Benji
Traveler: Париж, Дворец Лувър, Франция
Когато френският абсолютизъм е в апогея си, дворец като Лувъра не подхожда на Краля Слънце и той издига Версай, в който се преселва през 1682 г.
Изоставеният Лувър става убежище за френските художници, а от втората половина на ХVII в. официално тук се помещава Френската художествена академия (1692). По време на Великата Френска революция той е превърнат в национален музей, известен тогава като Френския музей.
От откриването на първата експозиция в Лувъра през 1793 г. до сега се извършват многобройни реконструкции на музея. Една от големите реорганизации е организирана през 1931 г. След края на Втората световна война, евакуираните произведения на изкуството са реставрирани и експонирани по съвсем нов начин, наложен от разширяването на музея и измененията настъпващи в музеоложката наука. От Лувъра са изнесени редица частни колекции, преразпределени в други музеи, а отдела за азиатско изкуство е предаден на музея “Гиме”. През 1947 г. от Лувъра са отделени Музея на импресионизма и Музея на марината.
Последното и най-голямо преустройство и разширяване на световно известния музей се извършва по повод честването на двеста годишнината на Великата френска революция и откриването на Лувъра. Огромната работа по преустройството на един от най-големите музеи в света започва през 1984 г. Първият етап на реконструкцията включва създаването на нова подземна зона за приемане на посетителите. В центъра на тази промяна е прочутата и противоречиво оценявана стъклена пирамида на архитект Е Мин Пей. Основната задача на вторият етап е реканструкцията на корпуса Ришельо. Тази сграда преди не е била част от Лувъра. Повече от сто години там се е намирало Министерството на финансите на Франция. С присъединяването й към музея, експозиционната площ се увеличава с нови 21 хил. кв. метра.
В новите зали на крилото Ришельо се разполагат: отделът за скулптура, отделът за декоративно изкуство, колекцията Северноевропейска живопис, част от Френската живопис и колекцията Ислямско изкуство. За новото си предназначение сградата е реконструирана съществено. Многобройните малки помещения са превърнати в широки изложбени зали. Към горните етажи се излиза чрез модерни ескалатори. Трите вътрешни двора са покрити със стъкло и така се създава възможност за експониране на скулптурни фигури. Осветлението в новите зали се извършва по нов начин. Естествената светлина пада под ъгъл към стените и по такъв начин картините се осветяват индиректно.
След извършване на цялостната реконструкцията експозиционната площ на Лувъра се удвоява, експонатите в постоянната експозиция се увеличават с една четвърт и се разполагат в нови 165 зали. Извършва се и цялостна реставрация на външните статуи и всички фасади на сградите на музея. Подземните паркинги и новите зелени площи наоколо намаляват замърсяванията на въздуха и запазват освежения вид на фасадата на Лувъра след реконструкцията.
Сега във фондовете на Лувъра се наброяват над 250 хил. музейни предмета разпределени в шест основни отдела: Древногръцки и Римски паметници, Египетски отдел, Древния Изток, Скулптура, Живопис и Приложно изкуство. Експозицията е изградена на хронологичния принцип, а при живописта и по национални школи.
Отделът за антично изкуство е създаден през 1800 г. Сега в него се съхраняват над 24 000 паметника, най-ценните от които са включени в постоянната експозиция на първия етаж на Лувъра. При влизането в Лувъра посетителите се срещат с един от античните шедьоври на древногръцката скулптура – “Нике” от Самотраки. Богинята на победата е разперила криле в своя победен полет към нас носейки чрез себе си античния идеал за красота и съвършенство. Откритата през 1863 г. от френски археолози на гръцкия остров Самотраки, скулптурата е била предназначена за украса на древногръцки кораб през III-II в. пр.н.е. Античните паметници са експонирани хронологически, като на най-видните скулптори създали свои школи са посветени отделни зали - на Фидий, Поликлет и Праксител.
Сред античните скулптури най-изящна е Венера Милоска (II в. пр.н.е.), дело на неизвестен ученик на Праксител. Тя е открита през 1820 г. на остров Милос и е изпратена като подарък на Луи Филип от френския посланик. Макар и без ръце, фигурата на богинята на красотата и любовта излъчва изящество. Скулптурата е така експонирана, че посетителятeлят може да я зърне от далече когато се приближава към залата и след като я разгледа в непосредствена близост, отново да се наслаждава на силуета й когато преминава от една зала в друга. Повечето от най-забележителните скулптури са експонирани върху въртящи се постаменти за да може да се разглеждат от всички страни. Сред тях са: “Хера” от Самос, “Аполон” от Пиомбино и мн. др.
От знаменитият Партенон на Акропола в Лувъра е експониран само един релеф, част от фриза, изобразяващ процесията на девойките носещи дарове на богинята. Макар главите им да не са запазени, древногръцките скулптори така прекрасно са пресъздали физическата красота на младите момичета, че тя личи и през дългите хитони покрили телата им до нозете.
Една от най-богатите антични колекции в Лувъра е на художествената древногръцка керамика. Тя е експонирана в 10 зали. Експонатите са подредени на групи в зависимост от керамичните школи и ателиета към които принадлежат. Най-забележителните паметници от Дипилон и Коринт са разположени в средата на залите. Специални карти ориентират посетителите за разпространението на даден вид керамика в античния свят.
