Лаго ди Гарда, гр.Гарда - Италия

Гарда e китно градче (селце), кръстник на езерото, пази спомени за венецианското владичество – Palazzo dei Capitani del Lago (Дворецът на капитаните на езерото) и Palazzo Fregoso (Дворецът Фрегозо) – XV век. Цялата крайбрежна улица на градчето е украсена с наниз от венециански къщи. Гарда е малък туристически град в провинция Верона, разположен на източния бряг на езерото Гарда, на 32 км от град Верона. Това е най-малкото селище в провинцията и най-, така да се каже, средновековно. Находките, направени в средата на 20-ти век, предполагат, че тази област е била обитавана от хора в праисторически времена. На нос Сан Виджилио са открити следи от древни римски селища. През 10 век крал Беренгари II задържа кралица Аделаида в Гарда със сила, а през 1162 г. епископът на Верона се крие тук цяла година. В края на 12 век градът попада под контрола на фамилията Скалигер, след това става наследство на фамилията Висконти, а дори по-късно става част от Република Венеция.Основната забележителност на Гарда е историческият й център с тесен улици, алея и старинни сгради - Вила Бачели-Алберини 16 век, готическият венециански Палацо деи Капитани от 14 век, Вила Карлоти Каноса, където някога е живял писателят Габриел д'Анунцио, и църквата Санта Мария Асунта от 18-ти век. Рока ди Гарда се извисява на 300 метра над града - от мястото, където стои, се открива прекрасна гледка към околностите и езерото. В близост се намира манастир на кармелитския орден, построен през 15 век, а малко по-нататък, при източната порта на града, църквата „Санто Стефано“ с картина от 16 век, изобразяваща мъченичеството на св. Стефан.
Най-красивият нос Пунта Сан Вигилио, чието име идва от името на св. Вигилий, епископ на Тренто от 385 до 402 г., се радва на постоянен интерес сред туристите. През 1540 г. граф Агостино Брензони построява вила тук – оттогава в нея са отсядали много известни личности като руския император Александър II, британския премиер Уинстън Чърчил, испанския крал Хуан Карлос и членове на английското кралско семейство. Забележителни са и скалните рисунки, които се намират на носа и в околността.През лятото Гарда е истински рай за любителите на водните спортове. Може би най-популярното е ветроходството: по плажовете на града има много тренировъчни центрове и клубове, където можете да овладеете изкуството на ветроходството. Те могат също да резервират обиколка на забележителностите по крайбрежието. Самите плажове са идеални за слънчеви бани, а можете да плувате в спокойните води на езерото Гарда. Желаещите могат да опитат и гмуркане или водни ски. За тези, които са привлечени от туризъм, планинско колоездене и скандинавско ходене, в околностите на Гарда има много маршрути с различна трудност. През зимата джогингът по насипите става много популярен сред жителите на града. Ски пистите Малчезине също са на час път с кола от Гарда.

Лаго ди Гарда, Бардолино - Италия

Бардолино е друго китно градче, разположено на източния бряг на Лаго ди Гарда. Освен маслините, кипарисите и дафиновото дърво основен поминък за хората е отглеждането на лозя. Всяка година там се провежда фестивалът на виното. Концертите, фойерверките и великолепното червено вино на Бардолино са само част от атракциите.
Разположен на източния бряг на езерото Гарда, курортният град Бардолино е част от провинция Верона и се намира на 130 км западно от Венеция и на 25 км северозападно от Верона. Икономиката на този малък град се основава основно на туризъм и производство на вино. Територията на съвременното Бардолино е обитавана от праисторически времена, за което свидетелстват археологическите находки. Тук са открити и следи от древни римски селища, въпреки че сегашният град е основан едва през ранното средновековие, когато Беренгар от Италия построява тук крепост през 10 век. През 12 век Бардолино е известен като независима община, а по-късно попада под властта на фамилията Скалигер, която разширява и укрепва местните укрепления. След падането на Скалигерите градът става част от Венецианската република, която разполага тук и своята военноморска база, а дори по-късно е част от Ломбардо-Венецианското кралство. Едва през 1866 г. градът става част от обединена Италия. Днес Бардолино е популярен туристически курорт. Неговият античен център, заобиколен от руините на средновековните градски стени, представлява особен интерес. В романската църква Сан Северо от 11-ти век можете да се видят стенописи, изобразяващи сцени от Апокалипсиса. Заслужава да се видят църквите Сан Вито и Сан Дзено от средата на 9 век, църквата Сан Николо от 12 век и древния манастир Сан Коломбано. Луксозни вили са пръснати из Бардолино, повечето от които са построени през 19-ти век – Вила Ботагизио, Вила Гериери, Вила Марзан, Вила Раймонди и Вила Джулиани-Джанфилипи. Недалеч от градското пристанище се намират Палацо Гелмети с кула и Лоджия Рамбалди. Не по-малко интересни са и музеите на града: единият е посветен на виното и зехтина, а вторият - Музеят на Сисан - на риболова и лова на птици.
За съжаление, времето ни беше много ограничено и не можахме да разгледаме забележителностите, но похапнахме и оценихме розето Бардолино. Насладихме се на малките улички и пъстрите магазинчета. 

църквата Сан Северо