Виена, Чумната колона, Австрия

Колоната на чумата на ул. „Грабен”, в центъра на Виена, е барокова склуптурна композиция, посветена на Светата Троица. Издигната е през 1693 г. като благодарност за избавлението от чумната епидемия през 1679 г. – един от най-тежките моменти от историята на австрийската столица. Черната смърт, както мнозина я наричат, взима над 75 000 жертви само във Виена. Върху дизайна на статуята работили много известни представители на австрийския барок, като завършването му им отнело цели 10 години. Вътрешността на колоната е направена от тухли, а скулпторите и релефните форми са от позлатен мрамор. Фигурите в основата на кулата символизират победата на вярата над болестта, а средната част изобразява фигурата на молещия се император Леополд, както и герба на града. Статуята завършва със златни херувими на върха.

Чумата в австрийската столица се свързва с първите модерни опити за контрол върху нейното разпространяване. Докато всички треперели от заразата и се опитвали да я лекуват със странни ритуали и пиявици, градският лекар Пол Сорбейт взима санитарни мерки срещу разпространението. Братството на Светата Троица построява специални болници, в които се грижат за болните. Жертвите на чумата била изгаряни в огромни ями извън града. Преди това оставяли труповете някъде из града и не ги докосвали, за да не се зарязат.
Намира се в близост до катедралата „Свети Стефан“ и представлява огромна позлатена скулптура, която привлича вниманието върху себе си отдалеч.

Мариански колони (още чумни колони) са религиозни скулптурни паметници, издигани в чест на Дева Мария, често за благодарност за края на чумни епидемии или други благоприятни събития, които се е смятало, че се случват благодарение на светицата. Практиката да се издигат религиозни паметници във вид на колони, увенчани на върха със статуя или християнски символи, като израз на вярата в обществото, процъфтява в европейските католически страни през XVII и XVIII век и се превръщат в едно от най-видните изражения на бароковата архитектура. Практиката повлиява бароковата архитектура и в някои от източноправославните страни.

Коледна Виена, Чумната колона

Колоната на чумата на ул. „Грабен”, в центъра на Виена, е барокова склуптурна композиция, посветена на Светата Троица. Издигната е през 1693 г. като благодарност за избавлението от чумната епидемия през 1679 г. – един от най-тежките моменти от историята на австрийската столица. Черната смърт, както мнозина я наричат, взима над 75 000 жертви само във Виена. Върху дизайна на статуята работили много известни представители на австрийския барок, като завършването му им отнело цели 10 години. Вътрешността на колоната е направена от тухли, а скулпторите и релефните форми са от позлатен мрамор. Фигурите в основата на кулата символизират победата на вярата над болестта, а средната част изобразява фигурата на молещия се император Леополд, както и герба на града. Статуята завършва със златни херувими на върха.

Чумата в австрийската столица се свързва с първите модерни опити за контрол върху нейното разпространяване. Докато всички треперели от заразата и се опитвали да я лекуват със странни ритуали и пиявици, градският лекар Пол Сорбейт взима санитарни мерки срещу разпространението. Братството на Светата Троица построява специални болници, в които се грижат за болните. Жертвите на чумата била изгаряни в огромни ями извън града. Преди това оставяли труповете някъде из града и не ги докосвали, за да не се зарязат.
Намира се в близост до катедралата „Свети Стефан“ и представлява огромна позлатена скулптура, която привлича вниманието върху себе си отдалеч.

Мариански колони (още чумни колони) са религиозни скулптурни паметници, издигани в чест на Дева Мария, често за благодарност за края на чумни епидемии или други благоприятни събития, които се е смятало, че се случват благодарение на светицата. Практиката да се издигат религиозни паметници във вид на колони, увенчани на върха със статуя или християнски символи, като израз на вярата в обществото, процъфтява в европейските католически страни през XVII и XVIII век и се превръщат в едно от най-видните изражения на бароковата архитектура. Практиката повлиява бароковата архитектура и в някои от източноправославните страни.