Изкуството на Древния Рим е представено предимно с портрети и скулптурни релефи, както и с великолепните римски мозайки от Италия и Северна Африка. Богата е и колекцията на етруското изкуство – предимно саркофази и погребални предмети. Един от най-интересните паметници е саркофага от теракота (VI в. пр.н.е.), от периода на най-големия разцвет на етруското изкуство. Върху капака му е разположена скулптура на съпружеска двойка, изразяваща семейната любов и доверие. Лицата им са изразителни, а с оцветяването им се внася и по-голяма жизненост и портретност.
Сред античните произведения на изкуството особено място заемат много римски предмети на лукса и накити. Най-голяма е колекцията Боскореал, открита в една вила при разкопките в Помпей през 1895 г. По време на изригването на вулкана Везувий (79 г.), собствениците на вилата събират всички свои скъпоценности и по-скъпи предмети в приземния етаж, където вулканичната пепел ги консервира. Сред тези шедьоври на римското приложно изкуство са фигурки на антични богове, статуетки изобразяващи животни и растения, златни и сребърни съдове, вази, чаши и блюда покрити с тънки релефи.
Египетски отдел. Лувърът е сред най-богатите музеи в света в областта на Египетското изкуство. Франция изгубва огромната колекция събрана от армията на Наполеон през 1802 г., но френските археолози продължават и по-късно своите проучвания. Особено богати са находките от Тел ел Амарна. Стълбата водеща към Отдела за египетски старини носи името на великия египтолог Шамполион. Той е първият директор на създаденият през 1826 г. Египетски музей (в рамките на Лувъра). В залите на музея са експонирани множество каменни плочи изпъстрени с древноегипетски йероглифи, които той успява да разчете през 1882 г.
Експозицията е в хронологическа последователност, като най-напред са представени експонати от Старото царство (ХХII – ХХIV в. пр.н.е.). Експонирана е мастаба – гробница от III-то хил. пр.н.е., в подземната част на която е разположен саркофаг с мумията на високопоставен египтянин. Погребалната камера е изпълнена с предмети от бита необходими на погребания за неговия задгробен живот. По стените на гробницата са изрисувани сцени от земния живот на починалия – риболов, корабоплаване, лов и т.н. Сред многобройните паметници от тази епоха е показваната във всички учебници и истории на изкуството малка фигурка на писаря Каи от ХХV в. пр.н.е. Този най-стар египетски портрет представя с дълбок реализъм един придворен служител, готов всеки момент да пристъпи към изпълнение на своите професионални задължения. Той е подвил свободно нозете си, взел е в дясната си ръка тръстиково перо готово да започне да записва върху лежащият на коленете му свитък височайшата заповед или писмо. Торса е изправен, стойката е с известна доза величавост на осанката, а погледът е прям и изпълнен с готовност за работа.
Сред най-интересните паметници от Средното царство (ХХIV – ХVII в. пр.н.е.) са каменните стели. Най-впечатляващи от всички древноегипетски паметници са големия сфинкс от розов гранит и барелефите на Рамзес II. Изкуството на Новото царство (ХVI -ХII в. пр.н.е.) е представено с отделни паметници от огромните храмови комплекси в Луксор и Карнак. Няколко сфинкса експонирани един до друг създават представа за оригиналната скулптурна алея свързваща двата храма. В експозицията намират място и много предмети на бита, оръжия и накити.
Изкуството на Древния Изток. Една от най-богатите колекции на Лувъра е от паметници създадени в земите на Древния Изток. В 24 зали разположени около вътрешния Квадратен двор са експонирани уникални произведения на изкуството открити при археологически разкопки в Месопотамия. В приземния етаж са разположени огромните експонати, които са вградени в специални ниши. Тук е експониран каменния фриз “Безсмъртните” от двореца в Суза, Тържествената стена от гледжосани релефни тухли, асирийски барелефи, Стелата на ястребите, но най-древни са стелата на Куршуните (ХХV в. пр.н.е.) и стелата на Нарамсин (ХХIII в. пр.н.е.) изобразяващи военни победи на владетелите. Сред монументалните паметници се откроява Сборникът от 282 закона на Хамурапи. Той е изсечен върху двуметров блок от черен базалт по време на неговото управление на Вавилон (1792-1750 г. пр.н.е.). В Месопотамия се развива и кръглата пластика. Сред експонатите са десет статуи на цар Гудеа (ХХII в. пр.н.е.). Този род статуи са се посвещавали на боговете затова фигурата изобразява молитвена поза с ръка на гърдите, а долната част на тялото е неподвижна. Лицето на Гудеа чрез изпъкналите скули изразява силен характер на владетел.
В отдела Скулптура е събрана колекция от западноевропейски представители от ХII до ХVIII век. Тук средновековната скулптура е слабо представена. Експонирани са само отделни образци от катедралите в Шартр и Рейм. От края на ХIV в. са статуите на Карл V и съпругата му Жана Бурбонска, изобразени като Св. Людовик и Маргарита. Значително по-богата е колекцията от времето на Ренесанса. Бургундски скулптор от ХV в. създава скулптурната композиция “Погребението на Филип По”. Осем оплаквачки носят на раменете си френския благородник в пълни бойни доспехи отправил се в последния си земен път.
Най-големите шедьоври от времето на Ренесанса принадлежат на Микеланджело (1457-1564). Лувърът е единствения музей извън Италия, който притежава такава богата колекция от творби на великия ренесансов художник и скулптор. Това са статуите на робите. Те са предназначени за украса на папската гробница на папа Юлий II, но тъй като той се отказва от строежа и скулптурните фигури остават недовършени, а Микеланджело ги подарява на Роберто Строци, който емигрира във Франция, а там няколкократно менят притежателите си, като за известно време са собственост и на кардинал Ришельо, докато накрая през Великата френска революция са предадени в Лувъра.
Отделът за живопис и рисунки е най-богатият и най-посещаван в Лувъра. Експозицията обхващаща над две хиляди картини е разгърната в продължение на 2 750 метра. Платната на световноизвестни художници са експонирани хронологически, по школи и автори.
Италианската живопис от ХIII до ХVII век е представена от Паоло Учело, Антонио Пизанело, Андреа Мантеня и др. автори от Ранния Ренесанс. В резултат на покровителството на крал Франсоа I, Леонардо да Винчи прекарва последните години от своя живот във Франция. Ето защо Лувъра притежава може би най-голямата негова колекция: “Мона Лиза”, “Мадоната в пещерата” и др. Широко представени са и картините на Рафаел. Наред с прочутите му Мадони, тук е експониран и портрета на италианския хуманист Балтасар Кастилионе. Други италиански художници намерили място в експозицията са: Кореджо, Джорджоне, Тициан, Веронезе, Тинторенто, Караваджо.
Кардиналите Ришельо и Мазарини притежавали богати частни колекции с картини от италиански майстори, а крал Людовик ХIV откупува част от картините на английския крал Карл I. Така в началото на ХVIII век в кралската колекция вече се числят 89 картини на римски и флорентински художници, 102 на венецианци и 178 на ломбардци. Колекцията на Лувъра се дообогатява по време на Италианският поход на Наполеон. От завладяните земи се изземат всички произведения на изкуството, които са включени в Музея на Наполеон, разтурен след Виенският конгрес (1815), на който се решава всички ограбени паметници на културата да бъдат върнати на притежателите им.
Испанската художествена школа е представена от Ел Греко – “Свети Людовик”, “Разпятие”, Рибера, Франсиско Сурбаран – “Свети Бонавентур на Лионския събор”, “Смъртта на Бонавентур”, Веласкес – портрети на кралица Мариана и инфант Маргарита, Мурильо – “Бедно момче”, и Ф.Гоя – портрети на Фердинанд Гилмард, Перес де Кастро, маркиз де ла Солан, маркиз де Санта Крус, маркиза Солан, и др. По време на нашето посещение това крило беше в ремонт и картините не бяха представени на друго място.
Фламандската школа заема достойно място в експозицията на Лувъра. От нейния най-ярък представител Рубенс тук са показани 21 картини рисувани по поръчка на френската кралица Мария Медичи за Люксембургския дворец в Париж – портрети на Мария Медичи, Хенрих IV, Людовик ХIII, както и портрет на съпругата на художника “Елена Фурман с детето си”, композицията “Кермес”, “Юпитер и Юнона”, “Аполон и Меркурий” и др. Колекцията от картини на Рембранд започва с Автопортрет от 1660 г., след това са експонирани “Вирсавия и Христос в Емаус” и др. От тази школа са и платната на Антонис ван Дайк – “Портрет на Карл I”, Якоб Йорданс и Франс Снайдерс.
От холандската школа през ХV век са представени Ян ван Ейк – “Мадоната на канцлера Ролен”, Рогир ван дер Вейден – “Благовещение”, Франс Халстири, Ян Вермеер ван Делфт, а от ХVII в. са експонирани платната на Франц Халс, Вермер Делфтски и др.
Немската школа е представена с малко картини, между тях е Автопортрет на Дюрер, четири портрета на Ханс Холбайн – кентърбарийския архиепископ, английската кралица Ана Клевска, астронома Кратцер и Еразъм Ротердамски, “Венера на фона на пейзаж” от Лукас Кранах.
В Лувъра е съхранено цялото художествено наследство на Франция от ХIV до ХIХ в. Френската живописна школа води началото си от ХV в., когато в Авиньон се създава художествена школа, представена в Лувъра с “Пиета от Авиньон”. В град Тур по това време възниква и Лоарската школа, чийто представител Жан Фуке е показан с реалистичния портрет на Франсоа I.
Разцвета на френската живопис през ХVII и ХVIII век е широко представено. Най-яркият френски художник на ХVII век е Никола Пусен (1594-1665). Той живее и твори в Италия под въздействието на античното изкуство. Людовик ХIV притежава тридесет от най-хубавите му картини, експонирани сега в Лувъра. Оригиналността на творбите му идва от романтичните пейзажи изпълващи картините като например, “Вдъхновението на поета”, “Пастири от Аркадия”, “Намирането на Мойсей”. Негов съвременник е Клод Лорен (1600-1682). Той също се прекланя пред природата, но търси специфични средства за да отрази нейната неповторимост. Лорен използва цялото богатство на светлините и сенките за да предаде дълбочина на пейзажа, ефирността на морската омара и прозрачността на светлината на слънцето при изгрев и залез. Сред майсторите на портрета по това време е Филип дьо Шампен (1602-1674). Неговият най-известен портрет е на кардинал Ришельо.
