Тасос, Лименас - "столицата" на остров Тасос, Гърция

Пристигаме на новото пристанище на Лименас, най-големия град и столица на острова. (На някои карти и пътеводители ще го видите и като Тасос или Тасос Таун на английски, тъй като по гръцка традиция имената на островите и техните столици обикновено съвпадат.) В тази част на града няма нищо интересно, затова се отправяме към старото пристанище, използвано днес единствено от рибарски лодки, корабчета за круизи и яхти. Крайбрежната алея е заета изцяло от ресторанти и барове, чиито „викачи” се надпреварват да привличат клиенти, нижейки възторжени оди колко е вкусна и прясна храната и колко са ниски цените. След първия, изрецитирал своята декламация, идва втори, този път от съседното заведение, и обяснява колко безочливо ни е излъгал неговият колега. И така до другия край на алеята. Някои от „викачите” и сервитьорите са българи, дошли тук да поработят през лятото, но дори и гърците са понаучили някоя и друга дума на български. Един ни посреща с въпрос „Само „Левски” или „Само ЦСКА?”, а симпатична гъркиня на средна възраст започва с „Има всичко - месо, риба...” и отговаря на всеки наш въпрос с „Има всичко - месо, риба“. Явно това са единствените български думи, които знае. Крайбрежните ресторанти в Лименас са от типа „капан за туристи” и цените в тях са най-високи, без това непременно да означава, че кухнята или обслужването са най-добрите Около старото пристанище, в което кротко се полюшват рибарски лодки, са наредени ниски дву- и триетажни къщи чиито партерни етажи са превърнати в таверни. Изключение прави най-старата от тези сгради, наричана Калогерико. Това е продълговата каменна постройка с варосана фасада и покрив, застлан с каменни плочи, която играе роля на изложбена зала и културен център на града.
Отвъд тази крайбрежна алея и успоредната на нея улица „18 октомври”, осеяна с безброй магазинчета за сувенири, мед, зехтин, сладко, плажни артикули, евтини бижута и прочие, между къщите, покрай улиците и дори в центъра на едно или друго площадче са пръснати руините на древен Тасос. Или поне това, което са успели да разкрият археолозите, защото под самите къщи и улици със сигурност има още много.
Ако кривнете встрани от утъпканите туристически маршрути на Лименас, ще откриете руините на древната агора, на храмовете на Зевс, Артемида, Посейдон, Дионисий, на олтарите на Хера, в качеството й на „закрилница на пристанищата” и на прочутия атлет от Античността Теагенис, на римските терми... Каквото по-ценно е открито при разкопките, ще го намерите изложено в археологическия музей в Лименас непосредствено до античната агора. С изключение на най-красивите Барелефи – тези на Аполон с нимфите и на Хермес с харитите (древногръцкия оригинал на римските грации), които се намират в Лувъра. Отбиете ли се в музея, непременно се спрете пред колосалната (висока 3,5 м) статуя на млад гол мъж, понесъл овен, (фигурата е недовършена, античният скулптор я зарязал заради пукнатина в мрамора до едното ухо), статуи на една от музите и на Афродита с делфин и Ерос, красивите амфори и плоски чинии, наречени пинакион, изящната глава на лъвица от слонова кост... Ако пък тръгнете по стръмните улички зад Калогерико и изкачите гористия хълм - разстоянието е не повече от 500 м - ще се озовете сред руините на античния амфитеатър, а в нозете ви ще се ширне невероятно красива панорама на залива на Лименас, пристанищата и крайбрежните улици.
Ако имате късмет, в подножието на хълма, под скалите на които някога се е намирал градският акропол, ще видите как се строи лодка по начин, останал непроменен в течение на стотици години. Хората, които я майсторят - двама или трима, никога повече - обикновено са от семейство, което прави лодки от поколения и тайните на занаята се предават от баща на син. Дъските и гредите идват от горите над Лименас, за да изваят линии, извивки и форми, които също не са променяни от векове. Дървесината е винаги сурова, местните майстори работят без чертежи, извиват дъските и оформят корпуса на око, а когато завършат някоя лодка, я освещават не с бутилка шампанско, а с кръв на петел. Единственият реверанс към модерните технологии, който правят, е използването на електрически триони, заменили ритмичното стържене на бичкията.
Пак в района на хълма с амфитеатъра в местността, наречена Ебреокастро, можем нагледно да проследим някои от най-важните етапи в историята на острова. Сред мрамор­ните колони, останали от античен храм, лежат руините на византийска базилика, а до тях се издига малката и спретната модерна черква „Агии Апостоли” („Св. Апостоли”).
Спускаме се обратно към старото пристанище, но вместо да се върнем по крайбрежната алея, свиваме по успоред ната „18 октомври”. Тя е пешеходна изпълнена от край до край с десетки магазинчета и любимо място за разходка и на местните, и на туристите, особено през летните вечери, когато захлади, а уличното осветление, малките прожектори и фенерите, монтирани пред всяка витрина и сергия, й придадат допълнително очарование.
Не пропускайте и нейната пресечка „Полигнотос Вагис”, също пешеходна и изпълнена цялата с таверни и узерии в традиционен стил. Уличката на ресторантите е изключително живописна и романтична. Под свод от преплетени храсти са опънати тенти, покрили почти цялата улица, под тях са подредени дървени маси и столове, озарени от отблясъка на фенери и свещи, по витрините са наредени сандъчета и саксии, които преливат от цветове, а във въздуха се носи дъхав аромат на жасмин и мушкато.
В никакъв случай не е за пренебрегване и изобилието от вкусни, приготвени по домашному гръцки специалитети - като започнем от по-традиционните като дзадзики, хориатики (гръцка салата) или сувлаки и стигнем до по-интригуващи опции от рода на кюфтенца от октопод например.

