Най-характерно за това стилово течение е използването на различни техники, познати в историята на изкуството на цялото човечество – от византийска мозайка, позлата, стъклопис и далекоизточни похвати до съвременната за началото на ХХ в. Технология с цел придаване на едно ведро, донякъде романтично, внушение с игриво декоративен ефект, особено в творбите на пластичните изкуства като архитектурата и живописта, както и в приложните изкуства. Творбите са с богат колорит и често рисунъкът е почти изведен до орнамент, а архитектурната форма придобива непознат дотогава образ и пластичност.
Причудливата сграда Салон Сецесион във Виена е проектирана от едва 30-годишния тогава архитект Йозеф Мария Олбрих, който по това време е член на ателието на Ото Вагнер. Изложбената зала се превръща в ключова творба на този стил в изкуството. Сградата има доста рискована архитектура дори за днешните стандарти. Най-забележителната черта е куполът, изработен от позлатен бронз във формата на постеля от листа, която рязко контрастира с фасадата в стил ар деко. Дафиновият лист е доминиращият елемент в причудливия купол на сграда, който виенчани наричат "зелката". Той съчетава 3000 позлатени листа и 700 зрънца. Входната зона на сградата е украсена с маските на трите Горгони (Стено, Евриала и Медуза), които символизират архитектурата, скулптурата и живописта.
Салон Сецесион има площ от около 1000 м². Йозеф Мария Олбрих използва площада като основен мотив в редица кръстообразни комбинации във входната зона и изложбеното крило. Именно схемата на етажния план определя цялата форма на сградата.
Акцент в екстериора на сградата е фризът на Бетовен, изработен от Густав Климт. Това е едно от най-известните произведения на изкуството в стил сецесион. Вдясно от сградата има бронзова статуя на Марк Антоний, дело на Артър Щрасер.
