Градът е основан в края на II в. пр. н. е. от династията на Аталидите и заради уникалната комбинация от природни феномени и културно наследство е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Градът е умишлено изграден около горещи минерални извори с лечебни свойства, които са привличали посетители от цялата Римска империя. Мястото е тясно свързано с ранното християнство; тук през I век е разпнат Свети Филип. Хиераполис е разрушаван неколкократно от мощни трусове (през 17 г. и 60 г. сл. н. е.), след което е издиган наново в още по-голям блясък. Окончателно е изоставен през XIV в..
Основни забележителности на обекта са
Основни забележителности на обекта са
Великолепният Римски театър: Изключително добре запазен амфитеатър с капацитет от около 15 000 места, декориран с детайлни барелефи.
Некрополът: Един от най-големите и най-добре проучени антични некрополи в Мала Азия, съдържащ над 1200 гробници, саркофази и мавзолеи.
Басейнът на Клеопатра (Античният басейн): Термален басейн с минерална вода с температура около 36°C, на чието дъно лежат автентични паднали римски колони. Посетителите могат да плуват в него срещу допълнително заплащане.
Плутониум (Портата на Плутон): Древно светилище, посветено на бога на подземното царство, известно с това, че изпуска отровен въглероден диоксид от пещера под него.
Мартириумът и църквата на Свети Филип: Религиозен комплекс, издигнат на мястото, където се смята, че е загинал апостолът.
Ако изключим изцяло природния феномен на белите варовикови тераси, самата укрепена градска част (ядрото на древния град) заема площ от около 0,8 квадратни километра (80 хектара). Некрополът: Един от най-големите и най-добре проучени антични некрополи в Мала Азия, съдържащ над 1200 гробници, саркофази и мавзолеи.
Басейнът на Клеопатра (Античният басейн): Термален басейн с минерална вода с температура около 36°C, на чието дъно лежат автентични паднали римски колони. Посетителите могат да плуват в него срещу допълнително заплащане.
Плутониум (Портата на Плутон): Древно светилище, посветено на бога на подземното царство, известно с това, че изпуска отровен въглероден диоксид от пещера под него.
Мартириумът и църквата на Свети Филип: Религиозен комплекс, издигнат на мястото, където се смята, че е загинал апостолът.
Вътре в рамките на градските си стени, античният Хиераполис има сравнително компактна правоъгълна форма с размери 1000 метра дължина на 800 метра ширина. Въпреки това, ако към самия град добавим и неговите инфраструктурни обекти, които са разположени извън крепостните стени, площта на археологическия обект се увеличава значително:
Некрополът (Градът на мъртвите) - Това е най-големият гробищен комплекс в Мала Азия и той не се е намирал в чертите на града. Простира се на още над 2 километра дължина извън Северната порта, добавяйки значителна извънградска площ към историческия комплекс.
Мартириумът на Свети Филип - Религиозният комплекс и църквата на светеца са издигнати високо на хълма, на около 300-400 метра извън източните градски стени, което също разширява периметъра на разкопките.
Поради тази причина, макар жилищната и обществената площ да е била само около 80 хектара, за да разгледате всички паметници днес, се налага да извървите маршрут от няколко километра в една посока.
Най-забележителната характеристика на храма е неговото местоположение непосредствено над Плутониума (Портата на Плутон). От подземна пещера под храма се отделят токсични концентрации на въглероден диоксид.
В древността жреците на Аполон (често евнуси) демонстрирали „божествена защита“, като влизали в пещерата, задържайки дъха си, докато дребни животни и птици, вкарани вътре, умирали мигновено.
Мястото е служело и за оракул, където вярващите са търсели пророчества.
Днес районът около храма е ограден от съображения за безопасност заради остатъчните газове. Посетителите могат да видят: Монументалното стълбище, водещо към главния вход. Част от подиума и мраморните основи на сградата.
