Малага, Катедралата на Въплащението, Испания

Строителството на катедралата започва през първата половина на 16в. и продължава до 18в. Тази смесица от няколко архитектурни стила: готика, ренесанс, барок е може би най-известната сграда в града. Причината за този архитектурен микс е дългият период на строителство на La Manquita. Тя е издигната на мястото на джамия, стояла там в продължение на 8 века по време на управлението на мюсюлманите. Според първоначалните планове катедралата е била замислена с две кули, но поради липсата на средства в крайна сметка бива издигната само една кула. От там идва и името, с което е популярна - La Manquita, което в превод означава "едноръка жена".
Фасадата на сградата е изработена в бароков стил. Тя е разделена на две нива. Първото ниво се състои от 3 арки, във всяка от които има портали, разделени от мраморни колони. На странчните врати са издълбани образите на патронните светци на Малага. Над вратите има барелефи с форма на медальoни. Тези над страничните врати изобразяват покровителите на Малага св.Кириак и св. Паула, а над централната представя сцена от Библията. Северната кула е висока 84м, което я прави втората по височина кула в Андалусия след кулата Хиралда в Севиля.

Benji Traveler: Севиля, Катедралата “Catedral de Santa María de la Sede” и кулата Хиралда, Испания

В катедралата могат да се видят множество скулптори, повечето от които са дело на Луис Ортиз. Силно впечатление прави органът, който се състои от над 4000 тръби и се използва и до ден днешен. 

Погледната отвътре, човек остава смаян от внушителният размер на тази сграда, състояща се от три кораба, всички с еднаква височина, макар че централният е доста по-широк от страничните. За да осигури стабилност при тази височина, архитектът е използвал оригинална система от кръстообразни стълбове, крепящи къси коринтски колони вместо банкетони, обединява традиционни класически елементи с ренесансови, наслагва различни архитектурни похвати.
Целият храм отгоре е покрит с прекрасно декорирани сводове. Украсата на мястото за сядане на хора е завършена от прочутия Педро де Мена, подредил там 42 скулптурни фигури.
Също така заслужава да бъдат изтъкнати и смайващите барокови органи и мраморните амвони, украсени със сцени от Еклесиаста.
В страничните параклиси се намират забележителни произведения на изкуството: една прекрасна Плачеща майка от Педро де Мена, един Христос на кръста от Алонсо де Мена, Девата от Росарио на Алонсо Кано и др.
По време на визитата из вътрешността, не би трябвало да пропуснете да разгледате и останалите забележителни скулптури в отделните параклиси, готическия олтар, параклисът на Претворението, направен изцяло от мрамор с четири стабилни ахатови колониВ катедралата има и музей.

Защо южната кула липсва? – Защото не достигат средства за изграждането ѝ. Най-широко разпространената версия е, че парите за изграждането ѝ са използвани за финансиране на американските щати във войната им за независимост от Великобритания. Целта на испанците е била чрез подпомагане на независимостта отвъд океана да успеят да си върнат собствени земи завзети от Обединените кралства.

Любопитен факт е, че гаргойлите (каменните декоративни водоливници), които в готическата църковна архитектура обикновено са с гротескни изображения на фантастични същества, тук са оформени така, че да приличат на дула на топове. Смята се, че това е направено, за да може отдалеч сградата да прилича на крепост и да откаже евентуалните нашественици да атакуват града. Дори Ханс Кристиан Андерсен се заблуждава и пише, че Малага е красив град, защитаван от голяма бяла крепост с много оръжия. На импозантната външност на църквата не отстъпва и изключително красивият ѝ интериор.

Храмът Ла Виктория

Църквата е издигната през 1487г. на мястото, на което са се издигали шатрите на католическите крале по време на обсадата на Малага през същата година. Най-забележителното в нея е прекрасната украса, издигаща се над основния олтар. В криптата се намира фамилната гробница на графовете Буенависта, които извършват реконструкцията на храма през XVII век.

Малага, Крепостта Alcazaba и хълмът Gibralfaro, Андалусия, Испания

La Alcazaba (Цитаделата) е най-важната забележителност на Малага и е разположена на върха на хълм над града. Това е едната от двете мавърски крепости в града; другата е Кастило де Гибралфаро, която е разположена по-високо на хълма над нея. La Alcazaba е най-добре запазеният мавърски укрепен дворец в Испания. Построен върху руините на римско укрепление по време на Абд-ал-Рахман I - първият емир на Кордоба, около 756-780г., първоначалната цел на La Alcazaba е била да е отбранително съоръжение срещу пиратите заради доминиращата си позиция над града с гледки към морето.
Запазени са две от трите оригинални стени, както и над 100 кули и три палата. Първоначално крепостта е имала 110 основни и още няколко по-малки кули.Тази крепост датира от VIII век, макар че много голяма част от нейната същина е построена през XI век. Входът е през вратата, наречена Портата на Христос, където е отслужена първата литургия след превземането на Малага от християните. Веднага след като преминете през Арката на Христос, ще се озовете в арабските градини с подредени в редици прекрасни растения, оградени с жасмини, орлови нокти и цветни храсти. Прекрасен двор с гледка към морето - Plaza de Armas. Името Plaza de Armas идва от това, че тук преди са разполагали артилерията на крепостта.
Крепостта е разделена на две части. Особено добре се вижда отдалеч масивната каменна крепостна стена на външната цитадела, през която две порти водят към вътрешната част на Алкасаба. Ще се озовете в красиви градини, пълни с цветя, портокалови дървета и пътеки, виещи се по стръмните склонове. След това вътрешната цитадела придобива съвсем различен вид на типични андалуски дворци с богато украсени вътрешни дворове и градини.
Тази крепост представлява един от най-големите военни музеи от времето на маврите, запазени в Испания. Била е част от отбранителната система на арабска Малага и представлява част от защитната стена на града, която вече не съществува.
Ла Алказаба се издига върху двойна стена с правоъгълни кули. От рампата за достъп, която обикаля на зиг-заг и започва от улица Алказабийа, може да се види запазената досега част от тухлената стена, изкачваща се към планината.
Веднъж озовали се на най-високата част на крепостта не може да се пропусне изумителните гледки към град Малага и пристанището. Най-накрая трябва да се отдаде внимание и на археологическия музей, римският театър и крепостта Гибралфаро.

