Translate

Показват се публикациите с етикет Париж. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Париж. Показване на всички публикации

понеделник, 20 октомври 2025 г.

Някъде из Париж - градът на любовта, на греха и на светлините

Е, Париж едва ли е точно Рая. Ако кривнете от известните туристически маршрути, може да ви се стори дори малко мръсен, пренаселен и доста шумен. Въпреки това чарът на „Градът на любовта“ е неотразим.
Освен, че е световна столица на модата, Париж е всепризнатият град на любовта и на нощния живот благодарение на Мулен Руж и кабаре Лидо. Претъпкана и пренаселена в днешно време, столицата на Франция привлича всякакви хора с всякакви интереси. През Париж преминава река Сена, която го разделя на две почти равни части, а живописните места край бреговете й са скътали уютни ресторантчета и кафенета, които правят пребиваването там незабравимо.
Париж получава името си от келтското племе паризи. По римско време градът се е казвал Лутеция, но много теории твърдят, че градът е посветен на богинята Изида. 
Счита се, че Париж е основан около 250 г. пр.н.е. от келтското племе паризии, които основават рибарско селище на брега на Сена. 
Градът попада под владичеството на римляните, водени от Юлий Цезар през 52 г. пр.н.е. след потушаване на въстанието на Верцингеторикс. Завоевателите наричат новия си град Лутеция, което означава „блатиста местност“ или „място, заобиколено с вода“, което много по-късно историците тълкуват като „остров“. Градът процъфтява и нараства значително, докато е под римско владение. През 212 г. получава новото си име „Париж“, кръстен на местното племе паризии. Но на остров Сите не са открити остатъци на келтите, а само на римляните. Останки от цивилизацията на келтите са открити в предградието Нантер и затова напоследък съществуват съмнения у някои археолози, че центърът на Париж и самият град е основан по-късно и в действителност от римляните. В следващите два века градът е непрекъснато нападан от варварски племена, докато Римската империя се разпада и през 451 г. районът около Париж е завладян от Атила. В последния момент Атила се отклонява и не напада града.
Римското владичество е прекратено през 508 г., когато Хлодвиг I прави от града столица на франкската династия Меровинги. Нашествията на викингите през 800-те години принуждават парижани да построят укрепление на Ил дьо ла Сите. На 28 март 845 г. Париж е опустошен от викингско нападение, вероятно под водачеството на Рагнар Лодброк, който прибира огромен откуп, за да си тръгне. Слабостта на Каролингите – френска кралска династия, довежда до постепенния възход на парижките графове; Одо, граф на Париж е избран от феодалните владетели за крал на Франция. Шарл III също претендира за трона. Накрая през 987 г. Хуго Капет – граф на Париж, е избран за крал на Франция от големите феодални владетели след смъртта на последния Каролинг.
През XI век градът се разпростира към десния бряг. През XII и XIII век тук се включва царуването на Филип II Август (1180 – 1223), градът значително нараства. Главните пътни артерии са павирани, построен е първият Лувър като крепостно укрепление, няколко църкви, а катедралата Парижката Света богородица (Нотър Дам) е проектирана и започната през 1163 г. Няколко училища на левия бряг са слети в едно – Сорбоната, където едни от първите преподаватели са Албертус Магнус и Тома Аквински. През Средните векове Париж просперира като търговски и интелектуален център.
Около 1328 г. населението на Париж се оценява на 200 000 жители, което го прави най-големият град в Европа. Но през 1348 г., Черната смърт покосява населението убивайки до 800 души на ден, около 40 000 души умират до 1466 г. 100-годишната война (1337 – 1453) нанася огромни щети на Франция. Страната преживява икономически упадък, от който са ѝ нужни десетилетия, за да се съвземе. Хиляди са убити от глад, чума, дизентерия и бандите, които тероризират града. Гражданските войни и местните борби допринасят за разрухата. Жана д'Арк (известна още като Орлеанската дева) (1412 – 1431) е католическа светица, национална героиня на Франция и една от най-известните фигури на Стогодишната война, която се опитва да освободи Франция от англичаните.
Населението на Париж нараства от 1422г. до 1500г. и търпи слаб икономически растеж. В същото време Франция е разтърсена от религиозни противоречия. Вартоломеевата нощ е масово клане на хугеноти във Франция, устроено от католиците в нощта на 24 август 1572 г., деня на св. Вартоломей. Организирано е майката на краля Катерина Медичи и херцозите дьо Гиз. През нощта в Париж са убити около 3000 хугеноти. След Вартоломеевата нощ религиозните войни във Франция се възобновяват. 12 май 1588 г. е известен като Денят на барикадите, защото за първи път парижани строят барикади, за да защитават града. Градът устоява на набезите на Анри IV (Франция) до 1594 г. За да влезе в града, той трябва да приеме за втори път католицизма. Прави това с известната си фраза „Париж заслужава една литургия.“ Убит е на 14 май 1610 г. след покушение, извършено от Франсоа Раваяк.
Анри IV превръща Париж в своя основна резиденция, предприема значителни мероприятия, като уголемяването на Лувъра, строителството на моста Пон Ньоф, площад де Вож, площад Дофин и други. Кралят е подложен на непрекъснати набези от религиозни фанатици от двете страни (протестанти и католици), има 23 опита за убийство, докато през 1610 г. е убит от католик.
