Свещари, Мистериите на траките: Гробницата край село Свещари, България

И до днес тракийската цивилизация е забулена в мистерия и има много въпроси, на които учените все още не са дали отговори. Едно обаче е сигурно – траките са ни завещали стотици паметници, благодарение на които можем да се докоснем до тяхната богата култура.

Най-значителното откритие на територията на историко-археологическия резерват „Сборяново” е Свещарската тракийска царска гробница.
Тя е намерена през 1982 г. при разкопки на Могила №7 от Източния могилен некропол на Сборяново (Гинина могила). Построена е в първата четвърт на ІІІ в. пр. Хр. и представлява уникален паметник на тракийската гробищна архитектура. Има внушителни размери. Благодарение на забележителната си архитектура и художествена си украса Свещарската гробница е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1985 г.

Гробницата е изградена от големи варовикови блокове и се състои от дромос (коридор) и три квадратни помещения (преддверие, и две камери), всяко покрито с отделен свод. В гробницата при Свещари е погребан владетел на тракийското племе гети със съпругата си, управлявал царството си през втората четвърт на III в.пр.Хр. В централната камера са разположени две каменни легла. По-голямото е предназначено за погребално ложе на владетеля, по-малкото - за любимата му съпруга, която трябвало да го следва в задгробния живот.  Човешките кости са били на трима души. Едните са на мъж, около 36-годишен, вероятно гетски владетел, другите са на 25-годишна жена, вероятно съпругата му, която трябвало да го придружава в задгробния живот. Другите останки са частични, историците предполагат, че са на роднина на царя и са били положени по-късно.

Любимите коне на покойника били положени в страничната камера и пред входа на преддверието. Гробната камера е с изключително богата украса. Трите страни на помещението са оформени като колонада, но вместо на колони корнизът е положен върху десет женски фигури с вдигнати нагоре ръце, наречени кариатиди. Над тях има стенопис, представящ религиозна процесия и обреда хероизация - обожествяване на владетеля покойник, който получава златен венец от ръцете на богиня, облечена с дълга одежда. В насипа на могилата са проучени останки от жертвени ями и огнища, които свидетелстват, че при издигането на могилата са извършвани сложни погребални обреди. Богатата окраса и съвършената архитектура на гробницата подчертават политическата мощ на владетеля, за когото е била изградена. Много е говорено и изписано за тази гробница. Открита е по време на разкопки на Гинина могила през 1982 г. Определя се като царска гробница, в която по всяка вероятност е погребан гетският владетел Дромихед. Размерите и са внушителни – дължина 7,5 м, ширина при фасадата 6,5 м, височина на гробната камера (отвътре) 4,45 м. Градежът е от големи варовикови блокове, предварително обработени. Преминавайки през входа (дромоса) и се озоваваш пред същинския вход на Свещарската гробница. От двете си страни, той е украсен с две колони, завършващи с йонийски капители, а над тях се разполага релефен фриз със стилизирани бичи глави (букрании), а между тях розети и гирлянди. Страничната камера е предвидена за дарове и жертвоприношения, а на стената, граничеща с предверието има отвор, който наподобява прозорец. Именно в това помещение са открити и костите на 5 коня, които според тракийските традиции, трябвало да придружават господаря си в отвъдното. Естествено, най-впечатляваща е гробната камера. Стените и са оформени като колонада с колони, долепени до стената. Каменните блокове под свода се поддържат от 10 женски фигури (кариатиди). Те са застанали с вдигнати ръце и са с височина 1,20 м. Облечени са в дълги до земята силно надиплени рокли, препасани под гърдите с коланче. А от кръста надолу дрехата е офирмена като обърната цветна чашка надолу. Косите им са стилизирани, а на главите си имат своебразна кошница-калатос. Някога лицата, косите, дрехите им са били оцветени, на места се вижда тъмнокафява боя по тях. Кариатидите са разположени по следния начин: 4 на фронталната стена и по 3 на страничните. Само онези, разположени в ъглите, имат по една спусната ръка. Над 4-те кариатиди, разположени на стената срещу входа е представена сцена с обредна хероизация-обожествяване на владетеля, който е закичен със златен венец от Великата богиня-Майка, която е следвана от четири жени, носещи различни дарове в ръцете си. В гробната камера, до две от стените се разполагат две каменни гробни ложета. До едно от тях е намерена малка скулптурна фасада на умален храм. В гробницата са открити още кости от коне, вероятно умъртвени и принесени в жертва, за да съпътстват владетеля в божествения му път. Всичко по-ценно, с което се смята , че е билпогребан владетелят е разграбено още в древността.
Хипотези. Откривателката на гробницата проф. Мария Чичикова, както и професор Тотко Стоянов смятат, че тук е погребан именно Дромихед-гетският владетел, позовавайки се на следните факти: Почти по същото време Диодор говори за гетския владетел Дромихет и за неговата столица Хелис; Дромихет побеждава Лизимах, прави го своя пленник и се жени за неговата дъщеря; Учените са склонни да идентифицират Хелис-столицата на гетите с разположеното недалеч от Гинина могила селище Хелис; Предполага се, че погребаният владетел е именно Дромихет, а положената с него съпруга-дъщерята на Лизимах. След направен антропологичен анализ, данните показват медитеранския и произход. Тоест напълно е възможно тя да е дъщерята на Лизимах.