Разпръснати из обекта автентични колони и фризове
Древният „Театър на смъртта“
Светилището е било проектирано като арена за зрелищни и зловещи ритуали. Вярващите купували животни (птици или бикове) и ги въвеждали в арената. Животните падали мъртви за броени секунди, задушени от невидимия газ. Евнусите (жреци на богинята Кибела) влизали в пещерата и излизали невредими. Древният географ Страбон лично описва това чудо.
През 2018 г. екип от немски учени разгадава тайната на жреците чрез замервания на газа. В самата пещера нивата на CO₂ достигат до 91%, което е абсолютно смъртоносно. Тъй като въглеродният диоксид е по-тежък от въздуха, той формира „езеро“ от газ на височина до 60–90 см от земята. Животните са умирали, защото носовете им са били ниско до земята. Жреците са били високи, стояли са изправени (понякога върху камъни) и са дишали чист въздух над токсичния слой. Те са провеждали ритуалите предимно по обед, когато слънцето разсейва газа, и са избягвали сутрешните и нощните часове, когато нивата са най-опасни.
Обектът е официално реставриран и отворен за туристически посещения през 2022 г. На мястото е поставено копие на автентичната мраморна статуя на бог Хадес (Плутон) и триглавото куче Цербер, пазещо входа. Около входа на пещерата има защитна стъклена ограда, тъй като изпаренията все още са активни и опасни за малки животни или деца.
Има много директна и силна връзка между Плутониума и Римския театър в Хиераполис. Тази връзка е както географска, така и религиозна и финансова. В античността тези два обекта са функционирали като единна система за привличане на поклонници и туристи.
Двата обекта са разположени на броени метри един от друг. Монументалният театър е изграден на склона на хълма, непосредствено над комплекса на Храма на Аполон и Плутониума. Днес туристите преминават пеша от единия обект към другия само за 2–3 минути.
Великолепната сценография (scenae frons) на Римския театър е била богато украсена с барелефи и скулптури, които разказват митологични истории. Голяма част от тези фризове изобразяват именно родословието на Аполон и Артемида, Отвличането на Персефона от бога на подземното царство Хадес (Плутон), Религиозни процесии, посветени на подземните богове.
Така театърът е служил като визуално продължение на митовете, които са се разигравали „на живо“ в Плутониума под него.
Плутониумът е бил малко пространство – пред входа на пещерата е имало малък амфитеатър със седалки за едва няколкостотин души (предимно знатни гости и жреци). Когато в града са пристигали хиляди поклонници за големите религиозни празници (Apollonia), малкият Плутониум не е могъл да ги побере. Тогава големият Римски театър (събиращ 15 000 души) е поемал масовите ритуали, театралните пиеси и фестивалите в чест на Аполон и боговете на Подземното царство.
Проучващите археолози откриват, че при мащабната реконструкция на театъра през III век (по времето на император Септимий Север), строителите са използвали същия архитектурен план и камъни, за да оформят представителния плочник и зоните около Плутониума. Парите, събирани от такси и дарения в Плутониума, са финансирали скъпата поддръжка на театъра.
Колекцията включва артефакти от самия Хиераполис, както и ценни находки от околните антични градове в долината на река Ликус – Лаодикея, Триполис и Колоса. Тя е организирана в три основни закрити зали и открит двор.
1. Зала на саркофазите и гробниците (Галерия на скулптурите)
Тази зала пренася посетителите в мистичния свят на древните погребални обичаи на богатите граждани. Изложени са масивни мраморни саркофази с детайлни фризове, изобразяващи митологични сцени и гирлянди.
„Саркофагът на плачещите жени“: Шедьовър на античното изкуство, върху който са изваяни 18 фигури на опечалени жени с невероятно реалистични и индивидуални изражения на скръб.
Тук се съхранява саркофаг с най-старото известно в света релефно изображение на машина с водно колело и зъбни предавки (от III в. сл. Хр.).
2. Зала на малките артефакти
Тази експозиция разкрива бита, занаятите и ежедневието в римския спа курорт в продължение на векове. Изложени са бронзови скалпели и приспособления, които доказват статута на Хиераполис като крупен медицински и лечебен център в древността.
