В Севилската катедрала има 80 параклиса и 15 входни врати, повечето от които пищно украсени. Най-важният параклис е Capilla Mayor (основният параклис), В катедралата са гробницата на Христофор Колумб, останките на Фердинанд III Кастилски и Алфонсо X Кастилкси. Главният купол е над централния олтар. Изработен е в продължение на 44 год. и се състои от 36 позлатени панела, които пресъздават сцени от Стария завет и живота на светците. Пред олтара се издига статуя на патронната светица на катедралата Света Мария де ла Седе.
Има една андалуска легенда, която разказва, че докато са строили катедралата на Севиля, строителите ѝ са казали: „Нека построим толкова красива и толкова велика църква, че тези, които я видят завършена, да си помислят, че сме луди.“ Мисля, че са успели да го постигнат, защото катедралата е огромна и същевременно пищна. Буквално ви зашеметява още от пръв поглед. Тя е третата по големина готическа катедрала в Европа, но не само размерът ѝ я прави толкова уникална. Историята на “Catedral de Santa María de la Sede” е това, което ще събуди още повече любопитството ви към нея.
В края на 15-ти век Севиля се превръща в богат търговски център, с плавателна река и пристанище. Построяването на впечатляващ и огромен християнски храм е въпрос на престиж за управниците на града. По този начин те целят да докажат своето богатство и важност на останалия свят и гостите на Севиля. Разположена в центъра на стария град, Севилската катедрала е изградена върху руините на голяма мавританска джамия (Алмохадската джамия), която маврите преди това са построили върху древен римски храм. Алмохадите управляват Севиля през XII век. Те са бербери, които идват от Мароко и зявладяват Севиля. Алмохадския халиф Абу Якуб цели да превърне Севиля в столица на Ал-Андалус. Но местните не са приели добре новите си завоеватели и за да покажат надмощието си, алмохадските лордове посторили голяма нова джамия. Бижуто на тази джамия е било минарето, строено по подобие на минаретата на берберските храмове в Мароко. Следва ерата на средновековна Испания, когато християнските монарси от Севера завладяват Ал-Андалус, ислямската Иберия и великата Севиля. В края на тринайсти век Фердинад III Кастилски завзема Севиля от маврите и джамията става християнско владение. Изобщо мястото преплита историята на различните народи и религиозни надмощия през вековете. През 1401г. християните събарят голяма част от джамията и започват изграждането на Севилската катедрала в чест на победата на християнството. Катедралата е завършена през 1507 г., повече от век след началото на строителството и умело разказва историята на Севиля в архитектурата си.
Кулата Хиралда
Камбанарията е бижуто на катедралата. Хиралда остава безспорна емблема и на самата Севиля и се вижда почти от всички части на града. Камбанарията е била минаре. Архитектът Ахмед Ибн Басо започва изграждането ѝ през далечната 1184 г. Стилът на кулата наподобява на някои сгради, издигнати в Северна Африка, например минарето на Алмохад на джамията Кутубия в Маракеш. По време на съществуването си като минаре, севилската кула е имала четири златни сфери, които са блестяли като фар в далечината. Архитектурата е толкова величествена, че когато християните разрушават джамията, те решават да запазят минарето. Архитектът от Кордоба Ернан Руис II реконструира минарето в камбанария като поставя 4 метрова скулптора, изобразяваща християнската вяра, за да символизира триумфа на католическата религия над исляма. Статуята служи и като ветропоказател, от там идва и популярното наименование на камбанарията – Хиралда – „тази, която се върти“.
В камбанарията има 24 камбани, по една за всяка от енориите на Севиля и за 24-те рицари, които сa участвали заедно с Фердинанд III в реконкистата. Височината на кулата е 97 метра, до върха и се достига по наклонени рампи, а не по стълби. Конструирана е така, за да може по тях да се изкачва кон. Защо? Защото, когато кулата е била минаре, катеренето пет пъти на ден за езана е било много по-лесно с кон.
Гробницата на Христофор Колумб е една величествена скулптурна композиция. Няколко хипотези разказват, че останките му са били разнасяни до Куба, Хаити, Доминиканската Република, докато най-сетне се установяват в Севиля и през 1902 година за тях се построява този великолепен монумент.
Представители на четирите големи кралства на Испания по времето на Колумбовите пътешествия носят саркофага – Кастилия, Леон, Арагон и Навара
Казват, че кръстът на катедралата е изработен от първото злато, докарано от Колумб от Америка. Благодарение на него несметните богатства на Новия свят потичат към Испания. Само в севилския храм има 3 тона злато и седем тона сребро, претворени във фигури на ангели и светци, в разпятията, украсяващи най-големия олтар в света, в даровете и обредните чаши, отрупани с диаманти, рубини, сапфири, бисери.
От една единствена перла, която се смята за най-голямата в света, е изработен ангел, поставен върху короната на Светата Дева.
Заедно с по-малката на Младенеца тя се изнася под строга охрана само по време на шествието за "Успение Богородично".
В сумрака на църквата се пазят реликви, сред които стъкленица с пръсти на светци и ръката на света Тереза, която Франко носел навсякъде със себе си.
От една единствена перла, която се смята за най-голямата в света, е изработен ангел, поставен върху короната на Светата Дева.
Заедно с по-малката на Младенеца тя се изнася под строга охрана само по време на шествието за "Успение Богородично".
В сумрака на църквата се пазят реликви, сред които стъкленица с пръсти на светци и ръката на света Тереза, която Франко носел навсякъде със себе си.
Capilla Mayor (големият параклис) е най-величествения от 80-те параклиса в Севилската катедрала. В него се намира огромен олтар, изобразяващ сцени от живота на Христос и Virgen de la Sede – светицата покровителка на катедралата. Смело мога да твърдя, че това е шедьовъра на катедралата. Направен от полихромно дърво и обилно количество злато. Построен от много художници и скулптори, завършването му отнема близо век.
Кралския параклис Capilla Real
Параклисът е посветен на крал Фердинанд III, който завоюва обратно Севиля от мавританците. Построен е между 1551 и 1575 г., за да приюти останките на испански кралски особи от онова време. Любопитен факт: короната, разположена на върха на главата на девицата в параклиса, има близо 12 000 скъпоценни камъка и е направена от 22-каратово злато.
Кралския параклис Capilla Real
Параклисът е посветен на крал Фердинанд III, който завоюва обратно Севиля от мавританците. Построен е между 1551 и 1575 г., за да приюти останките на испански кралски особи от онова време. Любопитен факт: короната, разположена на върха на главата на девицата в параклиса, има близо 12 000 скъпоценни камъка и е направена от 22-каратово злато.
Във вътрешността на катедралата се намират голямо количество художествени и занаятчийски произведения с висока стойност
Пазят се немалко реликви и съкровища, в това число картини на Мурильо, Диего Веласкес, Франсиско де Сурбаран и Гоя. Казват, че кръстът на катедралата е изработен от първото злато, докарано от Колумб от Америка
Болничният параклис Capilla del Cristo de la Luz
Първоначално построен като болничен параклис през 15 век, той става част от катедралата като е свързан през външните стени на катедралата. Той остава един от най-необичайните в нея. Разпознаваем е по красивите витражи и статуята на Христос на кръста, която виси над олтара му.
Двора с портокаловите дървета Patio de Los Naranjos
Както показва името му, дворът на катедралата е пълен с ароматни портокалови дръвчета. Това е спокоен оазис, останал от времето на маврите. Особено завладяващ е по времето, когато портокаловите дръвчета цъфтят и ароматът им изпълва пространството. Лесно е да свържеш архитектурата и дизайна на двора с мавританския му произход като място за молитва в джамията, фонтанът в центъра е бил използван от мюсюлманите за техния ритуал за измиване, преди да влязат в джамията.
Има нещо любопитно, което може да се видие от двора в нишата под кулата Хиралда и това е необичайната гледка – препариран крокодил, окачен на тавана. El Lagarto е изненадващ дори и за Севилската катедрала, има легенда как е подарен на крал Алфонсо X истински крокодил от египетски емир и е бил част от любимците на краля, а след смърта му е препариран и сложен в катедралата. Някои смятат, че е окачен над един от входовете на катедралата като препратка с египетското божество Собех ( Алфонсо X се е увличал по езотерика и египетски религии), за да предпазва града и църквата от лоши сили. Ако сте с деца, показването на крокодила би било интересен и вълнуваш момент за тях, но и не само за тях.
Вратите на Севилската катедрала и Вратата на прошката
Катедралата има 15 врати по четирите си фасади. Вратата на Успение Богородично, Вратата на Свети Мигел, Вратата на принца, Вратата на Палос и Вратата на камбаните са някои от вратите, на които трябва да обърнете внимание. А една от най-интересните е Вратата на прошката. Тя ще бъде и изходът на вашата обиколка на Севилската катедрала. Тази врата е запазена още от времето, когато храмът е бил джамия. От двете страни на портата можем да намерим католическите елементи на Св. Петър, Св. Павел, Архангел Гавриил и Девата на Благовещение, които са добавени, след като католиците поемат контрола над града. Това е техният начин да покажат надмощието на християнската религия. Произходът на вратата на прошката, обаче е лесно забележим, тъй като в желязната врата можем да намерим надписи от Корана като „властта принадлежи на Аллах“.
Пазят се немалко реликви и съкровища, в това число картини на Мурильо, Диего Веласкес, Франсиско де Сурбаран и Гоя. Казват, че кръстът на катедралата е изработен от първото злато, докарано от Колумб от Америка
Болничният параклис Capilla del Cristo de la Luz
Първоначално построен като болничен параклис през 15 век, той става част от катедралата като е свързан през външните стени на катедралата. Той остава един от най-необичайните в нея. Разпознаваем е по красивите витражи и статуята на Христос на кръста, която виси над олтара му.
Двора с портокаловите дървета Patio de Los Naranjos
Както показва името му, дворът на катедралата е пълен с ароматни портокалови дръвчета. Това е спокоен оазис, останал от времето на маврите. Особено завладяващ е по времето, когато портокаловите дръвчета цъфтят и ароматът им изпълва пространството. Лесно е да свържеш архитектурата и дизайна на двора с мавританския му произход като място за молитва в джамията, фонтанът в центъра е бил използван от мюсюлманите за техния ритуал за измиване, преди да влязат в джамията.
Има нещо любопитно, което може да се видие от двора в нишата под кулата Хиралда и това е необичайната гледка – препариран крокодил, окачен на тавана. El Lagarto е изненадващ дори и за Севилската катедрала, има легенда как е подарен на крал Алфонсо X истински крокодил от египетски емир и е бил част от любимците на краля, а след смърта му е препариран и сложен в катедралата. Някои смятат, че е окачен над един от входовете на катедралата като препратка с египетското божество Собех ( Алфонсо X се е увличал по езотерика и египетски религии), за да предпазва града и църквата от лоши сили. Ако сте с деца, показването на крокодила би било интересен и вълнуваш момент за тях, но и не само за тях.
Вратите на Севилската катедрала и Вратата на прошката
Катедралата има 15 врати по четирите си фасади. Вратата на Успение Богородично, Вратата на Свети Мигел, Вратата на принца, Вратата на Палос и Вратата на камбаните са някои от вратите, на които трябва да обърнете внимание. А една от най-интересните е Вратата на прошката. Тя ще бъде и изходът на вашата обиколка на Севилската катедрала. Тази врата е запазена още от времето, когато храмът е бил джамия. От двете страни на портата можем да намерим католическите елементи на Св. Петър, Св. Павел, Архангел Гавриил и Девата на Благовещение, които са добавени, след като католиците поемат контрола над града. Това е техният начин да покажат надмощието на християнската религия. Произходът на вратата на прошката, обаче е лесно забележим, тъй като в желязната врата можем да намерим надписи от Корана като „властта принадлежи на Аллах“.
Двора на портокалите.
Първоначално е дворът на джамията.
В центъра му се намира каменен фонтан,
който датира от вестготите,
а вероятно дори от римската епоха.
Гробницата на Христофор Колумб
Олтара в главния параклис
Няма коментари:
Публикуване на коментар