Рим, Палатин и Римския форум

В Енеида Вергилий разказва за удивителното приключение на гърците, които, имигрирали от Аркадия под ръководството на Малкото божество Евандър и неговия син Палас, са доведени да се установят на един от седемте хълма на Рим, Палатин. Според римската митология Палатин е родното място на Ромул и Рем, братята близнаци, кърмени и отгледани от вълчицата, които трябвало да станат основатели на Рим. Обвит в легенди и потънал в история, Палатинският хълм е място за вълшебство. Извиквайки образи на древните жилища на имперските владетели и последвалите градини Фарнезе, тази  люлка на цивилизацията днес е музей на открито. Остатъците от миналото са потопени в буйна растителност, разгръщаща се над склоновете на хълма, откъдето може да се насладите напълно на всеобхватна панорама на археологическите останки отдолу.

Хълма Палатин - място на римските палеолитни селища, на по-късните антични императорски дворци и един от най-очарователните райони на Рим. Палатин винаги се е свързвал с основателя на Рим - Ромул, и с неговия близнак - Рем. Предпо­лага се, че точно тук ги е донесъл Фаустул, овчарят, който ги намерил, след като реката ги изхвърлила на брега. Парадоксално, но на хълма има обикновени селища от ранножелязната ера, а по-късно - жилищен район, предназначен за елита. През къснорепубликанския период (II - I в. пр.Хр.) тук живеят видни личности като Цицерон, политици като Крас и Катул и оратори като Хортензий. Октавиан (наречен по-късно Август) решава да напусне резиденцията си близо до форума и да се премести в къщата на Палатин, купена от Хортензий. Така хълмът се превръща в императорска резиденция. Това трае go IV в., когато Константин се премества в новата си столица в днешна Турция. Ала битът на Октавиан бил доста аскетичен. Малцина негови наследници му подражавали. Необузданият стремеж на повечето от следващите императори към богатство превърнал Палатин в синоним на разкош. Нищо чудно, че нашата дума „палат“ произлиза именно от него­ вото име. Както виждаме днес, на Палатин може да се обособят три части. Първата включва руините на императорските резиденции и най-вече двореца на император Домициан (81-96 г. сл.Хр.) от флавиевата династия. Той също е разделен две части: Домус Аугустана (Domus Augustana) - лич­ните покои, и Домус Флавия (Domus Flavia) - обществената, или церемониалната част. Тази част от двореца на Домициан включва зала за из­ слушвания (aula regia), базилика за дворцовите церемонии, изискващи личното присъствие на императора, и огромен триклиний (triclinium) за хранене. Сигурно е било впечатляващо. Триклиният бил украсен с разноцветен мрамор, а от двете му страни имало по един вътрешен двор с фонтан. Домициан и неговият архитект Рабирий издигнали двореца върху по-ранни сгради, строени от Тиберий и Нерон. Според някои учени въпреки зеленината нивото на земната повърхност е издигнато изкуствено с до 15 метра - използвани били многото останали и ненужни строителни матери­али. Продължавайки да вървите и ще стигнете до Стадиона на Домициан (или Хиподрума). Руините отдясно на стадиона са част от Домус Аугустана. Останки от арки, басейни или фонтани и вътрешни дворове са разхвърляни сякаш безразборно. Но макар да са трудно различими, си заслужава да се разгледат. Така постепенно се стига до тераса, от която се открива вели­колепен изглед към Голяматаарена (Circus Maximus) и Авентин.

Палатинският археологически музей (Antiquarium del Palatine) се намира в бивш малък манастир. В него са подредени археологическите находки от района. Непосредствено вляво пред музея са останките на Домус Флавия.

В югозападния край на хълма са селищата от Желязната ера и от времето на Ромул и Рем; има и храмове на Аполон и на Великата Майка. Тук могат да се видят и две къщи от къснорепубликанския период, т. нар. Къща на Ливия (Casa di Livia) и Къща на Август (Casa di Augusto).

Някога блатиста местност, едва от края на седми век пр. н. е. с рекултивацията на долината, Римският форум бавно започва да се превръща в център на обществения живот за повече от хилядолетие. През вековете са построени различни паметници: първо сградите за политически, религиозни и търговски дейности, след това гражданските базилики, където се провеждат съдебни дейности, през втори век пр.н.е. В края на републиканската епоха античният римски форум е станал недостатъчен, за да изпълнява функцията на административен и представителен център на града. Различните династии на императори добавят само престижни паметници: храмът на Веспасиан и Тит, храмът на Антонин Пий и Фаустина, посветен на паметта на обожествените императори, и монументалната арка на Септимий Север, построена през 203 г. сл. Хр. в западния край на площада, за да отпразнуват победите на императора. Последната голяма намеса е извършена от император Максенций в началото на 4-ти век с построяването на храма, посветен на паметта на неговия син Ромул и внушителната базилика на Велия. Последният паметник, построен във форума, е колоната, издигната през 608 г. сл. н. е. в чест на византийския император Фока. 

