Тасос, Лименас - "столицата" на остров Тасос, Гърция

Пристигаме на новото пристанище на Лименас, най-големия град и столица на острова. (На някои карти и пътеводители ще го видите и като Тасос или Тасос Таун на английски, тъй като по гръцка традиция имената на островите и техните столици обикновено съвпадат.) В тази част на града няма нищо интересно, затова се отправяме към старото пристанище, използвано днес единствено от рибарски лодки, корабчета за круизи и яхти. Крайбрежната алея е заета изцяло от ресторанти и барове, чиито „викачи” се надпреварват да привличат клиенти, нижейки възторжени оди колко е вкусна и прясна храната и колко са ниски цените. След първия, изрецитирал своята декламация, идва втори, този път от съседното заведение, и обяснява колко безочливо ни е излъгал неговият колега. И така до другия край на алеята. Някои от „викачите” и сервитьорите са българи, дошли тук да поработят през лятото, но дори и гърците са понаучили някоя и друга дума на български. Един ни посреща с въпрос „Само „Левски” или „Само ЦСКА?”, а симпатична гъркиня на средна възраст започва с „Има всичко - месо, риба...” и отговаря на всеки наш въпрос с „Има всичко - месо, риба“. Явно това са единствените български думи, които знае. Крайбрежните ресторанти в Лименас са от типа „капан за туристи” и цените в тях са най-високи, без това непременно да означава, че кухнята или обслужването са най-добрите Около старото пристанище, в което кротко се полюшват рибарски лодки, са наредени ниски дву- и триетажни къщи чиито партерни етажи са превърнати в таверни. Изключение прави най-старата от тези сгради, наричана Калогерико. Това е продълговата каменна постройка с варосана фасада и покрив, застлан с каменни плочи, която играе роля на изложбена зала и културен център на града.
Отвъд тази крайбрежна алея и успоредната на нея улица „18 октомври”, осеяна с безброй магазинчета за сувенири, мед, зехтин, сладко, плажни артикули, евтини бижута и прочие, между къщите, покрай улиците и дори в центъра на едно или друго площадче са пръснати руините на древен Тасос. Или поне това, което са успели да разкрият археолозите, защото под самите къщи и улици със сигурност има още много.
Ако кривнете встрани от утъпканите туристически маршрути на Лименас, ще откриете руините на древната агора, на храмовете на Зевс, Артемида, Посейдон, Дионисий, на олтарите на Хера, в качеството й на „закрилница на пристанищата” и на прочутия атлет от Античността Теагенис, на римските терми... Каквото по-ценно е открито при разкопките, ще го намерите изложено в археологическия музей в Лименас непосредствено до античната агора. С изключение на най-красивите Барелефи – тези на Аполон с нимфите и на Хермес с харитите (древногръцкия оригинал на римските грации), които се намират в Лувъра. Отбиете ли се в музея, непременно се спрете пред колосалната (висока 3,5 м) статуя на млад гол мъж, понесъл овен, (фигурата е недовършена, античният скулптор я зарязал заради пукнатина в мрамора до едното ухо), статуи на една от музите и на Афродита с делфин и Ерос, красивите амфори и плоски чинии, наречени пинакион, изящната глава на лъвица от слонова кост... Ако пък тръгнете по стръмните улички зад Калогерико и изкачите гористия хълм - разстоянието е не повече от 500 м - ще се озовете сред руините на античния амфитеатър, а в нозете ви ще се ширне невероятно красива панорама на залива на Лименас, пристанищата и крайбрежните улици.
Ако имате късмет, в подножието на хълма, под скалите на които някога се е намирал градският акропол, ще видите как се строи лодка по начин, останал непроменен в течение на стотици години. Хората, които я майсторят - двама или трима, никога повече - обикновено са от семейство, което прави лодки от поколения и тайните на занаята се предават от баща на син. Дъските и гредите идват от горите над Лименас, за да изваят линии, извивки и форми, които също не са променяни от векове. Дървесината е винаги сурова, местните майстори работят без чертежи, извиват дъските и оформят корпуса на око, а когато завършат някоя лодка, я освещават не с бутилка шампанско, а с кръв на петел. Единственият реверанс към модерните технологии, който правят, е използването на електрически триони, заменили ритмичното стържене на бичкията.
Пак в района на хълма с амфитеатъра в местността, наречена Ебреокастро, можем нагледно да проследим някои от най-важните етапи в историята на острова. Сред мрамор­ните колони, останали от античен храм, лежат руините на византийска базилика, а до тях се издига малката и спретната модерна черква „Агии Апостоли” („Св. Апостоли”).
Спускаме се обратно към старото пристанище, но вместо да се върнем по крайбрежната алея, свиваме по успоред ната „18 октомври”. Тя е пешеходна изпълнена от край до край с десетки магазинчета и любимо място за разходка и на местните, и на туристите, особено през летните вечери, когато захлади, а уличното осветление, малките прожектори и фенерите, монтирани пред всяка витрина и сергия, й придадат допълнително очарование.
Не пропускайте и нейната пресечка „Полигнотос Вагис”, също пешеходна и изпълнена цялата с таверни и узерии в традиционен стил. Уличката на ресторантите е изключително живописна и романтична. Под свод от преплетени храсти са опънати тенти, покрили почти цялата улица, под тях са подредени дървени маси и столове, озарени от отблясъка на фенери и свещи, по витрините са наредени сандъчета и саксии, които преливат от цветове, а във въздуха се носи дъхав аромат на жасмин и мушкато.
В никакъв случай не е за пренебрегване и изобилието от вкусни, приготвени по домашному гръцки специалитети - като започнем от по-традиционните като дзадзики, хориатики (гръцка салата) или сувлаки и стигнем до по-интригуващи опции от рода на кюфтенца от октопод например.