В началото на ХVIII век се появява едно течение във френската живопис, чиито родоначалник е Антоан Вато (1684-1721). Роден във Фландрия, голям поклонник на Рубенс, той създава оригинално френско изкуство подчинено на светския дворцов живот. Типичен пример за това направление е неговата картина “Заминаване за остров Китера”. Най-известен негов ученик е Франсоа Буше (1709-1770), любимец на крал Людовик ХV. В неговите картини преобладават влюбени двойки, венери, амури и т.н. Единствено портретите на мадам Помпадур и на съпругата му показват, че той притежава усет към реализъм.
Френската живопис през ХIХ век преживява голям подем. Тя се развива в три основни направления: класицизъм, романтизъм и реализъм. Трите течения са широко застъпени в експозицията. Великата френска революция дава тласък на монументалната живопис. Така например Жак-Луи Давид (1748-1825), придворен художник на Наполеон I, рисува “Коронясването на Жозефина”, “Наполеон преминава Алпите” и др.
Сред най-даровитите художници на ХIХ в. се нарежда Жан Доминик Енгър (1780-1867), ученик на Давид. Най-добрите му картини са “Портрет на Бертен Стари”, “Госпожа Ривиер”, “Одалиска” и др.
Френският романтизъм в изкуството започва след революцията от 1830 г. Негов предвестник е Пиер Прюдон (1758-1823) с “Отвличането от Психея”. Антоан-Жан Гро (1771-1835) рисува огромни батални сцени от военните походи на Наполеон, експонирани в една от залите на Лувъра. Типичен представител на романтизма е Теодор Жерико (1791-1824). Неговата картина “Салът На Медуза” впечатлява посетителя с драматизма на корабокрушението. Йожен Дьолакроа (1798-1863) е представен с композициите си от Алжир и Мароко и с картините “Клането на остров Хиос”, “Свободата води народа на барикадите”.
Втората половина на ХIХ век е най-плодотворна за френската живопис. Тогава творят Камий Коро, Теодор Русо, Жан-Франсоа Миле, Оноре Домие, Гюстав Курбе и др. Импресионистите са експонирани в отделен музей от 1947 г., намиращ се в градината на Тюйлери в павилиона “Жо дьо Пом”, а от 1986 г. и в музея “Д 'Орсе”. Там са картините на Едуар Мане, Едгар Дега, Клод Моне, Алфред Сисле, Камий Писаро, Огюст Реноар, Пол Синяк, Жорж Сьора и постимпресионистите – Пол Сезан, Винсент ван Гог, Пол Гоген и др.
В отдела за приложни изкуства се съхраняват над 80 хил. музейни предмета. Те са експонирани в специално оформени зали. Така например, статуетки от слонова кост от Средновековието са разположени в малки ниши в стените облицовани с тъмна дамаска. Декорацията на зала “Аполон” продължава 20 години под ръководството на арх. Льобрюн. На тавана на залата сред богати орнаменти са изписани четири пана посветени на античния бог на слънцето Аполон, в облика на който са представяли и прославяли крал Людовик ХIV – кралят Слънце. В центъра на галерията са експонирани съкровищата на френска корона, сред които брилянта “Регент” -137 карата, мебели от дворците на Людовиците, бижута, ювелирни изделия и мн. др. В експозицията присъстват и уникати от Византия, релефи от слонова кост от времето на Каролингите, емайли от Лимож (ХIII в), стъклописи, тъкани, накити и др.
Обирът на века в Лувъра е извършен за 7 минути, търсят се 8 безценни бижута. Френската полиция издирва четирима крадци, а сигурността на Лувъра е поставена под въпрос. Това е най-зрелищният обир в Лувъра, откакто "Мона Лиза" на Леонардо да Винчи е открадната през 1911 г.
Сред откраднатите скъпоценности е тиарата на императрица Евгения – украсена с 212 перли и 1998 диаманта, поръчана от съпруга ѝ, император Наполеон III.
Корона, носена през 19-ти век от императрица Евгения, съпругата на Наполеон III, е била намерена счупена близо до музея, след като крадците са избягали. Тя изобразява златни орли и е покрита с 1354 диаманта и 56 изумруда.
От откриването на първата експозиция в Лувъра през 1793 г. до сега се извършват многобройни реконструкции на музея. Една от големите реорганизации е организирана през 1931 г. След края на Втората световна война, евакуираните произведения на изкуството са реставрирани и експонирани по съвсем нов начин, наложен от разширяването на музея и измененията настъпващи в музеоложката наука. От Лувъра са изнесени редица частни колекции, преразпределени в други музеи, а отдела за азиатско изкуство е предаден на музея “Гиме”. През 1947 г. от Лувъра са отделени Музея на импресионизма и Музея на марината.
Последното и най-голямо преустройство и разширяване на световно известния музей се извършва по повод честването на двеста годишнината на Великата френска революция и откриването на Лувъра. Огромната работа по преустройството на един от най-големите музеи в света започва през 1984 г. Първият етап на реконструкцията включва създаването на нова подземна зона за приемане на посетителите. В центъра на тази промяна е прочутата и противоречиво оценявана стъклена пирамида на архитект Е Мин Пей. Основната задача на вторият етап е реканструкцията на корпуса Ришельо. Тази сграда преди не е била част от Лувъра. Повече от сто години там се е намирало Министерството на финансите на Франция. С присъединяването й към музея, експозиционната площ се увеличава с нови 21 хил. кв. метра.
