Бреговата ивица на Шенджин винаги е била ключов географски актив за района повече от хиляда години. Градът е действал като главно пристанище за вътрешния град Скутари. Многократно е бил окупиран и атакуван от венецианците по време на многото им войни с османските турци. Преди Първата световна война Австро-Унгария поддържала консулство, за да обслужва интересите на малкия бизнес в региона. През османския период градът е бил известен като Шингин. Той е лоялен към османците по време на албанското въстание от 1911 г. поради присъствието на турски войници в крепостта Скутари. Превзет е от сръбските и черногорските войски през ноември 1912 г., когато последните обсадяват Скутари. Шенджин е поискан от Черна гора, но Великите сили принуждават и двете армии да се евакуират. Сърбия окупира отново града през лятото на 1915 г. и го задържа, докато не бъде прогонен от настъпващата австро-унгарска армия през януари 1916 г. Австрийците се евакуират през ноември 1918 г. и са заменени от италиански войски за няколко месеца, докато границата с новата югославска държава не е уредена. През 1924 г. албанското правителство преименува Шенджин на Уилсън в чест на американския президент Удроу Уилсън заради подкрепата му за независимостта на Албания през 1919г. През април 1939 г. италианската армия кацна в Шенджин, за да окупира Скутари и Северна Албания. Името на града е официално променено на старото италианско Сан Джовани ди Медуа по време на Втората световна война. След войната името на града отново се връща на Шенджин.
Курорта Шенгин (на албански звучи като Шънджин/и) в превод „Св.Йоан” – място надарено с изключителност и чар, съчетаващо: широк и дълъг пясъчен пояс, живописно рибарско пристанище и обширна красива лагуна, която ги обгръща. Според местните жители името на Shëngjin е свързано с гората на феите (Pylli i Zanave), разположена между Shëngjin и Velipoja. Някога това място се наричало и Медея, подобно на известната Медея на аргонавтите.
Широкият и дълъг 3 км. плаж е безупречен и се знае, че притежава лечебни свойства поради изобилието от йод, а уникалният му фин и черен пясък е богат на магнетит.
И ако пясъка като брашно ви додее и закопнеете за дъно каменисто с прозрачни тюркоазени води – разходете се по дигата, която разделя плажа от пристанището и посетете прекрасния плажен бар „Яхт клуб”. Очакват ви приятна музика, прохладни питиета и платформа, от която да се гмурнете в кристалната вода сред обитателите морски, а защо не и лодка за разходка да си наемете ако имате умения…
По крайбрежието има и много барове и заведения с жива музика, където забавлението продължава до късно след полунощ. Местната алкохолна напитка е ракията, на много места ще видите в менютата и местни албански вина, които си струва да опитате.
Градът е по-скоро курортен и освен плажа няма други големи забележителности освен да плувате, да се разхождате по пясъка и да се изкачите до близките планини.
Няма коментари:
Публикуване на коментар