Тракийската гробница не е самостоятелен архитектурен обект. На територията на резервата има още 26 запазени могили.

освен Свещарската гробница, близо до нея може да се видят още няколко гробници, които са били ограбени, но архитектурата им е значително запазена

Омуртагова могила (хълма до водната кула)

Омуртаговата могила е открита в южния край на източния могилен некропол в местността Сборяново. Тя е най-висока могила в Североизточна България. През 2012 г., при разкопки, археологът д-р Диана Гергова открива златно съкровище. В дървеното сандъче намира златни накити и апликации върху конска сбруя със златен начелник с конско протоме. Датирани са от края на IV и началото на III век пр. н.е.

Проучването на Омуртаговата могила край с. Свещари започва през 1992 г. Тя е висока 20 м и е най-голямата от могилите в източния некропол. В могилата е разкрита силно разрушена и ограбена гробница с полуцилиндричен свод, изградена от масивни каменни блокове. Гробницата е била разрушена при голямо земетресение. От гробната камера и насипа са идентифицирани костни останки от поне 6 индивида и от двата пола.

През 2012 г при разкопки в насипа на могилата е открито голямо тракийско златно съкровище. Съкровището е било в дървено сандъче и се състои от диадема, четири многоспирални гривни, пръстен с образа на Ерос, копчета, начелник и апликации към конска сбруя, както и от желязна юзда.

При пресяването на пръстта от могилния насип са открити множество миниатюрни златни нишки. Вероятно те са свидетелство, че накитите са били покрити със златотъкана фина материя. Съкровището е с общо тегло от над 1,8 кг.

Разкрити са запазени останки от ствола и корените на вековно дърво (дъб или бряст) в основата на което е било поставено дървеното сандъче със златните дарове. Тази ритуална практика показва, че за погребението на гетския владетел е било избрано място в непосредствена близост до почитаното като свещено дърво, което впоследствие е засипано от огромната могила.

Свещарската гробница е част от Националния историко-археологичеки резерват "Сборяново". Той се намира в долината на река Крапинец, между селата Поровец и Свещари, в община Исперих. На територията на резервата са разположени над 140 археологически паметници от праисторическата епоха (V-IV в.пр.Хр.) до късното Средновековие. Сред тях са некрополът в местността Нивата на певеца, тракийското светилище в местността Камен рид, Демир Баба теке, култовият комплекс в местността Новите коренежи, Тракийският град, за който се предполага, че е Хелис - столицата на гетския владетел Дромихет.