В новите зали на крилото Ришельо се разполагат: отделът за скулптура, отделът за декоративно изкуство, колекцията Северноевропейска живопис, част от Френската живопис и колекцията Ислямско изкуство. За новото си предназначение сградата е реконструирана съществено. Многобройните малки помещения са превърнати в широки изложбени зали. Към горните етажи се излиза чрез модерни ескалатори. Трите вътрешни двора са покрити със стъкло и така се създава възможност за експониране на скулптурни фигури. Осветлението в новите зали се извършва по нов начин. Естествената светлина пада под ъгъл към стените и по такъв начин картините се осветяват индиректно.
След извършване на цялостната реконструкцията експозиционната площ на Лувъра се удвоява, експонатите в постоянната експозиция се увеличават с една четвърт и се разполагат в нови 165 зали. Извършва се и цялостна реставрация на външните статуи и всички фасади на сградите на музея. Подземните паркинги и новите зелени площи наоколо намаляват замърсяванията на въздуха и запазват освежения вид на фасадата на Лувъра след реконструкцията.
Сега във фондовете на Лувъра се наброяват над 250 хил. музейни предмета разпределени в шест основни отдела: Древногръцки и Римски паметници, Египетски отдел, Древния Изток, Скулптура, Живопис и Приложно изкуство. Експозицията е изградена на хронологичния принцип, а при живописта и по национални школи.
Отделът за антично изкуство е създаден през 1800 г. Сега в него се съхраняват над 24 000 паметника, най-ценните от които са включени в постоянната експозиция на първия етаж на Лувъра. При влизането в Лувъра посетителите се срещат с един от античните шедьоври на древногръцката скулптура – “Нике” от Самотраки. Богинята на победата е разперила криле в своя победен полет към нас носейки чрез себе си античния идеал за красота и съвършенство. Откритата през 1863 г. от френски археолози на гръцкия остров Самотраки, скулптурата е била предназначена за украса на древногръцки кораб през III-II в. пр.н.е. Античните паметници са експонирани хронологически, като на най-видните скулптори създали свои школи са посветени отделни зали - на Фидий, Поликлет и Праксител.
Сред античните скулптури най-изящна е Венера Милоска (II в. пр.н.е.), дело на неизвестен ученик на Праксител. Тя е открита през 1820 г. на остров Милос и е изпратена като подарък на Луи Филип от френския посланик. Макар и без ръце, фигурата на богинята на красотата и любовта излъчва изящество. Скулптурата е така експонирана, че посетителятeлят може да я зърне от далече когато се приближава към залата и след като я разгледа в непосредствена близост, отново да се наслаждава на силуета й когато преминава от една зала в друга. Повечето от най-забележителните скулптури са експонирани върху въртящи се постаменти за да може да се разглеждат от всички страни. Сред тях са: “Хера” от Самос, “Аполон” от Пиомбино и мн. др.
От знаменитият Партенон на Акропола в Лувъра е експониран само един релеф, част от фриза, изобразяващ процесията на девойките носещи дарове на богинята. Макар главите им да не са запазени, древногръцките скулптори така прекрасно са пресъздали физическата красота на младите момичета, че тя личи и през дългите хитони покрили телата им до нозете.
Една от най-богатите антични колекции в Лувъра е на художествената древногръцка керамика. Тя е експонирана в 10 зали. Експонатите са подредени на групи в зависимост от керамичните школи и ателиета към които принадлежат. Най-забележителните паметници от Дипилон и Коринт са разположени в средата на залите. Специални карти ориентират посетителите за разпространението на даден вид керамика в античния свят.
Изкуството на Древния Рим е представено предимно с портрети и скулптурни релефи, както и с великолепните римски мозайки от Италия и Северна Африка. Богата е и колекцията на етруското изкуство – предимно саркофази и погребални предмети. Един от най-интересните паметници е саркофага от теракота (VI в. пр.н.е.), от периода на най-големия разцвет на етруското изкуство. Върху капака му е разположена скулптура на съпружеска двойка, изразяваща семейната любов и доверие. Лицата им са изразителни, а с оцветяването им се внася и по-голяма жизненост и портретност.
Сред античните произведения на изкуството особено място заемат много римски предмети на лукса и накити. Най-голяма е колекцията Боскореал, открита в една вила при разкопките в Помпей през 1895 г. По време на изригването на вулкана Везувий (79 г.), собствениците на вилата събират всички свои скъпоценности и по-скъпи предмети в приземния етаж, където вулканичната пепел ги консервира. Сред тези шедьоври на римското приложно изкуство са фигурки на антични богове, статуетки изобразяващи животни и растения, златни и сребърни съдове, вази, чаши и блюда покрити с тънки релефи.
Египетски отдел. Лувърът е сред най-богатите музеи в света в областта на Египетското изкуство. Франция изгубва огромната колекция събрана от армията на Наполеон през 1802 г., но френските археолози продължават и по-късно своите проучвания. Особено богати са находките от Тел ел Амарна. Стълбата водеща към Отдела за египетски старини носи името на великия египтолог Шамполион. Той е първият директор на създаденият през 1826 г. Египетски музей (в рамките на Лувъра). В залите на музея са експонирани множество каменни плочи изпъстрени с древноегипетски йероглифи, които той успява да разчете през 1882 г.
Експозицията е в хронологическа последователност, като най-напред са представени експонати от Старото царство (ХХII – ХХIV в. пр.н.е.). Експонирана е мастаба – гробница от III-то хил. пр.н.е., в подземната част на която е разположен саркофаг с мумията на високопоставен египтянин. Погребалната камера е изпълнена с предмети от бита необходими на погребания за неговия задгробен живот. По стените на гробницата са изрисувани сцени от земния живот на починалия – риболов, корабоплаване, лов и т.н. Сред многобройните паметници от тази епоха е показваната във всички учебници и истории на изкуството малка фигурка на писаря Каи от ХХV в. пр.н.е. Този най-стар египетски портрет представя с дълбок реализъм един придворен служител, готов всеки момент да пристъпи към изпълнение на своите професионални задължения. Той е подвил свободно нозете си, взел е в дясната си ръка тръстиково перо готово да започне да записва върху лежащият на коленете му свитък височайшата заповед или писмо. Торса е изправен, стойката е с известна доза величавост на осанката, а погледът е прям и изпълнен с готовност за работа.
Сред най-интересните паметници от Средното царство (ХХIV – ХVII в. пр.н.е.) са каменните стели. Най-впечатляващи от всички древноегипетски паметници са големия сфинкс от розов гранит и барелефите на Рамзес II. Изкуството на Новото царство (ХVI -ХII в. пр.н.е.) е представено с отделни паметници от огромните храмови комплекси в Луксор и Карнак. Няколко сфинкса експонирани един до друг създават представа за оригиналната скулптурна алея свързваща двата храма. В експозицията намират място и много предмети на бита, оръжия и накити.
Изкуството на Древния Изток. Една от най-богатите колекции на Лувъра е от паметници създадени в земите на Древния Изток. В 24 зали разположени около вътрешния Квадратен двор са експонирани уникални произведения на изкуството открити при археологически разкопки в Месопотамия. В приземния етаж са разположени огромните експонати, които са вградени в специални ниши. Тук е експониран каменния фриз “Безсмъртните” от двореца в Суза, Тържествената стена от гледжосани релефни тухли, асирийски барелефи, Стелата на ястребите, но най-древни са стелата на Куршуните (ХХV в. пр.н.е.) и стелата на Нарамсин (ХХIII в. пр.н.е.) изобразяващи военни победи на владетелите. Сред монументалните паметници се откроява Сборникът от 282 закона на Хамурапи. Той е изсечен върху двуметров блок от черен базалт по време на неговото управление на Вавилон (1792-1750 г. пр.н.е.). В Месопотамия се развива и кръглата пластика. Сред експонатите са десет статуи на цар Гудеа (ХХII в. пр.н.е.). Този род статуи са се посвещавали на боговете затова фигурата изобразява молитвена поза с ръка на гърдите, а долната част на тялото е неподвижна. Лицето на Гудеа чрез изпъкналите скули изразява силен характер на владетел.
В отдела Скулптура е събрана колекция от западноевропейски представители от ХII до ХVIII век. Тук средновековната скулптура е слабо представена. Експонирани са само отделни образци от катедралите в Шартр и Рейм. От края на ХIV в. са статуите на Карл V и съпругата му Жана Бурбонска, изобразени като Св. Людовик и Маргарита. Значително по-богата е колекцията от времето на Ренесанса. Бургундски скулптор от ХV в. създава скулптурната композиция “Погребението на Филип По”. Осем оплаквачки носят на раменете си френския благородник в пълни бойни доспехи отправил се в последния си земен път.
Най-големите шедьоври от времето на Ренесанса принадлежат на Микеланджело (1457-1564). Лувърът е единствения музей извън Италия, който притежава такава богата колекция от творби на великия ренесансов художник и скулптор. Това са статуите на робите. Те са предназначени за украса на папската гробница на папа Юлий II, но тъй като той се отказва от строежа и скулптурните фигури остават недовършени, а Микеланджело ги подарява на Роберто Строци, който емигрира във Франция, а там няколкократно менят притежателите си, като за известно време са собственост и на кардинал Ришельо, докато накрая през Великата френска революция са предадени в Лувъра.
Отделът за живопис и рисунки е най-богатият и най-посещаван в Лувъра. Експозицията обхващаща над две хиляди картини е разгърната в продължение на 2 750 метра. Платната на световноизвестни художници са експонирани хронологически, по школи и автори.
Италианската живопис от ХIII до ХVII век е представена от Паоло Учело, Антонио Пизанело, Андреа Мантеня и др. автори от Ранния Ренесанс. В резултат на покровителството на крал Франсоа I, Леонардо да Винчи прекарва последните години от своя живот във Франция. Ето защо Лувъра притежава може би най-голямата негова колекция: “Мона Лиза”, “Мадоната в пещерата” и др. Широко представени са и картините на Рафаел. Наред с прочутите му Мадони, тук е експониран и портрета на италианския хуманист Балтасар Кастилионе. Други италиански художници намерили място в експозицията са: Кореджо, Джорджоне, Тициан, Веронезе, Тинторенто, Караваджо.
Кардиналите Ришельо и Мазарини притежавали богати частни колекции с картини от италиански майстори, а крал Людовик ХIV откупува част от картините на английския крал Карл I. Така в началото на ХVIII век в кралската колекция вече се числят 89 картини на римски и флорентински художници, 102 на венецианци и 178 на ломбардци. Колекцията на Лувъра се дообогатява по време на Италианският поход на Наполеон. От завладяните земи се изземат всички произведения на изкуството, които са включени в Музея на Наполеон, разтурен след Виенският конгрес (1815), на който се решава всички ограбени паметници на културата да бъдат върнати на притежателите им.
