Литературното състезание по зяпане във Виена продължава десетилетия.
От едната страна е немският драматург и поет Фридрих Шилер. На около 180 метра разстояние, гледайки в обратна посока, седи неговият колега: далеч по-мързеливият Йохан Волфганг фон Гьоте.
От едната страна е немският драматург и поет Фридрих Шилер. На около 180 метра разстояние, гледайки в обратна посока, седи неговият колега: далеч по-мързеливият Йохан Волфганг фон Гьоте.
Паметникът на Гьоте
Разположен на Гьотегасе, паметникът е открит през 1900 г.
Представлява бронзова фигура на седнал Гьоте
Виена почита паметта на най-великата фигура в немската литература, например с улица, кръстена на него. Едият край на Гьотегасе се намира точно под художествения музей Албертина в стария град. А другият край е изобразен седнал бронзов Гьоте (1749-1832), както е изглеждал на 50-те си години. Според вестникарски репортажи от онова време, император Франц Йосиф открива този паметник на Гьоте на 15 декември 1900 г.
Откриването последва дълга (над 20-годишна) кампания за набиране на средства, водена от Виенската асоциация „Гьоте“. Самият Франц Йосиф допринася за фонда, както и други членове на императорското семейство. Придворният театър дори дарява пари, спечелени от представления на произведенията на Гьоте.
Скулпторът на паметника, Едмунд Хелмер, е по-известен с мемориала на Щраус във Виенския Щатпарк. Той умишлено се е въздържал от прекомерна орнаментация в проекта си за Гьоте, за да се съсредоточи единствено върху фигурата. Императорът всъщност е похвалил простотата на подхода, когато се е обърнал към Хелмер при откриването. Твърди се, че Хелмер е базирал изображението си на главата на Гьоте на маски, направени в началото на 19 век от Карл Готлоб Вайсер и Йохан Готфрид Шадов. Версията на последния обаче може просто да е била копие на усилията на първия.
В задната част на паметника има релеф, предназначен да изрази, че „семейството, народът и човечеството почитат гения на Гьоте“. Надписът просто гласи: Издигнат от Виенската асоциация „Гьоте“ през 1900 г. Коментаторите от онова време хвалят художествените достойнства на паметника, но изглеждат по-малко доволни от донякъде изолираното, голо място. През годините, изминали от времето, Гьоте поне има зелен фон благодарение на дърветата, засадени зад статуята.
Също така, същите тези коментатори признавали, че гледката към паметника на Шилер в далечината е подходяща, предвид приятелските отношения между двамата литературни величия. Гьоте също така охранява входа на Бурггартен, хубав зелен кът, който се намира зад крилото Нойе Бург на дворцовия комплекс Хофбург.
Паметникът на Шилер
Не всяка статуя във Виена почита известен местен жител. Паметникът на Шилер, например, отбелязва наследството на един от великите немски драматурзи и поети.
Бронзовия Шилер стои върху алегорични релефи и статуи. Открит през 1876 г.
Паметникът във Виена, посветен на този литературен гений, доминира в малък централен парк, появил се в края на 70-те години на 19-ти век като част от мащабните реконструкции, последвали премахването на старите градски укрепления. Разположен на площад Шилер и в парка Шилер пред Академията за изящни изкуства в 1-ви район на Виена. Този исторически шедьовър е създаден в чест на поета Фридрих Шилер (1759-1805). Една от причините за изключителното му значение е фактът, че до този момент подобни паметници са били изработвани само за владетели и генерали. Шилер е първият поет, на когото е поставен представителен паметник на обществен площад във Виена. Писателят Фридрих Шилер може и да не е живял или работил във Виена, но е оставил незаличим отпечатък върху немската и европейската литература. Шилер е вдъхновил и различни композитори със силна връзка с Виена да превърнат думите му в музика. Шуберт е направил това например. Както и Брамс. И Бетовен... в своята Девета симфония, която е известна с това, че е вдъхновена от „Одата на радостта“ на Шилер.
Усилията за издигане на паметник на гения на Шилер започват през 1868 г. по частна инициатива. Откриването се състояло на 10 ноември 1876 г., на годишнината от рождения ден на Шилер.
Паметникът, проектиран от Йоханес Шилинг, има гранитни стъпала под различни бронзови фигури и релефи. Шилер стои на върха. Четирите ъглови статуи представляват етапи от живота: майка с бебе, младеж, мъж и старец. Четирите релефни фигури представляват поезия, гений, мъдрост и милосърдие/доброта. Последните две алегории, понякога са описвани също като наука и любов към страната.