Римският форум може да бъде разделен на две части: стария сектор - на запад, и относително по-новия - в средната и горната част на „Виа Сакра“, на изток. Той има няколко входа. Забележимо най-старият е откъм бул. „Фори империали“, стар е и входът откъм ул. „Кливус Капитолинус“, която се вие по Капитолийския хълм зад Двореца на Сената, откривайки великолепна гледка. Ако решите да тръгнете по тази улица, ще минете покрай осем йонийски колони - един­ ствени останки от галерията с колоните в храма на Сатурн. Отначало Сатурн бил бог на сеитбата и зърното, а празникът Сатурналия бил любим за римляните. Той траел седем дни и представлявал нещо като смесица от Коледа и карнавал. Храмът служел и за градска съкровищница. На горния ред от надписа върху архитрава: Senatus Populusque Romanus („Сенатът и народът на Рим“). Инициалите SPQR някога са били известен акроним, а днес могат да се видят главно по капаците на шахтите и по автобусите. Влизате във форума иззад високата Ростра (Rostra), т.е. ораторска трибуна. Откритото правоъгълно пространство в далечния край, оградено сега с ниска метална ограда, е същин­ският форум. От двете му дълги страни има по една базилика, а при по-далечната му къса страна е храма на Юлии Цезар (Tempio di Cesare). Същинският форум с размери 120 на 50 метра бил павиран с бигор по нареждане на Август и нарочно бил оставен празен и непокрит, за да символизира откритостта на демокрацията. Векове наред единствените му обитатели били трите типично средиземноморски растения - смокинята, маслината и лозата. Едва по-късно, при императорите, върху него започнали да се появяват постройки. С течение на столетията за огорчение на традиционалистите откритото пространство на форума става все по-населено - навсякъде ник­нат мемориални колони и триумфални арки. Император Диоклециан стига дотам, че си позволява да постави тук собствената си конна статуя (можете да се види пиедестала й) и така разгневява всички, че след смъртта му тя е съборена, а неговото име - изтрито от официалната история. Самотната Колона на Фока (Colonna di Foca) в средата е поставена през 608 г. в чест на едноименния византийски император и е последният паметник, издигнат във форума.

До Ростра се намира Арката на Септимий Север, издигната през 203 г. сл.Хр. в чест на десе­ата годишнина от управлението му и посветена на победите му (и на победите на синовете му) над арабите и партите. Тя има три входа и заради хармонията на своите пропорции се смята за върхово постижение в жанра. Обърнете внимание на варварите върху пиедесталите на колоните - те сякаш държат върху себе си тежестта на цялата арка (каквато е била и целта на изображението). Минете под арката и се спуснете надолу. Веднага вляво има пространство, оградено с метална ограда и павирано със синкаво-сив варовик. Под него се намира Черният камък (Lapis Niger). Той показва мястото на важен старинен гроб - може би на самия Ромул. Тухлената сграда точно зад Курията (Сената) е преместена тук от Юлии Цезар, за да се открие място за неговия форум. По-късно, през 283 г. сл.Хр., след пожар постройката е преустроена от Диоклециан. Ако се чудите на доброто й състояние, благодарете на християните, че са я превърнали в църква през VII в. Учудващо е, но оригиналната врата се е запазила и сега се намира в „Св. Йоан Латерански“ (San Giovanni in Laterano). Мраморният noд на Курията е удивителен пример за т.нар. опус сектиле (повтарящ се геометричен мотив в различни цветове). Широките стълби отляво и отдясно са местата, където сенаторите са седели на преносимите си дървени столове (казват, че столът на Юлии Цезар бил зла­тен) и се местели от страна „да“ на страна „не“ според необ­ ходимостта. Двата мраморни релефа - вид преграда, наречена „плутеус“, са украсявали предната външна фа­сада на Рострата. Ако се питате за какво са дупките в основата на тази фасада, спомнете си, че според обичая тук са поставяли металните носове, или „рострум“, на пленените бойни кораби.

Сега продължете по „Виа Сакра“. Базиликата „Емилия" (Basilica Aemilia) отляво е построена през 179 г. пр.Хр. и, както и останалите базилики (които отначало са били по- скоро съдилища или места за срещи, отколкото църкви), има един широк централен кораб и два по-тесни странични. От другата страна на форума е ба­зиликата „Юлия" - друго съди­лище. От източната страна на базилика „Юлия“ се издигат три красиви колони, част от храма на близнаците полубогове Кастор и Полукс - важно място на друг древен римски култ. Според легендата в началото на V в. пр.Хр. братята помогнали на римляните в битката при езерото Реджило. По-късно същия ден ги чули шумно да се хвалят с победата си и да поят могъщите си бели коне във фонтана „Ютурна“.

