Първите планове за създаване на голям музеен комплекс, който да побере императорските колекции от произведения на изкуството, датира от 1848 година. През 1870 година е готов проектът на Готфрид Семпер за т. нар. Кайзефорум. Идеята е да се построят две нови, големи музейни сгради, две нови крила на двореца и да се направят два площада – Хелденплац и площад „Мария-Терезия“.
От свръхамбициозния проект са построени музеите, едното крило на двореца и двата площада. Сградите на двата музея са повече от впечатляващи с мащаба и архитектурата си. Те са абсолютно огледални, в нео-ренесансов стил. Разкошният им интериор е проектиран от Карл фон Хазенауер – статуи, колони, мраморни стълби.
С края на Хабсбургската империя през 1918 по-нататъшна дейност по проекта на Семпер е преустановена. Не се реализират и плановете за свързване на двата площада с две триумфални арки. Причината за това е избухването на Първата световна война.
Паметникът на Мария-Терезия е създаден през 1888 година, един век след смъртта й, от Каспар Цумбуш, по желание на император Франц-Йосиф I. Работата по него е продължила 15 години. Той е с височина 19 м, бронзовите статуи тежат общо 44 тона, а статуята на седналата императрица тежи около 6 тона. Мария-Терезия е седнала на пиедестал, подкрепен от коринтски колони. В ръцете си държи указа, издаден от император Карл VI през 1713 година, с който той разрешава на трона да се качи жена. Императрицата е заобиколена от най-близките си съветници. Темите, разработвани от Цумбуш, са предоставени от историка Алфред Ритер фон Арнет, който пише обширна монография за Мария-Терезия. Любопитна подробност е, че кухината под паметника, която се образува от колоните, е била използвана от руската армия през 1945 година за съхранение на оръжие.
Защо паметник точно на Мария-Терезия
Тя не само е единственият владетел жена от династията на Хабсбургите, но се задържа на трона 40 години след като е водила доста трудна борба за него. Може да се каже, че е най-популярната императрица сред народа. Реформите, които въвежда в образованието, здравеопазването, икономиката, гражданските права превръщат Австрия в истинска европейска сила. Въпреки че е ревностна католичка, Мария-Терезия не позволява на църквата да оказва силно влияние върх държавата, премахва и инквизицията. Междувременно успява да роди 16 деца, да ги отгледа и да им уреди династични бракове, които дават допълнителна стабилност и спокойствие на държавата.
Музеят на историята на изкуството във Виена (Kunsthistorisches Museum Wien – KHM) е един от най-величествените и богати музеи в света. Разположен на площад Мария-Терезия, срещу своя „близнак“ – Природонаучния музей, той впечатлява не само с колекциите си, но и с разкошната архитектура.
Основан е през 1891 г. от император Франц Йосиф I, за да съхранява изкуството, събирано от Хабсбургите в продължение на векове. Построен е в неоренесансов стил като част от амбициозния проект за разширяване на Виена. Днес е един от най-престижните музеи в света с безценни колекции от античността до XIX век.
В музея може да се види галерията на старите майстори - шедьоври на Рембранд, Рубенс, Веласкес, Тициан, Караваджо, Вермеер и Дюрер. Най-известната картина: „Вавилонската кула“ на Питер Брьогел Стария. Най-голямата колекция на Брьогел в света (включително „Ловци в снега“ и „Селска сватба“); египетско-ориенталската колекция - древноегипетски саркофази, мумии и артефакти, писмени паметници на шумерите, асирийците и вавилонците; антична колекция - гръцки, римски и етруски скулптури, вази и монети. „Гемата на Август“ – уникален резбован камък с изображение на император Август; кабинетът на изкуствата и чудесата - съкровища, събирани от Хабсбургите, включително механични автомати, миниатюрни скулптури и златни артефакти. Солницата на Челини – шедьовър на златарското изкуство от XVI век; Монетният кабинет - една от най-големите колекции на монети и медали в света, с екземпляри от античността до днес.
Музеят има впечатляващ неоренесансов дизайн с мраморни колони, златни орнаменти и величествен купол. Вътрешността е украсена с фрески от Густав Климт, които представят историята на изкуството.
Природоисторическият музей (Naturhistorisches Museum) във Виена е един от най-големите музеи в Австрия и е от най-значимите сред аналогичните музеи в света. Открит е за посетители на 10 август 1889 г. Колекциите му са експонирани на площ от 8 700 кв.м.
Основателят на колекцията е Франц Щефан фон Лотринген, съпруг на Мария Терезия. През 1750 г. той купува най-известната колекция в света по онова време от Йохан Ритер фон Балоу. Тя наброява 30 000 обекта, между които редки охлюви, корали, раковини, както и скъпоценни камъни и минерали. Дори тогава сбирките са подредени по научни критерии.
С течение на времето колекцията става толкова обширна, че помещенията на замъка Хобсбург вече не предлагат достатъчно пространство. Сегашната музейна сграда е открита в 1889 г., едновременно с откриването на нейната сграда-близнак - Музея на история на изкуствата. Двете здания са с идентичен екстериор и са с лице едно към друго на площад Мария Терезия, намиращ се на Рингщрасе. Двата музея са построени в стил неоренесанс между 1872 и 1891 г. според планове, изготвени от архитектите Готфрид Семпер и Фрайхер Хазенауер.
По време на Холокоста музеят се обогатил с вещи, принадлежащи на богати евреи. И до днес някои от тях се намират в музея, тъй като връщането им на наследниците и близките по силата на закона за реституцията от края на 1990г. е бавен процес.
Фасадите и интериорът на сградата, орнаменталната декорация, обзавеждането и ценните експозиции превръщат виенския Природо-исторически музей в "музей на музеите" за културно-историческо съхранение.
В центъра на сградата е куполът, висок около 60 метра. Той представя гръцкия бог Хелиос, а на перилата на стълбите са поставени статуи на известни учени. По стените в помещенията могат да се видят над 100 маслени картини от известни художници с мотиви от света на науката.
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар