Париж, Триумфалната арка

Красивата и голяма Триумфална арка е една от най-известните триумфални арки в света и една от иконите на Париж. Тя е построена за 30 години в началото на XIX в. от Наполеон Бонапарт в чест на победата му в битката при Аустерлиц. Завършена е през 1836 г. и е показана на света в най-чистия стил на класическата архитектура.
Архитектът Жан Шалгрен умира през 1811 г. и работата по изграждане на арката е поета от Жан-Никола Уйо. По време на възстановяването на монархията от Бурбоните изграждането на Триумфалната арка е спряно, като нейното завършване се осъществява при управлението на крал Луи-Филип между 1833 и 1836 г. През декември 1840 г., на връщане от о. Св. Елена, тленните останки на Наполеон минават под Триумфалната арка на път за мястото, където да бъдат положени за последно – Дома на инвалидите. Преди да бъде погребано в Пантеона, тялото на Виктор Юго е изложено под арката в нощта на 22 май 1885 г.
След построяването ѝ Триумфалната арка се превръща в мястото, където френските войски организират своите паради след успешни военни кампании, както и място за годишния военен парад в Деня на Бастилията.
4-те скулптурни групи в основата на арката са Триумфът от 1810 г. (от Жан-Пиер Корто), Съпротива и Мир (и двете от Антоан Етекс) и най-известната от всички Заминаване на Доброволците от 1792 г. (от Франсоа Руд), наричана „Ла Марселез“. Последната е представена в токата на колана, който се дава за титлата „маршал на Франция“, и олицетворява Франция, призоваваща своя народ. След падането на Наполеон (1815) скулптурата Мир се интерпретира като почитане на Мира от 1815 г. В горната част на арката, над богато изваяния фриз от войници има 30 щита, гравирани с имената на големи военни победи от периода на Френската революция и Наполеоновите войни. На вътрешните стени на монумента са изписани имената на 660 души, от които 558 френски генерали от Първата френска империя, като имената на тези, които са загинали в битка, са подчертани. На по-късите страни на 4-те носещи колони са изписани имената на големите спечелени битки през Наполеоновите войни. Битките в периода между заминаването му от Елба до последната му загуба при Ватерло не са включени.
От 1882 до 1886 г. на върха на Триумфалната арка се е намирала скулптурата „Триумфът на революцията“ от Александър Фалжиер, изобразявала колесница, теглена от коне, готови да разбият „Анархията и Деспотизма“. Скулптурата съществува само 4 г., преди да се разпадне.
Триумфалната арка се намира в средата на оживеното кръгово кръстовище Étoile, или Звезда, от което се разклоняват 12 улици, включително най-известната - Шанз-Елизе, водеща до фасадата на Лувъра. От покрива на арката се открива най-красивата гледка към този лъч от улици.
Височината ѝ е 51 метра, широчината - 45 метра, а дълбочината - 22 метра. Украсена е с една главна арка с височина 29 метра и две по-малки странични арки с височина 19 метра.
Непосредствено под арката се намира Гробницата на незнайния войн, където гори вечен огън в памет на повече от 1 милион войници, загинали през Първата световна война.