Испанската художествена школа е представена от Ел Греко – “Свети Людовик”, “Разпятие”, Рибера, Франсиско Сурбаран – “Свети Бонавентур на Лионския събор”, “Смъртта на Бонавентур”, Веласкес – портрети на кралица Мариана и инфант Маргарита, Мурильо – “Бедно момче”, и Ф.Гоя – портрети на Фердинанд Гилмард, Перес де Кастро, маркиз де ла Солан, маркиз де Санта Крус, маркиза Солан, и др. По време на нашето посещение това крило беше в ремонт и картините не бяха представени на друго място.
Фламандската школа заема достойно място в експозицията на Лувъра. От нейния най-ярък представител Рубенс тук са показани 21 картини рисувани по поръчка на френската кралица Мария Медичи за Люксембургския дворец в Париж – портрети на Мария Медичи, Хенрих IV, Людовик ХIII, както и портрет на съпругата на художника “Елена Фурман с детето си”, композицията “Кермес”, “Юпитер и Юнона”, “Аполон и Меркурий” и др. Колекцията от картини на Рембранд започва с Автопортрет от 1660 г., след това са експонирани “Вирсавия и Христос в Емаус” и др. От тази школа са и платната на Антонис ван Дайк – “Портрет на Карл I”, Якоб Йорданс и Франс Снайдерс.
От холандската школа през ХV век са представени Ян ван Ейк – “Мадоната на канцлера Ролен”, Рогир ван дер Вейден – “Благовещение”, Франс Халстири, Ян Вермеер ван Делфт, а от ХVII в. са експонирани платната на Франц Халс, Вермер Делфтски и др.
Немската школа е представена с малко картини, между тях е Автопортрет на Дюрер, четири портрета на Ханс Холбайн – кентърбарийския архиепископ, английската кралица Ана Клевска, астронома Кратцер и Еразъм Ротердамски, “Венера на фона на пейзаж” от Лукас Кранах.
В Лувъра е съхранено цялото художествено наследство на Франция от ХIV до ХIХ в. Френската живописна школа води началото си от ХV в., когато в Авиньон се създава художествена школа, представена в Лувъра с “Пиета от Авиньон”. В град Тур по това време възниква и Лоарската школа, чийто представител Жан Фуке е показан с реалистичния портрет на Франсоа I.
Разцвета на френската живопис през ХVII и ХVIII век е широко представено. Най-яркият френски художник на ХVII век е Никола Пусен (1594-1665). Той живее и твори в Италия под въздействието на античното изкуство. Людовик ХIV притежава тридесет от най-хубавите му картини, експонирани сега в Лувъра. Оригиналността на творбите му идва от романтичните пейзажи изпълващи картините като например, “Вдъхновението на поета”, “Пастири от Аркадия”, “Намирането на Мойсей”. Негов съвременник е Клод Лорен (1600-1682). Той също се прекланя пред природата, но търси специфични средства за да отрази нейната неповторимост. Лорен използва цялото богатство на светлините и сенките за да предаде дълбочина на пейзажа, ефирността на морската омара и прозрачността на светлината на слънцето при изгрев и залез. Сред майсторите на портрета по това време е Филип дьо Шампен (1602-1674). Неговият най-известен портрет е на кардинал Ришельо.
В началото на ХVIII век се появява едно течение във френската живопис, чиито родоначалник е Антоан Вато (1684-1721). Роден във Фландрия, голям поклонник на Рубенс, той създава оригинално френско изкуство подчинено на светския дворцов живот. Типичен пример за това направление е неговата картина “Заминаване за остров Китера”. Най-известен негов ученик е Франсоа Буше (1709-1770), любимец на крал Людовик ХV. В неговите картини преобладават влюбени двойки, венери, амури и т.н. Единствено портретите на мадам Помпадур и на съпругата му показват, че той притежава усет към реализъм.
Френската живопис през ХIХ век преживява голям подем. Тя се развива в три основни направления: класицизъм, романтизъм и реализъм. Трите течения са широко застъпени в експозицията. Великата френска революция дава тласък на монументалната живопис. Така например Жак-Луи Давид (1748-1825), придворен художник на Наполеон I, рисува “Коронясването на Жозефина”, “Наполеон преминава Алпите” и др.
Сред най-даровитите художници на ХIХ в. се нарежда Жан Доминик Енгър (1780-1867), ученик на Давид. Най-добрите му картини са “Портрет на Бертен Стари”, “Госпожа Ривиер”, “Одалиска” и др.
Френският романтизъм в изкуството започва след революцията от 1830 г. Негов предвестник е Пиер Прюдон (1758-1823) с “Отвличането от Психея”. Антоан-Жан Гро (1771-1835) рисува огромни батални сцени от военните походи на Наполеон, експонирани в една от залите на Лувъра. Типичен представител на романтизма е Теодор Жерико (1791-1824). Неговата картина “Салът На Медуза” впечатлява посетителя с драматизма на корабокрушението. Йожен Дьолакроа (1798-1863) е представен с композициите си от Алжир и Мароко и с картините “Клането на остров Хиос”, “Свободата води народа на барикадите”.