Долината на тракийските царе, Казанлъшката гробница, България

“Долината на тракийските царе” – това наименование се дава от археолозите на район с около 1000 могилни некрополи, по време на археологическите проучвания в периода 1992-1997 г. в Казанлъшката котловина. Според учените в “Долината на тракийските царе” по подобие на “Долината на египетските фараони” в Египет са били погребвани тракийски царе и важни представители на тракийската аристокрация. Тракийската горбница в Казанлък е един от шедьоврите на тракийското строително и изобразително изкуство. Определено тя е и най-известната гробница в Долината на тракийските царе! Намира се в парк Тюлбето. Открита е случайно по време на изкопни работи в могилен насип през 1944 г. На 19 април 1944 година, докато прокопават галерия за противосамолетно скривалище, войници от противовъздушната отбрана се натъкват на Казанлъшката тракийска гробница. Започват от галерията от юг и за щастие много скоро попадат на грубо иззидана каменна стена. Любопитството ги кара да я разбият и се озовават в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там - в кръгло засводено помещение. В гробната камера са намерени малко на брой предмети, знак, че гробницата е била ограбена още в древността. Някои предмети (40 златни копчета, 3 глинени розетки и други) свидетелстват за високо развито бижутерийно изкуство у траките през тази епоха. При снемането на могилния насип са открити и две жертвени огнища със следи от жертвоприношение. Наличието на тези огнища може да се обясни с религиозните вярвания на траките, и по-точно с езическия обичай да се извършват жертвоприношения и излияния при издигането на могилата, свързани с култа към мъртвите. В насипа е открита и каничка, изработена изкусно от тънък сребърен лист. Нейната шийка е украсена с позлатен пояс от фино гравирани лаврови листа. Гробницата е под могилен насип, който пък е част от голям некропол, разположен в близост до столицата на Одриското царство – Севтополис. Гробницата има гробна камера, покрита с кошеровидно-камбановиден купол и дромос към нея. И двете помещения са иззидани с тухли. Към този дромос водят два успоредни зида, които образуват нещо като предверие. Цялата гробница е била покрита с каменна риза и отгоре е бил натрупан насипа.Гробницата е изградена от тухли. В дромоса те имат правоъгълна форма, а в куполното помещение са секторни (трапецовидни). Секторните тухли са служили за изграждането на помещения с кръгъл план. Тухлите в гробницата са свързани с хоросан, съставен от вар и пясък.

Световната си известност и признание от Юнеско, Казанлъшката гробница придобива със своите невероятни стенописи, разказващи за смъртта и обожествяването на погребания владетел и неговата съпруга.Макар и незначителни, намерените в гробната камера находки и кости показват, че са били погребани двама души, вероятно от знатна тракийска фамилия.В гробницата са изобразени военни сцени и сцена на погребално угощение, което е част от погребалния ритуал на траките (описан в по-късни векове от Херодот). Тези изображения доказват тезата за вярата на траките в задгробния живот. При погребение са изпращали починалия с всичко, което му е служело приживе. Използвани са 4 основни цвята: черен, жълт, бял и червени, съчетани по особено великолепен начин. В предверието стените са измазани с глина. На източния фриз на коридора е изобразена сцена на с войници -пеша и на кон, сблъсък между две неприятелски войски. В центъра на изображението се виждат двама войни изправени едни срещу друг, държащи по един крив нож и копия в ръцете си.В срещуположния западен фриз, сцената е подобна на изображението от източния , но този път единия войн е коленичил пред другия. Според изследователите тази сцена изобразява историческо събитие от живота на погребания в гробницата владетел, но може и да се приеме като митична сцена, представяща войнското достойнство на погребания. Най-интересна е безспорно живописта в куполното помещение, която е разделена в няколко хоризонтални фриза, основният от които представя „Погребално угощение“. Централния фриз представя седнали мъж и жена, край малка масичка с храна, а около тях са наредени няколко прислужници, носещи различни дарове, ратаи, коняри, свирачи. Една от прислужниците е значително по-висока на ръст от останалите, носеща поднос с плодове се интерпретира като Богинята-Майка, която посреща починалите в отвъдното царство.Под този фриз пък има пояс с розети и букрании (бичи глави). В най-горната част, около центъра на купола на Казанлъшка гробница са представени три полета, изобразяващи по една препускаща колесница.

В гробницата са открити кости на мъж и жена, а в коридора-скелет на кон. В могилния насип са намерени различни глинени фрагменти от съдове, незначителен брой златни предмети. Най-вероятно гробницата е ограбена още в древността. Около Казанлъшката гробница още през 1946 г. е изградено защитно съоръжение, с цел да се съхрани и предпази от атмосферните услови. В днешно време достъпът до нея е ограничен. Непосредствено до нея се намира и точно копие на оригинала, в което всеки може да влезе, разгледа и снима.

Гробницата е първият български паметник, който е включен в световната съкровищница на ЮНЕСКО