Започваме едно изкачване с автобуса по един хълм наречен Сабика, минавайки преди това през един от най-старите квартали на Гранада наречен Албайсин, който ни изумява с типичната си андалуска архитектура. Неговите тесни улички, взети от медината (стар град на арабски) на мюсюлманският свят, но вече украсени с прозорци, цветя,красиви порти и бели стени са пример за традицията на маврите пуснала корени в този вълшебен и различен свят.
Оставяйки квартала и вече изкачвайки се по хълма към Алхамбра, пред нас се появяват отвори на пещери, които ни подсказват, че зад външните врати поставени на входа им живеят хора. Странно, но факт. Издават ги също така килими и одеяла изкарани на вън, за да съхнат или проветряват. Вътре са обзаведени, като всяка една къща, та дори и някои от тях са снабдени с ток, а санитарният възел е отвън. За тях знаем, че голяма част от хората обитавали тези места са били изгонени от тук още по времето на Франко, под предлог, че имало опастност от срутване, но по-късно пак били заселени. Около тези "планински жилища" виждаме огромно пространство засадено с кактуси (типични за Андалусия и Северна Африка) наречени ЧУМБОС или Чумбиос. Другото, което прави впечатление е червеникавият цвят на почвата. Едни от хипотезите за етимологията на думата Алхамбра са следните: на арабски Ал хамра, което означава ЧЕРВЕНАТА или червеникавата. Някои историци твърдят, че името произлиза от това, че се е строяла през ноща и осветена с факли, наблюдавана от далече е имала червеникав цвят (въпреки, че някои казват, че е била бяла) Други свързват името с Мухамед Ибн Назир (Мухамед I), първият Назирски владетел, който успява да завладее Гранада през 1238 година и започва създаването на един проект наречен АЛХАМБРА. Той е бил познат като Ибн Ал Ахмар или преведено - синът на червеникавият, заради червената му брада - от там и названието. Но има още една теория доста на място и тя е че за строенето на този комплекс е използван материал директно от почвата, която както вече споменах е червеникава - конгломерат от пясък, камък и глина, който смесен с вода и поставен в предварително построени кофражи създава тези големи защитни стени и то цвят охра.
Слизаме от автобуса развълнувани и малко объркани. Какво точно е АЛХАМБРА? Как бихме я определили? Как можем да я разберем?
Историята започва през 1238 година, когато Мухамед I успява да завладее Гранада и влизайки през една от портите на града наречена порта Елвира, е приет с радост и възторг от местните, които го наричат победителят на Алах. Той обявява, че няма друг победител освен Алах, като тази фраза може да се прочете на много места в самата Алхамбра, ставайки и нейна емблема. Целият комплекс е като една книга. Всички знаем, че една от основните декорациии в арабският свят е калиграфията. Цитати от КОРАН или стихове и истории украсяват цяла Алхамбра, написани в арабските стилове - Nasj или Kufi от известни за времето писатели като Ибн Ал Хатиб или Ибн Замрак, които и придават един неописуем блясък и неповторим стил. На всякъде се пише по нещо, разказва се за нещо, представя се нещо. Разбира се текста написан на класически арабски е много трудно да се преведе дословно, много трудно могат да се намерят думи които да ни нарисуват точното му съдържание.
След като пристигнахме в огромният комплекс започваме нашата визита, отправяйки се към Хенералифе - лятната резиденция на султаните. Прави ни впечатление спокойствието, което цари, тишината, която властва над вековните камъни, изпълваща съзнанието със загадки и въпроси. Една от магиите на това място, която пленява всеки посетител, трудно или почти невъзможно за описване е букетът от аромат, който се лее във въздуха създаден от различни растения отглеждани в градините на Хенералифе. Нека уточня, че в Алхамбра са засадени около 160 вида растителност. И на цялата тази атмосфера задължително трябва да добавим фонтаните с румолящата вода, поставени във всеки един кът на този рай. Хенералифе е построен, като лятната резиденция на султаните, намираща се извън огражденията на Алхамбра. И понеже е бил най-близко да нея, го е определяло като мястото, където владетелите често са се оттегляли, за да могат да починат от динамичният, а и понякога стресиращ начин на живот в палатите намиращи се зад стените на този монумент.
До този момент все още се намираме извън съоръженията на Алхамбра, наслаждавайки се на Хенералифе, но е редно да разберем как се създава този грандиозен проект, за да можем да го разберем и усетим по-добре. На първо място трябва да разберем, че Алхамбра е защитено с кули,стени и различни по-големина порти място, вътре в което всеки един султан според времето през което е управлявал, строи и престроява палати, градини, джамии, бани (хамам), акуедуктос (канали). Но разбира се не само султани, защото след завземането на Гранада от Католическите крале през ХV век, се изграждат църкви на мястото на джамии, а и малко по-късно техният внук Карл Велики заповядва строенето на дворец, разрушавайки част от мюсюлмански палати в самата Алхамбра. Това е и причината да отркием непоследователността възникнала в правенето на тези конструкции, която въпреки този хаос им придава специален чар.
След разпадането на Кордобският Халифат, цялата територия владяна до този момент от Халифите (929-1031), се разделя на тайфи. Съществувала е една династия - Зириди, която е служила на диктатора Алманзор-регент на младият наследник на все още крепящият се Халифат- Хишам II (XI век). Тези наемници успяват да се отделят след разединението през ХI век, създавайки тайфата на Гранада, а по-късно и на Малага. Смята се че на хълма Сабика, на който е построена Алхамбра е имало преди това основи на крепост, построена от Зиридите. Когато Мухамад I от Назирската династия влиза като победител в Гранада 1238г. той решава да построи на същото място една огромна цитадела, която да го пази от набезите на християните, които вече са започнали РЕКОНКИСТАТА (възвръщането на териториите завладяни от мюсюлманите от страна на испанците). Започва строежа на Алказабата (защитено място, където е живял управника и негови войни) използвайки като материал почвата богата на глина и тъй като ситуацията с войните е изисквала бързо изграждане на крепост, това е било може би и една от причините да се работи през ноща (споменахме, че етимологията на думата Алхамбра (една от тях) идва от Ал хамра- червеникавата, строена нощем и осветена от факли, които и давали този цвят). Една от първите структури издигнати е кулата Вела 26.80м висока, която е имала за цел да внуши страх и респект към населението - "Ето ние сме тук големи, могъщи, за да Ви пазим, но не забравяйте, че сме тези, които управляват."
Военният квартал на Алказаба. В тази част има няколко кули, а в една от тях е живял султана. Четириетажни, те са служили както за покои, така и като тъмница или складове за хранителни продукти. Това обаче е началната фаза на Алхамбра, която не би била толкова важна ако не се спомене и проблемът с водата, който е съществувал. Задава се въпросът от къде да се докара този жизнено важен фактор в съоръженията на Алказаба? Без нея този проект би бил безсмислен. В този район се намира реката Даро, която обаче не може да се изкачи на хълма Сабика, където е разположена Алказабата. Инжинерите на Мухамад I създават план, базиран на събиране на течащата вода в направен от тях язовир на няколко км. от цитаделата, като копаят канали, които минават около възвишенията или през тунели, за да насочат водата. По този начин използвайки силата на гравитацията на реката събрана, отклонявайки я от маршрута и чрез изкопаните канали, успяват да я качат до Алказабата. Също така се строят по-късно Алхибес (вид цистерни) в които се събира дъждовната вода, както и част от отклонената река (като резерва), поставена в басейни над Хенералифе. В случай на суша се пускат чрез акуадуктос към Алхамбра. Много често чуваме да се казва, че арабите са били добри строители на канализационни системи - ето го и примера. С това инжинерите на Мухамад I успяват да решат един витален проблем, отклонявайки маршрута на цяла една река, за да снабдят Алказабата с вода. От този момент на там Алхамбра започва един процес на развитие, растеж, който ще се съхрани в течение на векове, за да можем да го оценим и до днес.
Военният квартал на Алказаба. В тази част има няколко кули, а в една от тях е живял султана. Четириетажни, те са служили както за покои, така и като тъмница или складове за хранителни продукти. Това обаче е началната фаза на Алхамбра, която не би била толкова важна ако не се спомене и проблемът с водата, който е съществувал. Задава се въпросът от къде да се докара този жизнено важен фактор в съоръженията на Алказаба? Без нея този проект би бил безсмислен. В този район се намира реката Даро, която обаче не може да се изкачи на хълма Сабика, където е разположена Алказабата. Инжинерите на Мухамад I създават план, базиран на събиране на течащата вода в направен от тях язовир на няколко км. от цитаделата, като копаят канали, които минават около възвишенията или през тунели, за да насочат водата. По този начин използвайки силата на гравитацията на реката събрана, отклонявайки я от маршрута и чрез изкопаните канали, успяват да я качат до Алказабата. Също така се строят по-късно Алхибес (вид цистерни) в които се събира дъждовната вода, както и част от отклонената река (като резерва), поставена в басейни над Хенералифе. В случай на суша се пускат чрез акуадуктос към Алхамбра. Много често чуваме да се казва, че арабите са били добри строители на канализационни системи - ето го и примера. С това инжинерите на Мухамад I успяват да решат един витален проблем, отклонявайки маршрута на цяла една река, за да снабдят Алказабата с вода. От този момент на там Алхамбра започва един процес на развитие, растеж, който ще се съхрани в течение на векове, за да можем да го оценим и до днес.
Изчистените и семпли външни стени на Алхамра почти с нищо не подсказват на посетителя за иначе замайващото великолепие на двореца.
Три са основните компоненти придаващи обаянието на Алхамбра. Преди всичко това са плетениците на орнаментите, който пораждат асоциации за изяществото на източната музика и поезия. Втората характерна черта е непосредственото свързване на вътрешните помещения с външната природа, прекият контакт на залите и вътрешните помещения с уютните и обрасли с южни растения и дървета вътрешни дворове. Третият и може би най-завладяващ компонент на интериора в Алхамбра са нюансите на цветовете, на светлините и сенките, които придават особено настроение в помещенията на двореца.
Тържествената и в същото време изящна красота на двореца се усеща особено силно при влизането в „Двора на Миртите”, в спокойната вода и огледалната повърхност на басейна, точно в центъра на двора като в огледало се отразява величествената кула „Комарес” издигната в южната част на двора, и плетеницата от аркади, миртови дървета и южни храсти.
Около „Двора на миртите” се намират помещенията, където се е водел светския живот на обитателите на двореца. Никъде в Алхамбра обаче няма да срещнете нито излишен разкош, нито уморителна претовареност в детайлите и украсите на залите. Чувството за мярка и хармония господарстват във всичко.
От „Двора на миртите” през красиво облицовано подземие се отива в просторните богато декорирани бани на Алхамбра. Оттук през разнообразни зали, тържествени врати и аркади, през вътрешни дворове с водни басейни и пищна зеленина може да се достигне до онази част на двореца, където е протичал частния живот на владетелите и техните придворни. Център на тази част е прочутият „Двор на лъвовете”. В средата на двора дванадесет стилизирани лъва от черен мрамор придържат басейн от алабастър .
Основният декоративен елемент в залите на Алхамбра са сталактитите, покрили таваните, арките и орнаментите по стените. Използвайки малко на брой основни багри, декораторите на дворцовите зали и помещения са постигнали невероятно разнообразие в орнаментите и не са допускали никъде повтарянето на един и същ мотив. Между рисунките по стените на почти всички зали и помещения са вплетени и безброй надписи от скъпоценни камъни и злато, интересно поетично пресъздаване на арабската философска и религиозна мисъл. На югозапад от „Двора на Митрите” се намира гигантския дворец на Карл V, построен от архитекта Педро Мачука , но той с нищо не успява дори да се доближи до фееричното видение, създадено от строителите на мавританската Алхамбра. Включен в списъка на Юнеско , дворецът Алхамра също така е кандидат за осмото чудо на света.
Известна хотелска верига в Испания, която използва исторически сгради превръщаки ги в хотелски комплекси, е завзела съвсем малка част от двореца Алхамбра и сега там се намира луксозния хотел „Парадор”
Тържествената и в същото време изящна красота на двореца се усеща особено силно при влизането в „Двора на Миртите”, в спокойната вода и огледалната повърхност на басейна, точно в центъра на двора като в огледало се отразява величествената кула „Комарес” издигната в южната част на двора, и плетеницата от аркади, миртови дървета и южни храсти.
Около „Двора на миртите” се намират помещенията, където се е водел светския живот на обитателите на двореца. Никъде в Алхамбра обаче няма да срещнете нито излишен разкош, нито уморителна претовареност в детайлите и украсите на залите. Чувството за мярка и хармония господарстват във всичко.
От „Двора на миртите” през красиво облицовано подземие се отива в просторните богато декорирани бани на Алхамбра. Оттук през разнообразни зали, тържествени врати и аркади, през вътрешни дворове с водни басейни и пищна зеленина може да се достигне до онази част на двореца, където е протичал частния живот на владетелите и техните придворни. Център на тази част е прочутият „Двор на лъвовете”. В средата на двора дванадесет стилизирани лъва от черен мрамор придържат басейн от алабастър .
Основният декоративен елемент в залите на Алхамбра са сталактитите, покрили таваните, арките и орнаментите по стените. Използвайки малко на брой основни багри, декораторите на дворцовите зали и помещения са постигнали невероятно разнообразие в орнаментите и не са допускали никъде повтарянето на един и същ мотив. Между рисунките по стените на почти всички зали и помещения са вплетени и безброй надписи от скъпоценни камъни и злато, интересно поетично пресъздаване на арабската философска и религиозна мисъл. На югозапад от „Двора на Митрите” се намира гигантския дворец на Карл V, построен от архитекта Педро Мачука , но той с нищо не успява дори да се доближи до фееричното видение, създадено от строителите на мавританската Алхамбра. Включен в списъка на Юнеско , дворецът Алхамра също така е кандидат за осмото чудо на света.
Известна хотелска верига в Испания, която използва исторически сгради превръщаки ги в хотелски комплекси, е завзела съвсем малка част от двореца Алхамбра и сега там се намира луксозния хотел „Парадор”
Двора на лъвовете
Няма коментари:
Публикуване на коментар