Луи XIII става крал само на осемгодишна възраст, като политическата власт е съсредоточена в ръцете на майка му – Мария Медичи, в ролята на регент. Макар формално властта да преминава в негови ръце, когато е на петнадесет години, зад него стои безскрупулният и влиятелен кардинал Ришельо. По това време са построени няколко дворци, църкви в стил барок и е реконструирана Сорбоната.
Когато умира през 1643 г., той оставя трона на петгодишния си наследник Луи XIV. През 1648 г. цялото кралско семейство е принудено да избяга поради въстания, но се завръща триумфално през 1653 г. Въпреки това „Кралят-слънце“, при царуването си от 1643 до 1715 г., премества кралската резиденция от Париж в близкия Версай, защото ненавижда Париж. Това е период на разцвет за Франция и градът значително увеличава населението си.
По време на Луи XV кралската резиденция е преместена отново в Париж, но след скандали за корупция, които значително дискредитират образа на краля, е преместена обратно във Версай. В края на XVIII век Париж става културната и интелектуална столица на Западния свят. Това е времето на Просвещението, времето на салоните, които са горещо подкрепяни от любовницата на краля Мадам дьо Помпадур.
При царуването на Луи XVI Париж достига нови висоти и става престижен град, като се утвърждава като център на изкуствата и науката. В същото време около Париж в периода 1784 – 1791 г. е построена нова стена, финансите на държавата започват да приключват, данъците се увеличават, настъпва глад, недоволство и започват бунтове.
Френската революция започва с щурмуването на Бастилията на 14 юли 1789 г. и приключва с преврата през 1799 г. Много от сблъсъците през следващите няколко години са между Париж и околните селски райони и от абсолютна монархия Франция се превръща в република.
На 5 май 1789 г. Луи XVI свиква генералните щати, в които се гласува по съсловия (а по това време Франция е разделена на съсловия – духовенство, аристокрация и обикновените граждани, в множеството си селяни). Третото съсловие разполага с един глас, докато тези от първото и второто с по два. Това състояние на нещата предизвиква недоволство. На тази дата депутатите от третото съсловие (съсловието на народа) се заклеват да не се разпускат, докато не бъде приета нова конституция. Така се стига до създаването на Учредителното събрание. Тези събития слагат началото на революционни действия. На 14 юли 1789 г. тълпа от санкюлоти щурмува Бастилията. На 15 юли е избран първият кмет на града. На 26 август 1789 г. е приета Декларация за правата на човека и гражданина, на чиято основа е съвременната Всеобща декларация за правата на човека.
Наполеон Бонапарт се издига във военната си кариера по време на Френската революция. През ноември 1799 г. той извършва държавен преврат и става първи консул, като практически съсредоточава властта в свои ръце. Пет години по-късно, през 1804 г. той се самопровъзгласява за император (с помощта на френския Сенат) и установява диктаторски режим, като се опитва да превърне Париж в новия Рим. Наполеон води редица победоносни войни, които разширяват Франция и я превръщат в най-голямата държава на континента. Неудачното му съперничество с Англия и няколко поражения – в Русия, Лайпциг и Ватерло, водят до неговото заточаване и края на империята. От 1840 г. тленните му останки се намират в Дома на инвалидите.
Монархията е реставрирана, но единственото, което Луи XVIII (1814, 1815 – 1824) и Шарл X (1824 – 1830) успяват да направят, е да предизвикат нова революция и утвърждават мнението за Бурбоните, че „забравят всичко старо и не научават нищо ново“. Шарл X абдикира, а през 1831 г. епидемия от холера убива 19 000 души.
На 22 февруари 1848 г. парижани се вдигат на въстание. Луи Филип абдикира и е установена Втората република. Следват нови бунтове и недоволства. В края на 1848 г. се провеждат избори.
Победителят в изборите за всеобща изненада е племенникът на Наполеон, Луи-Наполеон Бонапарт, получавайки 75% от гласовете. Но той не се задоволява с поста президент и подобно на чичо си, на 2 декември 1851 г. извършва преврат, самопровъзгласява се за император като Наполеон III и се установява в двореца Тюйлери.
По време на неговото управление Париж приема съвременния си вид. През 1853 г. Наполеон III назначава Жорж-Йожен Осман (Georges Eugène Haussmann), известен като Барон Осман, за префект на града със задачата да го модернизира. Баронът извършва това с драстични мерки, като събаря една голяма част от Париж и построява големи, широки булеварди. По това време Булонският и Венсенският лес се превръщат в огромни градски паркове. Въпреки че Осман е принуден да си подаде оставката през 1869 г. поради финансови проблеми, неговите идеи са тези, които дават съвременния вид на Париж.
През 1870 г. по време на Френско-пруската война, която завършва с обсадата на Париж, Наполеон III абдикира, което води до провъзгласяването на Третата република. Пруската армия навлиза в града и много от известните му постройки се превръщат във военни бази и складове, включително Лувъра. Условията на мирния договор се разглеждат от много парижани като предателство и на 18 март 1871 г. избухва въстание, което започва от Монмартър. На 26 март същата година е обявена Парижката комуна (La Commune de Paris, мини социалистическа република), която просъществува от 18 март до 28 май 1871 г. (72 дни) под девиза „Свобода, равенство, братство“ (Liberté, égalité, fraternité). Дейците на Парижката комуна унищожават статуята на Наполеон и установяват първата в света форма на диктатура на пролетариата. Разгромът на комуната става с цената на много кръвопролития и 30 000 убити.

Когато се спомене Париж, първата асоциация е с Айфеловата кула. Съоръжението е съставено от 15 000 стоманени секции, скрепени с 2.5 млн.нита. Със своите 307 метра височина, кулата е най-високата архитектурна постройка в света до 1931 г, когато първенството й е отнето от Емпайър Стейт Билдинг (381). 
Другото място, което всеки трябва да види е Триумфалната арка. Тя е построена в чест на всички воювали и загинали за Франция. Имената на над 100 славни битки и на повече от 600 генерали са изписани върху вътрешните й стени, а под свода лежи гробът на незнайния войн от Първата световна война.
Пале Гарние, парижката опера и балет е проектирана от Чарлз Гарние в пищния "Наполеот ІІІ" стил. Фасадата включва класически колони и скулптори на алегории - Поезия, Музика, Идилия, Рецитация, Песен, Драма и Танц. 
В превод Шанз - Елизе означава "Елисейските полета" или царството на мъртвите, ако се позовем на митологията. Булевардът е дълъг 1910 м и е широк 70 м. Започва от площад "Конкорд" и свършва на площад "Шарл дьо Гол, като е разделен на две части. Горната част се простира до Триумфалната Арка и е наситена с магазини, луксозни бутици, хотели, ресторанти, кафенета, кина и театри. Това е и най-привлекателното пространство за парижани и гостите на столицата. 
Париж е натоварен град, но си има своите местенца за отдих и отмора. Едно от тях е Люксембургската градина, която се намира в Латинския квартал и представлява комплекс от дворец и парк. Интересна подробност е, че в Люксембургския дворец заседава Сенатът на Франция. В парка е поставен умален макет на Статуята на Свободата, излят от бронз. Моделът служи за прототип на статуята в Ню Йорк. 
Триумфът на готическата архитектура катедралата "Нотр-Дам де Пари" (Света Богородица) е разположена в самото сърце на Париж на остров "Сите" в Латинския квартал. 
Друга постройка с голямо християнско значение е римокатолическата базилика "Сакре Кьор" или "Свято сърце". Тя е разположена на хълма Монмартр и е известна като "Бялата църква", защото е построена от специален вид камък - калцит, който отделя бяло вещество, когато вали дъжд. Това гарантира белият цвят на базиликата и нейната вечна чистота. Монмартър е втората по височина точка в Париж след Айфеловата кула и от стълбите пред църквата се открива прелестна гледка към френската столица. Това е и едно от най-добрите места за селфита, препоръчват познавачите.
Лувърът - най-големият национален музей във Франция се посещава от близо 10 млн. туристи годишно. Привличат ги основно "Мона Лиза", най-известната картина в света, чийто автор е Леонардо да Винчи и статуята на Венера Милоска. Днес в Лувъра се съхраняват над 380 000 артефакта, от които над 35 000 са изложени в осем колекции. Атракция представлява и стъклената пирамида, поставена в центъра на дворцовия парк. 
Известен като „Домът на импресионистите“, музеят д`Орсе е бивша жп гара от „Бел Епок“ ерата. Просторната постройка в стил модернизъм е приютила творби на някои от най-гениалните творци-импресионисти. Сред тях има художници от класическия Импресионизъм, като Дега, Мане, Моне и Реноар; до представители на Пост-импресионизма, като Сезан и Ван Гог.
Парижките катакомби са място, предназначено за хора със здрави нерви. "Спри! Това е империята на смъртта!", гласи надпис точно пред входа на катакомбите. Появили са се след протест на парижани, които били против голямото гробище в града и това налага преместването на костите на близо 6 милиона французи там, създавайки по този начин най-голямото гробище в света. Коридорите са дълги около 2 км и се намират на 20 метра под улиците на Париж. Официалното наименование на катакомбите е "Обществените костници". 
Версай е една от бившите резиденции на френските крале. Версайският дворец е разположен на югозапад от Париж и е тясно свързан с живота и управлението на Луи ХІV, известен като Кралят Слънце. Във Версайския дворец са подписани редица международни договори. Той е образец за големите дворци в Европа. Там се намира и Дисниленд, привлекателно място както за малки, така и за големи.