Храмът на Цезар е построен (но не веднага) на мястото, където Юлии Цезар е кремиран след убийството му през 44 г. пр.Хр. Тялото му било изложено за поклонение в Рострата в позлатен ковчег. Надгробната реч на Марк Антонии така трогнала тълпата, че било решено да не се прави традиционно погребе­ ние на „Марсово поле“, а да го кремират пред Регията. По времето на Цезар тя била седалище на главния свещеник - Понтифекс Максимус (между другото Римокатолическата църква все още използва тази титла, когато става дума за папата). Днес от Регията е останала само купчина натрошени камъни. Останките на този храм, построен през 29 г. пр.Хр., не представляват кой знае какво, но застанали пред него, ще имате хубав изглед към западната част на форума с внушителния Табуларий в дъното.

Източната част. За да отидете в източната част на форума, трябва да подминете ­храма на Цезар и да се насочите към Арката на Тит, а след това да повървите под кипарисите и през лавровата го­ричка по средните и по-високите части на „Виа Сакра“. Тръг­нете отляво на храма и спрете пред стълбите (от лявата ви страна) на Храма на Антонии и Фаустина, издигнат от император Антоний през 141 г. сл.Хр. по повод смъртта на любимата му съпруга Фаустина. След неговата смърт, 20 години по-късно, храмът е посветен и на него - над колоните се вижда вторият архитрав (поставен над първия, в който се споменава само Фаустина) с надпис „Божественият Антоний“ (Divo Antonio). Този храм по-късно също е пре­ върнат в църква.

Вдясно, от другата страна на останките от Регията, се намира комплексът, посветен на Веста - богинята на свещения огън. Комплексът е съставен от кръглия Храм на Веста и Преддверието на Веста. Тук живеели девиците весталки - шест жрици, пазителки на свещения огън. Този култ е бил изключително важен в Древния Рим и е оцелял чак до края на IV в., когато християнството станало практически държавна религия. Весталките били избирани сред момичетата на възраст от 4 до 10 години и трябвало да служат 30 години. Те вероятно били най-важните жени в римското общество, като се изключат дамите от императорското семейство. Жилищата им от II в. дават представа колко са били почитани. Огромното преддверие с три басейна е било оградено с колонада и многоетажна сграда. Жриците се радвали на всички привилегии, но животът им имал и отрицателни страни. Ако се разкриело, че не са девствени, били зазиждани живи. 

Връщаме се на „Виа Сакра“. Малко по-нататък е малкият Храм на Божествения Ромул (Tempio del Divo Romulo). Той също е кръгъл и вероятно е служил като преддверие на Веспасиановия Храм на мира. Днес върху част от него е построена църквата „Св.св. Козма и Да­мян" (Santi Cosma е Damiano). Бронзовите врати на храма са от времето на Древ­ния Рим и все още се отварят и затварят безукорно. Великолепната мозайка от VI в. в апсидата на църквата е едно от малкото оцелели мозаечни произведения, изпълнени в късен римски класически стил. На нея е изобразено слизане на Христос по стълба от разноцветни облаци, от двете му страни стоят светци, а отдолу, между двата свещени града Витлеем и Йерусалим, като 12 овце са показани апостолите. Стилизираните образи от тази мозайка са използвани като модел за мозайките в много от по-късните църкви в Рим. Следва базиликата на Максенций (или на Константин). Започва я Максенций (306-312 г. сл.Хр.), но преди да я завърши, е убит на Милвийския мост от шурея си Константин в двубой за престола. Огромната статуя на Константин, парчета от която са изложени в двора на Двореца на Пазителите, е била по­ ставена в базиликата, за да де­монстрира победата му. Продължавайки изкачването по хълма, се стига до широка стълба, която води до голямо открито пространство. Само това е останало от за­падния вход на храмов комплекс, издигнат от император Адриан през II в. сл.Хр. След пожар през IV в. Максенций го по­строява отново. Храмът на Рома (Tempio di Roma) е обърнат към форума, а Храмът на Венера (Tempio di Venere) - към Колизея. Апсидите на двата храма са били свър­зани. „Св. Франциска Римска" (Santa Francesca Romana), наричана също „Богородица Нова“ (Santa Maria Nuova), е по­ строена до Храма на Рома. Красивият му двор е превърнат в археологически музей, съ­брал многобройни мраморни късове, намерени при различни разкопки. В залите са подредени погребални урни, стъклени и  керамични парчета, както и няколко скелета на римляни. По-нагоре по „Виа Сакра“ е Арката на Тит. Тя е издигната през 81 г. сл.Хр. след ранната му смърт, за да увековечи неговата победа над въстаниците в Юдея и разрушаването на Йерусалимския храм през 70 г. сл.Хр. Особено интересни са релефите от вътрешната страна на прохода. Този от южната страна (откъм Палатин) изобразява победното шествие при завръщането на Тит от кампа­ нията в Палестина. Еврейски роби, монети, тромпети и свещници менора (седмосвещници) са изобразени като военни тро­феи. По тази причина до основаването на Израел през 1948 г. нито един римски евреин не е искал да минава под нея.

Арката на Тит, построена от им­ ператор Домициан 

през 81 г. сл.Хр. в памет на брат му и на 

баща им - Веспасиан, днес се издига над „Виа Сакра". 

Улицата во­ ди от Римския фо­рум към Колизея.