Тасос, Манастирът "Архангел Михаил", Гърция

Следващата спирка в обиколката ни на Тасос е манастирът „Св. архангел Михаил”. За да оцените величието и красотата на тази обител, ще трябва да погледнете от някой съседен хълм или залив как е кацнала върху стръмна скала, оградена с високи каменни зидове, наподобяващи крепостни стени, и отдолу откъм морето, и отгоре откъм пътя. Манастир „Архангел Михаил“ е построен на скала над морето между селата Астрис и Алики. Манастирът е най-големия на острова и е женски, а монахините строго следят за подходящо облекло на посетителите. Също така, по време на служба в църквата жените и мъжете стоят разделено. Прекрачите ли масивната порта, ще ви посрещне някой, който ще огледа как сте облечени и ако прецени, ще предложи на жените да се наметнат с шалове или да обуят поли, а на мъжете с къси панталони ще подаде нещо като шалвари. Вътре ще се озовете в просторен спретнат двор. застлан с каменни плочи и потънал в цветя. Ще можете да се разходите по алеите, да надникнете в старата черква или в магазинчето до нея, да се снимате на някоя от терасите, надвиснали над морето. Със сигурност ще ви направи впечатление колко богат и добре поддържан е този манастир. И колко е голям, като се има предвид, че на целия остров Тасос живеят десетина хиляди души. Особено ако вдигнете поглед и видите огромната черква, която се строи в момента. На Тасос има и други манастири - „Св. Пантелеймон” близо Микрос Принос и „Панагия” край Макриес, но макар гърците да почитат и да се грижат за своите манастири, в сравнение със „СВ. архангел Михаил” тези двата изглеждат не просто занемарени а направо изоставени. Причината не е в чудесата, които според легендите са ставали тук, или в извора с лековита вода в една пещера под скалите. И другите два манастира могат да се похвалят със също толкова чудодейни истории и със също толкова лековити извори. Причината се крие в парче гвоздей, което се пази в „Св. архангел Михаил” и за който се твърди, че е частица от гвоздея, забит в дясната ръка на Христос при разпъването му на кръста. За вярващите това е безценна светиня и хиляди гърци от всички краища на страната идват тук, за да й се поклонят.

Три години по-късно пак попаднах на острова и посетих манастира

Тасос, Лименария и Трипити, Гърция

На няколко километра северозападно от Потос, малко след Пефкари, в южната част на острова, се намира Лименария, вторият по големина град на острова.
Тук хотелите и къщите, които предлагат стаи под наем, таверните и магазините са в изобилие, а плажът не е лош, но за предпочитане е Трипити, разположен на няколко ки метра западно от Лименария. Крайбрежната ивица е разделена на две от миниатюрен хълмист полуостров, на който е издигнат малък параклис. По-голямата част на залива е заета от плаж и крайбрежна алея с таверни и барове, а по- малката оформя закътано рибарско пристанище, в което са хвърлили котва няколко дървени ветроходни шхуни, които предлагат туристически круизи около острова. На високия хълм, в чието подножие се намира пристанището, се издига голяма сграда не с егейска или средиземноморска, а с типична централно-европейска архитектура от начало­то на XX в. В това няма нищо чудно, тъй като е построена от немската компания „Шпайдел”, разработвала в периода 1905-1912 г. оловно-цинковите мини в съседство. Внушителната постройка, наричана от местните Палатаки (Малкия дворец) или Металио (заради мината, разположена непосредствено под нея) е особено красива през нощта, когато е осветена от разноцветни прожектори За малко да пропуснем да споменем, че в историята на Палатаки има и българска следа. По време на краткия период на българско владичество на Тасос (1941-1944 г.) сградата е била превърната в българска казарма.

В южната част на острова, разположен на около 40 км. от столицата на Тасос, се намира Лименария – един от най-привлекателните местни курорти. Красиви, стари къщи, приятни, криволичещи улички и гостоприемна атмосфера.
Разхождайки се из прекрасната Лименария, имате възможност да станете свидетели на един наистина поразителен пейзаж! Пред погледа ви ще се разкрие живописна картина към Егейско море и величествената планина Атон.

Три години по-късно пак в Лименария

Трипити
хотел Blue Dream Palace

Tripiti е пясъчно -каменист плаж, разположен в южната част на Тасос. Заобиколен е от величествени скали, големи дървета и екзотични храсти. На територията му има бар, апартаменти за туристи, първокласен хотел, волейболно игрище, басейн и душове. От гръцки „Tripiti“ се превежда като „място на дупки“. Това име се дължи на големите отвори в скалите, които са се образували под въздействието на вода.