Benji Traveler: Париж, Националната асамблея - В Бурбонския дворец се взимат важни решения

Benji Traveler: Париж, Консиержери - от дворец до затвор

Benji Traveler: Париж, Триумфалната арка

Benji Traveler: Париж, Булевард Шанз Елизе, Франция

Benji Traveler: Париж, Айфеловата кула

Benji Traveler: Париж, Галерия Лафайет

Benji Traveler: Париж, Музеят Клюни - музей на средновековното изкуство

Benji Traveler: Париж, Музей д'Орсе

Benji Traveler: Париж, Градините Тюйлери

Benji Traveler: Париж, Опера Гарние

Benji Traveler: Париж, Дворец Лувър, Франция

Benji Traveler: Париж, Музей Лувър, Франция

Benji Traveler: Париж, Площад Конкорд

Benji Traveler: Париж, Моста Александър III

Benji Traveler: Франция, Дворецът Версай

Benji Traveler: Париж, Гробницата на Наполеон

Benji Traveler: Париж, Църквата "Сен Луи" в Дома на инвалидите

Benji Traveler: Париж, Дом на инвалидите и Музей на армията

Benji Traveler: Париж, Мулен Руж - приказната история на червеното кабаре на Монмартър

Benji Traveler: Париж, Базиликата Сакре Кьор и Монмартър

Benji Traveler: Париж, Катедралата Нотър Дам и Сант Шапел























































Виена, Катедралата „Свети Стефан“, Австрия

Катедралата „Свети Стефан“ (Щефансдом) е бижуто на австрийската столица, намира се в сърцето на Виена. Оттам започва всяка обиколка на града...