Боянската църква, България

Боянската църква е един от малкото изцяло запазени до наши дни паметници от Средновековието. Разположена е в полите на Витоша, в софийския квартал Бояна (село Бояна е обявено за квартал на София през 1961 г.). Боянската църква е семеен храм, построен при двореца на софийския аристократ Калоян - управител на Средечката хора (област). От ктиторския надпис научаваме, че той е бил внук на сръбския крал Стефан Първовенчани и братовчед на българския цар Константин Тих и имал много висок ранг - севастократор, титла, давана само на членове на царската фамилия. Според същия надпис строежът и стенописването на църквата са завършени през 1259 г. Именно заради стенописите, изпълнени от неизвестен художник от търновската дворцова школа, Боянската църква днес е вписана в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. За първи път в Европа, десетилетия преди появата на първите предренесансови фрески, българският художник рисува с реализъм, непознат дотогава в средновековното изкуство. Боянският майстор е изобразил реалистино религиозните сцени. В Боянската църква са изрисувани и първите светски портрети в българската живопис. Изключителното майсторство, с което са нарисувани, нарежда боянските стенописи в съкровищницата и на европейското изкуство. Боянската църква е открита за науката от руския учен Виктор Григорович. През 1844 - 1845 г. Той посещава Бояна и описва руините от каменни зидове около църквата и останките от древен замък по склоновете на Витоша. В църквата открил два ценни ръкописа - Боянското евангелие от XII-XIII в., написано на кирилица върху по-стар, изтрит глаголически текст от края на XI в. и Боянския поменник. За изключителната ценност на стенописите пишат редица учени. Първото цялостно изследване на Боянската църква е дело на видния изкуствовед Андрей Грабар, който определя Боянската църква като "най-ценния български принос в средновековното изкуство" във византийския свят

Виена, Вотивкирхе, Австрия

Вотивната църква, на немски Votivkirche, е важно римокатолическо светилище в центъра на Виена и втората по височина църква в града.
Невъзможно е да не се забележи, че Вотивкирхе е построена в подобен стил на някои други виенски сгради (например кметството). Стилът може да се опише като неоготически с типични стройни и високи линии.

Benji Traveler: Виена, Кметството, Австрия

С височината си от 99 метра тя е втората по височина църква след Стефансдом и почти се равнява на височината на виенското кметство.
Benji Traveler: Виена, Катедралата „Свети Стефан“, Австрия

Църквата е построена близо до Шоттентор на мястото на неуспешното покушение срещу император Франц Йосиф I. Братът на императора Фердинанд Максимилиан впоследствие организира събирането на пари като дарение - над 300 000 златни монети, които използва за построяването на тази църква като благодарност към Бога за спасяването на живота на императора (оттук и името "вотивна" = благодарствена църква).
Плановете за църквата са определени в архитектурен конкурс през април 1854 г. Представени са 75 проекта от Австрийската империя, германските земи, Англия и Франция. Журито избира проекта на Хайнрих фон Ферстел (1828–1883), който по това време е само на 26 години. Той избира да построи катедралата в неоготически стил, заимствайки в голяма степен от архитектурата на готическите френски катедрали.
Строежът започва през 1856 г. и е осветена двадесет и шест години по-късно на 24 април 1879 г., по случай сребърния юбилей на кралската двойка. Църквата е една от първите сгради, построени на Рингщрасе. Тъй като градските стени все още са съществували по това време, църквата не е имала естествени енориаши. По това време тя е била замислена като гарнизонна църква, обслужваща многото войници, дошли във Виена след Революцията от 1848 г. Църквата не се намира директно на булеварда, а по протежение на широк площад (сега парк Зигмунд Фройд) пред нея. Вотивкирхе е направена от бял пясъчник, подобен на Стефансдом, и следователно трябва постоянно да се ремонтира и защитава от замърсяване на въздуха и киселинни дъждове, които са склонни да оцветяват и ерозират мекия камък. Църквата е претърпяла обширни ремонти, след като е била силно повредена по време на Втората световна война.
Вотивкирхе има типичната форма на готическа катедрала: фасада с две тънки кули и три фронтонни портала с архиволти и галерия със статуи над порталите; централен портал, два пъти по-широк от страничните портали; розетка, увенчана с фронтона на покрива на нефа; камбанарии и кула на трансепта; контрфорси, опори и летящи контрафорси. Интериорът се състои от неф и два кораба, пресечени от трансепт. Този трансепт има същата височина като нефа, докато корабите са само наполовина по-високи и наполовина по-широки от нефа. Страничните параклиси в трансепта са толкова високи и широки, колкото корабите. Хорът е заобиколен от апсидиоли и параклис на Девата Мария.
Витражът на императора, дарен от град Виена, изобразява избавлението на императора, спасен от убийство от Максимилиан Граф О'Донъл фон Тирконъл, но тази оригинална тема е загубена, когато прозорците са унищожени по време на Втората световна война. Прозорец е реставриран през 1964 г., макар и модифициран, за да отрази променящите се времена. Детайлите от действителния момент на избавлението на императора са загубени и макар иначе да е верен на оригиналния дизайн, заместващият го е придобил по-малко монархически и по-религиозен тон.
Мраморният олтар е украсен с панели с инкрустации от стъклена мозайка и се поддържа от шест алабастрови колони.
Четирите странични параклиса в трансепта са толкова високи и широки, колкото и пътеките: параклисът „Розарий“, параклисът „Кръст“, епископският параклис и баптистерият. Те образуват странични пътеки в трансепта, създавайки странното впечатление, че трансептът е съставен от три пътеки. Всеки от тези четири трансептни параклиса показва на стенните си колони четири статуи на светци. Известният полихромен Антверпенски олтар в късноготически стил (около 1530 г.) е бил в параклиса „Розарий“ до 1986 г., но сега се намира в музея. Ренесансовият саркофаг на Николай, граф фон Салм (защитник на Виена по време на турската обсада през 1529 г.) се намира в баптистерия. Той е поставен в знак на благодарност от император Фердинанд I.
Шестоъгълният неоготически амвон стои върху шест мраморни колони. Предните панели ни показват в средата проповядващ Христос, ограден от двете страни от църковните отци: Свети Августин, Свети Григорий, Свети Йероним и Свети Амвросий. Тези полурелефи са рамкирани във вдлъбнати медальони с позлатен мозаечен фон. Четири колони поддържат дървения резонатор, а отгоре има шпил със статуя на Йоан Кръстител. И точно както скулпторът на Стефансдом е изобразен под амвона на тази църква, архитектът на Вотивкирхе, Хайнрих Ферстел, е изобразен под този амвон от Виктор Тилгнер.