Изящни златни накити – обеци, пръстени и колиета от елинистическата и византийската епоха.
Колекции от антични монети (датиращи чак до Османския период) и битова керамика, лампи и чаши.
3. Зала на Театралните релефи
Една от най-впечатляващите зали, показваща изкуството на римския барок и съдържаща шедьоврите, намерени при разкопките на Римския театър. Фризове от сцената: Монументални мраморни блокове с барелефи, които някога са украсявали сцената на театъра.
Митологични сюжети: Повечето релефи и статуи са посветени на император Септимий Север, раждането на Аполон и Дионис, както и отвличането на Персефона от Хадес.
Статуите на Хадес и Цербер: Автентичните мраморни фигури на владетеля на подземния свят и кучето пазач, които първоначално са стояли в опасния Плутониум, се пазят именно тук.
Външна експозиция (Дворът)
В отвореното пространство пред и около банята са подредени архитектурни фрагменти – огромни коринтски и йонийски капители (глави на колони), донесени от Агората на града, както и надписи на латински и гръцки език.
.jpg)
.jpg)
Басейнът на Клеопатра (известен още като Античния басейн) е прочут термален извор, разположен в древния град Хиераполис, непосредствено над варовиковите тераси на Памуккале, Турция. Обектът е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Според легендата басейнът е бил подарък от Марк Антоний за египетската царица Клеопатра, която е поддържала красотата и младостта си тук. Днешният му уникален вид се дължи на силно земетресение през VII век. То срутва покрива и дорийските колони на околния римски Храм на Аполон директно във водата. Посетителите днес буквално плуват над и около падналите преди векове антични мраморни колони и капители.
Водата е естествено газирана и богата на мехурчета, които полепват по кожата, създавайки усещане за къпане в топло шампанско. Минералната вода поддържа постоянна и приятна температура от 36°C през цялата година. Водите извират от естествен термален извор и са богати на калций, магнезий и сулфати, полезни за кожата и ставите.
Древният град Хиераполис е място, където природните феномени и геоложките разломи са родили едни от най-мистичните митове на античността. За древните хора горещата бълбукаща вода и отровните газове са били пряко доказателство за присъствието на боговете.
Ето най-известните митове и легенди, свързани с града:
Отвличането на Персефона и Вратата към Ада
Най-мрачната легенда е свързана с Плутониума (Вратата на Хадес). Според гръко-римската митология, Хадес (Плутон), богът на Подземното царство, се влюбил в Персефона – красивата дъщеря на богинята на плодородието Деметра. Според местните предания в Хиераполис, именно през пещерата на Плутониума Хадес е излязъл на повърхността със своята златна колесница, отвлякъл е Персефона и я е завлякъл със себе си в дълбините. Смъртоносният газ, който излиза от пещерата, е смятан за „дъха“ на триглавото куче Цербер, което пази портата, или за гняв на самите подземни божества.
Клеопатра и изворът на вечната младост
Легендата разказва, че египетската царица Клеопатра е била известна с обсесията си по вечната младост и красота. Научавайки за чудодейните термални извори на Хиераполис, Марк Антоний откупил и подарил басейна на своята любима. Митът гласи, че Клеопатра редовно е идвала тук, за да се къпе в богатата на минерали вода, вярвайки, че тя спира стареенето и лекува кожата. Днес водата все още се нарича „жива вода“ заради лечебните си свойства.
Ендимион и Богинята на Луната (Селена)
Районът около Хиераполис (древна Фригия) е дълбоко свързан с мита за овчаря Ендимион. Ендимион бил толкова красив, че Селена (богинята на Луната) се влюбила безумно в него. За да може да го съзерцава всяка нощ, тя помолила Зевс да му дари вечна младост, но под формата на вечен сън. Според легендата, белият цвят на Памуккале (наподобяващ замръзнало мляко) се е зародил, когато Селена слязла на земята, за да прегърне спящия си любим в планините над Хиераполис, изпускайки своята небесна светлина и млечна диря върху скалите.
