Виена, Карлскирхе, Австрия

През 1679 година чумата влиза във Виена и решава да поостане. Разразилата се епидемия омаломощава града. Император Леополд I го напуска, за да се спаси от опасността. Ужас, лудост, безредие, глад и мъка шестват по улиците. В опит да се ограничи разнасянето на заразата за първи път се взимат санитарни мерки, труповете се изнасят извън града и се изгарят, направени са лечебници, които да поемат болните.
Когато епидемията затихва (смята се, че загиналите са около 75 000), Леополд I се връща във Виена и построява колона в знак на почит и благодарност към бога.
Benji Traveler: Виена, Чумната колона, Австрия

Великолепната колона не успяла да задържи задълго чумата далеч от Виена. През 1713 година избухнала нова епидемия. Безсилен да се бори с нея по друг начин, император Карл VI дал обет, че ако чумата си отиде от града, той ще построи църква и ще я нарече „Свети Карл Боромео“. Свети Карл бил италиански епископ, живял през XVI век, който се борел с чумата и търсел лек за страданията на болните.
Когато заразата се навилняла и напуснала града, императорът пристъпил към изпълнение на обета си. През 1716 година Йохан Бенрхард Фишер фон Ерлах (този, който направил основните скулптури от колоната на чумата) поставил основните на Карлскирхе. По-голямата част от парите за строежа са събрани от евреите, които по това време плащали данък, задето живеели във Виена. В учебниците по история ще го срещнете като еврейска привилегия за пребиваване. През 1723 година Фишер фон Ерлах умира и църквата е довършена от неговия син.
Сградата на църквата „Свети Карл“ е меко казано впечатляваща. В нея са комбинирани архитектурни елементи от различни епохи и от много други църкви – шедьоври на архитектурата. Особено впечатляващи са зеленият купол откъдето се разкрива чудна гледка към цяла Виена; и двете колони, напомнящи Траяновата колона в Рим, на които са изобразени моменти от живота на Карл Боромеус.
Карлскирхе е с размери 80х60 м, а куполът се издига на височина 72 м. Фасадата е доминирана от две колони с височина над 60 метра със спираловидни фрески, вдъхновени от Колоната на Траян в Рим.
Вътрешността на църквата се отличава с особено красиви фрески на тавана на купола, които могат да се видят отблизо от панорамния асансьор с височина 33 метра.
Интериорът на Карлскирхе не е толкова еклектичен – разкошни барокови фрески и скулптури карат посетителите да затаят дъх. Някога в тази църква служел като свещеник Антонио Вивалди и тук написал „Четирите годишни времена“. Днес „Св. Карл“ е превърната в музей. Много често в нея се изнасят и концерти. Класическата музика, светлината, която влиза през прозорците на купола, божествената красота на мястото ще ви очарова.