21 века след изграждането й пък съвременните римляни я реставрират за 327 дни, или с 3 дни по-малко от времето за изграждането й. Куриоз обаче има и в този случай. Спонсор на реставрацията е не италианската държава, а японец. Юзо Яги дарява 2 млн.евро, като изисква единствено малка табелка с името си на пирамидата. (2012г.)
Ето каква е любопитната история на римската пирамида, която се намира близо до центъра на Рим и която често присъства в много филми, снимани в столицата.
На практика пирамидата на Цестий е единствената оцеляла пирамида от няколкото подобни в Рим през I в.пр.Хр. По онова време, или след завладяването на Египет от римляните през 31 г.пр.Хр., е на мода да се строят гробници от египетски тип. Гай Цестий, древноримски политик, пише в завещанието си, че гробницата му трябва да бъде изградена под формата на пирамида за 330 дни. Така наследниците му вдигат гроба му по протежението на Виа Остиенсе (Via Ostiense) в периода между 18 и 12 г.пр.Хр. На практика това е между годината на прокарването на закона, насочен срещу парадирането с лукс (той забранявал излагането във вътрешността на гробницата на ценни предмети), и тази на смъртта на Агрипа, зет на Октавиан Август и един от посочените наследници в завещанието на Цестий. По-късно пирамидата е вписана в пространството зад Стената на Аврелиан (Mura Aureliane). Tя обикаля седемте хълма на Рим и е изградена между 272 и 279г. по инициатива на император Аврелиан. Една от южните порти на града – Портата на св. Павел се намира в непосредствена близост до пирамидата.
Високата 36 м.пирамида е съставена във вътрешността си от циментова основа с тухли, а е покрита с плочи от мрамор от Карара. Погребалната камера (23 кв.м) е зазидана при самото погребване, както се правело и в Египет. Предполага се, че първото “нахлуване” в гробницата чрез издълбан тунел става през Средновековието. Смята се, че тогава изчезват погребалната урна и част от декорациите. Стените във вътрешността на пирамидата били декорирани с фрески на нимфи и вази.
През 2012 г. започва голямата реставрация на пирамидата, след като японският милионер Яги, известен като Белия меценат (заради белите си дрехи) по своя инициатива дарява 2 млн.евро. Предишната реставрация датира от 1960 г. 2265 куб.м. мрамор от Карара са реставрирани в рамките на 327 дни. Използват се авангардни методи в сферата на реставрацията, по която работят не само реставратори, а и химици, физици, механици.
Стената на Аврелиан (Mura aureliane) е построена около Древен Рим при император Аврелиан през 271 – 275 г. Стената обикаля Седемте хълма на Рим, Марсово поле и район Трастевере на левия бряг на Тибър, всичко това с обща площ 13,7 км2. Стената е построена с цел да отбранява Рим от внезапно варварско нашествие достатъчно дълго, за да позволи навременното пристигане на подкрепления към защитниците на града.
Дебелината на стената е 3,4 м, а периметърът ѝ е 19 км. Построена е от бетон и облицована с кирпич. Кулите са били разположени на разстояние 100 римски фута (29,6 м) една от друга; общият им брой е стигал до 383. Височината на стената на Аврелиан не превишава 8 м, при Хонорий през 5 век тя е почти удвоена. При вратите св. Себастиан (оттам започва Виа Апиа) сега има действащ музей на стената на Аврелиан. Стената продължава да е значително военно съоръжение за града до 20 септември 1870 г., когато берсалиерите на Кралство Италия я разрушават близо до Порта Пиа и завладяват Рим. Стените определят границите на град Рим до 19 век.
От 18-те основни портала на стената на Аврелиан, портите на Свети Себастиан (Апиан) (Porta San Sebastiano) са най-добре запазените от Древен Рим. Портата получава името си през раннохристиянския период, тъй като наблизо се намират катакомбите на Свети Себастиан. Порта Сан Джовани – кръстена на Латеранската базилика (Basilica di San Giovanni in Laterano), разположена наблизо. Построен недалеч от древната Магарешка порта (Porta Asinaria). Порта Пиа - построена от папа Пий IV от семейство Медичи по проект на Микеланджело (Микеланджело Буонароти), за да замени разрушената преди това Номентанска порта (лат. Porta Nomentana). Porta San Paolo е кръстен на базиликата San Paolo fuori le Mura. В древността са били наричани Porta Ostiensis, тъй като са водили към пътя за пристанището на Остия. До тях е пирамидата на Цестий. Porta San Pancrazio - по-рано на тяхно място са били портите на Аврелий, водещи към Виа Аурелия. Порта Латина – оттук бил Латинският път. Дясната им кула е запазена от античността, лявата е построена през Средновековието. Порта дел Пополо – по името на църквата Санта Мария дел Пополо (Basilica di Santa Maria del Popolo). Древното име е Фламиновата порта. Порта Маджоре или Голямата порта. Те са били част от акведуктите Aqua Claudia и Anio Novus, преустроени в порти през 52 г. сл. н. е., тоест те са по-стари от стената на Аврелиан. Порта Пинчиана – построена по времето на Хонорий, кръстена на един от хълмовете на Рим. Интересното е, че няколко пъти са били зазидани, след което отново са отваряни. Porta Portese (Пристанище) - във вида, който е достигнал до нас, те са построени през 1644 г. Тибуртинските порти (Porta Tiburtina) са наречени така, защото се основават на монументална арка, изработена от тибуртин (Тиволск) травертин, построена през 5 г. пр.н.е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар