Translate

понеделник, 4 май 2015 г.

Севиля - перлата на Андалусия, Испания


Севиля е четвъртия по големина град в Испания и е столица на Андалусия, градът е запазил уюта, който имат обикновено малките градове. В исторически аспект малко градове предлагат смесица от толкова много различни култури - Римската империя, Мавърското царство и Испания на Фернандо и Изабел, които построяват в града една от най-големите и впечетляващи катедрали в света.Историята на Севиля е тясно свързана с река Гуадалкивир, защото града е бил речно пристанище и мост между Атлантическия океан и вътрешността на Андалусия и е била на кръстопътя между Североизтока и Запада на Иберийския полуостров.
Според една легенда, Севиля е основана от митичния Херкулес през 8-9-ти век пр. Хр., а нейният произход е свързан с Тартесите – първата развита цивилизация на Иберийския полуостров. Тази цивилизация изчезва от историята през 5-ти век пр. Хр. При римляните градът се нарича Хиспалис, по-късно – при Маврите, той е преименуван на Исбилия. Испанците го наричат Севиля.
Първоначално Севиля възниква на място, където река Гуадалкивир не е била плавателна за корабите идващи от морето. Първите заселници са се установили през 9 век пр.н.е Повече от 6в. римляните са господствали над Испания.
Градът е бил родно място на римските императори Траян и Адриан. В 49-та год. пр.н.е името на града е сменено на Хиспалис от Юлий Цезар и се превръща в официална колония на Римската Империя. Арабското господство в Андалусия продължава близо 800 години - от 711 до 1492 год., когато Католическите Крале прогонили последният мавърски владетел от Гранада.
Някои от най-удивителните сгради в града датират от този период включително Ла Торре дел Оро, Торре де Плата, Ла Хиралда, Патио де лос Наранхос, зоната на Триана, стените на Ла Макарена и Ел Алкасар.
По-късно мохамеданите използвали своите знания за да създадат красиви сгради в т.нар. стил „мориско” . Този смесено-арабски стил продължил доста дълъг период от време
Освен със своите забележителни старини и древната си история, Севиля е градът на Кармен, Дон Жуан и Фигаро. Нашето посещение беше свързано с фестивала "Feria de Abril".


Типична черта на испанеца е че успява да съхрани или реставрира повечето от тези архитектурни паметници създадени през вековете както и да пресее и усвои качества и знания оставени от всички народи минали през Иберийският полуостров.
Пример за това е Севиля. Тук трябва и да спомена за огромният дворец на Педро Жестокият, който е служил за вдъхновение на построяването на палата на лъвовете в Алхамбра, Гранада. Известен с красивите си градини, арки, орнаменти - това е било мястото, където се е оженил Карл Велики - познат под името Карл V император на Свещенната Римско Германска Империя или Карл I крал на Испания. Несравнимата и емблематична катедрала на Севиля с различни стилове на архитектура, кулата на Хиралда, квартала Санта Круз, Трияна, градините на Мурильо, железният мост, площада на Доня Елвира, улицата на смъртта, на живота, на целувката и многобройните паметници и монументи изпълват с чувство на гордост местните жители.

Benji Traveler: Севиля, Алкасар де Севиля, Испания

Benji Traveler: Севиля, Златната кула (Torre del Oro), Испания

Benji Traveler: Севиля, Паркът Мария Луиза, Испания

Benji Traveler: Севиля, Катедралата “Catedral de Santa María de la Sede” и кулата Хиралда, Испания

Benji Traveler: Севиля, Църквата Санта Мария Магдалена, Испания

Benji Traveler: Севиля, Арена за борба с бикове, Испания

Къщата на Пилат (Casa de Pilatos) представлява великолепно имение от 16-ти век в историческия квартал на Севиля Санта Круз. Намира се на около 15 минути пеш от Катедралата. Обявена за национален паметник през 1931 г., Къщата на Пилат е смесица от италиански ренесанс и испански мудехар. Разполага с разкошен вътрешен двор и градини. Цветните азулейжос, с които са облицовани отделните помещения и стълбищата, се считат за едни от най-добрите в Севиля.

Benji Traveler: Севиля, Каза де Пилатес - пример за италианска ренесансова сграда с мудехарски елементи и декорации, Испания

Тези красиви Андалуски улички и дворове накичени с ухаещи цветя, фонтаните от които се чува ромоленето на падащата вода, музиката, която милва нежно душата, малките ресторанчета и кафета декорирани в традиционен стил, карат пътешественика да усети тази романтична атмосфера.
Уникалният площад в Севиля. Строен в порядъка на 14 години, той успява да се превърне в един от символите на града, пленявайки всеки със своята изключителна архитектура. Това е площад Испания в Севиля.

Градът разцъфва при управлението на алмохадската династия. Краят на златният период на Севиля настъпва през 1248 година, когато кралят на Кастиля Фернандо III отнема Севиля от маврите, но едва през 15 век с откриването на Америка тя достига нов разцвет.
Фламенкото е друг белег, говорещ за още едно чуждо присъствие по испанските земи – циганите. Изразявайки всичко чрез танца, те оставят своя отпечатък в местният фолклор – фламенкото, техният начин на живот. Разказващ за драматизма на съдбата им, танцът успява да докосне всеки посетител на Севиля.
Фламенкото е борба, изпълнена с ревност, той е освободена душа с копнеж за живот. Такъв е темпераментът на всички испанци. Не само на тези от миналото, но и на тези от "бъдещето”. В Севиля живеят отворени за света хора, които с жар се отдават на фламенко, бикоборство, процесии, фиести и тапас.
В Севиля има и квартал на еврейската общност, гето със собствено правосъдие, наречен Барио де Санта Крус. За времето от 1248 година, когато Севиля и е отнета от маврите до 1492 година, когато евреите са прогонени от Испания, той е бил дом на около 400 евреи. Днешният образ на Санта Круз е на напълно променен жилищен квартал, допълнителното разкрасен заради туристите, като разходката покрай обсипаните с цветя севилски къщи изпълва със спокойствие и зарежда с надежда минувачите. Мястото се свързва с имената на Дон Жуан, Кармен, Севилския бръснар. Тук се намира и къщата, в която е живял известният художник Мурильо.



Алкасар де Севиля

Къщата на Индиите
Генералният архив на Индиите e създаден през 1875 г. като целта му е документацията, касаеща управлението на испанските колонии, да бъде събрана на едно място. Архивът съдържа близо 43 000 папки, 80 милиона страници документи, както и около 8 000 карти.


Катедралата





























































Архиепископският дворец
Архиепископският дворец е служил като резиденция на епископи, множество благородници и военни фигури. Изграден в бароков архитектурен стил, дворецът има статут на национален паметник от 1969г.




























Площад Кабилдо е скрито съкровище в центъра на града. Въпреки, че е на няколко метра от катедралата, туристи почти няма. Площадът е едно от онези запазени места на стара Севиля. Това всъщност не е площад, а вътрешен двор.

















Къщата на Индиите






































Сезонът на борбите с бикове започва от Великден и продължава до началото на октомври. Провежда се на Пласа де Торос, избрана за арена още през XVIII век, с пристроен музей, който да съхранява множество образци, свързани с коридата.
Арената за борба с бикове Маестранса.Тя е едно от най-полулярните места за любителите на корида. Разглеждането й е само с екскурзовод и след предварително записан час за посещение. Към самата арена има музей с няколко зали. Колекцията на музея, разказва за изкуството на борбата с бикове. В изложена последователност започваща с произхода на Кралската Маестранса, с пространство, посветено на игрите, практикувани от благородството през XVII и XVIII век. След това следва поредица от картини на бикове от XIX век на темата за бикоборството, както и различни плакати на бикове. Маршрутът завършва с най-модерната от колекциите, разнообразна сбирка от костюми на тореадори, пелерини, плакати, глави на бикове и картини на съвременни художници. Има глави на биковете, които се пазят. Когато бикът е убит и е бил изключителен боец му се запазват ушите, ако е бил добър му се отрязва едното ухо, а ако не е бил добър му се отрязват и двете уши. След музея се излиза на самата арена.







Входа на арената за борба с бикове













Не далеч от Маестранса, на същия булевард, на брега на река Гуадалкивир е Златната кула. Тя е част от мавританското наследство. Построена е от династията на Алмохадите, за да контролира достъпа до града по реката. В миналото е била декорирана със златни плочки, от където се предполага, че идва името й. Днес в кулата се помещава военноморският музей.

Няма коментари:

Утрехт - 100-годишна холандска поща, превърната в обществена библиотека, Холандия

Около 1400 г. на това място е бил построен манастир, посветен на Света Сесилия, за монахините от третия орден на Франциск от Асизи. След про...