Четирите кръгли релефа показват пеликан с пиленцата му, главата на Минерва, Пегас и мъж, носещ гръцка трагедийна маска, което предполагам, че съответства на алегоричните релефи. .
Представлява бронзова фигура на седнал Гьоте
Виена почита паметта на най-великата фигура в немската литература, например с улица, кръстена на него. Едият край на Гьотегасе се намира точно под художествения музей Албертина в стария град. А другият край е изобразен седнал бронзов Гьоте (1749-1832), както е изглеждал на 50-те си години. Според вестникарски репортажи от онова време, император Франц Йосиф открива този паметник на Гьоте на 15 декември 1900 г.
Откриването последва дълга (над 20-годишна) кампания за набиране на средства, водена от Виенската асоциация „Гьоте“. Самият Франц Йосиф допринася за фонда, както и други членове на императорското семейство. Придворният театър дори дарява пари, спечелени от представления на произведенията на Гьоте.
Скулпторът на паметника, Едмунд Хелмер, е по-известен с мемориала на Щраус във Виенския Щатпарк. Той умишлено се е въздържал от прекомерна орнаментация в проекта си за Гьоте, за да се съсредоточи единствено върху фигурата. Императорът всъщност е похвалил простотата на подхода, когато се е обърнал към Хелмер при откриването. Твърди се, че Хелмер е базирал изображението си на главата на Гьоте на маски, направени в началото на 19 век от Карл Готлоб Вайсер и Йохан Готфрид Шадов. Версията на последния обаче може просто да е била копие на усилията на първия.
В задната част на паметника има релеф, предназначен да изрази, че „семейството, народът и човечеството почитат гения на Гьоте“. Надписът просто гласи: Издигнат от Виенската асоциация „Гьоте“ през 1900 г. Коментаторите от онова време хвалят художествените достойнства на паметника, но изглеждат по-малко доволни от донякъде изолираното, голо място. През годините, изминали от времето, Гьоте поне има зелен фон благодарение на дърветата, засадени зад статуята.
Също така, същите тези коментатори признавали, че гледката към паметника на Шилер в далечината е подходяща, предвид приятелските отношения между двамата литературни величия. Гьоте също така охранява входа на Бурггартен, хубав зелен кът, който се намира зад крилото Нойе Бург на дворцовия комплекс Хофбург.
Паметникът на Шилер
Не всяка статуя във Виена почита известен местен жител. Паметникът на Шилер, например, отбелязва наследството на един от великите немски драматурзи и поети.
Бронзовия Шилер стои върху алегорични релефи и статуи. Открит през 1876 г.
Паметникът във Виена, посветен на този литературен гений, доминира в малък централен парк, появил се в края на 70-те години на 19-ти век като част от мащабните реконструкции, последвали премахването на старите градски укрепления. Разположен на площад Шилер и в парка Шилер пред Академията за изящни изкуства в 1-ви район на Виена. Този исторически шедьовър е създаден в чест на поета Фридрих Шилер (1759-1805). Една от причините за изключителното му значение е фактът, че до този момент подобни паметници са били изработвани само за владетели и генерали. Шилер е първият поет, на когото е поставен представителен паметник на обществен площад във Виена. Писателят Фридрих Шилер може и да не е живял или работил във Виена, но е оставил незаличим отпечатък върху немската и европейската литература. Шилер е вдъхновил и различни композитори със силна връзка с Виена да превърнат думите му в музика. Шуберт е направил това например. Както и Брамс. И Бетовен... в своята Девета симфония, която е известна с това, че е вдъхновена от „Одата на радостта“ на Шилер.
Усилията за издигане на паметник на гения на Шилер започват през 1868 г. по частна инициатива. Откриването се състояло на 10 ноември 1876 г., на годишнината от рождения ден на Шилер.
Паметникът, проектиран от Йоханес Шилинг, има гранитни стъпала под различни бронзови фигури и релефи. Шилер стои на върха. Четирите ъглови статуи представляват етапи от живота: майка с бебе, младеж, мъж и старец. Четирите релефни фигури представляват поезия, гений, мъдрост и милосърдие/доброта. Последните две алегории, понякога са описвани също като наука и любов към страната.
Четирите кръгли релефа показват пеликан с пиленцата му, главата на Минерва, Пегас и мъж, носещ гръцка трагедийна маска, което предполагам, че съответства на алегоричните релефи. .