Втората половина на ХIХ век е най-плодотворна за френската живопис. Тогава творят Камий Коро, Теодор Русо, Жан-Франсоа Миле, Оноре Домие, Гюстав Курбе и др. Импресионистите са експонирани в отделен музей от 1947 г., намиращ се в градината на Тюйлери в павилиона “Жо дьо Пом”, а от 1986 г. и в музея “Д 'Орсе”. Там са картините на Едуар Мане, Едгар Дега, Клод Моне, Алфред Сисле, Камий Писаро, Огюст Реноар, Пол Синяк, Жорж Сьора и постимпресионистите – Пол Сезан, Винсент ван Гог, Пол Гоген и др.
В отдела за приложни изкуства се съхраняват над 80 хил. музейни предмета. Те са експонирани в специално оформени зали. Така например, статуетки от слонова кост от Средновековието са разположени в малки ниши в стените облицовани с тъмна дамаска. Декорацията на зала “Аполон” продължава 20 години под ръководството на арх. Льобрюн. На тавана на залата сред богати орнаменти са изписани четири пана посветени на античния бог на слънцето Аполон, в облика на който са представяли и прославяли крал Людовик ХIV – кралят Слънце. В центъра на галерията са експонирани съкровищата на френска корона, сред които брилянта “Регент” -137 карата, мебели от дворците на Людовиците, бижута, ювелирни изделия и мн. др. В експозицията присъстват и уникати от Византия, релефи от слонова кост от времето на Каролингите, емайли от Лимож (ХIII в), стъклописи, тъкани, накити и др.
“Нике” от Самотраки
Обирът на века в Лувъра е извършен за 7 минути, търсят се 8 безценни бижута. Френската полиция издирва четирима крадци, а сигурността на Лувъра е поставена под въпрос. Това е най-зрелищният обир в Лувъра, откакто "Мона Лиза" на Леонардо да Винчи е открадната през 1911 г.
Френската полиция издирва четирима крадци, извършили високо професионалния обир на Лувъра сутринта в неделя 19.10.2025г, след като нахлуха в една от най-богато украсените зали на музея и избягаха с осем "безценни" исторически бижута, включително огърлица, подарена от Наполеон на съпругата му. Крадците са проникнали в 9:30 ч. местно време в неделя и им е отнело седем минути, за да откраднат бижутата. Те се приближили сградата отвън, от място, където се извършвали строителни работи. За достъп до музея били използвани камион и подемник. Крадците са използвали ъглошлайф и електрически инструменти, за да счупят прозорците и да влязат. Крадците са проникнали през фасадата, която гледа към река Сена, където текат строителни работи, и са използвали товарен асансьор, за да достигнат до галерията. В изявление министерството на културата заяви, че алармите са се задействали мигновено. Петима служители на музея, които са били в галерията или наблизо, са спазили протокола, като са се свързали със силите за сигурност и са защитили посетителите. В него се казва, че бандата се е опитала да подпали превозния си камион отвън, но е била предотвратена от намесата на служител на музея. Крадците са се насочили към две стъклени витрини. Позлатената галерия "Аполон" в Лувъра, чиято богато украсена украса е поръчана от Краля Слънце Луи XIV, притежава колекция от исторически корони, диадеми и суверенни бижута. Това е една от най-впечатляващите зали на музея. Сред експонатите, които обикновено се показват там, са три исторически диаманта - "Регент", "Санси" и "Хортензия". Според властите са били откраднати осем предмета, включително диадеми, колиета, обеци и брошки. Те са принадлежали на съпругата на Наполеон, императрица Мария-Луиза; на снаха му, кралица Хортензия Холандска; на кралица Мария-Амалия, съпруга на последния френски крал Луи-Филип, управлявал от 1830 до 1848 г.; и на императрица Евгения, съпруга на Наполеон III, управлявала от 1852 до 1870 г. Повечето от кралските регалии на Франция са изгубени или продадени след Революцията от 1789 г., но някои предмети са спасени или изкупени обратно. По-голямата част от това, което е било във витрините, обаче датира от 19-ти век и от двете императорски семейства на Наполеон и неговия племенник Наполеон III. Корона, носена през 19-ти век от императрица Евгения, съпругата на Наполеон III, е била намерена счупена близо до музея, след като крадците са избягали. Тя изобразява златни орли и е покрита с 1354 диаманта и 56 изумруда. Други откраднати бижута включват сапфирено колие и сапфирени обеци с осем сапфира и 631 диаманта, принадлежало на кралиците Мари-Амели и Ортанс, носени от доведената дъщеря на Наполеон, Хортензия, която става кралица на Холандия, и които са били носени и от кралица Мария-Амалия от 19-ти век.
Освен това - медальон с 32 смарагда и 1138 диаманта, принадлежал на Мари-Луиз, втората съпруга на Наполеон Бонапарт.
Сред откраднатите скъпоценности е тиарата на императрица Евгения – украсена с 212 перли и 1998 диаманта, поръчана от съпруга ѝ, император Наполеон III. Задигната е и безценната диамантена брошка, която тя е носила. Отмъкнати са също смарагдово колие и обеци – сватбен подарък от Наполеон I за втората му съпруга Мария-Луиза Австрийска.
Сред откраднатите скъпоценности е тиарата на императрица Евгения – украсена с 212 перли и 1998 диаманта, поръчана от съпруга ѝ, император Наполеон III. Задигната е и безценната диамантена брошка, която тя е носила. Отмъкнати са също смарагдово колие и обеци – сватбен подарък от Наполеон I за втората му съпруга Мария-Луиза Австрийска.
Диадема от бижутата на кралица Мария-Амалия и кралица Хортензия;