Замъкът Гибралфаро (Castillo de Gibralfaro)
Замъкът Гибралфаро може да се охарактеризира като отбранителна крепост. Построен е през XIV в., за да подсили защитата на крепостта Алкасаба, разположена на по-ниския хълм под този замък. Служил е главно като място за артилерия и охранителен пост за целия град.
Свързан е с крепостта Алказаба чрез укрепен каменен коридор с дължина около 250 метра. В днешно време Кастильо де Гибралфаро е едно от най-посещаваните места в Малага, особено заради впечатляващите гледки, които се откриват от местната наблюдателница Мирадор де Гибралфаро.
Гибралфаро, както и Алкасаба, е един от най-добре запазените паметници от този период в цяла Андалусия. Вътрешните дворове с помещения за войници и офицери и склад за оръжие са защитени от двойна масивна стена, охранявана от общо 8 кули, най-голямата от които, Торе Майор, е висока 17 метра. Замъкът се издига върху скали, които падат почти перпендикулярно на дълбочина 40 метра.
Замъкът Гибралфаро е разположен на едноименната планина на 132 метра над морското равнище. Първоначално на това място е имало останки от финикийска укрепление, което е превърнато в арабски замък-крепост през 14 в., за да подобри защитата на Малага.
Тази забележителна постройка датира от началото на XIV век когато строежът и е започнат от Юсеф I от Гранада върху стари финикийски останки и фар, което определя и името на крепостта - Гебел-фаро (Скалата на фара)
Замъкът е известен като сцена на финалните действия на завладяването на Малага от Католическите крале през 1487 г. След една дълга обсада в продължение на три месеца, кастилската войска успява да превземе града, отбраняван от 15000 африканци и войници от Малага, които се предават чак когато са победени от глада и след като крал Фернандо завладява крепостта, докато кралицата се е настанила в града. Всичко, което е останало от този исторически паметник е една поредица от солидни кули, издигащи се величествено над гъстата гора от борове и евкалипти.

Римският театър (Teatro Romano de Málaga)
Точно до входа на крепостта Алкасаба се намира друга от най-посещаваните културно-исторически забележителности в Малага – Римският театър. Разположен в подножието ѝ той остава скрит в продължение на векове, като е открит едва през 1951 година. Римският театър е използван от първи до трети век, след което е превърнат в кариера от маврите. За строежа му е използван блестящ бял мрамор и красиви извисяващи се колони, които впоследствие са използвани за построяването на Алкасаба. Театърът е основната запазена следа от римското присъствие в Малага.
Театърът е построен през І век пр.н.е. при управлението на император Август и е бил използван до III век.

Портата на Христос

Puerta de la Boveda (Портата на свода) - Типична мавърска puerta en recodo: вход на замъка, който е проектиран така, че да забавя навлизането на атакуващите - след като влязат през арката, евентуалните нападатели се изправят пред празна стена и трябва да направят остър завой, за да достигнат до следващата част от крепостта.

Puerta de la Columnas (Портата на колоните), която е била построена с римски мраморни колони, които поддържат мавърските арки с формата на подкова

Фонтанът до Puerta de los Cuartos de Granada - квартала Гранада (Cuartos de Granada), където са били дворците на владетелите на крепостта.

Plaza de Armas е приятно място за отмора. Това днес е градина с фонтани и бастион от южната страна, който някога е отбранявал брега.

Torre de Maldonado (Кулата Малдонадо)

Torre de la Armadura (Кулата с мудехарския таван)

Крепостта е построена отново от султана на Гранада Бадис Ал-Зири от 1057 до 1063г., а укрепените двойни стени, които свързват Алказаба със съседния Кастило де Гибралфаро над нея са построени от насридския владетел Юсуф през XIVвек, когато е обновена по-голяма част от вътрешността на двореца. Като дворец, Алказаба е била дом на редица мавърски владетели.
Вътре в двора на Насарите - в най-горната част на крепостта, има три вътрешни двора, първият от които е Patio de los Surtidores (Дворът на фонтаните), има Дворът на портокалите (Patio de los Naranjas) и Patio de la Alberca (Дворът с басейна)