Виена, Пратера, Австрия

Виенският Пратер е голям обществен парк, разположен във виенския втори окръг – Леополдщат. Увеселителният парк Вурстелпратер, често наричан просто Пратер, се намира в един от ъглите на парка и се е превърнал в нещо повече от място за забавление.
Една част от него е известна като "зеленият Пратер"(Grüner Prater), там именно се намира главната алея, територията на Виенския международен панаир, хиподрума, стадиона, колодрума, различни спортни площадки и съоръжения. В северната част пък е разположен популярният атракционен парк, който всъщност всички простичко наричат Пратера. Тук се намира и прочутото Виенско колело, високо 65 метра – символ не само на парка, но и на града.
За пръв път местността, където днес се намира парка, се споменава в документи от 1162 г., с които Фридрих I дава земята на благородническата фамилия де Прато. Самата дума „Пратер“ се появява за пръв път през 1403 г. и се отнася за малък остров в Дунав и околността му. Близо 150 години след това терена има различни собственици, но през 1560 година той е купен от император Максимилиан II и превърнат в ловен парк. За да реши проблема с бракониерството, император Рудолф II забранява достъпа до Пратера. Едва на 7 април 1766 г. той отново е отворен за обществеността от император Йозеф II, който разрешава в него да бъдат разкрити и кафенета. Това дало началото на Вурстелпратер, като ловуването в парка продължило до 1920 г.
Увеселителния парк предлага на своите посетители голяма и разнообразна гама от атракции – блъскащи се колички, зали за пейнтбол, изкривени огледала, както и специални съоръжения за деца. Тук се намира и най-голямата въртележка в света (117 м, 60 км/ч).
Не липсват и високоадреналински забавления като влакчета на ужасите, скокове с бънджи, изстрелване със сфера, летене над Виена с балон и много, много други.
Най-известната атракция в Пратера безспорно е високото 65 метра Виенско колело, създадено през 1896 г. от английският инженер Валтер Басет. Един кръг на завъртане трае около 20 минути, колелото се върти с максимална скорост от 2,7 км/ч, като през това време може да се насладите на прекрасната панорама на града. Предлагат се и романтични обяди за двама, както и кетъринг по време на тура.
Докато си почивате може да похапнете от вкусните наденички в някои от традиционните виенски ресторанти, като Schweizerhaus и на Walfisch или да си купите нещо за спомен от сувенирните магазини.
Пратера е отворен за посетители от март до октомври от 10.00 до 1.00 часа, но някои от атракциите, както и хранителните щандове и ресторантите са достъпни през цялата година. Няма входна такса, за да влезете в парка, но всяка атракция си има своя цена за билетите.
От средата на ноември до началото на януари на площада до Виенското колело отваря врати Коледен базар, където се предлагат традиционните коледни подаръци, кактo и сезонни храни и напитки.
На територията на Пратера се провеждат постоянно и множество изложби и панаири. В парка му са изградени безброй спортни съоръжения ,басейни, тенис кортове, голф площадки, планетарии, много барове и ресторанти. Това наистина е един от най-хубавите и модерно по последна дума на техниката оборудвани атракционни паркове в Европа