корабът на императрицата се заклещил в морето и не можел да помръдне. След молитва, богинята на слънцето и тъкачеството Вакахируме се явила и поискала да бъде почитана именно по тези земи, което осигурило безопасното плаване на флота
През 1180 г. Кобе за изключително кратък период става столица на Япония под името Фукухара, благодарение на влиятелния самурайски лидер Тайра но Киомори.
Горите около храма Икута стават арена на кървавата война Генпей между клановете Тайра и Минамото. Легендите разказват за смели воини, чиито духове и до днес бродят из вековната гора зад храма.
В днешно време сред младите японци съществува известна „градска легенда“ или проклятие, свързано с храма Икута. Въпреки че храмът е известен с молитвите си за любов и намиране на партньор, поверието гласи, че нови двойки не трябва да го посещават заедно. Смята се, че богинята Вакахируме ревнува и ще предизвика бърза раздяла. Митът се засилва в поп-културата, след като известна японска звездна двойка вдигна сватба там, но по-късно се развежда с шумен скандал
През 1868 г. Кобе е сред първите пет пристанища в Япония, които се отварят за търговия със Запада след векове на изолация. Градът бързо се превръща в културен котел, където чужденци строят своите имения в европейски стил в квартал Китано, което придава на историята на Кобе уникален международен характер
Говеждо Кобе (Kobe Beef)
В днешно време сред младите японци съществува известна „градска легенда“ или проклятие, свързано с храма Икута. Въпреки че храмът е известен с молитвите си за любов и намиране на партньор, поверието гласи, че нови двойки не трябва да го посещават заедно. Смята се, че богинята Вакахируме ревнува и ще предизвика бърза раздяла. Митът се засилва в поп-културата, след като известна японска звездна двойка вдигна сватба там, но по-късно се развежда с шумен скандал
През 1868 г. Кобе е сред първите пет пристанища в Япония, които се отварят за търговия със Запада след векове на изолация. Градът бързо се превръща в културен котел, където чужденци строят своите имения в европейски стил в квартал Китано, което придава на историята на Кобе уникален международен характер
Говеждо Кобе (Kobe Beef)
Автентичното месо идва само от чистокръвни говеда от породата Таджима (част от Уагу), отглеждани в префектура Хього. Отличава се с изключително висока степен на мрамориране на мазнините (клас А5). Месото е прочуто със своята крехкост, която буквално се топи в устата
За да бъде официално сертифицирано като автентично говеждо Кобе (Kobe Beef), месото трябва да отговаря едновременно на изключително строги критерии. Правилата се определят и контролират безкомпромисно от Асоциацията за промотиране на маркетологията и дистрибуцията на говеждо Кобе.
1. Животното трябва да бъде 100% чистокръвно японско черно говедо (Kuroge Washu) от специфичната подпорода Таджима. Хибриди не се допускат. Месото може да се добива единствено от юници (неродили крави) или кастрати (скопени бикове).
2. Телето задължително трябва да е родено и израснало в японската префектура Хього (чиято столица е град Кобе). Животното трябва да е отглеждано само от сертифицирани фермери в рамките на префектурата.
За да бъде официално сертифицирано като автентично говеждо Кобе (Kobe Beef), месото трябва да отговаря едновременно на изключително строги критерии. Правилата се определят и контролират безкомпромисно от Асоциацията за промотиране на маркетологията и дистрибуцията на говеждо Кобе.
1. Животното трябва да бъде 100% чистокръвно японско черно говедо (Kuroge Washu) от специфичната подпорода Таджима. Хибриди не се допускат. Месото може да се добива единствено от юници (неродили крави) или кастрати (скопени бикове).
2. Телето задължително трябва да е родено и израснало в японската префектура Хього (чиято столица е град Кобе). Животното трябва да е отглеждано само от сертифицирани фермери в рамките на префектурата.
3. Процесът по клане и обработка трябва да се извърши единствено в одобрени кланици в префектура Хього. Животното се коли на възраст между 28 и 60 месеца. Чистото тегло на топлия труп (carcass weight) след обработка трябва да бъде: За женски - между 230 кг и 499.9 кг. За кастрати - между 300 кг и 499.9 кг. Целта е месото да не стане твърде едро и влакнесто.
4. След клането независими японски инспектори оценяват месото по скала от 1 до 5 за качество и от A до C за рандеман. Трупът трябва да получи най-високите официални класове A4 или A5 (в редки случаи B4). Снежнобялата вътрешномускулна мазнина се оценява по международната скала BMS от 1 до 12. За Кобе се изисква минимален резултат BMS 6 или по-висок.
5. Само месото, покрило всички изисквания, се маркира на четири места със специален син печат във формата на японска хризантема (официалния символ на префектура Хього). Всяко парче месо получава уникален идентификационен номер. Чрез него в публичния онлайн регистър на асоциацията купувачът може да провери трите поколения родословно дърво на кравата, името на фермера и историята на отглеждане.
Поради тези рестрикции, едва около 3 000 до 5 000 говеда годишно получават титлата „Кобе“ в целия свят
Повечето популярни истории за отглеждането на говедата Кобе са красиви митове, родени от маркетинга и културните неразбирателства между Запада и Япония. Ето истината зад най-разпространените от тях:
Мит 1: Кравите се хранят с големи количества бира или саке, за да се отпуснат и да се увеличи апетитът им. Истината: Това не е стандартна практика. Повечето фермери в префектура Хього никога не дават алкохол на животните си. Бира може да се даде по изключение в много горещи летни дни, когато влажността в Япония е екстремна и животните губят апетит. Алкохолът стимулира храносмилането им в тези специфични стресови моменти, но не е част от ежедневното меню. Основната им храна е чист оризов слам, царевица и чиста вода.
Мит 2: Кравите се масажират ежедневно, за да се омекоти месото и да се разпредели мазнината равномерно. Истината: Масажите не променят структурата на мазнината. Животните се отглеждат в тесни пространства и обори, за да не хабят енергия и да не развиват твърди мускули. Поради липсата на движение, ставите им понякога се схващат. Фермерите ги разтриват или четкат с твърди четки единствено за подобряване на кръвообращението и за почистване на козината. Това е по-скоро грижа за здравето, отколкото СПА процедура за вкус.
Мит 3: В оборите звучи Моцарт или Бетовен, за да се намали стресът и месото да стане по-крехко. Истината: Стресът наистина влошава качеството на месото, тъй като отделянето на кортизол стяга мускулите. Някои фермери пускат радио или фонова музика в оборите, но целта е животните да свикнат с човешки гласове и шумове. Така те не се плашат, когато влязат външни хора или ветеринари. Музикалният стил няма никакво значение за качеството на Кобе.
Защо тогава месото е толкова крехко?
Тайната не е в бирата или масажите, а в генетиката и търпението. Породата Таджима има уникална генетична предразположеност да натрупва мазнина вътре в самия мускул (мраморираност), а не около него. Докато стандартните говеда се отглеждат около 18-22 месеца, кравите Кобе се гледат между 28 и 60 месеца в пълно спокойствие, което позволява на мазнините да се отлагат бавно и фино.
4. След клането независими японски инспектори оценяват месото по скала от 1 до 5 за качество и от A до C за рандеман. Трупът трябва да получи най-високите официални класове A4 или A5 (в редки случаи B4). Снежнобялата вътрешномускулна мазнина се оценява по международната скала BMS от 1 до 12. За Кобе се изисква минимален резултат BMS 6 или по-висок.
5. Само месото, покрило всички изисквания, се маркира на четири места със специален син печат във формата на японска хризантема (официалния символ на префектура Хього). Всяко парче месо получава уникален идентификационен номер. Чрез него в публичния онлайн регистър на асоциацията купувачът може да провери трите поколения родословно дърво на кравата, името на фермера и историята на отглеждане.
Поради тези рестрикции, едва около 3 000 до 5 000 говеда годишно получават титлата „Кобе“ в целия свят
Повечето популярни истории за отглеждането на говедата Кобе са красиви митове, родени от маркетинга и културните неразбирателства между Запада и Япония. Ето истината зад най-разпространените от тях:
Мит 1: Кравите се хранят с големи количества бира или саке, за да се отпуснат и да се увеличи апетитът им. Истината: Това не е стандартна практика. Повечето фермери в префектура Хього никога не дават алкохол на животните си. Бира може да се даде по изключение в много горещи летни дни, когато влажността в Япония е екстремна и животните губят апетит. Алкохолът стимулира храносмилането им в тези специфични стресови моменти, но не е част от ежедневното меню. Основната им храна е чист оризов слам, царевица и чиста вода.
Мит 2: Кравите се масажират ежедневно, за да се омекоти месото и да се разпредели мазнината равномерно. Истината: Масажите не променят структурата на мазнината. Животните се отглеждат в тесни пространства и обори, за да не хабят енергия и да не развиват твърди мускули. Поради липсата на движение, ставите им понякога се схващат. Фермерите ги разтриват или четкат с твърди четки единствено за подобряване на кръвообращението и за почистване на козината. Това е по-скоро грижа за здравето, отколкото СПА процедура за вкус.
Мит 3: В оборите звучи Моцарт или Бетовен, за да се намали стресът и месото да стане по-крехко. Истината: Стресът наистина влошава качеството на месото, тъй като отделянето на кортизол стяга мускулите. Някои фермери пускат радио или фонова музика в оборите, но целта е животните да свикнат с човешки гласове и шумове. Така те не се плашат, когато влязат външни хора или ветеринари. Музикалният стил няма никакво значение за качеството на Кобе.
Защо тогава месото е толкова крехко?
Тайната не е в бирата или масажите, а в генетиката и търпението. Породата Таджима има уникална генетична предразположеност да натрупва мазнина вътре в самия мускул (мраморираност), а не около него. Докато стандартните говеда се отглеждат около 18-22 месеца, кравите Кобе се гледат между 28 и 60 месеца в пълно спокойствие, което позволява на мазнините да се отлагат бавно и фино.
